О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./….... 01.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 07.01.2019 г.,
в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1518 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с молба вх. №36457/11.12.2018г.
на синдика Р.С., с която като сочи, че на 15.06.2018 г. (т.е. след
образуването на настоящото исково производство) ищецът „Консорциум Реми-Груп” АД,
ЕИК *********, е прехвърлил всички свои вземания към несъстоятелния длъжник „Мосстрой-Варна” АД (в несъстоятелност) и по този начин е
загубил материалноправната си легитимация на
„кредитор” в основното производство за длъжника, счита, че същият няма интерес
да оспорва вземанията на други кредитори на същия длъжник. И тъй като в срока
по чл.694, ал.5 ТЗ никой от останалите кредитори на несъстоятелния длъжник не е
встъпил в образуваното от ищеца – цедент исково
производство по чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ, към настоящия момент
същото се явява недопустимо, поради което и следва да бъде прекратено на
основание чл.130 от ГПК.
В указания му от съда срок ищецът „Консорциум Реми-Груп” АД, ЕИК
*********, чрез пълномощника си по делото адвокат М. Х. - Христанова, ВАК, е
представил становище, в което, като сочи, че на 19.12.2018
г. по силата на договор за прехвърляне на вземане /цесия/ е придобил част от
вземанията на кредитора „Ер Ди Ай Конструкшън” ЕООД в
размер на сумата от 1 015 439,73 лв., за което длъжникът „Мосстрой-Варна” АД (в несъстоятелност) и синдикът Р.С. са били надлежно уведомени по реда на
чл.99 ал.3 ЗЗД, счита, че ищецът се легитимира надлежно като кредитор на
несъстоятелния длъжник, с оглед на
което възражението на синдика за недопустимост на исковото производство е
неоснователно и моли искането за прекратяване на производството по делото да
бъде оставено без уважение.
За да се
произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Правният
въпрос, на който следва да се даде отговор е – Кое е лицето, легитимирано да
участва в исковото производство, образувано по иска по чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ
в хипотезата, когато кредитора с прието вземане, който е предявил иск за
несъществуващо вземане на друг кредитор, впоследствие се е разпоредил с това
свое вземане?
За да се
отговори този въпрос от значение са както специалните правила на ТЗ, така и
общия процесуален закон по силата на препратката, установена чл.621 от ТЗ,
съобразено със спецификата на съответния случай.
В настоящия
случай правно значение имат следните установени факти:
-
Ищецът „Консорциум Реми Груп” АД, ЕИК *********, има
качеството на кредитор с прието вземане;
-
В това си качество ищецът е предявил иска по чл.694,
ал.3, т.2 от ТЗ за оспорване вземането на друг кредитор;
-
След предявяване на иска, в хода на исковото производство
ищецът е прехвърлил вземането си срещу длъжника „Мосстрой-Варна”
АД (в несъстоятелност) в
размер на 1 015 439,73 лв. на трето лице - „Ер Ди Ай Конструкшън”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна;
-
Към датата на договора за
прехвърляне на вземане /цесия/ - 15.06.2018г. това трето лице не
се легитимира като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност
на длъжника „Мосстрой-Варна” АД;
-
Впоследствие ищецът „Консорциум Реми Груп” АД
е придобил обратно вземането от кредитора – цесионер
по предходната цесия „Ер Ди Ай Конструкшън” ЕООД.
Повдигнатия
спор по тези преюдициални процесуални положения е
формулиран от страните със следните доводи и съображения:
От една страна
се твърди, че с прехвърлянето на вземането, въз основа на което ищецът се е
легитимирал като кредитор, което е абсолютна процесуална предпоставка за водене
на исковата защита по чл.694, ал.3 от ТЗ, ищецът е загубил това си качество и
съответно легитимацията си на ищец по този иск.
От друга страна
се твърди, че макар и прехвърлил приетото вземане, въз основа на което се
легитимира като кредитор с право на иск по чл.694, ал.3 от ТЗ, ищецът все пак
продължава да бъде кредитор в производството по несъстоятелност въз основа
придобиване на вземането от кредитор с прието вземане, въз основа на обратна
цесия.
Меродавен
момент за определяне легитимацията на ищеца е предявяването на иска по чл.694,
ал.3 от ТЗ. Тази легитимация се определя от индивидуализацията на вземането, с
което същия е приет за кредитор. Ищецът по чл.694, ал.3 от ТЗ, не губи
качеството си на страна в процеса, образуван по предявения от него иск, само
защото е прехвърлил вземането, с което е приет за кредитор в производството по
несъстоятелност, на друго лице след завеждане на иска за оспорване вземането на
друг кредитор.
Отделно от
това, в настоящия случай с последваща цесия ищецът е придобил обратно от цесионера вземането срещу длъжника, прието в производството
по несъстоятелност, поради което легитимацията му по чл.694, ал.3 от ТЗ като
кредитор с прието вземане не може да бъде отречена
Ето защо липсва
основание да се приеме твърдението на синдика, че понастоящем ищецът е
загубил материалноправната си легитимация на
„кредитор” на несъстоятелността, поради което воденето на иска по
чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ за оспорване вземането на друг кредитор е недопустимо.
Искането за прекратяване на исковото производство в хипотезата на чл.130 от ГПК
се оставя без уважение. Делото следва да продължи между първоначалните главни
страни независимо от междувременно настъпилите промени в титулярството
на приетите в производството по несъстоятелност на длъжника вземания.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на синдика Р.С., заявено с молба
вх. №36457/11.12.2018г., за
прекратяване на основание чл.130 от ГПК на исково производство, образувано по предявен от ищеца „Консорциум Реми-Груп”
АД, ЕИК *********, иск по чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Преписи от него ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните по делото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: