№ 370
гр. Търговище , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530100022 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1,
чл.86 от ЗЗД, чл.92 и чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АКПЗ“ ЕАД твърди в исковата си молба, че на 09.08.2018г. е сключен
Договор за паричен заем № **** между „Вива Кредит" ООД като Заемодател и Д. К. Й. като
Заемател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора за паричен заем, Заемателката удостоверява, че е получила
Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името
на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия] от
01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 декември 2019 г.
г. между „Вива Кредит" ООД, ЕИК ******** и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК ********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Релевира доводи, че между Д. К. Й. и „Вива кредит" ООД е сключен Договор за
паричен заем № ****, от 09 август 2018г. Съгласно същият, Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя паричен заем в размер на 800 лв., която сума е предоставена на
Заемателя, като с подписването на процесния договор последният е удостоверил, че е
получил същата. По този начин Заемодателят е изпълнил задължението си. Длъжникът се е
1
задължил да върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 140.23
лв., съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 940.23
лв. на 9 Месечни погасителни вноски.
При попълване на документите за отпускане на заема, Заемателят Д. К. Й. се е
възползвала от допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката за подадените
от него документи за отпускане на заема, като се е съгласил да заплати за това такса във
фиксиран в договора размер на 361.98 лв. В тази връзка, към настоящия момент Д. К. Й.
дължи сума в размер на 281.36 лв., представляваща Такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора - поръчител, който да отговаря на следните изисквания: да е навършил 21
годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на
1000,00лв.; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем; през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история
със статус не по- лош от 401 „Редовен", да не е поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или банкова гаранция
с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора за целия срок на договора.
Заемателят е бил длъжен да даде съответното обезпечение, което той не е изпълнил.
Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение на задължение за
периода считано от 13 август 2018 г. - трети ден след усвояване на заемната сума,
респективно непредоставяне на договорено обезпечение в същия срок от страна на
длъжника до 06 май 2019 г. - падеж на договора, в размер на 361.98 лв.
Претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава.
Начислената неустойка е разсрочена на равни части, като във всяка от месечните
погасителни вноски е включена част от нея и съответно същата е дължима на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Съгласно договора и тарифата на „Вива кредит" ООД при забава на плащането на
погасителна вноска Заемателят дължи на Заемодателя разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения представляващи направени разходи за изпращане на
смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просрочено вземане. При настъпване на дълготрайна забава /брой
дни, изрично посочени в договора/ следва предприемане на действия, включващи и
ангажиране дейността на служител, който осъществява и администрира дейността по
2
събиране на вземането. Общият размер на начислените разходи и такси за извънсъдебно
събиране е 245 лв.
По договора за паричен заем, длъжникът е извършвал плащания в общ размер на
370лв.
Длъжникът е трябвало да изплати целия заем на 06 май 2019 г.последната падежна
дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна
изтекли, а длъжникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си.
Поради гореизложеното, длъжникът дължи и обезщетение за забава върху
непогасената главница, в размер на 42.48лв., както и законната лихва от момента на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.
Молят съда да постанови решение с което да признае за установено, че „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД има вземания срещу Д. К. Й. сума в общ размер
на 1581.67лв, от които главница: 642.19лв.; договорна лихва: 89.1 лв., за периода от дата на
първа вноска 08 септември 2018 г. до 06 май 2019 г. - дата на последна вноска; 245 лв.;
законна лихва за забава върху непогасената главница 42.48 лв., за периода от 07 май 2019 г.
до 25 септември 2020 г.; както и законната лихва от момента на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на дължимите суми.
По отношение неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 13 август 2018
г. - трети ден след усвояване на заемната сума, респективно непредоставяне на договореното
обезпечение в същия срок от страна на длъжника до 06 май 2019 г. - падеж на договора, в
размер на 281.54лв.; такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем 281.36 лв.; разходи и такси за извънсъдебно събиране, производството по
делото е прекратено с протоколно определение от 20.07.2021г., поради оттегляне на
претенциите и на ос чл.232 от ГПК. Претендират разноски в заповедното и настоящото
производства.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, чрез назначеният
му особен представител. Същият оспорва исковете като неоснователни. В съдебно заседание
особеният представител на ответницата моли съда да постанови решение съобразно
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице.
Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна: От приложеното ч.гр.д. №1266/2020г. по описа на РСТ, е
видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
№642/08.10.2020г. срещу ответницата Д. К. Й., с която е разпоредено същата да заплати на
„АКПЗ” ЕООД следните суми: сумата от 642.19лв., представляваща непогасена главница по
3
Договор за паричен заем № **** от 09.08.2018г., сключен между длъжницата и „Вива
Кредит“ ООД цедирано на заявителя с Приложение № 1 към рамков договор от 01.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2020год., до окончателното
изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 89.10лв. за периода от
08.09.2018г. до 06.05.2019г., обезщетение за забава в размер на 42.48лв. за периода от
07.05.2019г. до 25.09.2020г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и направените по делото
разноски в размер на 31,63лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй
като длъжника е подал възражение по реда на чл.424 от ГПК.
Съгласно Договор за паричен заем № ****, от 09 август 2018г. Съгласно същият,
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя паричен заем в размер на 800 лв.,
която сума е предоставена на Заемателя, като с подписването на процесния договор
последният е удостоверил, че е получил същата. По този начин Заемодателят е изпълнил
задължението си. Длъжникът се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с дължимата
договорна лихва в размер на 140.23 лв., съгласно условията на сключения договор, като
заплати общо сума в размер на 940.23 лв. на 9 Месечни погасителни вноски.
Съгласно изготвената ССчЕ, приета от съда и страните без възражения се установи,
че остатъкът на задълженията по договора за паричен заем към датата на изготвяне на
заключението е : 642.19лв.- непогасена главница; 89.10.лв. договорна лихва за периода от
08.09.2018г. до 06.05.2019г. и 68.50лв. обезщетение за забава за периода от 07.05.2019г. до
25.09.2020г.
Вземането на кредитора „Вива Кредит“ ООД е цедирано на настоящия ищец д
договор за цесия от 01.12.2016г. с Приложение № 1 към рамков договор от 01.10.2019г.
При така установеното от фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи: В производството по установяване съществуването на вземането
си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната
връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да
докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
"Вива Кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случая).
Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Представеният по делото договор за заем, подписан и неоспорен от ответницата
установява възникналото заемно правоотношение между заемодателя по него "Вива Кредит"
ООД и заемателя – ответницата, по силата на което заемателят е получил сумата в размер на
4
800 лева и се е задължил да я върне, заедно с договорна лихва, на 9 седмични погасителни
вноски, всяка от които от по 144.69 лева. Като задължението ставало в общ размер от
1302.21 лв. – главница плюс договорна лихва.
По делото съгласно заключението на ССчЕ се установи, че ответницата има
непогасени задължения за главница в размер на 642,19лв., договорната лихва за периода от
08.09.2018 г. до 06.05.2019 г. в размер на 89.10лв. и законната лихва за забава за
претендирания период в размер на 68,50лв.
С отговора особеният представител на ответницата е възразил единствено срещу
претенцията за неустойката и такси по договора, с мотив че е нищожна поради
неравноправност. Тези претенции обаче са оттеглени от ищеца, поради което съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Предвид гореизложеното, следва, че ответницата дължи на ищца сумата за главница,
договорна лихва и обезщетение за забава, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 06.10.2020г. до окончателно изплащане на вземането.
Искове са основателни доказани в пълните си претендирани размери, съгласно
заключението на вещото лице, поради което следва да се уважат.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноските в исковото производство съразмерно уважените
претенции ( по оттеглените искове разноски не се дължат) в размер на 528лв. включващи
внесена държавна такса, възнаграждение за особен представител, възнаграждение за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.
Съдът счита, че следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода от спора приема, че ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати и разноските и в заповедното производство в размер на
81.63лв. включващ: 31.63лв. дължима държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение, съгласно уважената част от исковата претенция / в тази насока виж т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК /.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 235 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземане на „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК:******** гр.София, чрез процесуален представител
ИВ. К. Т. – юрисконсулт към Д. К. Й. с ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.М. А. № ****,
за следните суми: сумата от 642.19лв. главница; сумата от 89.1 лв., договорна лихва за
5
периода от дата на първа вноска 08 септември 2018 г. до 06 май 2019 г. - дата на последна
вноска; сумата от 42.48 лв.; законна лихва за забава върху непогасената главница, за периода
от 07 май 2019 г. до 25 септември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 06.10.2020г. до окончателното изплащане на дължимите суми на осн. чл. 422
ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед №
642/08.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410
ГПК по гр. д. № 1266/2020г. по описа на Районен съд Търговище.
ОСЪЖДА Д. К. Й. с ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.М. А. №
****, да заплати на Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК:********
гр.София, чрез процесуален представител ИВ. К. Т. – юрисконсулт, сумата от 81.63лв.
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство, както и сумата от
528лв., представляваща разноски в исковото производство, съразмерно уважените искове на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн.чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6