№ 144
гр. К. , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Веселина А. Кашикова Иванова
Членове:Пламен А. Александров
Кирил М. Димов
Секретар:Петя Х. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20205100500219 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 239/13.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1446 по описа за
2019 г., К.йският районен съд е отхвърлил предявеният от "БНП ППФ" С.А. -
П., рег. № 542097**2, чрез "БНП ППФ" С.А. - клон Б., гр.С. 17**, район "М.",
ж.к."М. 4", Б.П. С., сгр.14, с ЕИК *********, против А. Н. С. , с постоянен
адрес гр.К., ж.к."В." № **, вх."В", ет.1, ап.23, с ЕГН **********,
установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за съществуване на парично
вземане за сумата в размер на 237.89 лв., представляваща неизпълнени
парични задължения по договор за потребителски заем №
CREX-13487947/23.06.2016 г., от които 215.58 лв. - главница и 22.31 лв. -
законна мораторна лихва върху главницата за периода от 05.07.2018 г. до
11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 25.07.2019 г., до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена заповед № 429/25.07.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №970/2019 г.
по описа на РС - К..
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът "БНП ППФ" С.А. -
1
П., рег. № 542097**2, чрез "БНП ППФ" С.А. - клон Б., гр.С. 17**, район "М.", ж.к."М. 4",
Б.П. С., сгр.14, представляван от процесуалния представител - ю.к. П. П., който го обжалва
изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се застъпва
становището, че в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК било въведено допълнително
изискване към договора за потребителски кредит всички елементи да договора да се
представят с еднакъв по вид и размер шрифт не по-малък от 12, каквото изискване не се
съдържало в Директива 2008/48/ЕО, поради което тази разпоредба на закона не следвало да
бъде прилагана. Сочи се, че в случая погасителният план към процесния договор, в
съответствие с чл.11, ал.1 т.11 на ЗПК, съдържал информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за посочване
отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска било въведено
с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, която касаела ситуация, в която потребителят
погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда
право да получи нов погасителен план, като само в този случай планът трябвало да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка била и разпоредбата на чл.11, ал.3
от ЗПК, според която когато се прилага чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, кредиторът предоставя на
потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания.
Поради това хипотезата на чл.11, ал.1, т. 12 от ЗПК не следвало да се смесва с тази,
предвидена в т.11, която била приложимата в настоящия случай и съобразно която не било
предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план. Твърди се
също, че в чл.3 от договора било посочено, че началната дата на изчисляване на ГПР била
датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали
е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно
задълженията си по него. Моли съда да отмени обжалваното решение но РС - К. и да уважи
предявените искове. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият А. Н. С. , представляван от назначения му особен представител - адв. З.
Л., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната
жалба. Излага съображения, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
съобразено с действащото национално законодателство и това на Европейския съюз.
Оспорва изложените във въззивната жалба доводи, които счита за неоснователни. Моли съда
да потвърди обжалваното решение на К.йския районен съд.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са
2
налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му
за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на А. Н. С. , с
постоянен адрес гр.К., ж.к."В." № **, вх."В", ет.1, ап.23, с ЕГН **********,
съществуването на вземане на "БНП ППФ" С.А. - П., рег. № 542097**2, чрез
"БНП ППФ" С.А. - клон Б., гр.С. 17**, район "М.", ж.к."М. 4", Б.П. С., сгр.14,
с ЕИК *********, за сумата в размер на 237.89 лв., представляваща
неизпълнени парични задължения по договор за потребителски заем №
CREX-13487947/23.06.2016 г., от които 215.58 лв. - главница и 22.31 лв. -
законна мораторна лихва върху главницата за периода от 05.07.2018 г. до
11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 25.07.2019 г., до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена заповед № 429/25.07.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №970/2019 г.
по описа на РС - К..
Ищецът сочи в исковата молба, по силата на договор за потребителски
заем № CREX-13487947/23.06.2016 г., отпуснал на ответника А. Н. С. ,
паричен кредит в размер на 1 936.54 лв., която сума била изплатена и усвоена.
От своя страна ответникът се задължил да върне и погаси заема на 24 месечни
вноски по 107.79 лв., от които същият заплатил 22 месечни вноски, като
оставали неплатени 2 броя погасителни вноски в размер на 215.58 лв. Също
така ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва
общо в размер на 22.31 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на
кредита - 05.07.2018 г., до 11.07.2019 г.
Ответникът А. Н. С. , представляван от назначения му особен
представител - адв. З. Л., оспорва иска в представен отговор на основание
чл.131 от ГПК. В отговора се излагат съображения, че договорът за кредит,
както и приложенията към него - сертификат и общи условия на застраховка,
били напечатани на шрифт по-малък от размер 12, което водело до
недействителност на договора на основание чл.10, ал.1 от ЗПК. Сочи също, че
не било спазено и изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като липсвала
3
конкретизация относно начина, по който бил изчислен ГПР. Това също водело
до недействителност на договор на основание чл.22 от ЗПК.
От представените като доказателства по делото заверени копия от
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта оторизационен код а65к45хк, с
дата 23.06.2016 г., сертификат № CREX-13487947, общи условия за
застраховка "Защита на плащанията" на кредитополучателите на "Джет
кредит", общи условия за застрахователна програма "Защита на плащанията
по кредитни карти", стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити и уведомително писмо, се установява,
че "БНП ППФ" ЕАД - гр.С. е отпуснало на А. Н. С. , потребителски паричен
кредит за закупуване на стоки и услуги в размер на 1 658 лв., с размер на
кредита 1 936.54 лв., обща стойност на плащанията 2 586.96 лв., ГПР 32.53 %,
при лихвен процент 28.49 %. Длъжникът се задължил да изплати кредита на
24 броя месечни погасителни вноски от по 107.79 лв. всяка.
Видно от представеното извлечение по кредит CREX-13487947 към
23.10.2019 г., въззиваемият не е погасил две месечни вноски общо в размер на
215.58 лв.
От представените като доказателства по делото извлечение от основно
вписване в Търговския фирмен регистър към 13 март 2018 г. на Търговски
съд - П., нотификация за презгранично сливане на Търговски регистър към
Агенция по вписванията, и писмо на Търговски съд - П. в № 54-00-1 от
27.03.2018 г., се установява, че е вписано сливане на "БНП ППФ" С.А. - П.,
френско анонимно дружество, с рег. № 542097**2 и "БНП ППФ" ЕАД - гр.С..
При така установените данни по делото следва извода, че предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на А. Н. С. , съществуването на вземане на "БНП
ППФ" С.А. - П., рег. № 542097**2, чрез "БНП ППФ" С.А. - клон Б., гр.С., за
сумата в размер на 237.89 лв., представляваща неизпълнени парични
задължения по договор за потребителски заем № CREX-13487947/23.06.2016
г., от които 215.58 лв. - главница и 22.31 лв. - законна мораторна лихва върху
главницата за периода от 05.07.2018 г. до 11.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
4
ГПК - 25.07.2019 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед № 429/25.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №970/2019 г. по описа на РС - К., са основателни
и доказани, а обжалваното решение е правилно. В тази връзка съдът препраща
към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат съображения, на които по същество е
даден отговор в мотивите на първоинстанционното решение. Въпреки това
настоящата инстанция дава отговор на възраженията на въззивника. Основно
в жалбата се поддържа, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, относно
изискването за минимален размер на шрифта от 12, не следва да се прилага,
тъй като такова изискване не било въведено с Директива 2008/48/ЕО. Както е
посочено и в мотивите на първоинстанционното решене, цитираната
Директива въвежда минимални изисквания за стандарти в защита на
потребителите, което не ограничава националния законодател да въвежда по-
високи такива, поради което този довод е неоснователен.
Неоснователен и втория основен довод, изложен във възивната жалба,
че в случая била приложима хипотезата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, а не на
т.11, поради което не било предвидено завишено по съдържание изискване
към погасителния план. Това е така защото договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен основно на основание чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, поради липсата на конкретизация относно начина, по който е изчислен
ГПР, каквото е било и основното възражение на ответника. На следващо
място следва да се посочи, че разпоредбата на т.12, ал.1 на чл.11 от ЗПК, се
отнася не само при предсрочно погасяване на кредита, а е условие за
редовността на договора за кредит, тъй като същата въвежда изискване за
задължителна информация на погасителния план, съдържаща разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
Като е достигнал до такива фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
5
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239/13.07.2020 г. по гр.д. № 1446 по описа
за 2019 г. на РС - К..
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател:
Членове:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6