Решение по дело №2947/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на И.С.И., ЕГН ********** ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ №01-6500/283#4/15.11.2022 г. на Зам.-изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие“ – РА, с който на основание чл. 15, ал.3, т. 3, т. 5 и ал. 4, т. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ на И. е установено задължение в размер на 26 883.16 лв., представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2015, 2016, 2017, 2018 г.

В жалбата са изложени оплаквания за нищожност на оспорения АУПДВ, поради издаването му от некомпетентен орган. В условията на евентуалност се твърди, че същият е незаконосъобразен, поради липса на мотиви, издаден е в нарушение на материалния закон и при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Навеждат се доводи за неизправност Държавен фонд „Земеделие“, поради неоснователно спиране на изплащане договореното финансиране след третата година на ангажимента суми по направление „Биологично растениевъдство“. Твърди се още, че оспорващата не е уведомена за спиране от страна на ответника на договореното финансиране след третата година по поетия ангажимент. Получено е единствено от ДФ „Земеделие“ писмо с изх. №01-6500/238/18.08.2022 г. на Зам.-изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“ – РА. Срещу това писмо е подаден писмен отговор, с наведени възражения относно липса на основания за прекратяване на ангажимента. Твърди се още, че прекратяване на ангажимента на И. по мярка 11 „Биологично земеделие“ е недоказано. Отправя се искане за отвяна на оспорения АУПДВ. Претендират се и разноски.

Ответникът – Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Р., оспорва жалбата като неоснователна. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

Оспорващата И.С.И. е регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) **** в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

Видно от уведомително писмо изх. № 02 – 030 – 6500 от 24.02.2022 г., И.С. С. е одобрена за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2015 г.

В писмото е посочено, че с поемане на 5 - годишен ангажимент за извършване на биологични дейности по това направление оспорващата е задължена всяка година да подава „Заявление за подпомагане/плащане“, както и да представя определен набор документи, изискуеми съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата).

Въз основа на подадени от И. С. заявления, от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция са изплатени суми по заявената за подпомагане мярка в общ размер 26 883.16 лв., от които: 4 885.10 лв. за кампания 2015 г., 11 079.61 лв. - за кампания 2016 г., 10 918.45 лв. - за кампания 2017 г., за кампания 2018 г. – 0 лв.

С писмо изх. № 01-6500/4027/ 02.09.2021 г. /л. 11/ от заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, И.С.И. е уведомена за открито производството по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019.

Видно от съдържането на писмото, основание за откриване на производството са извършени административни проверки, при които е установено, че от И. не е подадено Заявление за подпомагане и Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, прекратяване на договора с контролиращо лице, както и не е предоставен документ, отговарящ на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 през кампания 2019 г. Посочено е още, че предоставеният от И. документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите от нея растителни продукти с правилата на биологично производство, не отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. – всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура формираща размера на подпомагане за всички парцели, в годината на издаването на документа. Изрично е отразено също, че на основание чл.15, ал.3, т.3 и т.5 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление.

С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх. № 01-6500/283/ 21.01.2022 г. / л. 9/, издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл.63, т.1, във вр. чл.77, т.4, б. „в“ от Регламент /ЕС/ №1306/17.12.2013 г. и на основание чл.15, ал.3, т.3 и т. 5 и чл.46, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., е отказана финансова помощ и е прекратен поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“, с И.И..

Видно от изложените мотиви, прието е, че представения от И. документ не отговаря на §7 от ДР на Наредба №4 от 2015 г., чл. 36 от Регламент /ЕО/ на Съвета №889/ 2008 г., чл. 48, ал. 9 от Наредба №5 от 03.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологичното производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролираните лица, Приложение ХІІ и ХІІа от Регламент /ЕО/ №889/2008 г. От страна на И. не е изпълнен поетия ангажимент всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа.

Видно от съдържанието на акта, посочени са реда и срока за обжалването му.

Видно от приобщената на л. 10 (гръб) обратна разписка, уведомителното писмо е получено от лицето С. Х. С. (баща на адресата), на 22.02.2022 г.

По делото липсват данни относно предприето от адресата обжалване на акта за прекратяване на биологичен ангажимент от 21.01.2022 г.

С писмо изх. № 01-6500/283#2/18.08.2022 г. /л. 6/ на заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, И.С.И. е уведомена, че на основание чл.26 от АПК, че открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се открива на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. с изх. №01-6500/283 от 21.01.2022 г. На адресата е разяснена възможността за доброволно възстановява на недължимо платената сума в размер на 26 883.17 лв.

Видно от приложеното на л. 7 (гръб) известие за доставяне, акта за прекратяване е връчен на адресата, на 07.09.2021 г.

На 15.09.2022 г. в Държавен фонд „Земеделие“ е депозиран отговор/ възражение от И.И. срещу писмото, с което я уведомяват, че се открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В отговора е изложено, че лицето е изправна страна при изпълнение на мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично растениевъдство“. Твърди, че не са налице сочените от органа основания за прекратяване на поетия ангажимент.

С Акт да установяване на публично държавно вземане № 01 – 6500/283 от 15.11.2022 г., по отношение на И.С.И. е определено публично държавно вземане представляващо изплатената субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 г., във връзка с подадените от И. заявления за подпомагане, в размер на 26 883.16 лв.

За да издаде процесния АУПДВ от административния орган е прието, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 г. с изх. № 01-6500/283 от 21.01.2022 г. на ДФЗ - РА е прекратен поетият ангажимент на И.С.И.. В тази връзка, приложими са разпоредбите на 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК, както и чл. 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 889/ 2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/ 2013 на Европейския парламент и съвета по отношение интегрираната система за развитие и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Изплатената сума, в общ размер на 26883.16 лв., представляваща сбор от финансовото подпомагане през годините, подлежи на възстановяване 100 % от бенефициента.

Гореустановената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, в приложимата към датата на издаване на процесния АУПДВ редакция (изм. ДВ бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), публични са държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, публични са и вземанията за лихвите за вземанията по т. 8.

В разпоредбата на чл. 165 от ДОПК е предвидено събирането на държавните публични вземания да се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.

В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.

Съобразно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП (изм. ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, а според чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.

Съгласно чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.

Съгласно чл. 166, ал. 3 от ДОПК, Актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл. 81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК, т.е. налице е възможност за предприемане на съдебно обжалване на административния акт и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред.

При съобразяване на разписаните норми, настоящият съдебен състав приема, че оспорения АУПДВ е издаден от компетентен орган – зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" (съгласно Заповед № 03-РД/ 3088 от 22.08.2022 г. изд. от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"), в рамките на делегираните му правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. По силата на чл. 20 „а“, ал. 4 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Ето защо, Зам. – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” се явява компетентен да издаде процесния административен акт, поради което възражението в жалбата, че актът е издаден от некомпетентен орган, е неоснователно.

При издаване на оспорения акт са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - посочени са както правните, така и фактическите основания за издаването му.

Изрично са посочени точните разпоредби от законовите и подзаконовия нормативен акт, въз основа на които е издаден АУПДВ. от Наредбата, на основание на които е издаден АУПДВ, а именно – ЗПЗП, ДОПК и Наредба № 4/ 24.02.2015 г. за прилагане на м. 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Съгласно § 3 от ПЗР, Наредбата е издадена въз основа на законовата делегация с чл. 9а, т. 2 от ЗПЗП, а именно, че Министърът на земеделието, храните и горите да издава наредби по прилагането на мерките и подмерките, включително по чл. 29 (Биологично земеделие) от Регламент (ЕС) № 1305/2013 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата, биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години.

С чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредбата е разписано изрично, че Държавен фонд „Земеделие” едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, в случаите по чл. 14, ал. 2, т. 7. Съобразно чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредбата не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 за съответното направление, когато се установи прекратяване на договора с контролиращо лице или е налице прекъсване в периода на контрол. В случая с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент предпоставките на цитираните норми са установени. Доводите, изложени в жалбата, свързани с Акта за прекратяване, са ирелевантни за спора, предвид влизането в сила на този Акт преди издаването на оспорения.

Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредбата, подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато според посочената в АУПДВ т. 2 е прекратен поетият многогодишен ангажимент; в зависимост от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, в която е прекратен ангажимент по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5, по буква „в” - 20 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на петата година.

От фактическа страна в АУПДВ е посочено, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 г. с изх. № 01-6500/283 от 21.01.2022 г. на ДФЗ - РА е прекратен поетият ангажимент на И.С.И.. Именно влезлият в сила Акт за прекратяване на поетия ангажимент е фактическото основание за издаване на настоящия АУПДВ.

С оглед горното, неоснователно е възражението, че АУПДВ не съдържа ясни фактически основания за издаването му. Фактическите и правни основания, изложени в мотивите на АУПДВ са достатъчно ясни и подробни, като предоставят на жалбоподателя възможност да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи съответната правна норма.

В процедурата по издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила:

Издадено е и изпратено на жалбоподателя Уведомително писмо (УП) с изх. № 01-6500/283 от 18.08.2022 г., с което И.С.И. се уведомява за откриване на административното производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, като и се предоставя възможност да представи своите възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации. В УП е отразено, че е регистриран със съответен УРН, одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 – 2020 г. с направление „Биологично растениевъдство” през кампания 2015, както и че на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и във връзка с чл. 28, чл. 29, чл. 32 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година са извършени всички задължителни административни проверки и проверка на място по заявлението и, изплатени са и суми по Мярката, като са изброени сумите по всяко едно заявление с техния размер. Указано е, че УП представлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, тъй като е първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност и подлежи на незабавно вписване в регистъра за нередности по чл. 14, ал. 3 от същата Наредба. За уведомяването на кандидата е редовно уведомен, като депозира писмено възражение (отговор) срещу УП.

В хода на съдебното производство, от страна на оспорващия не са представени каквито и да е доказателства, опровергащащи изложеното в АУПДВ, респ. в приложените към административната преписка документи. Не се спори, че сумата за подпомагане е изплатена и с оглед произхода на средствата, вземането безспорно има характер на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК и чл. 27, ал. 5 ЗПЗП, което – доколкото не се твърди основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 ЗУСЕСИФ, съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП подлежи на установяване с АУПДВ по реда на ДОПК. Както вече беше посочено, че Актът за прекратяване на ангажимента е влязъл в сила.

Правилно е определен и размера на сумата, която следва да бъде възстановена. В този смисъл са налице предвидените в чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. материалноправни предпоставки подпомаганото лице да възстанови получената финансова помощ по съответното направление, съобразно ал. 4 на същата норма, след като първата година от ангажимента е 2015 г.

От компетентния орган е установено публично държавно вземане в размер на 20 % от 26883.16 лв., а именно в размер на 5376.63 лв., като материалния закон е правилно приложен. В тази връзка отчетено е наличие на предпоставките по чл. 15, ал. 4, т. 2 от Наредбата, касаещи петата година от ангажимента, т.е. е приложен правилно закона спрямо установените в производството факти.

Гореизложеното налага извода, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден в съответствие със закона и неговата цел, поради което подадената жалба е неоснователна.

С оглед изхода от спора и своевременно стореното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лв. (сто лева).

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И.С.И., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане рег. № 01-6500/283#4/ 15.11.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - РА, с който по отношение на И.С.И. е определено публично държавно вземане в размер на 26 883.16 лв., представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 г. във връзка с подадените от И.С.И. заявления за подпомагане с УИН 03/030715/67385, УИН 03/270616/70633, УИН 03/ 030717/75740 и УИН 03/ 140618/ 79778, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 5, чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 14, ал.2, т. 7 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

ОСЪЖДА И.С.И., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща извършени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: