Р Е Ш Е Н И Е
№1110/3.6.2021г.
Град Пловдив, 03.06.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на тринадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 820 по
описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на Н.Г.Ц. *** против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0269-000016 от 05.03.2021 г. на началник група към
ОДМВР Бургас, РУ Средец, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради несъответствие с целта на закона и допуснати нарушения
във формата на акта. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от
оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено
лично на жалбоподателя срещу подпис на 15.03.2021 г., и срещу заповед, която
съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно
жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена затова, че на 04.03.2021
г., около 21:35 часа, в град Средец на ул. „****“ до дом № 26 жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№ ******, и е
отказал да бъде му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
на употреба на алкохол, издаден му е талон за изследване, но е отказал кръвна
проба за химичен анализ, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Видно от преписката, на жалбоподателя е издаден талон
за медицинско изследване № 0050544, връчен на 04.03.2020 г. в 22,15 часа, в
който талон е отразен неговият отказ да подпише талона, да бъде изследван с
доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване, като липсват данни такива изследвания да са
били направени.
Тези факти не се оспорват от жалбоподателя и се
потвърждават по безспорен начин от акта за установяване на административно
нарушение (л.14), чиято материална доказателствена сила, каквато притежава като
официален писмен документ, не е оборена при доказателствена тежест за
жалбоподателя. Следователно правнорелевантните факти – отказът на жалбоподателя
да бъде тестван в момента на проверката и липсата на доказателства за извършено
по-късно медицинско изследване – са безспорно установени, жалбоподателят не ги
оспорва, не твърди различна фактическа обстановка и не доказва такава.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съответно със заповед № 8121з-1524 от
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи (служебно известна на съда) на
основание чл.165 ЗДвП са определени основните структури на МВР, които да
осъществяват контрол по ЗДвП, и една от тези структури са областните дирекции
на МВР. Т.е., ОДМВР Бургас е структура, на която е възложено осъществяването на
контрол по ЗДвП, а нейният ръководител – директорът на ОДМВР Бургас – има
качеството на ръководител на службата за контрол по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, който може да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки и да оправомощава други длъжностни лица, които да издават
тези заповеди. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, надлежно оправомощен със заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на
ОДМВР Бургас (л.6), в чиято т.1.5 и 1.6 изрично са посочени началниците на РУ и
на сектори/групи, каквато длъжност заема ответника.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.“б“, пр.3 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В случая са налице безспорни писмени доказателства за
отказ на жалбоподателя да бъде изследван за концентрация на алкохол в кръвта,
т.е., налице
са всички материалноправни предпоставки за прилагане на мярката по чл.171,
т.2а, б.“б“, пр.1 ЗДвП. Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането
на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни
мерки е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.
Оспорената
заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.21 АПК, като в достатъчна степен ясно и конкретно са изложени фактическите и
правните основания за прилагане на принудителната административна мярка.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липсата на мотиви относно определения
срок на мярката, доколкото 6-месечният срок е минималният срок, под който
административният орган не може да определи срок за прилагане на ПАМ по чл.171,
т.2а, б.“б“ ЗДвП, поради което за така определения минимален срок на мярката той
не дължи мотиви. Съответно не е налице твърдяното нарушение на изискването за
форма на оспорената заповед. Административният орган дължи мотивиране
единствено при определяне на срок, по-дълъг от минималния, установен в закона
срок.
Прилагането
на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП в настоящия случай отговаря на целта на
закона – да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни
фактически и правни действия от страна на контролните органи, за да се отнеме
на нарушителя възможността отново да управлява МПС.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Ц., ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0269-000016 от 05.03.2021 г. на началник група към ОДМВР Бургас, РУ Средец,
с която на Н.Г.Ц. е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
Съдия: