Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ ……/…… 2017г. Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесети април две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ НЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТРАЙЧО АТАНАСОВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
Съдебен секретар:
Галя Иванова
като разгледа
докладваното от съдия Трайчо Атанасов ВНЧХД № 87 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
„Двадесет и първа” от НПК.
С присъда №350 от 16.11.2016г., постановена по НЧХД
№3101/2014г. по описа на Районен съд – гр.Варна, XVIII-ми наказателен състав,
съдът е признал подс. Н.Г.К., ЕГН: ********** за
невиновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.1, вр.
ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че през месец февруари
гр.Варна, в съучастие като съизвършител с Т.Г.Г., е разгласил публично и разпространил, чрез социална
мрежа в интернет, неверни, позорни обстоятелства за С.Л.А., като създал група
във "Фейсбук", наречена „Измамените от
медийния император С.А.“, канил хора да се присъединят към нея, публикувал
снимка на С.А. с текст: “ужас, каква е тази снимка, какъв е този изрод!“ и с текст:
„пак е прекалил с наркотиците и алкохола“.
Със същата присъда, ВРС е признал и
подсъдимия Т.Г.Г., ЕГН: ********** за невиновен в
извършването на престъпление по чл.148, ал.1, вр.
ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че през месец февруари
гр.Варна, в съучастие като съизвършител с Н.Г.К., е
разгласил публично и разпространил, чрез социална мрежа в интернет, неверни, позорни
обстоятелства за С.Л.А., като създал група във "Фейсбук",
наречена „Измамените от медийния император С.А.“, канил хора да се присъединят към
нея, публикувал снимка на С.А. с текст: “ужас, каква е тази снимка, какъв е
този изрод!“ и с текст: „пак е прекалил с наркотиците и алкохола“.
С присъдата, първоинстанционният съд е
отхвърлил и предявеният за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя С.А.
против двамата подсъдими, солидарно, за сумата от 10 000 лв., ведно със
законните лихви, представляващ обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Съдът е осъдил частния тъжител С.Л.А. да
заплати в полза на подс.
Н.Г.К. направените по делото разноски в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин
лева/.
Против така постановената присъда е
подадена въззивна жалба от повереника на частния
тъжител С.А. – адв. Т.Я. ***, в която се съдържат
оплаквания за неправилност на атакуваната присъда в осъдителната й част, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон, като не се правят
доказателствени искания. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата,
постановена от първоинстанционния съд и изводимо от това – да бъде постановена нова присъда, по
силата, на която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им в
наказателното производство обвинения, както и въззивният
съд да уважи изцяло предявения граждански иск.
Постъпило е писмено възражение от
защитника на подс. Н.К. – адв.
Й.Ч. ***, срещу така депозираната въззивна жалба. Защитата
прави възражения за неоснователност поради противоречие на изложеното в жалбата
със събрания доказателствен материал. Излага се становище за обоснованост на
постановената първоинстанционна присъда.
В допълнение към въззивната жалба се сочи,
че ВРС неправилно възприема в мотивите си, че не са налице доказателства,
сочещи автентичността на интернет профилите, както и авторството на посочените
публикации. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че изразът:
„Измамените от медийния император С.А.…” не е обиден.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция процесуалният представител на частния тъжител поддържа искането си за
отмяна на атакуваната присъда, като постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Моли съда, в условията на алтернативност, да върне делото
за ново разглеждане.
Жалбоподателят се явява лично и излага
становище относно атвентичността на посочените
интернет профили и авторството на публикациите, като счита, че същите може да
се установят безспорно чрез експертиза. В тази връзка, моли съда да върне
делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Защитникът на подс.
Н.К., адв. Й.Ч., оспорва депозираната въззивна жалба и моли съда за потвърждаване на постановения
от първата инстанция съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
Процесуалният представител изтъква, че правилно са събрани и обсъдени всички
доказателства по делото, като липсват такива в подкрепа на изложеното в
жалбата. Прави искане за разноски пред настоящата инстанция.
Защитникът на подс.
Т.Г., адв. А.Д., излага становище за правилност и
законосъобразност на първоинстанционната присъда.
Счита, че авторството на деянието не е доказано. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и
законосъобразна. Сочи, че са събрани всички възможни доказателства и не следва
делото да се връща за ново разглеждане.
В последната си дума, подс.
К. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Жалбата е процесуално допустима, подадена e в
срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество обаче е
неоснователна.
Наказателното производство пред първата
инстанция е протекло по общия ред, като по делото са събрани всички необходими
и относими към обвинението доказателства.
Фактическата обстановка е подробно
изяснена от ВРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред
необходимият обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съдебното
следствие, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е анализиран от
първоинстанционния съд задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той
изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за
правилното решаване на делото по същество, направен е подробен и пълен анализ
на събраните доказателства. ВРС е достигнал до категоричния и правилен извод,
че не е осъществен от обективна и субективна страна квалифицираният състав на
престъплението „клевета” по чл.148, ал.1, вр. ал.1,
т.1 и т.2, вр. чл.147, ал.1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че през месец февруари гр.Варна, в съучастие като
съизвършители подс. Т.Г. и подс.
Н.К. са разгласили публично и разпространил, чрез социална мрежа в интернет,
неверни, позорни обстоятелства за С.Л.А., като създали група във "Фейсбук", наречена „Измамените от медийния император С.А.“,
канили хора да се присъединят към нея, публикували снимка на С.А. с текст: “ужас,
каква е тази снимка, какъв е този изрод!“ и с текст: „пак е прекалил с
наркотиците и алкохола“.
От събраните по делото доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
През месец февруари 2014г. св.Д. Д. преговарял по сделка във връзка със застрояването на
парцел, като един от кандидатите за сключване на окончателния договор бил
частният тъжител С.А.. За да изберат страна по договора, продавачите проверили
кандидатите в интернет и прочели лоши отзиви за С.А., поради което предпочели
друг кандидат. Когато частният тъжител разбрал за това от своя представител, св.
Д., казал: ”Пак ли
тия...Някои са направили нещо и са писали глупости за мен", с което
оставил впечатление, че вече е знаел за това нещо.
Св. Д.Г. бил приятел със С.А. и работил с
него по различни проекти. На 21.02.2014г. в 10.34 часа, лице на име Вл. Г. му
изпратило скрйн шот, от
който се виждало, че лице от профил на името на Н.К., го е поканило да хареса
група, наречена:"Измамените от медийния император С.А.". Под снимката се изписвало на английски език
"19 hours ago",
което означавало, че Вл. Г. я е получил преди 19 часа.
Подс.Н.К. бил журналист и имал лични отношения
с частния тъжител. Профилът на името на Н.К. бил реално съществуващ, с набор от
приятели, като у св.Д.Г. оставял впечатлението, че е реален профил, т.к. между тях имало около
100-150 общи приятели - хора, работещи в политиката, хора, които работят с ПП
"Атака". Св.Д.Г. имал впечатлението, че профилът е лично на подс. Н.К., също така понеже не бил предприел нищо за
закриване на този профил във "Фейсбук". От
същия профил имало коментари на подс. Н.К., както и
публикации срещу С.А.. Св.Д.Д. била приятелка на подс.К. и качвала във "Фейсбук"
техни общи снимки. Една от тези снимки била сложена на профила на подс. К.. За този профил приятелят й казал, че не е негов,
а е фалшив.
Поради гореопосочените
обстоятелства, частният тъжител С.А. депозирал частна тъжба до ВРС, като на
07.07.2014г. било образувано настоящото производство.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на събраните в производството доказателства. Приобщени
са гласни доказателства - показанията на св.Д.Д., св.Д.Г., св.Д.Д.,
депозирани в хода на съдебното следствие. Извършен е следствен експеримент,
проведен в съдебно заседание пред ВРС, чрез който се установява, че в паметта
на телефона на св.Д.Г. е запазен скрийн шот /снимка/ от покана, идваща от профил на името на Н.К.
към друго лице да хареса групата "Измамените от медийния император С.А.".
В тази връзка съдът кредитира разпечатка от „Фейсбук”
/л.9, НЧХД №3101/, представляваща писмено доказателство, което се подкрепя от
останалите доказателства, приобщени по делото. Горепосочените доказателства са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и не водят на различни правни изводи.
Останалите писмени доказателства /л.6-8 и
л.10-12, НЧХД №3101/, съдът взема предвид само по отношение на оценката на
доказателствения материал, тъй като не е ясно точно кога и от кого са
направени. От гласните доказателства, събрани чрез разпити на св.Д.Димитров и
св.Д.Г., не може да бъде направен категоричен извод, че публикациите, за които
говорят свидетелите, са именно публикациите, приложени като писмени
доказателства по делото.
При така описаната фактическа обстановка,
ВОС споделя крайния извод на първоинстанционния съд, приел, че подс. Н. К. и подс. Т. Г. не са
осъществили от
обективна и субективна страна престъпление по чл.148, ал.1, вр.
ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че през месец февруари
гр.Варна, в съучастие като съизвършители са разгласили публично и разпространили,
чрез социална мрежа в интернет, неверни, позорни обстоятелства за С.Л.А., като
създали група във "Фейсбук", наречена „Измамените
от медийния император С.А.“, канили хора да се присъединят към нея, публикувал
снимка на С.А. с текст: “ужас, каква е тази снимка, какъв е този изрод!“ и с
текст: „пак е прекалил с наркотиците и алкохола“.
По повод наведените оплаквания във
въззивната жалба, ВОС намери следното:
На първо място, по отношение на
възражението, че ВРС неправилно възприема в мотивите си, че не са налице
доказателства, сочещи автентичността на интернет профилите, настоящият състав
счита, че не може да бъде направен безспорен извод, че посочените профили във „Фейсбук” се администрират от подсъдимите, както твърди
частния тъжител. Не е установено по категоричен начин, че именно подсъдимите са
създали и поддържат тези акаунти. По отношение на профила на подс.Н.К., са ангажирани доказателства, които обаче в
своята съвкупност не водят до категоричния извод, че същото лице поддържа профила.
Единствено показанията на св.Д.Г. по отношение на профила на името на Н.К. и
посочената група, заедно с писменото доказателство, представляващо разпечатката
от „Фейсбук” на снимка от покана, идваща от профил на
името на Н.К. към друго лице да хареса групата "Измамените от медийния
император С.А.", кореспондират по между си, но не водят до еднозначен
извод, че именно подс.К. е създал и поддържал същия
профил, тъй като в тях се съдържа само предположение от страна на свидетеля Г..
Би могло да се установи, че профилът се администрира от подс.
К., ако беше установена комуникация чрез същия със свидетеля и/или други лица.
Обстоятелството, че на него са качени лични снимки на подсъдимия, също не навеждат
до категоричен извод за автентичност на сочения фейсбук
профил. По отношение на профила на подс.Т.Г., не са
сочени каквито и да било доказателства, като така по никакъв начин не може да
се твърди, че същият е създал и поддържал посоченият на негово име профил.
На следващо място, неоснователно се сочи,
че е налице авторство на подсъдимите по отношение на процесните публикации и
група. Не са ангажирани доказателства, сочещи, че именно подс.К.
и подс.Г. са създали групата:"Измамените от
медийния император С.А." и че някой от тях е публикувал в същата снимка с
коментар: "Ужас, каква е тази снимка, какъв е този изрод!" или че
някой от тях е споделил тази снимка с
коментар: "Пак е прекалил с наркотиците и алкохола". По реда на чл.
159а от НПК би могло да се установят подобни твърдения, но тази процедура е
предвидена само за справки по отношение на тежки престъпления, каквото в случая
не е налице. Още повече, че е изтекъл и законно предвидения в ЗЕС срок от 6
месеца за съхранение на такава информация, т.е. обективно няма как да бъде
доказано и по този начин твърдяното авторство. Единствено чрез събиране на
гласни доказателства и/или на писмени доказателства, които в своята съвкупност
не си противоречат, взаимно се допълват и водят до категоричния извод, че
посочените лица са извършили посочените публикации, и са създали посочената
група, би могло да се установи в настоящия случай авторството на подсъдимите по
отношение на процесните публикации и група, каквито обаче липсват.
Направеното възражение по отношение на израза:"Измамените
от медийния император С.А.", което жалбоподателят счита за обидно, също е
неоснователно. В съдебната практика, както и в доктрината, се приема, че изпълнителното
деяние на обидата в първата му форма, се осъществява чрез думи, сочещи нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Чрез тях
деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатото лице
и то по начин, който противоречи на морала. При преценка на извършеното, дали
представлява обида по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, то трябва да се приложи
обективният
критерий, основан на обществените разбирания и общоприетия морал по отношение
на необходимото поведение спрямо другите членове в обществото. За да бъде
налице обида, трябва казаните думи да бъдат обективно годни да наранят
достойнството и/или честта на засегнатия, които според съвременните стандарти
са неприлични, вулгарни и цинични. В този смисъл изложеното във въззивната
жалба, че сам по себе си посочения израз не е обиден, но през последните години
се е наложил като нарицателно определение за лица с отрицателен обществен
имидж, представлява всъщност субективната преценка на частния тъжител. Наред с
нея обаче се изисква казаното да е генерално неприемливо. Към настоящия момент
квалификацията „медиен император” не се възприема като обидна. За да бъде съставомерна обидата, негативната оценка трябва да е груба
и крайна, като именно заради това ще бъде обществено неприемлива. Важно да се
отбележи, че в свободното демократично обществено, всеки има право да изразява
свое лично мнение, като съставът на обидата представлява юридически израз за наказателноправна защита на личността, т.е. предел на това
конституционно право. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в
настоящия случай, подс.Н.К. е упражнявал
журналистическа професия и дори да се приеме, че той е автор на процесния
израз, то трябва да се прецени дали извършеното от него не представлява
негативна оценка спрямо личността на С.А.. Чрез негативни коментари може да се
упражни и правото на критика, което също е фундаментално за плуралистичното
общество.
Единствено твърдението „Измамените…” би
могло да се отнесе към състава на чл.147, ал.1 от НК. Чрез употребата на
израза, съдържащ квалификацията „измамени”, деецът би осъществил втората
хипотеза на престъплението „клевета”, тъй като по този начин приписва
извършване на престъплението „измама” от страна на С.А.. Липсват обаче подобни
искания в производството за търсене на наказателна отговорност конкретно за
това твърдение. Предвид частния характер на престъплението, то тъжителят е
този, който следва да очертае рамката на обвинението в процеса, съобразно която
съдът е обвързан и следи за необходимите предпоставки да бъде реализирана
наказателна отговорност.
Предвид гореизложеното, ВОС счита, че
частният тъжител не установява автеничността на
процесните профили, сочени от него като акаунти на подс.Н.К.
и подс.Т.Г., а също така и авторството на процесните
публикации и група. В този смисъл няма как да се установи причинно-следствена
връзка между създадената група във "Фейсбук",
наречена „Измамените от медийния император С.А.“ и посочените публикации, с
поведението на подс. К. и подс.Т.Г..
Липсват доказателства в подкрепа на обратното становище. При това положение не
следва да се разглежда по-нататък дали е налице съставът на престъпление по
чл.148, ал.1, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК, тъй като не е налице доказано деяние от страна на подсъдимите, т.е.
авторство от тяхна страна спрямо стореното.
По горните съображения, след като не е
доказано извършване на престъпление от страна на подсъдимите в хода на процеса,
следва гражданският иск, предявен срещу тях солидарно, да не бъде уважен.
В заключение, ВОС счита, че присъдата е
обоснована и мотивирана, не е постановена при непълнота на доказателствата и не
противоречи на материалния и процесуалния закон. При разглеждането на делото не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правата
на страните, които биха наложили отменяването на присъдата, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
По тези съображения и на основание чл.334,
т.6 вр. чл.338 от НПК, съставът на Окръжен съд - гр.
Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №350 от 16.11.2016г., постановена по НЧХД
№3101/2014г. по описа на Районен съд – гр.Варна, XVIII-ми наказателен състав, с
която съдът е признал подс. Н.Г.К., ЕГН: ********** и
подсъдимия Т.Г.Г., ЕГН: ********** за невиновни в
извършването на престъпление по чл.148, ал.1, вр.
ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че през месец февруари
гр.Варна, в съучастие като съизвършители с, са разгласили публично и
разпространили, чрез социална мрежа в интернет, неверни, позорни обстоятелства
за С.Л.А., като създал група във "Фейсбук",
наречена „Измамените от медийния император С.А.“, канили хора да се присъединят
към нея, публикувал снимка на С.А. с текст: “ужас, каква е тази снимка, какъв е
този изрод!“ и с текст: „пак е прекалил с наркотиците и алкохола“, и с която е
отхвърлил предявеният граждански иск в производството.
ОСЪЖДА частния тъжител С.Л.А., ЕГН:********** да
заплати на подс. Н.Г.К., ЕГН:********** сумата от 1200
лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски по делото пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна
проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.