РЕШЕНИЕ
№ 4261
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330113475 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.
Ищецът И. Б. Д., ЕГН: **********, от с. **************, обл. ***********, ул.
„**************" № ***, чрез пълномощник адв. Е. Т., е предявила против „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова Долина”,
ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 6, иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на
ответника поради плащане след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.
№ *************г. на *********, *********. с-в, следните суми, за събиране на които е
образувано изп. дело № *********г. на ЧСИ ********* *********, рег. № ***, а именно: сумата от
8973, 53 лева главница, 1467, 43 лева възнаградителна лихва, 209, 10 лева такси, 213 лева разноски
за ДТ, 715, 50 лева разноски за адв. възнаграждение, ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението – ********г., до окончателното плащане на вземането – *********г., която сума
съгласно договор за намаляване на дълга възлиза на 1799, 70 лева.
В исковата молба се твърди, че по изпълнителен лист от ******* г., издаден по частно
гр. дело № *********г. на *****, ***** . с-в, И. Б. Д., ЕГН: ********** била осъдена да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 8973, 53 лева главница, 1467,
43 лева възнаградителна лихва, 209, 10 лева такси, 213 лева разноски за ДТ, 715, 50 лева разноски
за адв. възнаграждение, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението –********г., до
окончателното плащане на вземането. За събиране на вземането било образувано изп. дело №
********г. на ЧСИ ******** **********. Ищцата упълномощила своята майка П. К. К. да сключи
с банката – взискател споразумение за намаляване на дълга, и да плати задълженията по същото,
след което изп. дело да се прекрати. Такова споразумение било сключено на ******г., като на
1
датата на сключването му майката на ищцата в качеството си на пълномощник с нот. заверено
пълномощно изплатила изцяло задължението по споразумението. Въпреки това й било връчено
съобщение за образуване на изп. дело № **********г. на ЧСИ ******** *********, рег. №
*********, по което получила покана за доброволно изпълнение да заплати отново сумите по
същия изп. лист, но този път на друг взискател – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, на
когото вземането било междувременно прехвърлено.
Ищцата твърди, че не дължи процесните суми, тъй като всички задължения по този изп.
лист са били погасени още в хода на предното образувано изп. дело, което е било служебно
известно на съдебния изпълнител. Отделно, ищцата била поканена да заплати отново всички
дължими суми, въпреки сключеното споразумение, в което банката заявява, че признава дълга за
погасен. Ето защо се моли да се постанови решение, с което съдът да признае за установено, че не
дължи на новия кредитор вземането по изп. лист, като погасено поради плащане и частично
опрощаване, след издаване на същия. Претендира и разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, от когото в срока за отговор е
постъпил такъв, с който се заявява, че ответникът по делото е придобил вземането посредством
договор за цесия, сключен с „Колект БГ“ АД, с предходно наименование „Свети Георги груп“
ЕАД, който от своя страна е придобил вземането от първоначалния кредитор „Юробанк България“
АД, също посредством договор за цесия. Вследствие на цесията след придобиване на вземането
било образувано и процесното изп. дело. След запознаване с приложените към исковата молба
доказателства ответникът признава иска и счита същия за допустим и основателен. Досежно
разноските, претендирани от ищцата, прави възражение за тяхната прекомерност и моли да се
присъдят в минимален размер, както и да се задължи ищцата да посочи банкова сметка, по която
същите да й бъдат заплатени.
Препис от отговора е връчен на ищеца за становище, като са приканени страните да
уредят доброволно спора си. В срока за становище е постъпило такова от ищцовата страна, с което
се моли да се постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК съобразно извършеното признание.
Сочи, че хонорарът на адвоката не е прекомерен, тъй като ще бъде присъден служебно от съда в
минимален размер съгл. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., като ищецът претендира само заплатената
държавна такса в производството. Сочи се банкова сметка на адв. Т., по която да бъдат заплатени
всички суми.
В първото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си с допълнителна писмена
молба изрично е поискал да бъде постановено решение съобразно направеното признание на иска
и на изложените факти в исковата молба. Претендира разноските по делото за заплатена държавна
такса, както и адвокатско възнаграждение, което да се присъди на адвоката по реда на чл. 38 от
Закона за Адвокатурата в минималните размери по Наредба № 1/2004г..
След така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание
на иска, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. От представените по делото
доказателства се установява, че с изп. лист по чл. 417 и 418 от ГПК от ******** г. по ч. гр. д.
**********г. на ****** ******* е разпоредено длъжникът И. Б. Д., ЕГН: ********** да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК ********* сумата от 8973, 53 лева главница, 1467, 43 лева
2
възнаградителна лихва, 209, 10 лева такси, 213 лева разноски за ДТ, 715, 50 лева разноски за адв.
възнаграждение, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – ************г., до
окончателното плащане на вземането. за събиране на вземането е обхразувано изп. дело №
************ на ЧСИ ********** *********, в хода на което изп. производство е сключено
споразумение между банката-взискател и пълномощника на Д., нейната майка П. К. К., за
намаляване на дълга, от дата *********г., с което майката на ищцата се е задължила да заплати
сумата от 7205, 13 лева на банката, както и да плати разноските по изп. дело, с което отношенията
между страните по повод процесния договор за кредит № ************ от ***********г. се
уреждат окончателно. Приложено е и платежното нареждане от същата дата за заплащане на
сумата. Видно е, че впоследствие, след погасяването на вземането по изп. лист, поради намаляване
на дълга и плащане, вземането е прехвърлено, като последният кредитор – ответникът „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* по същия изп. лист е образувал ново изп. дело №
************* при ЧСИ *********** **********, рег. № *****, с район на действие ******
********* и на ищцата е връчена отново ПДИ да заплати същите суми.
Ето защо твърденията на ищеца за погасяване вземането поради плащане и сключено
споразумение за намаляване на дълга са основателни, от една страна, а от друга взискателят не е
ангажирал никакви доказателства за наличие на посоченото вземане. Напротив, същият е признал
иска. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за
основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното
правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя
страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Признанието на иска
касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал. 3 от ГПК, нито
в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с което страната може да се
разпорежда, като са признати всички факти, които водят до основателност на иска. Признатото
право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете
извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради
което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено между страните, че ищецът
не дължи на ответника процесните суми, за които е издаден изпълнителния лист.
Ищецът претендира разноските, заплатени за държавна такса в исковото производство
– 535, 14 лева, и 2, 90 лева, банкова такса, общо 538, 04 лева, които му се следват, и моли да се
присъди адв. възнаграждение на пълномощника му по реда на чл. 38 от Закона за Адвокатурата,
като претендира същото да се определи съгласно новите размери, предвидени в Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения. От своя страна ответникът е направил
възражение за прекомерност на хонорара на ищеца и прави искане да се посочи банкова сметка, по
която да се заплатят разноските, каквато вече е поспочена по делото с молба от *************г.
По искането за присъждане на разноски на пълномощника на ищеца по реда на чл. 38 от
закона за адвокатурата, съдът намира следното:
По делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно
3
от които ищецът, чрез пълномощника си П. К. – негова майка, съгл. нот. заверено пълномощно, е
упълномощил за делото адв. Е. В. Т. от АК *********, личен № ***********, с адрес гр.
**********, пл. „**********“ № ***, като е осъществена за делото безплатна правна помощ на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за Адвокатурата. Ето защо на пълномощника следва да се определи
възнаграждението в минимален размер служебно от съда на осн. чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се
осъди ответната страна да го заплати директно на пълномощника, осъществил процесуалното
представителство.
Досежно размера, в който следва да бъде определено то, а именно – преди или след
измененията на Наредба № 1/2004г., в сила от 04.11.2022г., то трайна и категорична е съдебната
практика на ВКС, че при определяне размера на адв. възнаграждение на осъществил процесуално
представителство по реда на чл. 38 от ЗАдв. адвокат меродавен е момента на извършване на
процесуалните действия по делото и момента на определяне на възнаграждението от съда, а не
момента на договарянето между страните, тъй като в договора възнаграждение не е определено. В
конкретния случай съдът намира, че следва това възнаграждение да се определи към датата на
приключване на съдебното дирене, като към тази дата, както и към датата на постановяване на
решението съгл. действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адв. възнаграждения минималният хонорар по делото възлиза на сумата от 1604, 04 лева. Съдът
намира, че не следва да завишава същия по реда на чл. 2, ал. 9 от наредба № 1/2004г., тъй като
делото е приключило в едно с.з. и ответната страна е признала исковите претенции. Тази сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати не на ищеца, а на адвоката, осигурил процесуално
представителство, съгл. чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за адвокатурата – адв. Е. В. Т. от ****
********, личен № ********, с адрес гр. *******, пл. „*******“ № ****. В тази връзка и
възражението на ответника за прекомерност на същото е неоснователно, доколкото
възнаграждението се присъжда служебно от съда и е в минималния по наредбата в редакцията й
към меродавния за определянето му момент размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. Б. Д., ЕГН: **********, от
с. ************, обл. ************, ул. „*****************“ № ****, чрез пълномощник адв. Е.
Т. и ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 6, че И. Б. Д., ЕГН: ********** не дължи
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* следните суми: сумата от 8973, 53 лева главница, 1467,
43 лева възнаградителна лихва, 209, 10 лева такси, 213 лева разноски за ДТ, 715, 50 лева разноски
за адв. възнаграждение, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – *********г., до
окончателното плащане на вземането – ********г., която сума съгласно договор за намаляване на
дълга възлиза на 1799, 70 лева, за заплащане на които е издаден изп. лист въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № *********г. на ******,
*******. с-в, и за събиране на които е било образувано изп. дело № ********** при ЧСИ ********
***********, рег. № *****, с район на действие **** ******, поради погасяването им чрез
сключване на споразумение за намаляване на дълга от ********г. и плащане по същото,
извършено на *******г. по банков път.
4
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, сграда Матрикс
Тауър, представлявано от управителя Р. М. – Т. да заплати на И. Б. Д., ЕГН: **********, от с.
*********, обл. *******, ул. „************“ № ****, чрез пълномощник адв. Е. Т. разноските по
делото в размер на 538, 04 лева (петстотин тридесет и осем лева и четири стотинки), от които
сумата от 535, 14 лева (петстотин тридесет и пет лева и четиринадесет стотинки) – държавна такса
по делото, и 2, 90 лева (два лева и деветдесет стотинки) – такса за банков превод.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, сграда Матрикс
Тауър, представлявано от управителя Р. М. – Т. да заплати на адвокат Е. В. Т. от ***** ******,
личен № ********, с адрес гр. *******, пл. „********“ № *****, сумата от 1 604, 04 лева (хиляда
шестстотин и четири лева и четири стотинки) - възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5