Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2020г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на тридесети януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с
участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията
Ганчева КНАХД № 82 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна, чрез юрисконсулт О. срещу
решение №2097 от 19.11.2019г. на ВРС, постановено по НАХД № 2197/2019 г., по
описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 03-002262 от
9.04.2014 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с
което на „Гранд 66“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв., за
извършено нарушение на чл. 166 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работно оборудване.
В касационната жалба се излагат
съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението
на ВРС, поради допуснати нарушения на материалния закон. Касаторът поддържа, че
неправилно въззивния съд е преквалифицирал нарушението. Изложени са съображения
за приложението на чл.82 от ЗАНН и чл.80 ал.1 т.5 от НПК, въз основа на които
са претендира отмяна на незаконосъобразното решение на НП и потвърждаване
изцяло на НП. В с.з. процесуалния представител на касатора поддържа жалбата.
Сочи, че давностния срок е бил прекъснат с оглед извършените действия от АНО,
поради което не е изтекла абсолютната преследвателска давност.
Ответникът, редовно призован не се явява
представител.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на Районен съд-Варна е правилно и законосъобразно
и следва да се потвърди.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка
на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените
в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл.218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон касационният съд
проверява въз основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт.
От фактическа ВРС е установил, че с
Протокол № 969/03.04.2014 г. на „Гранд 66“ ЕООД били дадени задължителни
предписания, в частност под № 10 - да осигури прилагането на писмени
инструкции, при използването на работното оборудване, при което съществува риск
за безопасността на здравето на работещите в обект – цех за мебели, намиращ се
в гр. Варна, ул. „********“ № **, съгласно разпоредбите на чл. 166, ал. 1 от
Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ
№ 88/1999 г./, което следвало да бъде изпълнено до - 29.04.2014 год.
При последваща проверка било установено неизпълнение на даденото предписание.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН на 3.04.2014 г., като в срока
визиран в чл. 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. АНО издал НП, като приел, че дружеството е
осъществило посоченото в акта нарушение.
От приложените в преписката доказателства се установява, че АНО е приел,
че издаденото НП е влязло в сила на 26.08.2014 г. на осн. чл. 58 ал.2 от ЗАНН.
На 16.02.2015 г. на дружеството била изпратена покана за доброволно изпълнение,
за която липсват данни да е връчена. На 3.07.2017 г. на осн. чл. 162 ал.2 т.7
от ДОПК НП е изпратено на ТД на НАП Дирекция „Събиране“ с искане за образуване
на изпълнително дело. По делото липсват доказателства за образуването на
такова. С определение постановено по ч.к.адм.д. № 1783/2019 г. състав на АС –
Варна преценил, че НП не е влязло в сила на сочената от АНО дата, а
депозираната жалба срещу НП е в срок. Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на приложените и приети по делото материали. Съдът
кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени,
кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния
факт, включен към предмета на доказване по делото.
За да отмени процесното НП, ВРС е приел,
че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради
изтекла давност.
Настоящия състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира касационната жалба за неоснователна.
Касационният състав споделя решаващите
изводите на районния съд. Според чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон не се предвижда друго. В ЗАНН липсва уредба на този
институт, която да урежда абсолютната давност, като форма, при която
административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че акта, с
който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична
на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. Затова, съдът намира, че тази разпоредба
следва да се приложи в конкретния случай, с оглед изричното препращане визирано
в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, тъй като при посочената
хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Постановено е Тълкувателно постановление №
1 от 27.02.2015 година, ВКС /ВАС, ОС на НК и ІІ кол., съгласно чиято т.2 се
приема, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора, срока предвиден в чл.80 от НК.
С оглед датата на извършване на
нарушението и вида на процесното наказание – глоба, на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, приложима е хипотезата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, според която
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години. В случая административно наказателното преследване е
възбудено в срок, но НП не е влязло в сила и към настоящия момент, а съобразно
чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.3 от НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, като този
срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието.
В конкретния случай, то е довършено на датата, на която е извършено –
25.03.2014 г. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с
имуществена санкция, е четири години и шест месеца, съгласно приложимата
редакция на чл.80, ал.1, т.5 от НК и изтича на 25.09.2018 година. Следователно,
налице са основания за прилагане на абсолютната погасителна давност по чл.81,
ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Давността в наказателното производство е материалноправен институт с
процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на
отговорността. В контекста на изложените съображения и при служебна
проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл.218, ал.2 от АПК, вр. чл.63,
ал.1 от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира решението на въззивния съд за
валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.
Не са налице наведените касационни основания, представляващи основания за
неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221
ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ в сила решение №2097 от 19.11.2019г.
на ВРС, постановено по НАХД № 2197/2019 г., по описа на ВРС, с което е отменено
Наказателно постановление № 03-002262 от 9.04.2014 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Гранд 66“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 166 ал.1
от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работно оборудване.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: