Решение по дело №301/2020 на Окръжен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№____________

 

гр. ВАРНА, ..............................................

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито  заседание в състав:

                                        

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                                                                                 С. ЦАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия С. ЦАНКОВА

в.г.д.№ 301/2020 г.,

 за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 - 437 ГПК.

Производството е           образувано по жалба с вх. № 00604/13.01.20 год год по описа на ЧСИ, депозирана от  „Електроразпределение Север” АД  по изпълнително дело 20198950402977 по описа на ЧСИ Людмил Станев, per. № 895, район на действие ОС - Варна,

 В жалбата се изразява становище, че  определените разноски по изпълнително дело 20198950402977, обективирани  в призовката за доброволно изпълнение, освен че са прекомерни са и недължими,тъй като длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят оспорва посочените в поканата за доброволно изпълнение суми за разноски. Излага подробни  съображения. Молят, да се отменят така наложените на длъжника разноски или да бъдат намалени,тъй като са прекомерни с оглед липсата на правна сложност и настъпило изпълнение.

Взискателят по делото е депозирал възражение в законоустановения срок, в което изразява становището си, че жалбата е неоснователна.

Съдебният  изпълнител е изложил и представил мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и въз основа на доказателствата по приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:

Изпълнително дело 20198950402977е образувано на основание изпълнителен лист, издаден в полза на Неделчo К.Н. с ЕГН **********   за сума в размер на 4807,00 лв , поради което е било налице изпълнително основание за образуване на изпълнителното производство.

С молбата за образуване е представен и договор за правна защита и съдействие с уговорен и платен хонорар в размер на 1 000 лв, видно от приложения договор за правна защита и съдействие / без изрично отбелязване,че сумата е била изплатена /.

С образуване на делото е изпратена Покана за доброволно изпълнение за длъжника, в която са включени сумите по изпълнителния лист, държавна такса , разноски и заплатения адвокатски хонорар по представен договор за правна защита и съдействие.

 

При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:

С изменението на чл. 435, ал.2 от ГПК, ДВ, бр.100 от 2010 г. бе изрично предвидена от законодателя възможността, по този ред длъжникът да обжалва и постановлението на съдебния изпълнител за разноските. Упражняването на това право от длъжника не е поставено в зависимост от предварително подаване на искане до съдебния изпълнител за изменение размера на разноските и постановяване на изричен отказ от него

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част I, глава VIII, раздел II от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон, тези правила важат и за изпълнителното производство. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на две хипотези, които не са налице в конкретния случай. Безспорно направените от взискателя разходи за адвокатски хонорар са сред разноските по изпълнението, които са за сметка на длъжника. На общо основание, разпоредбите на ГПК за дължимите от страните разноски по исковото производство, намират приложение и в изпълнителния процес, в това число и нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съдебната практика е възприела становището, че за длъжника е открита възможността да обжалва постановлението на съдия-изпълнителя за разноските, респективно отказа му да се произнесе по искането за намаляването им, че произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в изп. производство не е същинско изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притежанието по изп. основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т. е. за неоснователно причинени имуществени вреди

 Съдилищата са приели, че възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен е уреден в чл. 78, ал. 5 ГПК, разпоредба от общата част на ГПК - глава VIII, раздел II. Поканата за доброволно изпълнение съдържа становището на съдия-изпълнителя относно дължимите в изп. производство разноски и тя се приема като постановление на съдия-изпълнителя по въпроса за разноските в изп. производство.

Конкретната хипотеза е именно такава. Жалбоподателите не са сезирали ЧСИ с искане за намаляване размера на адв. хонорар, а са депозирали жалба.

Жалбата, в частта относно посочените в призовката за доброволно изпълнение  разноски по изпълнителното дело,  е допустима, с оглед установената трайна съдебна практика.

Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата, включително и чрез предаването й на легитимиран пощенски оператор по чл. 38 от Закона за пощенските услуги.

В случая, жалбата е предадена на куриерската служба на 19.12.2019 г. ,което е отразено  в товарителницата, приложена с въззивната жалба. ДАТАТА посочена за връчване на  изпълнението на задължението на пощенския оператор  не променят момента на предаването на пратката от страна на „Електроразпределение север” АД, още повече, че датите 20 и 27 декември са отразени като  дати на "разнос"  и е свързано с нейното движение. В този смисъл, т. нар. дата на "разнос" отразява момента на връчване на пратката на получателя, а не момента на изпращането й от подателя,което е от съществено значение относно преценката за нейната допустимост.

Поради което съдът следва да се произнесе по въпроса за нейната основателност.

Разгледана по същество, съдът установи следното:

В призовката за доброволно плащане, освен сумите по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство са посочени и следните разноски по изпълнителното дело-  адв.хонорар в размер на 1000  .

Съгласно Наредба № 1 за минималния  размера на  за адвокатските възнаграждения минималния размер, определен за изпълнителното производство е както следва : За защита по изпълнително дело възнаграждението е:  за образуване на изпълнително дело - 100 лв.;, и за  водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 ;

Съдът намира,че в конкретния случай, следва да се определи минималния размер – 100 лв за образуване на изпълнителното производство, до който размер следва да се намали адвокатското възнаграждение, поради неговата прекомерност в конкретния случай- липса на  фактическа и правна сложност по изпълнителното производство, липса на извършени изпълнителни действия от страна на процесуалния представител по изпълнителното дело,тъй като    длъжникът е погасил задължението и не са необходими извършване на допълнителни действия по изп.производство.

С оглед изложеното, жалбата против постановлението на ЧСИ касаещо определяне на разноските за изпълнителното производство относно взискателя и изпратените ПДИ в частта за разноски по изпълнителното дело-  адв.хонорар в размер на 1000 лв се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено обжалваното постановление, за разликата над 100 лв до 1000 лв за адвокатски хонорар  .

            По аргумент на чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

            Водим от горното, Окръжният съд

 

Р Е  Ш  И   :

 

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Людмил Станев, per. № 895 , район на действие ОС - Варна, по изп. д. 20198950402977 по описа на ЧСИ Людмил Станев, per. № 895, район на действие ОС - Варна изразяващи се в постановление за определяне на дължимите от длъжниците разноски по изп. д. 20198950402977 в изпратената ПДИ в частта, касаеща разноските от 1 000 лв. за адв. възнаграждение, за разликата над 100 лв. до 1 000  лв.

НА ОСН. чл. 78, ал. 5 ГПК, намалява размера на адвокатското възнаграждение по изп. д. 20198950402977по описа на ЧСИ Людмил Станев, per. № 895, район на действие ОС - Варна съгласно договор за правна помощ от 1000 лв. на  100  лв., поради прекомерност.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от РЕШЕНИЕТО да се изпрати на ЧСИ Людмил Станев, per. № 895, район на действие ОС - Варна

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: