РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Луковит, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря М.Х.Д.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20254320100028 по описа за 2025 година
Луковитски районен съд е сезиран с искова молба от Н. Ф. Н., ЕГН ********** с
адрес: [заличен адрес по GDPR чрез адв. Д. Г. от АК – Л., служебен адрес: гр. [заличен адрес
по GDPR срещу „К. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 115Е, ет. 5, представляван от процесуалния представител адв. Х.М. от САК. С
молбата се иска от съда да признае за установено, че клаузата на чл. 18 (1) от Договор за
потребителски кредит №****., сключен между Н. Ф. Н., ЕГН ********** и „К." ЕООД, ЕИК
****, уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна на
осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както й да признае за установено, че чл. 13, ал. 2 от Договор
за потребителски кредит №****, сключен между Н. Ф. Н., ЕГН ********** и „К." ЕООД,
ЕИК ****, уреждащ разходите за извънсъдебно събиране на вземания в тежест на
потребителя е нищожен на осн. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е „К." ЕООД, ЕИК **** е предявил
насрещен иск, с който на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД иска от съда да осъди Н. Ф. Н., ЕГН
********** да заплати на дружеството 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи
неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № №****, ведно със
законна лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателно плащане. При
условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен на
осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК иска от съда да осъди Н. Ф. Н. да заплати на
дружеството 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със законна лихва от датата на
подаване на насрещния иск до окончателно плащане.
Предявени са обективно съединени установителни искове: иск за провъзгласяване
за нищожна на клаузата на чл. 18 (1) от Договор за потребителски кредит №****, сключен
между Н. Ф. Н., ЕГН ********** и „К." ЕООД, ЕИК ****, уреждащ начисляване на
неустойка при непредоставяне на обезпечение с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПП, както и иск за провъзгласяване за нищожна на клаузата на
чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит №****, сключен между Н. Ф. Н., ЕГН
********** и „К." ЕООД, ЕИК ****, уреждащ разходите за извънсъдебно събиране на
вземания в тежест на потребителя с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал.
1
2 ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП.
Предявен е насрещен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на
евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищеца извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че сключил с
ответника договор за потребителски кредит № ****, по силата на който бил задължен да
възстанови стойността на предоставената му в заем сума, в размер на 1500, 00 лева, с
изплащането на осемнадесет на брой погасителни вноски, при ГПР от 62, 84 % и фиксирана
лихва в размер на 50 %. В договора било предвидено, че кредитът следва да бъде обезпечен
с поръчители - физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия или
банкова гаранция. Твърди, че в чл. 18, ал. 1 от процесния договор било предвидено, че в
случай на непредоставяне на обезпечение на кредита, потребителят дължал неустойка в
размер на 2880, 86 лева, чийто размер бил определен за целия срок на договора, който
изтичал на 15.01.2026г. Ищеца твърди нищожност на клаузата на чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 6 от
Договора, уреждаща начисляването на неустойка. Счита, че предвидената неустойка
представлявала скрито възнаграждение в полза на кредитодателя, което не е включено в
ГПР. Поддържа, че уговорената неустойка противоречала на добрите нрави, като е изложил
доводи и за неравноправност на клаузата, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, поради
необосновано високия й размер. Поддържа, че предвидените разходи за неустойка имат за
цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Претендира и нищожност на клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договора, съгласно която в
случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът може ла
предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, а
именно - изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от
кредитополучателя адреси, периодично информиране на кредитополучателя за допуснатите
забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и
извършване посещения на посочените от кредитополучателя адреси за връчване на покани,
съобщения и уведомления, които действия са за сметка на кредитополучателя. Съгласно
въпросната Тарифа за такси и разходи на уебсайта на ответника: Разходите за събиране на
вземането при забава в плащането на вноска се изразяват в изпращането на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на
заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от
Дружеството към агенция за събиране на вземания. Съответните действия зависят от дните
забава за плащане на погасителна вноска и вида на кредитния продукт. Разходите се правят
еднократно и сборът им не може да надвишава 135 лв. за продукти Кредит до заплата и
Потребителски кредит, за целия период на Договора. Отделно от това: При забава от 60
(шестдесет) дни за Продукт Кредит до заплата и при забава от 90 (деветдесет) дни за
Продукт Потребителски кредит, се начислява еднократно сума в размер на 10% от остатъка
на дължимата по съответния договор сума до цялостно погасяване. Посочените разходи са
дължими за отлагане на започване на процедура за принудително изпълнение по просрочено
задължение.
Поддържа се, че тази неустойка няма присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функции, а е просто средство за обогатяване на кредитора и
определено води до скрито оскъпяване на кредита. Сочи се, че клаузата противоречи и на
забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия за управление на кредита. Поддържа, че клаузата на чл.
13, ал. 2 от Договора за заем е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК.
Счита, че клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договора за заем е нищожна на основание чл.
10а, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца
относно нищожност на процесните клаузи от договор, като поддържа че същият отговаря на
2
изискванията, заложени в ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е действителна и
индивидуално договорена, като същата представлявала санкция за виновно неизпълнение на
договора, при изначално определени параметри. Сочи, че разходите за извънсъдебни
действия на кредитора спрямо длъжника в случай на неизпълнение от страна на последния
не представляват такси по договора. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
претендирано от ищеца.
В срока за отговор ответникът „К." ЕООД, ЕИК **** е предявил насрещен иск, с
който на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД иска от съда да осъди Н. Ф. Н., ЕГН ********** да
заплати на дружеството 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи неизплатено
задължение за главница по Договор за паричен заем № №****, ведно със законна лихва от
датата на подаване на насрещния иск до окончателно плащане. При условията на
евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен на осн. чл. 55, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК иска от съда да осъди Н. Ф. Н. да заплати на дружеството 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на насрещния иск
до окончателно плащане.
В отговора по насрещният иск е посочено, че главният иск е допустим, но
неоснователен. Претендира се, че договор за кредит №****. е нищожен, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което следва да се
отхвърли главният иск.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозира молба, чрез процесуален представител – адвокат Д. Г., с която
заявява, че поддържа исковата молба и отговора по насрещната искова молба. Не прави
възражения по доклада. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените
разноски. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за установителен иск с цена
на иска 2880,86 лева в размер на 705, 71 лв. и възнаграждение по чл. 38 ЗА за установителен
иск с цена на иска 135,00 лева в размер на 480,00лв.
В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозира молба, чрез процесуалния си представител – адвокат Х.М., с която
изразява готовност за решаване на спора в процедура по медиация. Моли съда да отхвърли
предявените от ищеца искове като неоснователни и да уважи предявеният насрещен иск като
присъди и сторените в производството разноски. Претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лева. Прави възражение относно адвокатското възнаграждение на ищеца.
Във връзка с изразената от ответника готовност за решаване на спора в процедура по
медиация е предоставена възможност за становище от ищеца. В отговора ищеца е посочил,
че предвид извънпроцесуалното поведение на ответното дружество и по – конкретно
уронващите авторитета на длъжника методи за събиране на просрочени задължения, няма
интерес към провеждане на информационна среща и уреждане на спора чрез медиация.
моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните е, че между тях е сключен Договор за потребителски
кредит №****. с предоставена заемна сума от 1500 лв., с посочена в него договорна лихва
50%, ГПР 62,84%. В договора е включена клауза в чл. 18, ал. 1 предвиждаща, че в случай на
непредоставяне на обезпечение на кредита, потребителят дължал неустойка в размер на
2880, 86 лева.
В чл. 13, ал. 2 от договора се съдържа клауза, съгласно която в случай на забава или
неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът може ла предприеме действия за
извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, а именно - изпращане на
съобщения, покани и уведомления на посочените от кредитополучателя адреси, периодично
информиране на кредитополучателя за допуснатите забави и възможностите за изпълнение
чрез провеждане на телефонни разговори и извършване посещения на посочените от
3
кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления. В случаите по
предходното изречение кредитополучателят заплаща сторените от кредитора разходи за
събиране на просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от
„К. ЕООД, във връзка с договорите за потребителски кредит, сключени чрез интернет.
Съгласно Тарифата за такси и разходи на уебсайта на ответника: Разходите за събиране на
вземането при забава в плащането на вноска се изразяват в изпращането на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на
заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от
Дружеството към агенция за събиране на вземания. Съответните действия зависят от дните
забава за плащане на погасителна вноска и вида на кредитния продукт. Разходите се правят
еднократно и сборът им не може да надвишава 135 лв. за продукти Кредит до заплата и
Потребителски кредит, за целия период на Договора. Отделно от това: При забава от 60
(шестдесет) дни за Продукт Кредит до заплата и при забава от 90 (деветдесет) дни за
Продукт Потребителски кредит, се начислява еднократно сума в размер на 10% от остатъка
на дължимата по съответния договор сума до цялостно погасяване. Посочените разходи са
дължими за отлагане на започване на процедура за принудително изпълнение по просрочено
задължение.
Страните не спорят и че заемната сума от 1500 лв. е била предоставена на ищеца.
Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит №****. и
погасителен план, сключен между „К. ЕООД и ищеца Н. Ф. Николеав, страните са
уговорили предоставяне на кредит в размер на 1500 лв., с фиксиран годишен лихвен
процент 50, 00% и годишен процент на разходите /ГПР/ 62, 84%, и начин на връщане: 18
месечни вноски, с краен срок на погасяване - 15.01.2026г.
В чл. 6, ал.1 и ал. 2 от договора за заем, е уредено задължение за ищеца – в срок от
два дни от сключване на договора да предостави обезпечение за изпълнение на
задължението си - банкова гаранция, или поръчителство на едно или две физически лица
като в чл. 18, ал. 1 от договора е уговорено при неизпълнение на това задължение той да
дължи неустойка в размер на 2880,86 лв. /неустойка за неизпълнение на задължение/.
В чл. 13, ал. 2 от договора за заем е уговорено, в случай на забава или неизпълнение
на задължение по договора, кредиторът да има възможността да предприеме действия за
извънсъдебно събиране на вземанията. Уговорено е, че при такива действия, длъжникът
заплаща сторените от кредитора разходи за събиране на просрочени вземания съгласно
Тарифа за такси.
В Тарифата сумата е предварително определена и нараства с нарастване на дните
забава в плащането.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По предявения установителен иск от Н. Ф. Н. срещу „К. ЕООД за нищожност на чл.
18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ****.
„К. ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
След като по делото се установи възникналото валидно облигационно
правоотношение между „К. ЕООД и ищецът, по което има предоставяне на заемната сума в
размер на 1500 лв., то следва се прецени дали атакуваната в исковата молба клауза от
Договора за заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение е действителна
както с оглед възраженията в исковата молба, така и в изпълнение на служебните
задължения за преценка на действителността на договор /или клаузи от него/ сключен с
потребител. Това е така, защото ищецът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на Закона за зашита на потребителите, според който потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.
4
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, съответно за тяхната нищожност на основание чл. 146 от
ЗЗП т. е. независимо от наведените доводи за нищожност от потребителя, съдът извършва
самостоятелна и всеобхватна проверка за клаузите, засягащи потребителски права, която
може да доведе до извод за нищожност на клаузите в потребителски договори, а оттам и до
недействителност на процесните договори.
В Тълкувателно решение № 1 от 2020 г. от 27.04.2022г. е прието, че съдът е длъжен
да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено
възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства.
При преценка наличието на неравноправни клаузи настоящият съд намира, че по
отношение на неустойката за неизпълнение на задължение в размер на 1500, 00 лв. е налице
нищожност на тази клауза от договора поради следните аргументи:
Въпросът с нищожността на процесната клауза за неустойка, предмет и на
настоящото дело е обсъждан по други дела със страна „К. ЕООД и същия договор за кредит
при същите параметри на неустойката и се е формирала константна съдебна практика в
решения на въззивната инстанция, с които така уговорена неустойката се явява нищожна.
В Закона за защита на потребителите са разписани специални правила, в защита на
потребителите, като при нарушение на същите и без доказателства да са индивидуално
уговорени клаузите в договорите, то същите биват обявявани за нищожни.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия,
чрез които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен с
потребител: клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се
злепоставят интересите на потребителя; клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността
на съконтрагентите; клауза, която води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП включените в потребителските договори
неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за
да бъдат нищожни процесните клаузи - предмет на иска, е необходимо наличието на две
предпоставки: договорните клаузи да бъдат неравноправни; същите да не са уговорени
индивидуално.
В чл. 6, ал. 1 и ал. 2 на конкретния Договор за потребителски кредит е уговорено, че в
срок от два дни от сключване на договора заемателят ще предостави на заемодателя банкова
гаранция или поръчителство на едно или две лица, в противен случая се начислява
неустойка в размер на 2880, 86 лв., което е повече от 190% от заемната сума – 1500 лв.
Така съпоставени тези суми водят до извода за излизане на неустойката от нейните
присъщи обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като води до извод за
неоснователно обогатяване. Излиза, че неустойката представлява почти колкото главницата.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка /в този смисъл е и Решение на
Съда на ЕО /първи състав/ от 14 юни 2012 г. по дело C-618/10 /Banco Espanol de Credito SA/.
Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се преценява
конкретно, като се вземат предвид видът на стоката или услугата предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Неравноправността идва в случая от почти невъзможното за изпълнение задължение за
кредитополучателя да осигури банкова гаранция. Банковата гаранция е по същество
5
задължение на банката да плати за сметка на своя клиент, в случая кредитополучателя при
настъпване на определени условия, като тя се издава обикновено, когато лицето има
достатъчно авоари в тази банка т. е. платежоспособно е. Очевидно не това е случаят при
заемополучатели по договори за "бързи кредити" т. е. ако те разполагаха с достатъчно
авоари в банка, не биха ползвали услуги на небанкови финансови институции.
Несъмнени в настоящия случай е налице хипотезата на разпоредбата на чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП, която предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка - в случая повече от 190 % от заемната сума.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП не се прави разграничение относно вида на
неустойката, а се акцентира върху нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е
настоящият случай. Доколкото в случая размерът на неустойката от 2880, 86 лева е повече от
190 % от заетата сума от 1500 лева, тя се явява прекомерна и противоречи на
обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.
Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски, не се намира в никакво
съотношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на заемателя да върне
заетата сума, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в договора, тази
неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и
го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Именно
възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът
намира, че клаузата за неустойка от договора въвежда още един сигурен източник на доход
на икономически по-силната страна. От една страна, неустойката е включена като падежно
вземане - обезщетение на кредитора, а от друга същата е предвидена в размер, който не
съответства на вредите от неизпълнението тъй като е почти съизмерима с предоставената
сума по кредита. По този начин заобикаля и ограничението в чл. 19, ал. 4 от ЗПК при
определяне ГПР - неустойката представлява повече от заетата сума.
По делото не се събраха доказателства процесната клауза за неустойка по чл. 18, ал. 1
от Договора за потребителски кредит да е била индивидуално уговорена. Ето защо съдът
намира поради гореизложените аргументи, че като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗП тази клауза е нищожна. Именно поради противоречието със специалните
разпоредби на ЗЗП.
По предявения установителен иск от Н. Ф. Н. срещу „К. ЕООД за нищожност на чл.
13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит №****.
В исковата молба е претендирано, че клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договора е нищожна
на основание чл. 10а, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и се явява неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 3 ЗЗП.
Клаузата в договор за потребителски кредит, която предварително определя фиксиран
размер на разноски за забава в плащането и нараства с нарастването на дните забава може да
се приеме и като скрита лихва за забава, като така се заобикаля разпоредбата на чл. 33,ал. 2
от ЗПК, която регламентира, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите, предвидени в Тарифата на заемодателя, се явяват в пряко
противоречие с посочената разпоредба. Приетото в нея представлява по същество скрита
неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по
кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането и цели заобикаляне
на ограничението на чл. 33 ЗПК, с което въвеждане допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана със забава на длъжника. Това заобикаляне на закона
противоречи на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК и заради това клаузата е нищожна. В този
6
смисъл е и Определение № 472/10.04.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. ч. т. д. №
1114/2019 г. На следващо място дори да се приеме, че става дума за услуги, свързани с
договор аза потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита и таксуването
им за сметка на потребителя противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Ето защо и този иск следва да се уважи като основателен.
По насрещния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „К. ЕООД срещу Н. Ф. Н., съдът приема, че
договор за потребителски кредит № ****. е недействителен, като противоречащ на закона.
Доколкото се уважава първоначалният иск и договорът е обявен за недействителен, то съдът
следва да разгледа предявеният при условията на евентуалност насрещен иск за присъждане
на чистата стойност по кредита по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже само плащането на
съответната парична сума, като в тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата при
наличие на действително правно основание.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита - в процесния случай
1 500 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая между страните е безспорно, че ответникът по насрещния иск Н. Филипон
Н. не е правил плащания по кредита. Ищецът по насрещният иск претендира възстановяване
на сумата от 1500, 00 лв. При така установената недействителност на процесния договор за
кредит в цялост и на основание чл. 23 ЗПК съдът приема, че чистата стойност на кредита не
е възстановена. С предявяването на насрещната искова молба ответникът Н. Ф. Н. е
уведомен за предсрочната изисквуемост на кредита. Въпреки разпределената
доказателствена тежест, ответникът не установи по делото основание за получаване
/задържане/ на посочената сума, поради което предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД в размер на 1500,00 лева е основателен.
По разноските:
Ищецът е сторил разноски по установителните искове в размер на 165, 23 лева за
държавна такса, като указаната правна защита е по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 за процесуално
представителство на ищеца по делото, като адвокатът го определя на 705, 71 лева
стойността на възнаграждението на иска за нищожност на клаузата за неустойка и 480 лева
по иска за нищожност на клаузата за разходи за извънсъдебно събиране, съгласно
представения списък с разноски.
Ответното дружество е сторило следните разноски по насрещния иск: 480 лева за
адвокатско възнаграждение и 60,00 лева за държавна такса. Представени са доказателства за
извършените плащания.
Адв. Г. претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗА по отговора на насрещния иск съобразно неуважения главен иск, в случай, че
съда уважи евентуалния.
При този изход на спора по установителните искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
право на разноски има ищецът. Процесуалният представител на ищеца е претендирал
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1185, 71 лв., което
съдът намира, че не следва да бъде присъдено на адв. Д. Г. в пълен размер. На основание чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА за процесуално представителство на ищеца по делото съдът сам
определя размера на възнаграждението. Предвид правната и фактическа сложност на делото
и липсата на явяване в съдебно заседание следва да се определи възнаграждение в размер на
960,00 с ДДС. На ищеца следва да се заплати от ответника й сумата от 165,23 лв. за
държавна такса.
7
Съдът определи възнаграждението на адв. Д. Г. с оглед преценка предмета на спора,
интересът, вида и качеството на свършената работа, и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото.
Относно предявените насрещни искове при условията на евентуалност, съдът намира,
че при обективно съединяване на искове, при което единият от исковете е заявен като главен,
а другият като евентуален, както е в настоящият случай, то отхвърлянето на главния иск се
явява процесуална предпосставка за разглеждане на евентуалният. Разглеждането на
евентуалният иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и това е
отхвърлянето на главната му претенция. Ако съдът уважи /дори частично/ предходния по ред
на заявяване в евентуалността иск, няма право да се произнася по следващия, защото не се е
сбъднало условието под което искът е предявен. В случая съдът прие, че договора за кредит
е недействителен, поради което разгледа иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който уважи. При този
изход на спора право на разноски има ищеца по насрещния иск „К." ЕООД. Същият е
претендирал присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв.
за адв. Х.М. и 60,00 лв. за платена държавна. Тоест съдът намира, че Н. Ф. Н. следва да бъде
осъден да заплати на „К." ЕООД общо 540,00 лева разноски по насрещен иск.
Така мотивиран и на основание 235, ал. 1 ГПК, съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5,
вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожна клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение
предвидена в чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №**** г, сключен между Н.
Ф. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. [заличен адрес по GDPR, и „К." ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. [заличен адрес по GDPR
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143 ЗЗП, вр. с
чл. 10а, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК за нищожна клаузата уреждаща разходите за
извънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя, предвидена в чл. 13, ал. 2 от
Договор за потребителски кредит №**** г, сключен между Н. Ф. Н. ЕГН ********** с
адрес: гр. [заличен адрес по GDPR, и „К." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. [заличен адрес по GDPR
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. [заличен адрес по GDPR да заплати на Н. Ф. Н. ЕГН ********** с адрес:
г[заличен адрес по GDPR сумата от 165, 23 /сто шестдесет и пет/ лв., представляваща
направени от него разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „К." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. [заличен
адрес по GDPRда заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА на адв. Д. Г. адвокатско
възнаграждение в размер на 960, 00 /деветстотин и шестдесет/ лв. за процесуално
представителство на ищеца по делото.
ОСЪЖДА Н. Ф. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. [заличен адрес по GDPR да заплати
на „К." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. [заличен адрес по GDPR
на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК сумата от 1500,00 /хиляда и потстотин/ лв.,
представяляваща получена от ответника без правно основание парична сума, платена от
ищеца по договор за потребителски кредит №****, сключен между Н. Ф. Н. ЕГН
********** и „К." ЕООД, ЕИК ****, който е обявен за недействителен поради противоречие
със закона, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба – 07.04.2025г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. Ф. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. [заличен адрес по GDPR да заплати
на "„К." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. [заличен адрес по GDPR
сумата от 60, 00 /шестдесет/ лв., представляваща сторени разходи за държавна такса.
ОСЪЖДА Н. Ф. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. [заличен адрес по GDPR да заплати
8
на "„К." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. [заличен адрес по GDPR
сумата от 480, 00 /четиристотин и осемдесет/ лв., представляваща сторени разноски за
процесуално представителство /адвокатско възнаграждение/ по насрещния иск.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Л. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
9