Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1787
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата И.Б.Р.-Л. твърди, че е сред наследниците по
закон на починалия на 02.05.1954 г. Н.И.Р.и
починалия на 08.06.2007 г. Б.Н.Р..
Посочва, че в обхвата
на творческото наследство на Н. Р. са включени преработени от Н. Р. български
народни приказки със заглавия, както следва: „Най-хубавата на света”,
„Кушкундалево”, „Исполинът със златни коси”, „Момък и три самодиви”, „Вампирова
булка”, „Подмладителна вода”, „Хитреци и крадци”, ,Дяволски чирак”, „Двама
братя”, „Сиромах и царска дъщеря”, „Глупава хубавица”, „Змейова булка”,
„Златното птиче”, „Ненаситно око”, както и
преработени от Н. Р. чуждестранни народни приказки със заглавия, както
следва: „Царят на въздушните духове” /френска приказка/, „Василиса хубавица”
/руска приказка/, „Къде е щастието” /полска приказка/, „Килимът на княза”
/арменска приказка/, „Русалката от синия извор” /немска приказка/, „Иван
ковача” /руска приказка/, „Овчарчето и джуджетата” /шведска приказка/, „Бялата
мома” /японска приказка/, „Търговец и дяволи” /татарска приказка/, „Кумчо
вълчо” /сръбска приказка/, „Златното гърне” /немска приказка/, „Безстрашният
клисар” /естонска приказка/, „Опърничева жена” /финландска приказка/.
В обхвата на
творческото наследство на Б.Р. е включено литературно произведение - „Предговор”
към издание от 1965 г. на „Български приказки” от Н. Р. издателство „Български
писател”, както и литературните произведения, неразгласени преди неговата
смърт, съответно със заглавия „Лека ни пръст. Мир на праха ни”, „Писмо от
мъртвец”, както и стихове със заглавия: „На осем години”, „Разговор”,
„Близнак”, „На път”, „Стъпка по стъпка”, „Майчинство”,, Ден за почит”,
„Облачно”, „Страшният съд”, „Епилог”.
Поддържа, че горепосочените произведения попадат в срока
на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ и
за валидното отстъпване на трето лице на което и да е авторско правомощие е
необходимо изричното съгласие на всички сънаследници на покойния автор,
включително и за реализиране на неимущественото право на разгласяване на
произведение по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.
Твърди, че ответникът „И.З.С.“ ЕООД е извършил нарушения
на наследените авторски права на Н. Р., като през 2017 г. е издал книги, представляващи сборник
„Български приказки“ и сборник „Приказки от цял свят“. Първият от тези сборници
е от издателска поредица „Световна класика за деца” и е с графично оформление
на корицата от Л. З., предговор от Б.Р., следговор „Л. З. във вълшебния свят на
Н. Р.” отИ.Г., с цена на дребно на екземпляра 15 лева и тираж от 1000 бройки. Книгата съдържа преработените от Н. Р.
български народни приказки със заглавия, както следва: „Най-хубавата на света”,
„Кушкундалево”, „Исполинът със златни коси”, „Момък и три самодиви”, „Вампирова
булка”, „Подмладителна вода”, „Хитреци и крадци”, „Дяволски чирак”, „Двама
братя”, „Сиромах и царска дъщеря”, „Глупава
хубавица”, „Змейова булка”, „Златното птиче”, „Ненаситно око”. Вторият
сборник също е от издателската поредица „Световна класика за деца” и е с
графично оформление на корицата от Л. З., предговор - ’’Н. Р. и аз” от Л. З., с
цена на дребно на екземпляра 15 лева и тираж от 1000 бройки. Книгата съдържа
преработени от Н. Р. чуждестранни народни приказки със заглавия, както следва:
„Царят на въздушните духове” /френска приказка/, „Василиса хубавица” /руска
приказка/, „Къде е щастието” /полска приказка/, „Килимът на княза” /арменска
приказка/, „Русалката от синия извор” /немска приказка/, „Иван ковача” /руска
приказка/, „Овчарчето и джуджетата” /шведска приказка/, „Бялата мома” /японска
приказка/, „Търговец и дяволи” /татарска приказка/, „Кумчо вълчо” /сръбска
приказка/, „Златното гърне” /немска приказка/, „Безстрашният клисар” /естонска
приказка/, „Опърничева жена” /финландска приказка/. Екземпляри от сборниците се
предлагат за продажба от книжарници „Хеликон“. Във връзка с тези нарушения
ищцата е сезирала на 19.06.2018 г.
Дирекция „Авторско право и сродни права” към Министъра на културата,
като във връзка с образуваната по повод този сигнал проверка на ответното дружество е съставен акт за
установяване на административно нарушение. Поддържа, че с включването на
горепосочените произведения в тези сборници ответникът ги е възпроизвел и
разпространил в нарушение на сънаследените от ищцата авторски правомощия по чл. 11, ал. 2 ЗАПСП и
по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП. Освен това ищцата не е давала съгласие
сборниците, в които са включени произведенията да се илюстрират и оформят
художествено от Л. З., като по този начин се е стигнало до разпространение на
произведенията, ведно с други произведения на изкуството /рисунки/, които от
своя страна не са одобрени от носителя на авторското право или в процесния
случай от неговите наследници. Посочва, че ответникът не оспорва
обстоятелствата по възпроизвеждането и разпространението на процесните
сборници, но твърди, ,че издаването им е
станало със съгласието на Б.Р., който бил възложил да се сключи договор
с Д.Б.Р. - дъщеря на неговия брат Б. Р.. Ищцата посочва, че не е давала
съгласие и по никакъв начин не е упълномощавала лицето Д. Р. да действа от
нейно име като сънаследник на авторските права на Н. Р. върху приказките, включени
в двата сборника, съответно се противопоставя на договора, сключен между Д. Р.
и „ответното издателство. Ответникът признава още, че от възпроизведения в
тираж от 1000 броя сборник „Български приказки“ към м. юни 2018 г. са продадени 180 екземпляра и има останала
наличност от 614 екземпляра, а от възпроизведения в същия тираж сборник
„Приказки от цял свят“ са продадени 156 екземпляра и има останала наличност от
630 екземпляра.
Твърди, че ответникът „И.З.С.“ ЕООД е извършил нарушения
на наследените авторски права на Б.Р., като е включил в горепосочения сборник
„Български приказки“ предговор от Б.Р., който е самостоятелно литературно
произведение и като такова вече е било включено в сборника „Български приказки”
от Н. Р., издаден през 1965 г. от
издателство „Български писател”, както и като е издал две литературни
произведения от Б.Р., неразгласени преди неговата смърт, а именно:
изданието „Лека ни пръст. Мир на праха
ни” от 2008 г., с тираж от 1000 екземпляра и корична
цена 8 лева и изданието „Писмо от мъртвец” от
2009 г., с тираж от 1 500
екземпляра и корична цена 9 лева, без
съгласието на ищцата. Сборникът „Български приказки“, в който е включен
предговорът, се разпространява от Книжарници „Хеликон”, екземпляри от
произведението „Лека ни пръст. Мир на праха ни”
се разпространяват от книжарници от веригата „Хеликон” и книжарници от
веригата „Сиела”, а екземпляри от
произведението „Писмо от мъртвец” се разпространяват от книжарници от веригата
„Хеликон”. Поддържа, че в обхвата на сънаследеното от нея авторско право върху
литературните произведения „Лека ни пръст. Мир на праха ни” и „Писмо от
мъртвец” е включено неимущественото правомощие да разреши разгласявнето на
всяко едно от тях, както и да определи времето, мястото и начина, по който да
стане това - чл. 15, ал. 1, т. 1, във връзка с § 2, т. 1 и т.2 от ДР на ЗАПСП.
Ответното дружество не оспорва осъществените от него издания на „Лека ни пръст.
Мир на праха ни” , и „Писмо от мъртвец”, но твърди, че с процесиите издания е
изпълнило изявената приживе волята на автора. Ответникът признава, че към към
м. юни 2018 г., от изданието „Лека ни пръст. Мир на праха ни” има продадени 326
и останала наличност от 388 екземпляра,
а от изданието „Писмо от мъртвец” са
продадени 1074 и останала наличност от 130 броя. Ответникът признава, че е
получил за разпространение сборника със стихове на Б.Р. „И аз вървях през вятъра насрещен ”, включващ
стиховете със заглавия: „На осем години”, „Разговор”, „Близнак”, „На път”,
„Стъпка по стъпка”, „Майчинство”, „Ден за почит”, „Облачно”, „Страшният съд”,
„Епилог”. От този сборник са продадени
16 екземпляра, а са останали налични 175 броя. Горепосочените стихове,
включени в сборника „И аз вървях през вятъра насрещен ” не са били разгласени преди
смъртта на автора Б.Р., а ищцата не е разрешила разгласяването им и разпространението на екземпляри от
сборника.
Ищцата поддържа, че в следствие на
гореописаните нарушения, са й нанесени имуществени и неимуществени вреди.
Имуществените вреди представляват пропуснати ползи от припадащото й се дължимо
авторско възнаграждение за отстъпените права на възпроизвеждане и
разпространение на екземпляри от подробно посочените издания, както и от
припадащото й се дължимо възнаграждение относно неразгласените преди смъртта
произведения „Лека ни пръст. Мир на праха ни”, и „Писмо от мъртвец”, както и
относно възпроизвеждането и разпространението на стиховете на Б.Р., включени в
стихосбирката „И аз вървях през вятъра насрещен”. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението съдът да
вземе под внимание и следните обстоятелства по чл. 95, ал. З ЗАПСП, свързани с
нарушенията, а именно: нарушени са сънаследените от ищцата авторски права върху
множество обекти, закриляни с авторско право. Всяка една от приказките на Н. Р.
представлява самостоятелен обект на авторско право. „Предговорът” с автор Б.Р.
към сборника „Български приказки” също е
самостоятелен закрилян обект на авторското право. При извършване на нарушенията
е била изцяло пренебрегната изискуемата от закона воля на ищцата за отстъпване на авторските права, като
извършените нарушения, касаеща издаването на сборниците с приказки не е изолиран случай в издателската дейност
на ответника, чиято практика, включва издаване на други произведения на Н. Р. и
Б.Р., без дадено съгласие на всички носители на авторски права. Ищцата
окачествява извършеното нарушение като изключително тежко, тъй като се отнася
до литературното творчество на двама изключително изявени автори, широко
популярни не само сред българската, но и сред чуждестранната публика. При
определяне размера на нанесените
неимуществени вреди следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищцата е уважаван професор по философия и години
наред полага усилия и грижи да съхрани, да популяризира и да изследва
творческото наследство на Б.Р. и на Н. Р., чието значение за българската
култура е ноторно известно. Посочва, че е автор и съавтор на много изследвания,
свързани с творчеството на баща си, както и организатор на много научни форуми
в същата насока. Именно поради тази нейна обществена, емоционална и родова
активност и ангажираност, извършеното нарушение в още по-голяма степен й
причинява душевни болки и страдания. В
голяма част от времето си ищцата осъществява преподавателска и академична
дейност в Австрия и установяването на извършените нарушения дълбоко я
травмират, тъй като при посещенията си в България тя е изправена пред резултата
от нарушението, или пред свършен факт, по който не би могла да предприеме
превантивни мерки. Тежестта на нарушението следва да бъде преценена и с оглед
на характера и съдържанието на публикуваните след смъртата на автора
произведения, като следва да бъде отчетено обстоятелството, че ищцата е била лишена от възможността да прецени и да даде съгласие за това
доколко съдържанието на произведението следва да бъде публично разпространявано
и би ли могло това публично разпространяване да накърни доброто име на автора
или да засегне неимуществени права на трети лица.
Предвид изложеното ищцата иска от съда
да постанови решение, с което:
1. да признае за установено между
страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т.
2 ЗАПСП, като е включил в сборник „Български приказки” издание 2017 г., ISBN 978-954-09-1190-8, възпроизвел и разпространил чрез
възпроизвеждане и разпространение на сборник „Български приказки” издание 2017 г., ISBN 978-954-09- 1190-8,
преработените от Н. Р. български народни приказки със заглавия: „Най-хубавата
на света”, „Кушкундалево”, „Исполинът със златни коси”, „Момък и три самодиви”,
„Вампирова булка”, „Подмладителна вода”, „Хитреци и крадци”, „Дяволски чирак”,
,Двама братя”, „Сиромах и царска дъщеря”, „Глупава хубавица”, „Змейова булка”,
„Златното птиче”, „Ненаситно око”, без съгласието на ищцата, в качеството на
сънаследник на авторските права на Н. И. Р., починал на 02.05.1954 г., като
осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за
нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при
размер на цялото вземане от 8333 лева и
обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер от 300
лева;
2. да признае за установено между
страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т.
2 ЗАПСП, като е включил в сборник „Приказки от цял свят ” издание 2017 г., ISBN 978-954-09-1151-9, възпроизвел и разпространил чрез възпроизвеждане
и разпространение на сборник „Приказки от цял свят" издание 2017 г., ISBN 978-954- 09-1151-9,
преработените от Н. Р. чуждестранни народни приказки със заглавия: „Царят на
въздушните духове” /френска приказка/, „Василиса хубавица” /руска приказка/,
„Къде е щастието” /полска приказка/, „Килимът на княза” /арменска приказка/,
„Русалката от синия извор” /немска приказка/, „Иван ковача” /руска приказка/,
„Овчарчето и джуджетата” /шведска приказка/, „Бялата мома” /японска приказка/,
„Търговец и дяволи” /татарска приказка/, „Кумчо вълчо” /сръбска приказка/,
„Златното гърне” /немска приказка/, „Безстрашният клисар” /естонска приказка/,
„Опърничева жена” /финландска приказка/, без съгласието на ищцата, в качеството
на сънаследник на авторските права на Н. И. Р., починал на 02.05.1954 г., като
осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за
нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при
размер на цялото вземане от 8333 лева и
обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300
лева;
3. да признае за установено между
страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т.
2 ЗАПСП, като е включил в сборник „Български приказки”, издание 2017 г., с ISBN 978-954-09-1190-8, възпроизвел и разпространил чрез
възпроизвеждане и разпространение на сборник „Български приказки”, издание 2017 г., с ISBN 978-954-09- 1190-8,
литературно произведение „Предговор” с автор Б.Р., без съгласието на ищцата, в
качеството на сънаследник на авторските права на Б.Н.Р., починал на 08.06.2007
г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за
нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при
размер на цялото вземане от 8333 лева и
обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300
лева;
4. да признае за установено между
страните, че ответникът е нарушил неимущественото право на разгласяване по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗАПСП на неразгласено към 2008 г. литературно произведение на Б.Р. със
заглавие „Лека ни пръст. Мир на праха ни”, и имуществените права на възпроизвеждане и
разпространение по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП чрез възпроизвеждане
и разпространение на екземпляри от произведението в издание 2008 г., ISBN 978-954-09-0190-9,
без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Б.Н.Р.,
починал на 08.06.2007 г., като осъди ответникът да заплати на ищцата
обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично
предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото вземане от 8333 лева и обезщетение за това нарушение
за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лева;
5. да признае за установено между
страните, че ответникът е нарушил неимущественото право на разгласяване по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗАПСП на неразгласено към 2008 г. литературно произведение на Б.Р. със
заглавие „Писмо от мъртвец”, и имуществените
права на възпроизвеждане и разпространение по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП чрез
възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от произведението в издание
2009 г., ISBN
978-954-09-
0342-2, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските
права на Б.Н.Р., починал на 08.06.2007 г., като осъди ответникът да заплати на
ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в
частично предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото вземане от 8333 лева и обезщетение за това нарушение
за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лева;
6. да признае за установено между
страните, че ответникът е нарушил неимущественото право по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗАПСП и имущественото право по чл. 18, ал. 2, т. 1 и
т. 2 ЗАПСП, като е разпространил стихове със заглавия: „На осем години”,
„Разговор”, „Близнак”, „На път”, „Стъпка по стъпка”, „Майчинство”, „Ден за
почит”, „Облачно”, „Страшният съд”, „Епилог” чрез разпространение на екземпляри
от стихосбирката „И аз вървях през
вятъра насрещен”, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник
на авторските права на Б.Н.Р., починал на 08.06.2007 г., като осъди ответникът
да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени
вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото
вземане от 8333 лева и обезщетение за
това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лева.
Ищцата отправя и искания по чл. 95б,
ал. 1, т. 3 от ЗАПСП и 95б, ал. 1, т. 6
от ЗАПСП, съответно за изземане и унищожаване на намиращи се при
ответника неправомерно възпроизведени, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските
права на Н.И.Р.и Б.Н.Р., екземпляри от „Български
приказки” /издание 2017 г., с ISBN 978-954-09-1190-8/ - 614 броя; „Приказки от цял свят” /издание 2017 г., ISBN 978-954-09-1151-9/ - 630 броя; „Лека ни пръст. Мир на праха ни”, /издание 2008 г., ISBN 978-954-09-0190-9/- 388 броя; „Писмо от мъртвец”, /издание 2009 г., ISBN 978-954-09-0342-2/ - 130 броя; „И аз вървях през вятъра насрещен” – 175 броя и за разгласяване
за сметка на ответника на диспозитива на
уважените установителни искове в два всекидневника - вестник „Труд” и вестник
„Сега”, както и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие - Българска национална телевизия. Ищцата претендира и
законна лихва върху претендираните суми от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски. Прави възражение
за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В
молба от 17.10.2019 г. е посочена банкова сметка ***, съгласно изискването на
чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника „И.З.С.“ ЕООД, като в законоустановения срок е подаден писмен
отговор. Поддържа, че предявените от ищцата искове за защита на сънаследените
авторски права по отношение на произведенията на Н. Р. от исковата молба са недопустими, тъй като ищцата не разполага с активна процесуална легитимация. Видно от представеното към исковата молба удостоверение за наследници на Н. Р., същият
е починал на 02.05.1954 г. и наследствените авторски права
върху произведенията му са преминали поравно към неговите наследници по закон -
двамата му сина Б.Р. и Б. Р.. Б.Р., който е баща на ищцата, е
починал на 08.06.2007 г., а Б. Р. е починал преди брат си Б.Р. - на 11.04.2005 г., като е оставил един наследник - дъщеря Д.- М.Б.Р.-М.. Съгласно чл. 33 от ЗАПСП, ако наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене,
авторското право преминава върху държавата, която го упражнява
до изтичане на срока чрез Министерството на културата. В случая наследникът Б.Р. е починал през 2007 г. преди да изтече срокът на закрила на
авторските права на баща му Н. Р. и по силата на чл. 33 от ЗАПСП наследниците на Б.Р. не са наследили авторски права върху произведенията на Н. Р. и те са
преминали към държавата. Ето защо ответникът поддържа, че ищцата няма качеството на наследник на авторските права на Н. Р., в това число и върху процесиите
произведения. Дори да се приеме, че ищцата е сънаследила авторските права на Н.
Р., ответникът поддържа, че същата няма право
еднолично да предявява искове за защита на наследените от другите
наследници авторски права на Н. Р. и на Б.Р. върху произведенията на Н. Р. и Б.Р., тъй като тя притежава едва 1/4 идеална част от
наследените от нейния баща Б.Р. авторски права върху произведенията му и
1/8 идеална част от наследените авторски
права на дядо си Н. Р.. Нито един от другите наследници на Б.Р. и Н. Р. не са
давали съгласието си и не са упълномощавали никого от другите наследници да
претендират пред съд или други трети лица придобити по наследство авторски
права върху процесните произведения. Затова иска ищцата да бъде задължена да
уточни дали с исковата молба претендира
еднолично от ответника цялото обезщетение за вреди от евентуално нарушени
авторски права върху посочените в исковата молба произведения на наследниците
на Б.Р. и на Н. Р. или претенцията й по исковата молба е за част от
обезщетението за вреди, съответна на нейната идеална част от наследеното
авторско право върху произведенията на Н. Р. и на Б.Р..
Оспорва твърдението
на ищцата, че е наследеното авторско право
върху произведенията на Н. Р. и на Б.Р. е неделимо и че за валидното
отстъпване на трето лице на което и да било правомощие от авторското право на
наследодателя е необходимо получаването на
изричното съгласие на всички сънаследници на покойния автор. Поддържа, че
наследниците са придобили съответната идеална част от наследените авторски
права, поради което управлението и вземането на решения по отношение на тях/ в
това число и за валидното отстъпване на правото на трето лице/ следва да се
извършва с мнозинство. Твърди, че е налице
писмен Договор № 1629/14.03.2017 г., сключен между
ответника и Д.Б.Р.-М. за публикуване на произведенията на Н. Р. в сборниците
„Български приказки“ и „Приказки от цял свят“, с автор Н. Р., както и писмена декларация от 25.02.2020 г. от наследника С.З.Р., с която С.Р.
потвърждава правните последици на посочения писмен договор по смисъла на чл. 42
от ЗЗД. С тези обстоятелства обосновава наличието на необходимото мнозинство от наследниците за
сключване на писмения договор за издаване и разпространение на произведенията
на Н. Р. в сборниците „Български приказки“ и „Приказки от цял свят“. Затова
счита, че не е нарушил разпоредбите на ЗАПСП, а ищцата би имала единствено право на
част от уговореното с издателството възнаграждение за издаването и
разпространението на посочените произведения в двата сборника на Н. Р. /ако се
приме, че ищцата е придобила по наследство авторски права на Н. Р./. Посочва, че
от представената към
отговора декларация от 25.02.2020 г. на наследника на Б.Р. - С.З.Р. се установява, че Б.Р. приживе е възложил на
ответника, както преиздаването на преработените от него произведения на Н. Р.,
включени в двата сборника и изготвения от Б.Р. предговор
към „Български приказки“, така и сключването на писмен договор за
преиздаването на двата сборника с приказки на Н. Р. с наследника на брат му Б. Р.
– Д. –М.Б.Р.-М.. Поддържа, че възлагането на ответника да издаде
посочените произведения преживе от Б.Р. само по себе си представлява неформален договор
за използване на посочените произведения по смисъла на чл. 36 от ЗАПСП, с който
договор е било прехвърлено на ответника неизключителното право на автора за
използване на посочените произведения. Посочва, че от декларацията от 25.02.2020 г.
на С.З.Р. се установява още, че Б.Р. приживе е възложил на ответника да издаде и произведенията
му „Лека ни пръст. Мир на праха ни.“ и „Писмо от мъртвец.“, които не са били
още разгласявани и това е било изричното му желание. Затова следва да се
приеме, че ответното дружество е издало произведенията „Лека ни пръст. Мир на
праха ни.“ и „Писмо от мъртвец.“, както и Предговора на Б.Р. към „Български
приказки“, с автор Н. Р., по изричното желание на автора - Б.Р. и в този смисъл
е налице сключен неформален договор за използване на посочените произведения по
смисъла на чл. 36 от ЗАПСП, с който на ответника е било прехвърлено неизключителното право на автора за
използване на посочените произведения. Поддържа, че стихосбирката „И аз вървях през вятъра насрещен“, със стихове със заглавия: „На осем години”, „Разговор”,
„Близнак”, „На път”, ..Стъпка по стъпка”, „Майчинство”, „Ден за
почит”, „Облачно”, „Страшният съд”, „Епилог” не е издавана и не е
разпространявана по никакъв начин от ответното дружество, съответно няма как да носи
отговорност за евентуално нарушени авторски права върху произведенията на Б.Р.,
включени в нея. От книгата са били подарени на издателството 200 екземпляра. Посочва, че издадените на ответника във връзка със
сигнала на ищцата до Дирекция „Авторско право и сродни права” към Министъра на
културата две наказателни постановления за отменени с Решение № 200606 от
23.08.2019 г., 129 с-в, НО, по описа на СРС и Решение с № 186118/07.08.2019 г.
по н.а.х.д. № 2895/2019 г. на СРС, 107 с-в, които към момента на подаване
на отговора не са влезли в сила.
По отношение на претенциите спрямо произведенията „Лека ни пръст. Мир на праха ни.“ в издание 2008 г., ISBN 978-954-09-0190-9 и „Писмо от мъртвец.“ в издание 2009 г., ISBN 978-954-09- 0342-2. прави
възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност, тъй като от издаването
на тези произведения са минали повече от 10 години.
Поддържа, че не са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответното дружество
за претендираните от ищцата вреди. Посочва, че управителят на ответното дружество -И.Д. Г. не е действал
виновно, тъй като му е било възложено лично приживе от Б.Р. да разпространи произведенията, посочени в пункт
1-5 на исковата молба. Управителят на ответното дружество, който е поет, писател, редактор, издател и обществен деец, е бил в изключително
близки приятелски отношения с покойния Б.Р. и е изпълнил неговата воля,
точно такава, каквато е била, а именно издателството на г-н Д. да издаде
сборниците „Български приказки“ и „Приказки от цял свят“, с автор Н. Р.,
включително изготвения от Б.Р. предговор към „Български приказки“, както и
произведенията на Б.Р. „Лека ни пръст. Мир на праха ни.“ и „Писмо от мъртвец.“.
Поддържа, че предявените от ищцата искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди са напълно
неоснователни и недоказани. Исковете за заплащане на имуществени вреди са
недоказани по основание и размер. Твърди, че печалбата му от продажбите на изданията „Приказки от цял свят“, „Български
приказки“,„Писмо от мъртвец“ и „Лека ни пръст. Мир на праха ни.“ е, както
следва: за „Приказки от цял свят“, с автор Н. Р. - печалба 1085 лв.; за
„Български приказки“, с автор Н. Р. - печалба 1271.88 лв.; за „Писмо от
мъртвец“, с автор Б.Р. - печалба 3532.18 лв. и за книгата „Лека ни пръст. Мир
на праха ни.“, с автор Б.Р. -печалба 1676.40 лв. Посочва, че посочените суми
представляват предполагаема печалба за издателството, но авторът получава
възнаграждение по договор, сключен с издателството, което възнаграждение в
обичайната практика е около 10% от реализираните печалби от продажбата на
съответното произведение. Тази практика, както и обстоятелството, че ищцата
притежава само част от наследствените авторски права, следва да се съобразят
при определяне размера на дължимото обезщетение. Предвид становището за
неоснователност на исковете, намира за неосноателни и исканията по чл. чл. 95б, ал. 1, т. 3 от ЗАПСП и 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП. Твърди, че към датата на
подаване на отговора, издателството
разполага с далеч по-малко бройки от сборниците „Български приказки“, с автор Н.
Р., „Приказки от цял свят“, с автор Н. Р., произведенията „Лека ни пръст. Мир
на праха ни“ и „Писмо от мъртвец“, с автор Б.Р., а именно: от книгата „Приказки от цял свят“ -
249 броя; от книгата „Български приказки“ - 237 броя; от книгата „Писмо от
мъртвец“ - 95 броя; от книгата „Лека ни
пръст. Мир на праха ни.“ - 115 броя.
Намира, че е неморално и недопустимо спрямо паметта на автора да се унищожават
негови книги, поради което предлага на ищцата, в случай че бъде уважено искането по чл. 95б, ал. 1, т. 3 от ЗАПСП, да
подари на ищцата всички намиращите се при него останали произведения или
произведенията да бъдат подарени на библиотеки/училища. Иска от съда да
отхвърли предявените искове, като му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От
представените от страните удостоверения за наследници на Н. Р. и Б. Р.,
смъртен акт на Б. Р. и удостоверение за раждане на Д.Б.Р., се установява, че Н.
Р. е починал на 02.05.1954 г., като е оставил за свои наследници по закон
синовете си Б.Р. и Б. Р.. Б.Р. умира на 08.06.2007 г., като оставя за свои
наследници по закон съпругата си С.Р. и дъщерите си М.Р.-Б., Д. Р. и И.Р.-Л.. Б.
Р. умира на 11.04.2005 г. и оставя за свой наследник дъщеря си Д.Б. Р..
Видно от електронното дело на ответника
в ТРРЮЛНЦ-АВ, дружеството е регистрирано на 10.01.1996 г. /ф. д. 15692/1996
г. на СГС/, като е пререгистрирано в
ТРРЮЛНЦ на 13.05.2010 г., с предмет на дейност: книгоиздаване, реклама,
организиране и провеждане на срещи, конкурси, форуми за популяризиране достиженията
на българската култура, търговско представителство, посредничество и други
разрешени от закона търговски дейности. Едноличен собственик на капитала на
ответното дружество и управител за периода от пререгистрацията до 16.03.2021 г.
и от 22.06.2022 г. до приключване на устните състезания, еИ.Й. Д., известен в
обществото с литературния си псевдонимИ.Г..
Страните
по делото не спорят, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ответникът е издател и
разпространител на издадените през 2017 г. сборници „Български приказки“ и „Приказки от цял свят“, с
автор Н. Р. и включен предговор към „Български приказки“, изготвен от Б.Р.
и художественото оформление на изданията с илюстрации на Л. З., както и на
издадените, съответно 2008 г. и 2009 г. произведения на Б.Р. „Лека ни пръст. Мир
на праха ни.“ и „Писмо от мъртвец.“
Издадените на ответното издателство
наказателни постановления от Министерство на културата, във връзка с подадени
от ищцата сигнали за нарушение на притежаваните от нея наследствени авторски
права на Н. Р. при издаването на сборниците с приказки през 2017 г., са
отменени с влезли в сила съдебни решения, постановени по реда на ЗАНН.
Доколкото тези решения не установяват обстоятелства по смисъла на чл. 302 от ГПК от значение за настоящия спор, то представените от страните доказателства,
касаещи тези административно-наказателни производства се явяват неотносими и не
следва да се обсъждат от съда.
Представените от ответника договори за продажба на
книги от 12.09.2016 г., сключен с „Хеликон“ АД; договор за консигнация от
01.03.2017 г., сключен със „7 С.“ ООД, фактури за печат на литературни
произведения и справки на издателството за разпространението, наличността и
продажбите, както и изпратените от третите лица в отговор на издадените на
ищеца съдебни удостоверения, са
анализирани от вещото лице при изготвяне на приетото по делото, като неоспорено
от страните, заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.
От заключението се установява, че в счетоводството на
ответника е отразен тираж на издадения
през 2017 г. сборник „Български приказки“ от 1000 броя, с единична цена на
книгата от 15 лева; тираж на издадения през 2017 г. сборник „Приказки от цял
свят“ от 1000 броя, с единична цена на книгата от 15 лева; тираж на издадената
през 2008 г. книга „Лека ни пръст. Мир на праха ни“ от 1000 броя, с единична
цена на книгата от 8 лева и тираж на издадената през 2009 г. книга „Писмо от
мъртвец“ от 1500 броя, с единична цена на книгата от 9 лева. В счетоводството
на ответника не е отразено същият да е издател на литературното произведение „И
аз вървях срещу вятъра насрещен“. За тази книга вещото лице е получило данни от
управителя на ответника, че 200 бройки от тази книга са дарени на издателството
от С.Р.. Сключените от ответника договори за продажба на книги от 12.09.2016 г.
и договор за консигнация не съдържат конкретни клаузи, касаещи разпространението
на някое от процесните произведения. Вещото лице представя в табличен вид
отразените в счетоводството на ответника данни относно реализацията на
„Български приказки“, „Приказки от цял свят“, „Лека ни пръст. Мир на праха ни“
и „Писмо от мъртвец“, а именно тираж; брой
продажби; депозит в Народната библиотека; авторски боеве, предадени на
роднини; налични в издателството; дарени в регионални библиотеки и на
консигнация. На вещото лице е представена справка от реализацията на дарените
200 броя от книгата „И аз вървях срещу
вятъра насрещен“, от която се установява, че от книгата са продадени 29 броя и
са дарени 11 броя. Останалите бройки са налични в издателството. Вещото лице е
дало в табличен вид и прихода от продажбите на процесните произведения. Вещото лице не е констатирало в
счетоводството да са отразени финансови разплащания за авторско възнаграждение
на наследниците на Н. Р. и Б.Р., а
единствено предоставяне на наследниците на авторите на процесните произведения
на конкретен брой книги от произведенията /вещото лице е изготвило таблица, в
която е отразило кои лица са получили бройки от книгите и в какво количество/.
Вещото лице е изчислило печалбата на ответното дружество от реализираните
продажби на „Български приказки“, „Приказки от цял свят“, „Лека ни пръст. Мир
на праха ни“ и „Писмо от мъртвец“ в общ размер от 8254.33 лева, като тази сума
е получена след приспадане на отчетения във връзка с тях разход от прихода от
продажбите на тези произведения. Приходът от продажбите на „И аз вървях срещу
вятъра насрещен“ е в размер на 236.64
лева, което представлява и печалбата на ответното дружество от тази книга, тъй
като няма отчетени разходи във връзка с
нея.
От събраните по делото гласни
доказателства - показанията на свидетелите Д.Б.Р.-М., Д. Б.Р. и С.З.Р., се
установява следното:
Свидетелката Д.Р.-М. е дъщеря на Б. Р. и
внучка на Н. Р.. Заявява, че баща й я е упълномощил да упражнява авторските
права на баща му Н. Р., като в това качество е подписала договор с ответното
издателство /представен по делото на стр. 154-155/, във връзка с издаването на
двата тома „Български приказки“ на Н. Р., които издателството „Захари Стоянов“
е издало, като уговорката е била предговорът към тези две книги да се напише от
чичо й Б.Р.. Този договор бил с идеална цел – единствено да бъдат издадени книгите
и повече хора да се запознаят с творчеството на Н. Р.. Затова свидетелката се
отказала от хонорара, а искала само екземпляри от книгите – /„Български
приказки“ и „Приказки от цял свят“/, каквито екземпляри получила. От малка
свидетелката знае, че С.Р., Б.Р. иИ.Г. били най-добри приятели и непрекъснато
обсъждали какво да бъде издадено, как да бъде оформено, с какви илюстрации и т.
н. От съпругата на Б.Р. свидетелката знае, че Б.Р. е дал съгласие за издаването
на двата сборника с приказки от ответното издателство. Затова след неговата смърт, в негова памет
решава да изпълни неговото желание, което е било започнато – написан е
предговор, обсъждано е как да се оформят и художникът Л. З. да ги оформи. Свидетелката
разговаряла лично с Б.през 2006 г. – на откриването на голяма изложба на баща й
във френския културен институт, под егидата на френския посланик. Тогава дошли Б.Р.
и С.Р. и Б.споменал, че има уговорка г-н Г. да издаде приказките, като той е
подготвил предговора за изданието. Свидетелката не е участвала в подбора на
приказките и предполага, че подборът е направен от Б.Р.. Ответното издателство
било може би единственото, което е издавало много книги на Н. и Б.. Когато
излизала книга й се обаждали и получавала екземпляр. Хонорар не е получавала и
доколкото знае Б.Р. също се е отказал от хонорарите, тъй като не е била да се
вземат някакви пари, а да се популяризира творчеството на Н. Р.. Затова
свидетелката няма никакви претенции към издателството. Представянето на книгата
било известно време след издаването й в галерия в София, по случай годишнината
на художника, който е илюстрирал книгата – Л. З.. На това представяне били
поканени и наследниците на Б.Р., но от тях свидетелката със сигурност си
спомня, че е присъствала С.Р.. Свидетелката не е уведомила всички наследници на
Б.Р. за подписването на договора. Заявява, че комуникацията с ищцата И. е много
трудна, защото И. няма телефон, живее във Виена и когато трябва да се свърже с
нея трябва да е по имейл. Свидетелката
се запознала с И. на откриването на изложба, посветена на 120 години от
рождението на Н. Р., след което двете били поканени в телевизията да говорят за
Н. Р..
Свидетелката Д. Р. е дъщеря на Б.Р. и
сестра на ищцата. За изданията на книгите „Лека ми пръст“, „Мир на праха ми“ и
„Писмо от мъртвец“ разбрала от С.Р.. С. казала, че е предала ръкописите на тези
издания наИ.Г., на ответното издателство през 2008 и 2009 г. Преди това
свидетелката не е чувала за тези ръкописи и не ги е виждала. Свидетелката
казала на сестра си И. за издаването на ръкописите. И. се ядосала много, че не са
ги питали. Имало голям отзвук след издаването на ръкописите, като след
издаването на втората книга „Писмо от мъртвец“ настъпила голяма драма. Колегите
на И. от Академията на науките започнали да се държат много лошо с нея,
подигравали й се, подхвърляли зад гърба й лоши неща за баща й, спрели да я поздравят. На улицата ги срещнал сина на Р. Р. - К.С., и отвърнал глава, не ги
поздравил. Във вестник „Уикенд“ излязла унищожителна статия срещу Б.Р.. Излезли
такива рецензии във в-к „Литературен“ и в „Култура“. Ужасни неща се пишело, че
тази книга е моралният упадък на Б.Р., че е злобен, непристоен език. Според
свидетелкатаИ.Г. е знаел много добре каква ще бъде обществената реакция след
книгата „Писмо от мъртвец“. Без да пита дъщерите на Б.Р., той решил да издаде
книгата на своя глава, за да има скандал, да се говори за и. „З.С.“, заИ.Г., а
целият негатив останал за сестрите и най-вече за И.. Тя дълго време била в
нервна криза, в истерия. И. се грижела
много за наследството, както на баща си, така и на дядо си – Н. Р.. Тя е
издавала две негови книги още, когато баща й бил жив. Б.Р. я помолил тя да се
занимава с неговото издателство, освен това й дал целият архив на Н. Р., тъй
като я смятал за свой интелектуален
наследник. И. направила специална конференция в Университета за Н. Р. и Б.Р..
Писала е много за творчеството на Н. Р. и го познава в детайли. За изданията на приказките на Н. Р. от 2017 г.
свидетелката научила от М.Р., която й се обадила по телефона и й казала, че от
фейсбук е научила, че след два дни е представянето на книгата. Свидетелката
уведомила за това И. и тя решила да си търси правата по съдебен път.
Свидетелката знае, че са имали договор за приказките с в-к „Труд“ и не помни
още с кого, но от и. „З.С.“ никой не ги е
търсил и не ги е питал. Б.Р. бил здрав, но внезапно получил удар и след 4 дни
починал в болница. Докато бил в болница е посещаван от свидетелката, синът й, М.Р.,
С.Р., ноИ.Г. и С.Р. не са го посещавали в болницата. На свидетелката е известна
стихосбирката „И аз вървях през вятъра
насрещен“, но не е давала съгласие за
издаването на такъв сборник след смъртта на баща й. Свидетелката не знае за
уговорка между баща й иИ.Г., последният да издаде „Приказките“, с предговор на
баща й. Свидетелката се е срещала със сестра си в София през есента на 2019 г.,
след което И. заминала за Виена, където е нейният съпруг. След това почнала
пандемията, съпругът на И. починал и тя не се е прибирала в България. И. се
обажда на свидетелката по телефона, но не много често. Свидетелката не е
запозната с отношенията между баща й иИ.Г., но счита, че те не са били
приятели. Знае, чеИ.Г. е преиздал криминалните романи на Б.Р., но не знае дали
е издавал други негови или на Н. Р. книги. Според свидетелката баща й бил много
властна натура и не давал друг да взема решения вместо него. Затова й е
странно, че баща й е оставил два ръкописа, за които е имал достатъчно време да
оформи законно издаването им.
Свидетелката
С.Р. е преживялата съпруга на Б.Р.. Съжителства с Б.от 1968 г., а през 1990 г.
сключват граждански брак. Познава много добреИ.Д. – Г.. Отношенията между него
и Б.Р. били приятелски. Б.Р. бил писател, а Г. литератор, който пишел рецензии
в печата при всяко излизане на книга на Б.Р.. Това ги сближило през 70-те
години и те общували като близки приятели, като Г. идвал в дома на Б.да
разговарят. Знае, че след като Г. създал
собствено издателство издавал през годините, както „Приказките“ на Н. Р., така
и много книги на Б.Р., което засилило общуването между Г. и Б..И.Г. издал
„Приказки” на Н. Р. в два тома – „Български приказки” и „Приказки от цял свят”
още през 2005 г., като с Б.говорили да ги издадат отново в бъдеще. Според
свидетелката те изчаквали дали ще се приключи тиража като бройка, за да ги
издадат отново. Б.сам се грижел за издаването на книгите на баща си –
„Приказките” през годините, като още от 1965 г. издава „Приказки”, когато Д. била малка. Много по-късно, когато тя
взела документи от живеещия й в Париж баща, за да го представлява в България,
при преиздаване на книги на дядо й. Тогава Б.казал на Г., че от сега нататък Д.
има документи и основание, да сключва договор и дава хонорари или книги само не
нея. На свидетелката е известно, че
такъв договор е сключен през 2017 г. за „Приказките“, тъй като е била в офиса
на Г. около м. февруари 2020 г. – преди когато
той й показал, както исковата молба на И.,
така и договора, който има с Д. за
издаване на „Приказките”. Свидетелката не е давала разрешение някой да защитава
нейните права на наследник на Б.пред съда. Свидетелката не е получавала хонорар
по сключения между Д. и ответното издателство договор. Такъв хонорар не е
получавал и Б.. Той винаги е искал издадени книги, което да му бъде като
хонорар, тъй като винаги са искали много повече от полагащите им се принципно няколко
броя книги при всяко издаване, от книгите на Н. Р. и книгите на Б., които са
издадени. Б.винаги е казвал, че даже да
трябва той да си плаща, той ще
издава книги, защото те напират в
главата му и трябва да ги напише и когато ги напише иска да ги чуят и прочетат
хората. Именно за тях пишел. Много съчувствал на Г., че в много тежки условия
трябва да се издават книги и затова предпочитал да получава книги, а не
хонорари. Това било негово лично решение да не получава хонорар. И за
други книги, които Г. му е издавал не е взимал хонорари. През 1965 г.
първите известни на свидетелката издадени „Приказки” от издателство „Български
писател”, са с предговор от Б.. Този предговор е същият, който през годините,
издавайки книгите на баща си „Български
приказки“, винаги е съществувал, може би малко съкратен или с променена някоя
дума, но той винаги върви с „Български приказки”. Също, както и предговора, в
предишни издания на „Приказките” винаги пишело - съставител Б.Р., тъй като той е подбирал приказките,
които да бъдат отпечатвани. От Б.били подбрани и приказките, включени в
процесните издания на „Приказките“. През 1976 г. излязла книга от
издателство „Народна култура” с приказки
от Н. Р. и с илюстрации на Л. З., така че същите илюстрации или нови или
прибавени или премахнати има и в тези издания от 2017 г. Свидетелката е ходила
на изложбата на Л. З., направена в една галерия. Неговите илюстрации били по
стените и там били представени двете книги и тогава свидетелката фактически
видяла двата тома „Приказките” с илюстрациите на Л. З.. Един денИ.Г. дошъл в
дома на Б.и го попитал няма ли да напише спомени, мемоари, тъй като сега е
времето на мемоарите и непрекъснато излизат такива книги. Б.му отговорил, че е
написал такива и ще ги даде на Г. да ги издаде, но иска тук-таме още нещо да
добави и тъй като са в един екземпляр не
може сега да му ги даде да ги отпечата, трябва да ги препише. Тогава Б.пишел само на пишеща машина в един екземпляр, така
че той много треперел да не изчезне този
екземпляр и затова било практика
в неговия живот да дава на свидетелката
една малка част, която тя носела на машинописка, която преписвала този негов
труд в 2 или 3 екземпляра. След това вземала друга част да носи на машинописката,
защото Б.имал едно наум да не се случи нещо и затова давал да се носи на части, тъй като една част
по-лесно може да бъде възстановена, доколкото ако се занесе целият ръкопис и
той пострада, ще е трудно да се възстанови. Затова при този разговор Б.не дал
на Г. книгите „Писмо от мъртвец” и „Лека ни пръст, мир на праха ни”. Скоро след
това /през 2007 г./ починал и свидетелката и Г. решили, че това е неговата воля
и затова ги издали – първата книга през 2008 г., а през следващата година и
„Писмо от мъртвец“. Според Г. не било хубаво да се издадат наведнъж две книги,
а е по-добре да има малко разстояние, за да има по-голям интерес от читателите.
Свидетелката не получила възнаграждение за тези книги, тъй като следвала
принципа на съпруга си, който не вземал хонорари, а искал брой книги и затова
такава е била уговорката им сИ.Г.. При всяко излизане на книга на Б.Р. имало
доброжелатели, които пишели рецензии и хора, които не били доброжелатели, които
също пишели. Б.казвал, че всеки може да има мнение, но той добросъвестно
винаги, когато е пишел спомени и мемоари или винаги под черта е обявявал от
къде е черпил сведение, от коя страница,
така че към всяка книга е имал библиография. Затова при издаването на „Писмо от
мъртвец" и „Лека ни пръст, мир на праха ни” свидетелката се постарала да събере
написаното за тях и намерила доста добри отзиви за книгите във вестници, които
е отделила и прибрала. Имало е и неща, които не са се понравили на неговите врагове,
но Б.е казвал, че както един човек има приятели, така има и врагове, но трябва
да имаш характер, за да напишеш тези книги
и да знаеш, че няма да се харесат на всички и затова той никога не се
смятал за жертва или за мъченик от това, че някой ще го ругае. Затова той е
искал тези книги да стигнат до обществеността, тъй като всеки писател пише
книги, за да има читатели. Стихосбирката „И аз вървях през вятъра насрещен” е
един библиографски каталог, малка книжка, която С.Р. издал за два дни, тъй като
имало насрочено през 2014 г. възпоменание в големия салон в президиума на БАН
по случай 125 г. от рождението на Н. Р. и 95 г. от рождението на Б.. Светлин
успял за два дни да направи това малко библиографско издание, защото той имал
няколко акварела, които Б.Р. е правил и илюстрирал това издание с тях и затова
просто смятал, че по този начин публиката ще види, че Б.е имал и други
занимания, освен писането. Някои от стиховете, включени в това издание, били работни,
така както Б.ги е написал на машина, а отстрани е имало ръкописна добавка към
стиховете. Имало и една поема, посветена на С.Р., която била в един екземпляр,
тъй като Б.я написал специално за С.Р. и му я подарил, без да остави екземпляр
за себе си. Светлин намерил тази поема и
я включил в това уникално издание, което е първото публично издаване на тази
поема, която е лично негова. Другите стихове С.Р. взел от сборници, които Б.е
издавал през годините. Тези поправки на Б.с
ръкопис, той ги е имал, заедно с напечатаните на машина, защото били много
добри приятели с Б.и много често Светлин му давал работни рисунки, когато Б.го
посещавал в ателието, съответно Светлин е питал може ли да взема тези стихове.
Свидетелката дала на Г. текстовете на книгите „Лека ни пръст, мир на прахта ни”
и „Писмо от мъртвец”, тъй като Б.имал намерение приживе също да ги даде на Г.
за публикуване, но смъртта му попречила да осъществи това свое намерение. На
издателя са предадени напечатаните на пишеща машина от Б.текстове, като
свидетелката не е търсила така предадените екземпляри да се върнат след
издаването им, тъй като предаденият текст е машинописен, и като такъв не
представлява интерес. Само ако ръкописът е писан на ръка представлява ценност,
защото е ръката на писателя. Отношенията на Б.с дъщерите му били нормални, като
често се събирали всички заедно на празниците при Б..
Съдът не намира за относими към предмета
на делото зададените към свидетелите въпроси, съответно дадените в отговор на
тези въпроси показания, касаещи обстоятелството защо Б.Р. е искал отИ.Г. да
решава въпросите, свързани с издаването на „Български приказки” и „Приказки от
цял свят” единствено с Д.Р., без в този процес да участват съпругата му и
неговите дъщери, доколкото безспорно към момента, към който са водени тези
разговори съпругата и дъщерите на Б.Р. не са били наследници на Н. Р., тъй като
са придобили това качество едва след смъртта на техния наследодател Б.Р..
Съдът, преценявайки по реда на чл. 172 от ГПК показанията на свидетелите, намира, че следва да кредитира изцяло
показанията им, като непротиворечиви, логически обосновани и съответстващи на
останалите събрани по делото доказателства и отчитайки обстоятелството, че показанията в основната
си част се основават на лични и непосредствени възприятия на свидетелите.
От така събраните по делото доказателства,
Съдът приема, че не се установява наличието на твърдяното от ищцата
наследствено авторско право на Н. Р.. Възможността за наследяване на авторско
право е уредена в чл. 32 от ЗАПСП, съгласно която след смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по
завещание и по закон съгласно Закона за наследството, като това право се
наследява до изтичане на срока на
времетраенето му /в случая 70 години след смъртта на автора – арг. от чл. 27 от ЗАПСП/. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗАПСП, ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на
срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го
упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата. Настоящият
съдебен състав споделя изложените от ответника доводи, че цитираната разпоредба
съдържа принцип за еднократност при наследяване на авторското право. При
извършено историческо, логическо и систематично тълкуване на тази норма не може
да се обоснове извод, че с приемането й се въвежда различено положение от
уреденото в съществувалите до приемането на сега действащия ЗАПСП закони разрешение,
че авторското право може да бъде наследявано само еднократно, съответно след
смъртта на наследника, макар и срокът на времетраене на авторското право да не
е изтекъл, то не се наследява от неговите собствени наследници, а преминава към
Държавата. Ако се приеме, че разпоредбата на чл. 33 от ЗАПСП дава право на
последващо наследяване, то това би означавало, че за да премине авторското
право към Държавата следва да са починали всички потенциални наследници на
автора по закон или завещание преди изтичане на 70 г. срок на закрила, а в
такъв случай това право ще премине към държавата, съгласно общите правила на Закона
за наследството /чл. 11 ЗН/, към които препраща чл. 32, ал. 1 от ЗАПСП и без
да е необходимо изричното споменаване на
тази възможност в чл. 33 от ЗАПСП. Затова Съдът приема, че авторското право не
може да бъде наследено от наследник на наследник към момента на откриване на
наследството на автора, поради което и ищцата не е наследила авторското право
на Н. Р., съответно предявените от нея искове за получаване на защита на
авторското право на Н. Р. от възпроизвеждането и разпространението чрез възпроизвеждане и
разпространение от ответника през 2017 г. на сборниците „Български приказки“ и „Приказки от цял свят" се явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Страните
не спорят, че ищцата е един от наследниците по закон на починалия през 2007 г.
автор на произведенията: предговор,
включен в издадения от ответника рез 2017 г. сборник „Български приказки“; „Лека ни пръст. Мир на праха
ни.“ /издадено 2008 г./; „Писмо от мъртвец.“ /издадено 2009 г./ и стихосбирката „И аз вървях през
вятъра насрещен”, съответно в това си качество е придобила наследствените
авторски права на Б.Р. върху тези произведения заедно с останалите трима
наследници по закон на автора. Съдът намира за неоснователни направените от
ответника възражения, че за упражняването на тези наследствени авторски права е
необходима задължителна съвместна процесуална легитимация на всички
наследници. Предявяването на иск за
защита на наследеното авторско право само от един от наследниците е допустим,
тъй като това е действие по обикновено управление на съпритежавано от няколко
лица право и останалите наследници не са нито необходими, нито задължителни
другари на предявилото иска лице в процеса. От събраните по делото
доказателства обаче не се установи чрез включването на изготвения от Б.Р.
предговор към изданието на сборника „Български приказки“, издаването и
разпространението на книгите „Лека ни пръст. Мир на праха ни.“; „Писмо от мъртвец.“, ответникът да е нарушил авторските права на наследодателя на ищцата
върху тези произведения. От свидетелските показания на преживялата съпруга на Б.Р.
се установи волята на автора тези негови произведения да бъдат издадени и
разпространени именно от ответното дружество. Свидетелката Д.Р. също
свидетелства за изразеното от Б.Р. в разговор с нея през 2006 г. намерение да
подготви предговор към готвеното от ответника издание на сборник с приказките
на Н. Р.. Не се доказа и твърдяното нарушение на ответника на чл. 15, ал. 1, т.
1 от ЗАПСП по отношение на произведенията „Лека ни пръст. Мир на праха
ни.“ и „Писмо от мъртвец.“ Установи се,
че приживе Б.Р. е взел решение написаните
от него произведения „Лека ни пръст. Мир
на праха ни.“ и „Писмо от мъртвец.“ да бъдат разгласени чрез издаването им от ответното
издателство. Според свидетелските показания на С.Р., Б.Р. считал тези
произведения за завършени и бил готов да ги предаде за издаване на управителя
на ответното дружествоИ.Г., като единствено липсата на нарочно подготвен
напечатан за целта екземпляр от произведенията е попречило предаването на
книгите за печат при срещата наИ.Г. и Б.Р., на която среща е присъствала и
свидетелката С.Р.. След това предаването на ръкописите не е осъществено поради
настъпилата неочаквана смърт на автора. Обстоятелството, че свидетелката Д. Р.
не е запозната с тези намерения на Б.Р. не обосновават извод за противоречие с
показанията на С.Р. и недостоверност на последните. Житейски обосновано е
живеещата в едно домакинство с автора съпруга да е по-добре запозната с
намеренията и плановете на автора от дъщерята, която не живее заедно с баща си,
съответно не общува толкова интензивно с него, поради което е нормално да не са
и известни всички събития, случващи се в ежедневието на баща й, още повече, че
самата свидетелка Д. Р. заявява, че баща й е доста властен човек и винаги прави
това, което реши, без да се съобразява с мнението на околните. В този смисъл не е необяснимо, че не е потърсил одобрение за
своите действия от дъщерите си, споделяйки им своите планове, касаещи
създадените от него произведения. Предвид
изложеното, Съдът приема, че предаването
на ответното издателство на неиздаваните до момента на смъртта на автора
произведения от наследницата С.Р.
съответства на взетото приживе от автора решение тези произведения да станат
публично известни чрез издаването и разпространението им от ответното дружество.
При установено за доказано от съда такова решение на автора произведенията му
да бъдат разгласени, субективната преценка на неговите наследници дали тези
произведения ще бъдат посрещнати положително от обществеността и дали
издаването им ще има негативен ефект върху публично изградения образ на автора,
е ирелевантна, доколкото изрично в ЗАПСП /чл. 17/ е посочено, че наследниците не могат да
упражняват неимуществените авторски права да
променят произведението и да спрат използването на произведението поради
промени в убежденията си.
Съдът приема за
необосновано поддържаното от ищцата становище, че по отношение на упражняването
на съпритежавано от няколко лица наследено авторско право приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от
ЗАПСП. Според настоящия състав даването на съгласие за използване на
съпритежавано наследеното авторско право е действие на обикновено управление,
поради което за валидното извършване на същото не е необходимо да е налице
потвърждаване от всички наследници. В случая безспорно се установи, че
издаването и разпространението от страна на ответното дружество на предговор, включен в издадения през 2017 г. сборник „Български
приказки“, както и на книгите „Лека ни пръст. Мир
на праха ни.“ /издадена 2008 г./ и „Писмо от мъртвец.“ /издадена 2009 г./ е станало след изразено от наследницата С.Р.
съгласие и в съответствие с изразената от самия автор приживе воля, поради
което предявените срещу ответното дружество искове за нарушение на наследеното
от Б.Р. авторско право върху тези произведения се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
От събрания по делото доказателствен
материал не се установява ответникът да има отношение към съставянето и
издаването на стихосбирката „И аз вървях през вятъра
насрещен”, поради което и предявените срещу него искове, с предмет тази
стихосбирка, следва да бъдат оставени без уважение.
При този изход на производството ответникът има право
на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В
дължимите на ответника разноски следва да бъдат включени поисканите от него в
списъка по чл. 80 от ГПК разноски за депозит за вещо лице в размер на 200 лева
и за адвокатско възнаграждение в размер на 5040 лева, уговорено с договор за правна защита и съдействие от
09.11.2020 г. и реално заплатено, видно от представените към списъка на
разноските фактура и преводно нареждане. На ответника не се дължат останалите
поискани със списъка разноски за депозити за призоваване на допуснатите по
негово искане свидетели, доколкото депозитите не са използвани по делото, тъй
като свидетелите изрично са заявили пред
съда, че не желаят да им бъдат присъждани разноски за явяването им в съда. Ищецът
прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от
ответника възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая съдът
намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 5040 лева е в
съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 1 вр.
§2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /тъй като по делото са
предявени няколко обективно съединени неоценяеми искове и няколко осъдителни
такива, като има и доказателства за
начисляване на ДДС върху уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение/. Затова
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно с оглед характера и
сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ищеца
за прекомерност е неоснователно и
дължимите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат намалявани.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Б.Р.-Л., ЕГН ********** срещу „И.З.С.“ ЕООД, ЕИК********искове
да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил имуществените
авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, като е включил в сборник „Български приказки”
издание 2017 г., ISBN
978-954-09-1190-8,
възпроизвел и
разпространил чрез възпроизвеждане и разпространение на сборник „Български приказки”
издание 2017 г., ISBN
978-954-09-
1190-8, преработените от Н. Р. български народни приказки със заглавия:
„Най-хубавата на света”, „Кушкундалево”, „Исполинът със златни коси”, „Момък и
три самодиви”, „Вампирова булка”, „Подмладителна вода”, „Хитреци и крадци”,
„Дяволски чирак”, ,Двама братя”, „Сиромах и царска дъщеря”, „Глупава хубавица”,
„Змейова булка”, „Златното птиче”, „Ненаситно око”, без съгласието на ищцата, в
качеството на сънаследник на авторските права на Н. И. Р., починал на
02.05.1954 г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това
нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000
лева, при размер на цялото вземане от
8333 лева и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в
размер от 300 лева; да бъде признато за установено между страните, че
ответникът е
нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т.
2 ЗАПСП, като е включил в сборник „Приказки от цял свят ” издание 2017 г., ISBN 978-954-09-1151-9, възпроизвел и разпространил чрез
възпроизвеждане и разпространение на сборник „Приказки от цял свят" издание 2017 г.,
ISBN 978-954- 09-1151-9,
преработените от Н. Р. чуждестранни народни приказки със заглавия: „Царят на
въздушните духове” /френска приказка/, „Василиса хубавица” /руска приказка/,
„Къде е щастието” /полска приказка/, „Килимът на княза” /арменска приказка/,
„Русалката от синия извор” /немска приказка/, „Иван ковача” /руска приказка/,
„Овчарчето и джуджетата” /шведска приказка/, „Бялата мома” /японска приказка/,
„Търговец и дяволи” /татарска приказка/, „Кумчо вълчо” /сръбска приказка/,
„Златното гърне” /немска приказка/, „Безстрашният клисар” /естонска приказка/,
„Опърничева жена” /финландска приказка/, без съгласието на ищцата, в качеството
на сънаследник на авторските права на Н. И. Р., починал на 02.05.1954 г., като
осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за
нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при
размер на цялото вземане от 8333 лева и
обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300
лева; да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил имуществените
авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, като е включил в сборник „Български приказки”,
издание 2017 г., с ISBN
978-954-09-1190-8,
възпроизвел и
разпространил чрез възпроизвеждане и разпространение на сборник „Български приказки”,
издание 2017 г., с ISBN
978-954-09-
1190-8, литературно произведение „Предговор” с автор Б.Р., без съгласието на
ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Б.Н.Р., починал на
08.06.2007 г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това
нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000
лева, при размер на цялото вземане от
8333 лева и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в
размер на 300 лева; да бъде признато за
установено между страните, че ответникът е нарушил неимущественото право на
разгласяване по
чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗАПСП на неразгласено към 2008 г. литературно
произведение на Б.Р. със заглавие „Лека ни пръст. Мир на праха ни”, и имуществените права на
възпроизвеждане и разпространение по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП чрез
възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от произведението в издание
2008 г., ISBN
978-954-09-0190-9,
без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Б.Н.Р.,
починал на 08.06.2007 г., като осъди ответникът да заплати на ищцата
обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично
предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото вземане от 8333 лева и обезщетение за това нарушение
за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лева; да бъде признато за
установено между страните, че ответникът е нарушил неимущественото право на
разгласяване по
чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗАПСП на неразгласено към 2008 г. литературно
произведение на Б.Р. със заглавие „Писмо от мъртвец”, и имуществените права на възпроизвеждане и разпространение по чл. 18, ал.
2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП чрез възпроизвеждане и разпространение на
екземпляри от произведението в издание 2009 г., ISBN 978-954-09- 0342-2, без съгласието на ищцата,
в качеството на сънаследник на авторските права на Б.Н.Р., починал на
08.06.2007 г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това
нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000
лева, при размер на цялото вземане от
8333 лева и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в
размер на 300 лева; да бъде признато за установено между страните, че ответникът
е нарушил неимущественото
право по чл. 15,
ал. 1, т. 1 ЗАПСП и имущественото
право по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, като е разпространил стихове
със заглавия: „На осем години”, „Разговор”, „Близнак”, „На път”, „Стъпка по
стъпка”, „Майчинство”, „Ден за почит”, „Облачно”, „Страшният съд”, „Епилог”
чрез разпространение на екземпляри от стихосбирката „И аз вървях през вятъра насрещен”, без съгласието на ищцата, в
качеството на сънаследник на авторските права на Б.Н.Р., починал на 08.06.2007
г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за
нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при
размер на цялото вземане от 8333 лева и
обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300
лева.
ОСЪЖДА И.Б.Р.-Л., ЕГН ********** да
заплати на „И.З.С.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
разноски в производството в размер на 5240 /пет хиляди двеста и четиридесет/
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: