РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 557/1.7.2022г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на трети юни през две хиляди двадесет
и втората година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 405 по описа на съда за 2022год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 и сл. от ДОПК.
2. Образувано е по жалба, заявена от „Момчил Момчилов“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„Отон И.“ № 60, с посочен съдебен адрес ***, адв. Б.Н., срещу Решение № 87 от
18.03.2022г. на Директора на Териториална дирекция на НАП, Пловдив с което е
потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С210013-022-0091758 от 06.12.2021 г., издадено от Смуглянка Иванова, на
длъжност старши публичен изпълнител при Териториална дирекция Пловдив на НАП,
Офис Пазарджик, с което е наложена възбрана върху : самостоятелен обект - гараж в сграда с
идентификатор 55155.501.819.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Пазарджик, одобрени със заповед РД-18-97 от 28.10.2008г. на изпълнителен
директор на АГКК, намиращ се в гр. Пазарджик, ул. Ованес Соваджиян, № 53 ;
поземлен имот с идентификатор 06149.1.10 и поземлен с идентификатор 06149.1.8
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Братаница, общ.
Пазарджик, одобрени със заповед РД-18-185 от 09.08.2017 г., на изпълнителен
директор на АГКК, намиращи се в с. Братаница, обл. Пазарджик за сумата от
8614,05 лв. главница и 5275,42 лв.,
лихви за просрочие или общо в размер
на 13889.47 лв.
Възраженията в жалбата се свеждат твърдението, че към
датата на издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С210013-022-0091758/06.12.2021г. е изтекъл 5-годишния давностен срок за
погасяването/сторнирането на следните публични задължения на „Момчил Момчилов“
ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********: по Данъчна декларация по ЗКПО/Корпоративен
данък за нефинансови предприятия 134351200218883 от 27.03.2012г. за периода от 01.01.2011г.-31.12.2011г.,
общо 99,34 лв. главница и начислена лихва; по Данъчна декларация по ЗКПО № 1300И0О222210
от 29.03.201 Зг. за периода от 01.01.2012г.-31.12.2012г., общо 437,00 лв. главница
и начислена лихва; по Данъчна декларация по ЗДДС № 13001317788 от 16.02.2015г.
за периода от 01.01.2015г.-31.01.2015г., общо 9509,91 лв. главница и начислена
лихва; по Данъчна декларация по ЗКПО №1300И0068945 от 30.03.2016г. за периода
от 01.01.2015г.-31.12.2015г., общо 2448,58 лв. главница и начислена лихва; по
Наказателно постановление № 1 от 20.04.2018г., издадено от Община Пазарджик,
със срок за доброволно погасяване - 09.08.2018г., за главницата 500.00 лв.
Счита се, че в решението на Директора на ТД на НАП,
Пловдив, не са посочени конкретни правни норми и не са изложени никакви
аргументи по същество, които да обосновават извода, че в случая, предпоставките
за налагане на обезпечителните мерки са
налице.
Иска се процесното постановление и решението с което е
потвърдено да бъдат отменени, като в полза на дружеството се присъдят сторените
разноски.
3. Директора на Териториална дирекция Пловдив на
Национална агенция за приходите, чрез процесуалния представител юрк. С. е на
становище, че жалбата за неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
съображения и праните изводи, формирани в оспореното постановление и решението
с което е потвърдено. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на
администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.
II. За допустимостта :
4. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки
е обжалвано пред горестоящият в йерархията на администрацията орган, който с
решението си го е потвърдил изцяло. Нито по административната преписка, нито
пък в хода на настоящото производство се представи представен писмен документ
от който да е видно, кога и по какъв ред, процесното решение на Директора на ТД
на НАП, Пловдив е връчено не неговия адресат. Тоест, следва да се приеме, че
жалбата е подадена в рамките на
установения в закона преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което е ДОПУСТИМА.
III. За
процедурата и фактите:
5. Процесното
изпълнително дело № 60087024 по описа на ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик за
2016г. е образувано със Съобщение за доброволно изпълнение изх. №
С160013-048-0029661 от 01.12.2016г.(л.82), като обратната разписка за
връчването му е върната с отметка „непотърсен“.
6. С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180013-022-00677068 от
17.09.2018 г.(л.80), издадено от С. И., на длъжност старши публичен изпълнител при Териториална
дирекция Пловдив на НАП, Офис Пазарджик, е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, намиращи се в „РАЙФАЙЗЕНБАНК“АД - BIC ***.67лв. и „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК“ - BIC ***.67лв., включваща главница в размер на 8114,05лв. и лихви
в размер на 2624,62лв.
Неспорно
между страните е, че въпросните запори не са наложени, поради липса на банкови
сметки на дружеството в двете търговски банки.
7. С Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210013-022-0091758 от 06.12.2021 г.(л.64), издадено
от Смуглянка Иванова, на длъжност старши публичен изпълнител при Териториална
дирекция Пловдив на НАП, Офис Пазарджик, е наложена възбрана върху собствени на
дружеството: самостоятелен обект - гараж
в сграда с идентификатор 55155.501.819.1.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени със заповед РД-18-97 от
28.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, намиращ се в гр. Пазарджик, ул.
Ованес Соваджиян, № 53 ; поземлен имот с идентификатор 06149.1.10 и поземлен с
идентификатор 06149.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Братаница, общ. Пазарджик, одобрени със заповед РД-18-185 от 09.08.2017 г., на
изпълнителен директор на АГКК, намиращи се в с. Братаница, обл. Пазарджик за
сумата от 8614,05 лв. главница и 5275,42
лв. лихви за просрочие или общо в размер
на 13889.47 лв.
Възбраната е
вписана на 08.12.2021 г.(л.64).
8. С Молба
вх. № С220013-000-0097495 от 04.03.2022 г., дружеството е поискало от Директора
на ТД на НАП, Пловдив, на основание чл. 168, т. 3 от ДОПК, да бъдат отписани
следните задължения :
- по Месечна
Справка-декларация по ЗДДС №1300- 0829697 от 15.01.2007г., за периода от
01.12.2006г. до 31.12.2006г., за начислената лихва ;
- по
Декларация-образец 6 по ДОО № 13403073007325 от 29.08.2007г., за периода от
01.04.2007г. до 31.07.2007г., за
главницата и начислената лихва;
- по Данъчна
декларация по ЗКПО №134351200218883 от 27.03.2012г., за периода от 01.01.2011г.
от 31.12.2011г., за главницата н начислената лихва;
- по Данъчна
декларация по ЗКПО № 1300И00222210 от 29.03.2013 г., за периода от 01.01.2012
г. до 31-12-2012 г., за главни;ата и начислените лихви;
- по Данъчна
по ЗДДС № 13001317788 от 16.02.2015г., за периода от 01.01.2015г. до 31.01.2015г.,
за главницата и начислената лихва;
- По Данъчна
декларация по ЗКПО № 1300И0068945 от 30.03.2016г., за периода от 01.01.2015г.
до 31.12.2015г., за главницата и начислената лихва;
- по
Наказателно постановление № 1 от 20.04.2018г., издадено от Община Пазарджик,
със срок за доброволно погасяване до 09.08.2018г., за главницата 500.00 лв.
С
Разпореждане № С220013-137-0003118 от 14.03.2022 г.(л. 35), публичния
изпълнител при ТД на НАП, Пловдив е констатирал, че задълженията по СД по ЗДДС
№ 1300-0829697 от 15.01.2007г. за периода от 01.12.2006г. до 31.12.2006г. са
погасени по давност с Разпореждане изх. № ВхК- 41828# 1 от 26.03.2014 г.(л. 26); задълженията
по Декларация-образец 6 ДОО № 13403073007325 от 29.08.2007г. за периода от
01.04.2007г. до 31.07.2007г. са погасени по давност с Разпореждане изх. №
ВхК-41828# 1 от 26.03.2014г.
В по отношение
на останалите задължения, молбата на дружеството е отхвърлена.
С Решение № 122
от 05.04.2022г. на Директора на Териториална дирекция на НАП, Пловдив, Разпореждането в частта, с която е отказано
погасяване по давност на вземанията по т. 2 и т. 3 е отменено, като е обявен за
изтекъл 5-годншния давностен срок за събиране на задълженията по Данъчна
декларация по ЗКПО вх. № 1300И0022210 от 29.03.2013г. за 2012г. и Данъчна
декларация по ЗКПО вх. № 134351200218883 от 27.03.2012г. за 2011г. В останалата
част, жалбата е отхвърлена.
По делото не
се твърди и няма данни, това Решение на Директора на ТД на НОАП, Пловдив да е
обжалвано по съдебен ред.
9. Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С210013-022-0091758 от 06.12.2021 г. каза се, е
обжалвано от „Момчил Момчилов“ ЕООД пред Директора на ТД на НАП, Пловдив и
съответно потвърдено изцяло с Решение № 87 от 18.03.2022г.
За да
постанови този резултат, административния орган е приел, че актуалните към
момента задължения на дружеството са изискуеми, както следва :
- по Наказателно
постановление № 1 от 20.04.2018г. на Община Пазарджик за наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв.;
- по Справка-декларация
по ЗДДС вх. № 13001217788 от 16.02.2015г. за месец януари 2015г., главница
5536,28 лв. и лихва 3973,63 лв. към 14.03.2022г.;
- по Справка-декларация
по ЗДДС вх. № 13001523066/15.01.2018г. за месец декември 2017г., главница
784,50 лв. и лихва 331,04 лв. към 14.03.2022г.;
- по Данъчна
декларация по ЗКПО вх. № 134351200218883/27.03.2012г. за 2011г., главница 37,74
лв. и лихва 61,60 лв. към 14.03.2022г.;
- по Данъчна
декларация по ЗКПО вх. № 1300И0022210/29.03.2013г. за 2012г. - главница 228,95
лв. и лихва 208,05 лв. към 14.03.2022г. и
- по Данъчна декларация по ЗКПО вх. Ла 1300И0068945/30.03.2016г.
за 2015г., главница 1526,58 лв. и лихва 922,00 лв. към 14.03.2022г.
Прието е, че
задълженията не са платени в законния срок за плащане, както и не са платени в
срока за доброволно изпълнение т.е. налице е затруднение при събирането, което
обосновава налагането на обезпечителните мерки. При издаване на постановлението
са спазени материално правните условия - компетентен орган, наличие на всички
реквизити и форма на акта и няма допуснати процесуални нарушения. Не са налице
основания за изменение на наложената обезпечителна мярка - възбрана.
В случая,
констатацията на административния орган относно актуалните към момента
задължения на дружеството са неточни. Както се посочи, задълженията по Данъчна
декларация по ЗКПО вх. № 1300И0022210 от 29.03.2013г. за 2012г. в размер на главница
228,95 лв. и лихва 208,05 лв. и по Данъчна декларация по ЗКПО вх. №
134351200218883 от 27.03.2012г. за 2011г. в размер на главница 37,74 лв. и
лихва 61,60 лв. са обявени за погасени по давност, като в тази част изпълнителното
производство е прекратено с Разпореждане № С220013-035-0110861 от 11.04.2022 г.
Следователно, „актуалните“ задължения на
дружеството към момента са в размер на 8347,36лв. главница и 5005,77лв. лихви за просрочие.
ІV. За
правото :
10. Съобразно правилата установени в чл. 266 и
сл. от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от
длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, като решаващият
орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от
страните доказателства. В случаите, когато резултата от обжалването по
административен ред е негативен за длъжника или взискателя, те могат да
обжалват решението на директора по съдебен ред.
В случая,
както се описа в предходния раздел на настоящото решение, такова обжалване на
действията на публичния изпълнител е било сложено в ход, като предмет на
повдигнатия правен спор е било, установява на изтекъл погасителен давностен
срок по отношение на процесните публични задължения на дружеството и съответно,
тяхното отписване по реда на чл. 173 от ДОПК.
Каза се, че
по този въпрос, директорът се е произнесъл с Решение № 122 от 05.04.2022г.,
като е отхвърли жалбата на дружеството по отношение на процесните публични
задължения.
При
положение, че това решение не е било обжалвано от дружеството, то е влезнало в
сила и е добило статуса на стабилен административен акт, който окончателно и непререшимо
е установил правата и задълженията на данъчния субект, така както това е
постановено от административния орган. Това изключва възможността, същият
въпрос да бъде пререшаван в настоящото производство.
Що се отнася
до задълженията по Справка-декларация по ЗДДС вх. № 13001523066/15.01.2018г. за
месец декември 2017г., съставляващи главница 784,50 лв. и лихва 331,04 лв. към
14.03.2022г., в двете цитирани решения на Директора на ТД на НАП, Пловдив,
изрично е отбелязано, че по отношение на
същите не е налице искане за обявяването им за погасени по давност. В случая,
пет годишния давностен срок е започнал да тече на 01.01.2019 г. и очевидно не е
изтекъл към настоящият момент.
11. С оглед
конкретиката на текущия административно правен спор, следва да бъде съобразено
правилото, възведено в чл. 121, ал.3 от ДОПК, според което – „Предварителните
обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води
до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно,
наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното
лице дейност.“.
Всъщност,
това правило представлява, конкретизация на принципа за „съразмерност“
установен в чл. 6 от АПК, който без съмнение е приложим в правоотношенията
уредени в ДОПК, т.е. – в „производствата по установяване на задълженията за
данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране
на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните
изпълнители.“.
В случая,
наличието на публични задължения в размер на 8347,36лв. главница и 5005,77лв. лихви за просрочие или
общо в размер на 13353.13 лв., са
достатъчно основание за да се предприемат действия по тяхното по тяхното
обезпечаване от страна на публичния изпълнител.
По делото и по административната преписка не се
заявиха и не се представиха данни относно данъчната оценка, застрахователната
стойност или придобивната стойност на недвижимите имоти, поради което не са
налице основания да се формира извод, че процесните обезпечения не съответстват
на вземанията на държавата или общината, по смисъла на чл. 195, ал. 7 от ДОПК,
тоест не е възможно да се приеме, че наложените обезпечения са несъразмерни на
установените задължения.
Съображения
на Директора на ТД на НАП,
Пловдив по Решение № 87 от 18.03.2022г. са обосновани и съответни на материалния
закон, поради което е излишно да бъдат повтаряни отново.
При това положение, ще следва да се приеме, че
оспореният в настоящото производство резултат, е постановен от компетентния за
това административен орган в съответствие с материалния закон. Не се
констатират нарушения на процесуалноправните норми. Властническото
волеизявление е облечено в писмена форма, в която са обективирани фактическите
и правни основания за постановяването му. Спазена в пълнота е целта, която
закона преследва с издаването на актове от категорията на процесния такъв.
Изложеното до тук обуславя извод за неоснователност на
жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V. За
разноските :
12. При този
изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, Национална агенция за приходите гр. Пловдив, се дължат
извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха
в размер на 500 лв.
Ето защо, на
основание чл. 160, ал. 1, във връзка с чл. 144, ал. 1 и чл. 197 от ДОПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Момчил Момчилов“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Отон И.“
№ 60, срещу Решение № 87 от 18.03.2022г.
на Директора на Териториална дирекция на НАП, Пловдив с което е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210013-022-0091758 от
06.12.2021 г., издадено от С. И., на длъжност старши публичен изпълнител при
Териториална дирекция Пловдив на НАП, Офис Пазарджик, с което е наложена
възбрана върху : самостоятелен обект -
гараж в сграда с идентификатор 55155.501.819.1.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени със заповед РД-18-97 от
28.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, намиращ се в гр. Пазарджик, ул.
Ованес Соваджиян, № 53 ; поземлен имот с идентификатор 06149.1.10 и поземлен с
идентификатор 06149.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Братаница, общ. Пазарджик, одобрени със заповед РД-18-185 от 09.08.2017 г., на
изпълнителен директор на АГКК, намиращи се в с. Братаница, обл. Пазарджик за
сумата от 8614,05 лв. главница и 5275,42
лв., лихви за просрочие или общо в
размер на 13889.47 лв.
ОСЪЖДА „Момчил Момчилов“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Отон И.“ №
60, да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр.
Пловдив, сумата в размер на 500,00(петстотин) лв., представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Административен
съдия : /п/