Решение по дело №937/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 4
Дата: 5 януари 2021 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20207170700937
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 4

гр. Плевен, 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 937 по описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) .

Административното дело е образувано по жалба на Х.И. ***  срещу заповед № 940з-125/08.10.2020 г. на началник на РУ Пордим, с която е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

С жалбата се претендира отмяна на наложеното наказание. Посочва, че оспорената заповед е незаконосъобразна и противоречи на материалния закон. Посочва се, че в периода от 18.00 часа на 01.01.2020 г. до 06.00 часа на 02.01.2020 г. е бил наряд с мл. инспектор Билян Ш. и поради влошено здравословно състояние  е уведомил ОДЧ , като са обходени посочените в маршрута обекти и въпреки многократните разговори за влошено здравословно състояние, не му е разрешено да напусне дежурството. Намира, че е изпълнил служебните си задължения и е съставил два броя глоби с фиш.

В съдебно заседание оспорващият – Х.И. ***   се явява лично поддържа жалбата и намира, че неправилно му е наложено наказанието, тъй като е изпълнявал служебните си задължения , но е бил с влошено здравословно състояние, за което своевременно е уведомил дежурен. Моли за отмяна на акта.

В съдебно заседание ответникът – началник на РУ Пордим , не се представлява.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед постъпили данни от дирекция „Вътрешна сигурност“ със заповед № 940з-99/26.08.2020 година на началника на РУ Пордим е разпоредено  да бъде извършена проверка на видеофайловете от АИС „Видео заснемане на пътен контрол“ за служител, който в наряд на РУ Пордим е със затворени очи през по-голяма част от времето и не изпълнява служебните си задължения на 02.01.2020 година. Определена е комисия. Заповедта е връчена на оспорващия на 27.08.2020 година .

На 05.10.2020 година е връчена покана на И. за даване на допълнителни обяснения и на л. 22 по делото е приложено сведение от И., в което посочва, че още при започване на изпълнението на наряда на 01.01.2020 година не се е почувствал добре здравословно, но не е прегледан от лекар, изпълнявал е служебните си задължения по контрол на пътното движение по установения план по СПО.

В обобщена справка с рег.№ 940р-6225/05.10.2020 година, изготвена от комисията е отразено, че  при преглед на файловете от камера № 2 е установено, че от 01.10 ч до 02.05 часа на 02.01.2020 година служител в наряд на предна лява седалка – мл. инспектор Х.И. – мл. автоконтрольор е отпуснат и със затворени очи и не изпълнява служебните си задължения – охрана на обществения ред и превенция за недопускане извършването на престъпления на територията на РУ Пордим съгласно план за СПО с рег № 940р-7466/27.12.2020 година. Посочва се, че И. в дадени обяснения обяснява поведението си с влошено здравословно състояние, за което свидетелства и другият дежурен Ш. и Пл.Г., с който е проведен разговор от И.. Прието е , че с поведението си лицето е извършило нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР по см на чл. 200, ал. 1, т. 11 – неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и се предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание „ порицание“ за срок от шест месеца. И. е запознат със справката на 06.10.2020 година.

На л. 36 по делото е приложен план за провеждане на специализирана полицейска операция, като за периода на наряда на оспорващия от 06.00 часа до 20.00 часа на 01.01.2020 г. до 04.00 часа на 02.01.2020 г. автопатрул от И. и Б.Ш., находящ се на териотията на с. Мечка и с. Коиловци извършва обход на населените места, осъществява проверки на МПС и ЛПИ, охрана на обществен ред и превенция на правонарушения.

На л. 50 по делото е приложен протокол за запознаване на оспорващия с видеофайловете от наряд на 01.01-02.01.2020 година.

Приложено е сведение от И. на л. 55 по делото, в което посочва, че по време на наряда не се е чувствал добре здравословно, за което е уведомен дежурен ОД –П.Г. още в 22.30 ч след като патрулът е реагирал на сигнал в гр.Славяново, но е продължено по маршрута и в 01.00 ч се намира в с. Коиловци и в периода на заснемане е ползвал полагащата му се почивка и поради здравословното му състояние е възможно да е бил с притворени очи. В 03.00 часа поради невъзможност да продължи да изпълнява задълженията си, тъй като не се чувства добре, е уведомен П.Г. дежурен ОД, който обаче не разрешава преустановяване на дежурство, тъй като не е компетентен.

На л. 56 по делото в сведение от П.Г., който е  дежурен в процесния период в ОДЧ, се потвърждава ,че И. към 23.00 часа му  е съобщил , че не се чувства добре здравословно, а около 03.00 часа И. отново го уведомява, че не се чувства добре и му е разрешил да се отклони от маршрута и да вземе лекарства.

Приложена е кадрова справка от която се установява, че за периода на работа в система на МВР от 2004 година многократно е награждаван за изпълнение на служебните си задължения и има само едно дисциплинарно наказание –„писмено предупреждение“ през 2018 година

Така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган, в установената писмена форма, изложени са правни основания за издаването й, постановена е при спазване на процесуалните правила и срокове по чл. 195 от ЗМВР -  отправена  е покана за даване на обяснения, такива са дадени и приети от дисциплинарно наказващия орган. Оспорващият е запознат с дисциплинарната преписка  - със справка от проведената проверка, предоставен му е въпросник, връчена му покана за даване на писмени обяснения, като не е оспорил събраните доказателства.

Съдът обаче намира, че издадената заповед е постановена при неправилно прилагане на материалния закон. В случая не е доказано неизпълнение на служебните задължения по см. на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди . По дефиниция нарушение на служебната дисциплина е това противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо. Следователно за ангажирането на дисциплинарната отговорност на държавен служител от МВР, е необходимо да бъде установено и доказано виновно извършено от служителя дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1т. 4 от ЗМВР. А това предполага установяване и доказване начина на съотнасяне елементите от обективна страна на деянието и последиците от него спрямо съзнанието на лицето, сочено като извършител. В случая липсват доказателства субективната страна на деянието да е била изследвана, нито установена. От събраните писмени доказателства, се установява, че оспорващият е изпълнявал плана на наряда, реагирал е патрулът на сигнал за произшествие в гр. Славяново, обходени са селата по посочения СПО, съставени са документи с оглед извършени проверки, не е установено нарушение на обходените участъци. Дисциплинарно-наказващият орган не посочва конкретно неизпълнение на служебните задължения  или на заповеди, както е  формулирал нарушението , а е посочил бланкетно неизпълнение на служебни задължения и въобще не може да се извърши преценка с поведението си лицето, кои именно служебни задължения не е изпълнило или кои заповеди е нарушило. Установеното при прегледа на видеофайла, че е с притворени очи в кратък период от време, не може да бъде определено като неизпълнение на служебни задължения, тъй като не е установено в този период да е налице сигнал, ситуация, при която е необходима намеса на дежурните в наряда , като не  е установено от органа, че е налице нарушение на маршрута на наряда, разписан  в приложение № 2  на СПО и в този интервал от време да се намирал на различно от  посоченото място с. Коиловци – 05 ч – 02.00 ч. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че И. още в 23.00 часа е уведомил дежурен ОДЧ, че не се чувства добре здравословно и в 03.00 часа отново го е информирал за влошено общо състояние, за което са налични доказателства и с временното притваряне на очи не може да се приеме, че не изпълнява служебните си задължени по-горе изложените доводи.

Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Задължение на дисциплинарно-наказващия орган е да изложи мотиви, които да обективират волята му относно избора на съответното дисциплинарно наказание и неговия размер, но в настоящия случай такива мотиви не са посочени. Посоченото обуславя извода за неизпълнение и на задължението по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което е императивно и влече необоснованост както по отношение въпроса за извършване на нарушението, така и за вида и размера на наложеното наказание. Предвид това е налице и още един довод за съда, за да обоснове извод за допуснато нарушение на материалния закон. Дисциплинарната отговорност като вид юридическа отговорност следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние – че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. В случая липсват доказателства субективната страна на деянието да е била изследвана, нито установена. В хода на извършената дисциплинарна проверка не са били разгледани и изследвани от Комисията твърденията на служителя за влошено здравословно състояние, за което има писмени доказателства – сведение на дежурен ОДЧ. Не е взето предвид и цялостното поведение на служителя, който, видно от представената по делото кадрова справка, е бил награждаван многократно за периода на работа в системата на МВР за периода на работа от 2004 година до настоящия момент.

Предвид горепосоченото съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена в несъответствие с материалния закон  и следва да бъде отменена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,

 

РЕШИ:

 

Отменя заповед № 940з-125/08.10.2020 г. на началник на РУ Пордим.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно съгласно чл.211, изр.трето от Закона за Министерството на вътрешните работи.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/