Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Св. Атанасова
и с участието на прокурор О. Куздов
от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова адм.д. №406 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, образувано въз основа на искова молба от Р.И.А. с ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/ град
София, с която на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за
причинените му в периода 19.02.2011 г. – 02.06.2011 г. от незаконосъобразно
действие и бездействие на ответника неимуществени вреди, в размер на 15 000.00
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба
се твърди, че ищецът в периода 19.02.2011 г. – 02.06.2011 г. е бил задържан в
следствения арест в град Шумен. През целият период е било налице неизпълнение
на преките задължения на ГДИН – София, произтичащи от закона, които рефлектирали
върху физическо и психическо здраве на ищеца. Сочи, че незаконосъобразните
бездействия, осъществени от администрацията на ареста спрямо него, се изразяват
в това, че не са осигурени нормални условия на живот, доколкото килиите, в
които е настаняван нямат прозорци, пряк достъп на дневна светлина и естествено
проветряване, както и липсвал санитарен възел и течаща води. Въздухът бил
замърсен и влажен и липсвало каре за разходка. Твърди се, че когато капацитет
на ареста бил запълнен, трудно се ползвало общата тоалетна, което налагала да
се ползва пластмасово шише за тоалетни нужди. Твърди се, че в кратък период от
време дори бил настанен в подземието на ареста, където на едно легло – дървено
спял заедно с баща си. Предвид изложените условия счита, че ответната страна
чрез незаконосъобрзани действия и бездействия, изразяващи се в неосигуряване на
лицето на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване на помещенията, както и липсата на санитарен възел и течаща вода в
килиите, лисата на разходка на открито, и въобще общо лошите условия за живот в
ареста в Шумен, са нарушени нормите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС, Конституцията на РБ и
ЕКПЧ, и от които незаконосъобразни действия и бездействия ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, както и унижение на
човешкото достойнство, поради което ищецът моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответната страна ГД „ИН“ град София да му заплати
сумата в размер на 15 000.00 лв., представляваща обезщетение за нанесените
му неимуществени вреди за периода 19.02.2011 г. - 02.06.2011 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 22.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответната страна ГД «ИН» град София, редовно призована, не изпраща
представител, но е представен писмен отговор чрез процесуален представител ст. юрисконсулт
С.С., с който оспорва иска по основание и по размер. Счита, че не е доказано
наличието на трите кумулативно изискуеми предпоставки за основателността на
иска. Сочи, че по отношение на лицето не се констатира нарушение на разпоредбите
на чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС, доколкото при престоя му в ареста са осигурени необходимите и
достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическо
здраве и зачитане правата и достойнството му. На следващо място – налице е и
липса на осъществяване на фактическия състав на нанесена вреда на ищеца, както
и по делото не са представени никакви доказателства за реално претърпени и
установени вреди. Такива вреди по делото не са доказани, поради което ответната
страна моли съда да постанови решение, с което да прекрати настоящото
производство поради недопустимост на исковата молба или да постанови решение с
което да отхвърли иска като неоснователен или недоказан и да и присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
град Шумен счита, че искът е недоказан както по основание, така и по размер.
Излага доводи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може
да се направи извод, че са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на ответника, както и претендираният размер на
обезщетението е силно завишен, с оглед периода на престой на ищеца в ареста.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от приложените писма изх.№№1598/18.09.2019
г. и 1870/22.10.2019 г. на ГД „ИН“ – ОС „ИН“ град Шумен по категоричен начин се
установи, че ищецът Р.А. на 19.02.2011 г. е бил задържан в сектор „Арести“ към
ОС „ИН“ град Шумен, като обвиняем по ДП №37/2011 г. по описа на ОД на МВР град
Шумен по Постановление на ОП град Шумен за срок от 72 часа, а с Определение от
21.02.2011 г. на ОС град Шумен му е наложена постоянна мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Установи се също, че на 02.06.2011 г. ищецът е приведен
в затвора град Ловеч, като при престоя си в ареста е бил настаняван в килия №7.
Ответната страна не оспорва твърденията на ищеца в исковата молба по отношение
условията на живот в ареста, а именно липсата на пряка слънчева светлина в
килиите, както и на санитарен възел и течаща вода. Тези факти са отразени и в справката
от 18.09.2019 г. на ОС „ИН“ град Шумен, ведно с приложената към нея Скица на
разположение на килиите. От тази справка се установи, че в килиите, включително
и в Килия №7, няма санитарен възел, като се ползва общ такъв в коридора на
ареста, както и арестът не разполага с каре за разходка на открито, тъй като
сградата не е позволявала. Размерът на Килия №7 е била с обща площ от 7.38
кв.м., без пряка слънчева светлина, без течаща вода. Килията е за настаняване
на шест задържани лица, с един брой неподвижна маса и един брой табуретка.
Имало е изградена аспираторна система за вкарване на чист въздух и за отвеждане
на мръсния въздух. Отоплението се извършвало с локално парно до 17 ч., а след
това с климатик и се е подържало средна температура между 20-25 градуса. В
периода на престоя ищецът не е подавал оплаквания, както и не е имало
здравословни проблеми, което се установява и от приложената медицинска справка
на задържано лице №156/2011 г.
От показанията на свидетеля И.А., който е бил настанен в процесния период
с ищеца в килия №7, се установи, че в седма килия има шест вишки, няма санитарен възел и течаща вода, като
тоалетната е била обща и през определен период от време всеки от задържаните
бил привеждан в тоалетната, за да я ползва. В тази килия няма пряка слънчева
светлина, а само изкуствено осветление. Липсва каре за разходка, като основаният
проблем е бил липсата на светлина и санитарен възел. От показанията на
свидетеля също се установи, че в рамките на седмица двамата са били настанено
първоначално в приземния етаж и после са били преместени в килия №7, като съдът
кредитира показанията на свидетеля в тази част, тъй като са последователни и
кореспондират с писмените доказателства и в частност със Справка на РС „ИН“ –
Шумен от 22.10.2019 г.
От показанията на свидетелите М.В. и Ю.Х., служители на ареста, също се
установи липсата на слънчева светлина, санитарен възел и каре за разходка.
Действително в приземния етаж на ареста има килия, като и двамата свидетели не
си спомнят ищецът да е бил настаняван там. Приземният етаж се е използвал само
в изключителни случаи. В килията, в която е бил настанен ищецът, от показанията
на тези свидетели също се установи, че няма прозорци, липсва пряка слънчева
светлина, липсва санитарен възел и течаща вода.
От така установеното фактическо и правно положение, съдът достигна до
следните правни изводи:
Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица
от администрацията на Арест Шумен за периода 19.02.2011 г. – 02.06.2011 г.
Съгласно справката от РС „ИН“ град Шумен ищецът е бил настанен в ареста
на 19.02.2011 г. и приведен в Затвора в
град Ловеч на 02.06.2011 г.
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че
е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност - незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица на държавата - служители на следствения арест в гр.Шумен, и е
насочен срещу ГД «ИН» град София, която е юридическо лице към Министъра на
правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби «Изпълнение на наказанията», съгласно чл.12 ал.1 и 3
от ЗИНЗС. Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и
срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК
във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдените като незаконосъобразни действия и
бездействия на служители от администрацията на ареста в Шумен представлява
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата
от лишените от свобода и изпълнението на техните задължения, съобразно правното
им положение и статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" иск се обосновава от фактическа страна с
незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на
служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители
на затвора, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки на чл.284 от ЗИНЗС. Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и с оглед
гореизложеното се явява допустим и подлежи на разглеждане в производство по
реда на чл.203 и сл.
от АПК.
Съгласно чл.203 ал.1
от АПК гражданите и юридическите лица могат да претендират
обезщетения за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. За неуредените в АПК
въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
Основателността на иска с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
1.Незаконосъобразни действия, респ. бездействия на служители при ГД „ИН“ – арест
град Шумен; 2.Действително настъпила вреда – неимуществена и 3.Пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразните действия/бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед
разпоредбата на 284 ал.3-5
от ЗИНЗС, тежестта за доказване е върху ответника.
Съгласно чл.284 ал.1
от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон. Според чл.3 ал.1 от ЗИНЗС съдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 е
предвидено, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Със сходно съдържание е и
текста на нормата, която е действала към момента на изтърпяване на мярката за
неотклонение от ищеца. Съгласно чл.3 ал.2 т.2
и т.3 от ЗИНЗС
/в редакция към 1.06.2009 г./ за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се
смятат: 2.умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; 3.унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Както разпоредбата
на чл.3,
така и на чл.43 ал.2
и ал.4 от ЗИНЗС
са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в арестите.
Разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ,
респ. на чл.3 от ЗИНЗС,
задължава държавата да осигури на лишения от свобода и на лицето, изтърпяващо
мярка за неотклонение задържане под стража условия за изтърпяване на
наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива, че
начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора (ареста). В този смисъл са Решение от 27 ноември 2012 г. по
делото Ч. срещу България, окончателно, постановено по жалба № 45358/04, решение
от 2.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, Решение от 27 януари 2015
г., на ЕСПЧ по делото Н. срещу България. По смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ,
съгласно установената от ЕСПЧ практика по прилагането й, безчовечно и унижаващо
отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент
на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или
наказание. При преценката си съдът трябва да вземе предвид кумулативният ефект
от условията при които е бил поставен ищецът и продължителността на задържането
му.
Възникването на право на обезщетение в случая предполага установяване на
незаконосъобразни действия/бездействия на служителите на ответника.
Незаконността на действието или бездействието ще се определи от
несъобразеността на поведението на длъжностното лице с разпоредбите на
нормативния акт. За да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има
неизвършване на такива фактически действия, които административният орган е
длъжен да извърши по силата на закона. Правопораждащият юридически факт за
фактическото действие трябва да е самата правна норма. За правилното решаване
на спора е от значение кои са фактическите незаконни действия/бездействия,
намиращи се в причинна връзка с твърдените от ищеца вреди, къде са
регламентирани в нормативен акт като дължими фактически действия във връзка с
управленчески правоотношения.
Фактическите обстоятелства, на които се основава иска са свързани с
лошите условия на живот, при които е бил поставен ищецът в ареста в град Шумен,
като се твърди нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
от страна на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", през
исковия период, т.е. фактическите твърдения са свързани с незаконосъобразни
бездействия на администрацията на ответника.
Основните доводи на ищеца се основават на твърдението, че помещенията, в
които е настаняван няма пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, липсва санитарен възел и течаща вода, непровеждане на
разходки навън в рамките на един час. Както бе установено по-горе безспорно в
килиите, в които е бил настанен ищецът, е нямало слънчева светлина, тъй като
няма прозорци, т.е. няма пряк достъп на дневна светлина и естествено
проветряване, липсвало е санитарен възел и течаща вода. Тези факти се подкрепят
и от събраните по делото гласни доказателства.
Съгласно чл.43 ал.5, предишна ал.4, от ЗИНЗС количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. От своя
страна чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС сочи, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване
се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за
обществени сгради. Относно действието на цитираната норма съдът съобрази §9
(предишен §6, ДВ бр.20/2014), съгласно който правилникът влиза в сила от 1
февруари 2010г. с изключение на разпоредбата на чл.20, която влиза в сила три години след
приемането на програмата по §11 от
преходните и заключителните разпоредби на ЗИНЗС. Тази програма е
приета на 8 септември 2010г., което означава, че чл.20 ал.2 от правилника влиза
в сила на 8 септември 2013 г.
Съгласно правило 18.1 от Европейските правила за затворите, битовите
условия на затворниците и особено условията за спане трябва да са съобразени
със зачитане на човешкото им достойнство, трябва да осигуряват, доколкото е
възможно, възможност за усамотение, и да отговарят на хигиенните и здравословни
изисквания, като се обръща необходимото внимание на климатичните условия, и
особено на съдържанието на въздух на кубически метър, пространство, осветление,
отопление и вентилация. Във всички помещения, където затворниците живеят,
работят или се събират прозорците трябва да са достатъчно големи, за да дават
възможност на затворниците да четат или работят на естествено осветление, при
нормални условия и да позволява влизането на свеж въздух, освен ако няма
съответната климатична инсталация (правило 18.2, буква «а»).
В случая безспорно е установено, че килия №7 и килията на приземния етаж
изобщо нямат прозорец, съответно приток на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване. Видно от показанията на свидетелите в килиите има мухъл
и лоша миризма, тъй като същите не се проветряват. Предвид изложеното съдът
приема, че в килиите не са осигурени условия, отговарящи на изискванията за пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, нормален
достъп до санитарен възел и течаща вода и разходка на открито всеки ден в
рамките на един час, в разрез с нормативните изисквания.
От приложената справка и скица към нея от РС „Изпълнения на наказанията“
град Шумен по категоричен начин се установи, че общата площ на килия №7 е 7.38
кв.м. и с капацитет шест легла, като през целия период на престой на ищеца в
нея капацитетът е бил пълен. Следователно обитаемата площ за посочените периоди
в тези помещения е била по-малко от 4.00 кв. м. жизнена площ на човек,
изискуема съобразно чл. 43 ал.3
от ЗИНЗС (в приложимата редакция).
Преценката досежно основателността на заявената претенция е свързана и с
отговор на въпроса дали посочените санитарно-хигиенни и битови условия, при
които е бил поставен ищецът за времето на пребиваването му в ареста в гр.Шумен,
сочат на негово накърнено конституционно право - чл.29, ал.1
от Конституцията на РБ, съответно налице ли е нарушаване на
забраната по чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Съгласно разпоредбата на чл.29 ал.1 от Конституцията на РБ никой не може да бъде подлаган на мъчение, на
жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на
страната това право е регламентирано с нормите на чл.3 ал.1 и
ал.2 от ЗИНЗС. Тези разпоредби са действали през процесния период,
което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание, доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът е настанен. На
това право на лишените от свобода съответства насрещното административно
задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и
достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото
здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им - чл.2 т.3 от ЗИНЗС.
Съдебната практика на Европейския
съд по правата на човека е установила общи принципи и стандарти за преценката
дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ
основно право. Съгласно тази практика, по смисъла на чл.3 от
Конвенцията, «безчовечно или унижаващо отношение» предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно
мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България, «мерките
за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата
трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с
уважението към човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на
мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава
неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат
предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние
са адекватно осигурени».
В случая следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на
Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани
срещу България, в които се твърдяло за нарушение на чл.3 от Конвенцията,
произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода (решение от
10.06.2006 г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по
делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007 г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу
България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение
от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу България; пилотно решение от
27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България). В тези съдебни
решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл.3 от Конвенцията. В решение от 09.09.2005 г. по делото И.И.
срещу България, ЕСПЧ се е произнесъл по жалба, свързана с условията в
следствения арест в гр.Шумен. Съдът е установил, че жалбоподателят по делото е
държан в подземна килия, без прозорци, осветена от една електрическа крушка,
разположена над вратата, като е приел, че условията на задържане представляват
нечовешко и унизително отношение, противоречащо на чл.3 от Конвенцията.
Налице е и практика на Върховен административен съд и Върховен
касационен съд (решение № 10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм. д.
№15508/2011г., решение № 6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г.;
решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007г.; решение № 538 от
22.10.2009г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008г. и др.), в която се приема, че
липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел,
достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата
за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото
лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника,
защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол
върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, са длъжни да
осигуряват на задържаните лица такива условия, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на
човешкото им достойнство, съгласно чл.2 т.3 от ЗИНЗС. Аргумент в тази насока са
цитираните по – горе разпоредби на чл.3 от Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи и чл.29 ал.1 от Конституцията на Република България. Поради това следва да се
приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху
дейността на арестите държавен орган е да следи и да предотвратява всяко
унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена
с наложеното им наказание.
Конкретно установените факти по делото относно липсата на пряк достъп на
дневна светлина и естествено проветряване водят до извода, ограничаване
ползване на санитарен възел и течаща вода, както и въобще липсата на каре за
разходка на открито на задържаните лица, не отговарят на посочените по-горе
изисквания. Този факт сам по себе си е достатъчен за да се направи извод, че
ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е
осигурил на задържаните лица и в частност на ищеца минимални условия за
съществуване. В случая не се касае за необходимост от условия, надминаващи
изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за
изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.
Освен противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане
следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с
причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване
правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост,
здраве, душевност и психично състояние. В конкретния случай поставянето на
ищеца в неблагоприятни условия, по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС,
само по себе си представлява третиране, което е способно да породи у него
емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство. Ето защо и като отчита
кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при
които е поставян и е пребивавал ищецът в ареста в град Шумен през процесния
период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни
преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават неизбежното
ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под
стража", макар и без да има доказано конкретно увреждане на здравето.
Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти,
следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията и чл.3 от ЗИНЗС,
което дава основание да се изведе и предположението, че на лицето са нанесени
неимуществени вреди, които се явяват следствие на незаконосъобразните
бездействия на администрацията на ареста. Налице са законоустановените елементи
от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия
вътрешноправен ред – чл.284 ал.1
от ЗИНЗС във вр . с чл.3 от ЗИНЗС.
(В този смисъл са пилотно решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото Н. и други
срещу България; решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото на Й. срещу България;
решение от 09.09.200 5г. по делото И.И
срещу България на ЕСПЧ и др.).
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът действително е претърпял
твърдените от него неимуществени вреди. Тези условия не позволяват на ищеца
спокойно биологично съществуване и те биха произвели негативните, емоционални
преживявания, които ищецът твърди, че е преживял и обосновават извод за наличие
на унизително отнасяне.
В обобщение на гореизложеното съдът приема, че при осъществяване на
правно - регламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на
следствения арест в Шумен са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на лишения от
свобода на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност
достойнство. По делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения и до емоционални и физически страдания. Но отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обективна - държавата отговаря за вредите, причинени от
нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност,
които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия,
без значение дали са причинени виновно от тях. С оглед на изложеното исковата
претенция се явява основателна, но частично доказана по размер касателно
претендираното обезщетение от 20 000.00 лв.
Съдът счита, че ищецът несъмнено
е претърпял вреди вследствие на констатираните по делото нарушения на правата
му. Съгласно чл.52 от ЗЗД
при неимуществените вреди съдът определя обезщетение по справедливост. Паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси,
компенсаторния характер на търсената с настоящото дело защита и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Ето защо предвид
характера на деянието, извършено от служителите на ответника, естеството и
степента на претърпените вредни последици от ищеца, като не се установява, те
да са довели до конкретно увреждане или влошаване на здравето на ищеца, като
отчита, че констатациите за нарушение на правата на ищеца се основават
единствено на обстоятелството, че същият е бил настаняван в килия при ограничаване
ползване на санитарен възел и течаща вода, при липсата на разходка на открито и
жизнена площ, под минимума, предвиден в закона, както и че се касае за период
на пребиваване в следствения арест в гр.Шумен в рамките на около четири месеца,
а именно от 19.02.2011 г. до 02.06.2011 г. и това е времето, през което
ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, съдът счита,
че справедливото обезщетение за този период е в размер на 350.00 лева. В
останалата част до пълния предявен размер от 15 000.00 лева, искът е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. В случая се претендира и присъждане
на законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.08.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, като такава следва да присъдена върху
сумата от 350.00 лв.
Ответната страна претендира присъждане на разноски по делото –
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.10 ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при
оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. В същият смисъл е и нормата на чл.286 ал.3
от ЗИНЗС. Нормите на чл.10 ал.2
и ал.3 от ЗОДОВ
и на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо,
въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Ищецът в настоящото производство не претендира разноски, поради което
такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И
:
Осъжда Главна
дирекция «Изпълнение на наказанията» град София да заплати на Р.И.А. с
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, сумата в размер на 350.00 / триста и петдесет лева/
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя в сектор „Арести“ към ОС „ИН“ град Шумен за периода 19.02.2011 г. – 02.06.2011
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля предявения иск от Р.И.А. с ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, срещу
Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» град София в останалата част до пълния
предявен размер от 15 000.00 лв.
Разноски не се
присъждат.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град
София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: