Р Е Ш
Е Н И Е
№ 161
Гр. Перник, 13.10.2022година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдения секретар Анна Манчева, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 344 по описа за 2022
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 175, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.Д.А. с ЕГН **********,***, пл.
„***“ № 14, ет. 1, ап. 22, чрез адвокат И.М. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 2655 от 03.08.2022 година, издадена от младши
автоконтрольор З.Н.Х.***в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание
чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Излага доводи, че в Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка не е посочен АУАН, който е съставен за твърдяното
нарушение, не е посочена и конкретна разпоредба за извършено нарушение. Сочи
също, че липсват мотиви относно срока, за който се налага наказанието. По тези
съображения моли съда да отмени заповедта.
В проведеното на 26.06.2022 година съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***,
която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по
чл. 80 от ГПК. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.
В проведеното на 26.06.2022 година съдебно заседание ответникът
по жалбата младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към СДВР редовно
призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени
бележки с вх. № 2795 от 23.09.2022 година от процесуалния представител на
ответника по делото главен юрисконсулт Ц.В., в които изразява становище по
същество, като сочи, че оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана и да бъде потвърдена административната мярка като
правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност по отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2022 година В.Р.В.***младши автоконтрольор при
СДВР, отдел „Пътна полиция“, в присъствието на свидетеля З.Н.Х.***е съставил
Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №705488 /лист 20/ на Д.Д.А. с ЕГН **********,***, пл. „***“ № **за това,
че на 03.08.2022 година, в 16:00 часа, в гр. С., бул. „***с посока на движение
от бул. „***“ към ул. „***“ управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег.
№ *** поради недостатъчно разстояние реализира ПТП във внезапно спиращия пред
него лек автомобил „***“ с рег. № ***, който се измества и удря спрелия пред
него лек автомобил **** с рег. № ***. Установено е, че водачът не носи
контролен талон към СУМПС. При извършена проверка с техническо средство Drug Test 500 ARNJ 0016 е установена употреба на кокаин. Издаден е талон за
медицинско изследване 13012 за ВМА- С.**. Съставеният АУАН е за нарушения по
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1,предл.
второ от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН са иззети като
доказателства СУМПС №*********, СРМП № *********, 1 брой скица, 3 броя
декларации, 2 броя регистрационни табели с номер ***.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 2655/03.08.2022 година на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство за срок от 6 месеца, тъй като, Д.Д.А. с ЕГН: **********
е управлявал собствения си лек автомобил ***с рег. № *** след употреба на
наркотични вещества.
С административната преписка е приложен Талон за
изследване № 113012,
издаден на 03.08.022 година, в 17:45 мин. В Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества
или техни аналози, в който е отразен отказът на лицето да му бъде взета кръвна
проба /лист 24/.
Приложена е също така скица от извършено пътно
транспортно произшествие и протокол за същото.
По делото е представена Заповед № 513з- 1618/ 26.02.2018
година на Директора на СДВР, с която на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР е
определил лицата, които имат правомощие да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка, между които и лицата по т. 1 полицейските
органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в отдел „Пътна полиция“.
Представено е и Удостоверение № 513р-91822 от 23.09.2022
година, от което е видно, че издателя на заповедта към датата на издаване на
същата е на длъжност младши автоконтрольор в 02 група „Пътен контрол“ на 01
сектор „Организация и контрол на пътното движение“ към отдел „Пътна полиция“
при СДВР, която длъжност изпълнява и към момента на издаване на
удостоверението.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основание по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 2655 от 03.08.2022
година, издадена от З.Н.Х.***– младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР е връчена на жалбоподателя на 03.08.2022 година. Жалбата срещу
заповедта, видно от пощенското клеймо /лист 7/ е от 15.08.2022 година и същата
е постъпила в Административен съд – Перник на 29.08.2022 година. С оглед на
това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу подлежащ
на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателят, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и 6, б.
„а“ и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях
длъжностни лица. СДВР е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях
длъжностни лица могат да прилагат принудителни административни мерки. Със
Заповед № 513з -1618/ 26.02.2018 година,
директорът на СДВР е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена
длъжност, между които са и полицейските органи по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.
1 от ЗМВР в отдел „Пътна полиция“ да издават мотивирани заповеди за налагане на
принудителни административни мерки по Глава шест от ЗДвП. С оглед на това и
предвид приложеното чрез административната преписка удостоверение /лист 44/ се
приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания
за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити,
съгласно изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК, във връзка чл.172,ал.1 от ЗДвП.
В нея е посочено, че се издава въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства.
В текста на акта е възпроизведена фактическата обстановка, въз основа на която
органът се е произнесъл във връзка с прилагане на принудителната
административна мярка. С оглед на това, същата е мотивирана, като мотиви има
изложени и в съставения Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/. Порази това, съдът не констатира да са налице отменителни основания по
смисъла на чл. 142, т.
2 от АПК.
В производството по издаване на обжалваната заповед,
съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които биха били от естество да доведат
до различен фактически или правен извод от страна на административния орган. В
съдебната практика константо се приема, че само нарушения, които са от естество
да повлияят на крайният извод на административния орган, могат да се разглеждат
като съществени, и в съответствие с това само такива нарушения могат да се
разглеждат като основание за незаконосъобразност на административния акт. В
тази връзка, настоящият съдебен състав не се солидизира с доводите на
жалбоподателя, че в процесната заповед не е посочен АУАН, въз основа, на който
се издава същата и че не е посочено изрично разпоредбата, която е била
нарушена. На първо място съдът следва да отчете фактът, че в ЗППАМ ясно е
посочен серийният номер на съставения акт за установяване на административно
нарушение, а от друга страна непосочването на съответната разпоредба в случая
не е от естество да обуслови заключение за нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, доколкото същият е могъл да разбере за вмененото му нарушение от
диспозицията на разпоредба чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. С оглед на това,
настоящият съдебен състав не констатира основания, които да послужат за отмяна
на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в
съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“
от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед,
принудителна административна мярка за прекратяване на регистрация на пътно
превозно средство се прилага на собственик, който управлява моторно превозно
средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/ или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози- за срок от 6 месеца до една година.
Следователно, за да бъде законосъобразно приложена
посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водач, който е
управлявал МПС след като е употребил наркотични вещества или техни аналози или
не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/ или химико – токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
По делото не е спорно, че на 03.08.2022 година, в 16:00
часа, в гр. С.***, бул. „***“,
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „***“ с рег. № РК
0070 ВХ като при проверка, извършена в следствие на настъпило ПТП с техническо
средство с фабричен номер ARNJ 0016 е отчетен положителен резултат за употреба на кокаин.
По делото също така не е спорно, че на жалбоподателят е
издаден талон за изследване № 113012, като същият е отказал да му бъде взета
кръвна проба.
За да е материално законосъобразна заповедта е необходимо
по делото органът да е доказал фактическия състав на разпоредбата и да е налице
някоя от четирите хипотези: 1) управление на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо
средство или медицинско изследване; 2)управление под въздействието на
наркотични вещества; 3) отказ да бъде проверен с техническо средство; 4) отказ
да даде кръв за медицинско изследване. Като по- същественото тук е, че при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174,
ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.
От своя страна разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, регламентира начина
на установяване на употреба на неявяване в определен срок на посоченото място
или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/ или за даване на
проби за изследване. В случая е налице една от тези хипотези, а именно отказ за
даване на проби за изследване. С оглед на това, административният орган не е
нарушил материалния закон.
При проверка за законосъобразност на така оспорения
индивидуален административен акт обаче съдът намира, че същият е издаден в
нарушение на закона поради следните съображения:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“. от ЗДвП законодателят е
определи диапазон от време, в рамките на който може да бъде приложена
съответната ПАМ. В случая е предвидено, че това може да бъде от 6 месеца до 1
година. В тежест на административния орган е да установи всички фактически
основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв обем и вид, че да не води до ограничаване на правата на
субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извърши в съответствие с
характера й във всяка една хипотеза на чл. 171 от ЗДвП. Заповедта за прилагане
на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, които са визирани в АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат
посочени фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно чл. 172 ,ал.
1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено
от него лице. При упражняване на правомощията по прилагане на ПАМ,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при
определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна
самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока, за
който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящият
случай не е сторено. Органът е бил длъжен не само да определи продължителността
на прилаганата мярка, която в случая е посочено, че е 6 месеца, но и да
обоснове решението и за това, за да може съдът, на свой ред да прецени дали
това правомощие е упражнено в съответствие с целта на закона, което е едно от
основанията по чл. 146 от АПК за оспорване на индивидуален административен акт.
В тази връзка, съдът не следва да тълкува съображенията на административния
орган, а същите следва да бъдат изложени в мотивите на заповедта, за да може
съдът, анализирайки ги да прецени дали съответстват и обосновават разпореденото
в административния акт. Като не е направил това, административният орган не е
обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона.
Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилното
упражняване на съдебен контрол за законосъобразност и осигурява възможност на
страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока
представлява съществено нарушение и представлява отмяна на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 5 от АПК.
На следващо място съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се
предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредни
последици от извършването. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния
административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 година на ВАС по адм. д.
№10768/2017 и Решение №910 от 23.10.2018 година на ВАС по адм.д. № 9379/2017
година.
По изложените съображения жалбата се явява основателна,
поради което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2655/03.08.2022 година по
чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, издадена от З.Н.Х.***на длъжност – младши
автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която е прекратена
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на
разноски. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 /
петстотин/ лева. С оглед на това възражението за прекомерност от страна
процесуалния представител на ответника по жалбата следва да бъде оставено без
уважение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 510 /петстотин
и десет/ лева, представляваща направени по делото съдебни разноски, от които 10
лева платена държавна такса за образуване на административно дело и 500
/петстотин/ лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 10.08.2022 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 2655 от 03.08.2022 година,
издадена от младши автоконтрольор З.Н.Х.***в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с
която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на
пътно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Столична
дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.Д.А. с ЕГН: **********,***,
площад „***“ № *** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща
направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия: /П/