РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Бургас, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Търговско дело №
20212100900397 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Р. Д. Я. с ЕГН
********** от ***, със съдебен адрес гр. Варна, ул. “Сан Стефано“ № 10, ет.1
- адвокат Боян Илиев, против ЕТ „ОРИОН - ВЕСЕЛА НИКОЛОВА” с ЕИК
********* с адрес на управление гр. Бургас, бул. „Демокрация” № 54,
представляван от Весела Николова Блажева, при участието в производството
на СИНДИКА на търговеца в открито производство по несъстоятелност Иван
Василев Карабоев със служебен адрес гр. Варна, ул. „Петър Парчевич” № 3.
Предявен е иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от Търговския
закон /ТЗ/ - да бъде прието за установено по отношение на длъжника, синдика
и кредиторите на несъстоятелността съществуването на парично вземане на
ищеца в размер на 55 000 евро – претърпени имуществени вреди от
неоснователно обезпечение, допуснато в полза на ответника с определение №
3557/ 29.10.2020г. по ч.гр.д. № 3150/ 2020г.на Окръжен съд - Варна, отменено
с определение № 260001 по ч.гр.д. № 4/ 2021г. на Апелативен съд – Варна.
Обстоятелства, на които ищецът основава предявения иск:
Ищецът твърди, че с определение № 3557/ 29.10.2020г. по ч.гр.д. №
3150/ 2020г. Окръжен съд – Варна било допуснато обезпечение на бъдещ иск
на ответника едноличен търговец срещу ищеца с правно основание по чл.439
ГПК, по което е постановено спиране на изпълнението по изп. д. № 116/
2020г. по описа на ЧСИ с peг. № 718. Предмет на изпълнителното дело бил
1
насрочен за 03.11.2020г. въвод на ищеца в негов недвижим имот - вилно
място, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор
101135.2564Л529, находящ се в гр. Варна, район Приморски, с площ по акт за
собственост 1186 кв. м., по кадастрална карта 1061 кв.м, с номер по
предходен план - парцел VIII-1055 в кв. 53 по плана на вилната зона в
местността „Св. Константин”, ведно с построените в имота постройки,
представляващи по акт за собственост стая, навес, клозет и гараж - сграда с
кадастрален идентификатор 10135.2564.1529.1 със застроена площ от 49 кв.м
и сграда с кадастрален идентификатор 101135.2564.1529.2 със застроена площ
от 49 кв.м. Длъжник по изпълнението е Весела Блажева Николова, която в
търговското й качество е в производство по несъстоятелност.
Допуснатото спиране на изпълнението попречило на ищеца да изпълни
задължението си на продавач по предварителен договор от 05.01.2020г. с
предмет продажба и предаване на владението на купувача върху посочения
недвижим имот с падеж на 15.11.2020 г. Това довело до ангажиране на
договорната отговорност на ищеца за заплащане на неустойка в размер на 40
000 евро. Страните по предварителния договор постигнали на 25.11.2020г.
споразумение, с което постигнали съгласие срокът за предаване на
владението да бъде удължен до 15.05.2021г. при запазване на крайния срок за
сключване на окончателния договор - 01.07.2021г., а цената да бъде намалена
срещу отпадане на неустойката - от 205 000 евро на 150 000 евро.
С определение № 260001 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 4/
2021г. обезпечението било отменено. От неоснователно наложеното
обезпечение и неизвършения на 03.11.2020г. въвод във владение ищецът
претърпял вреди в размер на 55 000 евро. Сочи основание на вземането чл.45
ЗЗД във връзка с чл. 403 ГПК.
Ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди,
че към датата на въвода 03.11.2020г. не е била във владение на имотите. Сочи,
че изпълнителното производство № 116/ 2020г. е незаконосъобразно
образувано след откриването на производството по несъстоятелност – в
нарушение на чл.638 от ТЗ, а изпълнителният лист, по който това дело е
образувано, е нищожен, незаконосъобразен и подлежащ на обезсилване -
въпреки че изпълнителният лист на ищеца е обратен, той не е за аналогично
вземане на това по първоначалния изпълнителен лист. Заявява наличие на
висящи производства по чл.439 ГПК за установяване на неказоносъобразното
изпълнение, по чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване на нищожност на
разпореждането за издаване на изпълнителен лист и по чл.124, ал.4 ГПК за
установяване неистинността на обратния изпълнителен лист.
Ответникът оспорва и автентичността на представените от ищеца
предварителен договор и споразумение, като твърди, че не са подписани от
ищеца, който бил използван от трети лица като „сламен човек“. Оспорва и
наличието на връзка между обезпечението и евентуалните вреди на ищеца,
който още преди 05.01.2020г. е знаел, че имотите с владеят от трето лице.
2
Синдикът Иван Карабоев не представя писмен отговор в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК.
С допълнителна искова молба ищецът сочи, че е без значение дали
при въвода имотът ще е във владение на длъжника или на трето лице. Счита
за недопустимо в настоящото производство възражението за
незаконосъобразност на изпълнителния лист. Сочи, че обжалването от
ответницата е оставено без уважение. Твърди, че имотите не са част от масата
на несъстоятелността, тъй като са били възложени на ответницата въз основа
на съдебно решение, които впоследствие е отменено. Останалите възражения
намира за безпочвени.
Ответникът не представя допълнителен отговор.
С допълнителен отговор синдикът Иван Карабоев сочи, че с
допълнителната искова молба не са извършени действия по чл.372, ал.2 от
ГПК. В съдебно заседание пледира за недопустимост на иска поради
неспазване на преклузивния срок по чл.688, ал.3 вр. чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1
от ТЗ. По същество оспорва иска като неоснователен – основан е единствено
на действия на самия ищец, които са е негов риск, както и липсват
доказателства ищецът да е собственик на имота, предмет на предварителния
договор и споразумението. Позовава се и на чл.637, ал.6 от ТЗ.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд намира за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от Търговския
закон /ТЗ/ във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ и
чл.402, ал.2 от ГПК.
По молба на кредитор по отношение на ответника ЕТ „Орион - Весела
Николова” с ЕИК ********* е образувано производство по чл.625 и сл. от ТЗ
- т.д. № 123/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С влязло в сила
съдебно решение по делото № 383/ 08.10.2019г., вписано на същата дата в
Търговския регистър, е открито производство по несъстоятелност на
ответника ЕТ „Орион - Весела Николова”.
С молба от 27.05.2021г. ищецът Р. Д. Я. е предявил процесното
парично вземане от ответника, за което твърди, че е възникнало на
29.10.2020г. – след откриването на производството по несъстоятелност.
Вземането е включено в списък на неприети от синдика вземания. Срещу
неприемането на вземаното ищецът е подал възражение, оставено без
уважение от съда по несъстоятелността с определение № 261441/
05.08.2021г., обявено в ТР на 06.08.2021г.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с доклада на делото,
направен в съдебно заседание без възражения на страните.
Не е спорно между страните, че соченото от ищеца изп.д. № 116/
2020г. по описа на ЧСИ с рег. № 718, от неправомерното спиране на което
3
твърди, че е претърпял претендираните имуществени вреди, е образувано въз
основа на обратен изпълнителен лист № 495/ 09.12.2019г., издаден по гр.д. №
2840/ 2015г. по описа на ОС – Варна, с който Весела Блажева Николова е
осъдена да предаде на Р. Д. Я. владението на два недвижими имоти, в това
число и процесния поземлен имот с идентификатор 101135.2564.1529 по
КККР на гр.Варна, с находящите се в него постройки. Липсват доказателства
този обратен изпълнителен лист да обявен за нищожен, да е отменен или да е
допуснато поправянето му. Съгласно приложеното уведомление от ЧСИ въз
основа на този изпълнителен лист за 03.11.2020г. е бил насрочен въвод във
владение на ищеца в имота. Безспорно е, че извършването на въвода е било
осуетено от спирането на изпълнението, постановено по молба на синдика на
ЕТ „Орион – Весела Николова“ - с определение № 3557/ 29.10.2020г. по
ч.гр.д. № 3150/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Варна е допуснато
обезпечение на бъдещ иск на едноличния търговец срещу ищеца с правно
основание по чл. 439 ГПК. При инстанционен контрол това определение е
отменено от въззивната инстанция – с определение № 260001/ 07.01.2021г. по
ч.гр.д. № 4/ 2021г. на Апелативен съд – Варна.
След издаването на обратния изпълнителен лист от 09.12.2019г. – на
05.01.2020г. ищецът Р.Я. сключил с трето лице – В. И. В. предварителен
договор за покупко-продажба на описания поземлен имот с идентификатор
101135.2564.1529 с постройките в него за цена от 205 000 лв. С този
предварителен договор е уговорен срок за предаване владението на имота –
до 15.11.2020г. и срок за сключване на окончателния договор – три месеца от
предаването владението на имота, но не по-късно от 01.07.2021г. Договорени
са и неустойки : - за забава на задължението за предаване на имота – 1000
евро на ден, но не повече от 10 000 евро; - при разваляне на договора от
страна на купувача поради забава на предаването на имота повече от 10 дни –
40 000 евро за цялостно неизпълнение.
На 25.11.2020г. страните по предварителния договор са сключили
споразумение към него, с което : 1. констатирали са неизпълнението на
задължението продавача да предаде владението на имота в договорения срок
/15.11.2020г./ и насрещното право на купувача да развали този предварителен
договор и да претендира неустойка за цялостно неизпълнение на договора; 2.
определили са нов размер на продажната цена на имота – 150 000 евро, срещу
което отпада задължението на продавача да плати неустойка от 40 000 евро; 3.
удължили са срока за изпълнение на задължението за предаване на имота до
15.05.2021г.; 4. потвърдили са вече договорения краен срок за сключване на
окончателен договор – 01.07.2021г. С това ищецът твърди, че е претърпял
причинена от ответника имуществена вреда в размер на 55 000 евро –
намалена продажна цена поради неоснователно наложената от ответника
обезпечителна мярка.
На основание чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
4
увреждането.
В случая въз основа на събраните по делото доказателства не може да
се направи извод за претърпяна от ищеца имуществена вреда от твърдяния
деликт, изразяващ се в неоснователно обезпечение. По аргумент от чл.82, ал.1
от ЗЗД имуществената вреда бива претърпяна загуба или пропусната полза.
За да е налице загуба, трябва да се установи намаляване на имущественото
състояние на лицето, каквото в случая не се претендира. Ищецът основава
иска си на твърдение за пропусната полза – срещу отпадане на неустойката,
която би дължал при разваляне на предварителния договор поради неспазване
на срока за предаване на владението на имота, е намалена договорената
продажна цена на имота. Съдът приема, че за да бъде прието съществуването
на пропусната полза, следва несъмнено да се установи съществуваща
сигурност за увеличаване на имущественото състояние на лицето, която
възможност е отпаднала поради деликта. В този смисъл съдът приема за
приложими разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3/ 12.12.2012г.
по т. д. № 3/ 2012г. на ОСГТК на ВКС. Макар и да е постановено по въпроса
за обезщетяване на пропуснати ползи, произтичащи от забавено договорно
изпълнение, дадените с това тълкувателно решение разяснения са приложими
и относно същността на пропуснатата полза, причинена от деликт, и
доказването й в процеса, тъй като по тези материалноправни въпроси без
значение е фактическият състав, от който произтича правото на
обезщетяване.
Въз основа на събраните в настоящото производство доказателства
такава пропусната полза за ищеца не се установява. Сключването на
предварителен договор за покупко-продажба не гарантира получаването на
продажната цена, която става изискуема едва с прехвърлянето на
собствеността върху имота чрез окончателен договор за покупко-продажба. И
тъй като по делото не се установи такъв да сключен, съдът приема за
недоказана твърдяната от ищеца пропусната полза – не е установено отпадане
на сигурна възможност за получаване на продажна цена за този имот. Освен
това съдът приема, че по делото не е установена и пряка причинно-следствена
връзка на така претендираната пропусната полза с твърдяния деликт. Според
ищеца пропуснатата полза представлява намаляване на продажната цена с
55 000 лв. срещу отпадане на насрещното му задължение към третото лице –
купувач за неустойка в размер на 40 000 лв. Както предварителния договор за
продажба на имота, така и споразумението към него са сключени от ищеца с
третото лице при свободно договаряне на съдържанието им /чл.9 ЗЗД/. Освен
че липсват доказателства този предварителен договор за покупко-продажба да
е обявен за окончателен, респективно за ищеца да е възникнало право на
вземане за продажна цена, липсват и доказателства за ликвидност и
изискуемост на насрещното вземане за неустойка, която се дължи само при
разваляне на предварителния договор /т.8/, каквото несъмнено не е
извършено. Поради това твърдяната пропусната полза е хипотетична и не
може да бъде приета за установена вреда от твърдяния деликт.
5
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед на изхода от спора на основание чл.694, ал.7 от ТЗ ищецът
следва да заплати дължимата за производството държавна такса в размер на
4302,83 лв.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника прави
от негово име искане за присъждане на разноски, за които представя списък
по чл.80 от ГПК. Съгласно този списък сторените в производството разноски
от ответника са в размер на 4000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Отговорността на загубилата спора страна за съдебни разноски включва само
реално направените такива – съгласно т.1 от тълкувателно решение № 6/
06.11.2013г. по т.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано
извършването на съдебни разноски, такива могат да се присъдят на основание
чл.78 от ГПК. В настоящото производство липсват доказателства ответникът
реално да е заплатил разноски за адвокатско възнаграждение, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр.
чл.694, ал.7, изр.3 от ТЗ. Напротив, в представения договор за правна защита
и съдействате липсва договорен размер на дължимото адвокатско
възнаграждение, а е посочено, че същото ще се определи на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв., тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно. В хипотезата
на оказана безплатна адвокатска помощ вземането за адвокатското
възнаграждение принадлежи на адвоката, тъй като същото цели да го
възмезди за положения труд, а не представлява присъждане на разноски (по
своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78
ГПК – определение № 7/ 17.01.2022г. по т.д. № 339/ 2021г. по на I т.о. на ВКС.
До приключване на устните състезания искане за определяне и присъждане на
адвоката на възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ не е
направено, поради което такова не следва да бъде присъдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Д. Я. с ЕГН ********** от ***, със съдебен
адрес гр. Варна, ул. “Сан Стефано“ № 10, ет.1 - адвокат Боян Илиев, против
ЕТ „ОРИОН - ВЕСЕЛА НИКОЛОВА” с ЕИК ********* с адрес на
управление гр. Бургас, бул. „Демокрация” № 54, представляван от Весела
Николова Блажева, да бъде прието за установено по отношение на длъжника,
синдика и кредиторите на несъстоятелността съществуването на парично
вземане на ищеца в размер на 55 000 евро – претърпени имуществени вреди
от непозволено увреждане - неоснователно обезпечение, допуснато в полза на
ответника по ч.гр.д. № 3150/ 2020г.на Окръжен съд - Варна, отменено по
ч.гр.д. № 4/ 2021г. на Апелативен съд – Варна, състоящи се в намаляване на
6
покупната цена на имот по предварителен договор за покупко-продажба
между ищеца и трето лице от 05.01.2020г., намалена със споразумение към
договора от 25.11.2020г.
ОСЪЖДА Р. Д. Я. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр.
Варна, ул. “Сан Стефано“ № 10, ет.1 - адвокат Боян Илиев, да заплати по
сметка на Окръжен съд - Бургас дължимата за производството държавна
такса от 4302,83 лв.
Решението е постановено при участието на синдика на ЕТ „Орион -
Весела Николова” - гр. Бургас с ЕИК ********* - Иван Василев Карабоев със
служебен адрес гр. Варна, ул. „Петър Парчевич” № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7