№ 32
гр. гр. Добрич, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря П. Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223***00516 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по пет
въззивни жалби срещу решение №260417/14.06.2021г., поправено с решение
от 04.10.2021г. и с решение №260032/04.04.2022г. по гр.д.№3510/2014г. на
Добричкия районен съд в частта, в която е допусната съдебна делба на
недвижим имот - магазин „В.” в гр.Добрич, бул.”25-ти септември” блок 29,
партерен етаж, с площ от 715.19 кв.м., състоящ се от три секции, отразен в
кадастралната карта на гр.Добрич с идентификатори 72624.623.341.1.52,
72624.623.341.1.53, 72624.623.341.1.82, 72624.623.341.1.83,
72624.623.341.1.148, 72624.623.341.1.112, 72624.623.341.1.113 и
72624.623.341.1.114., ведно с прилежащи изби с площ от 29.91кв.м. и 10,235%
идеални части от общите части на сградата, с изключение на частта от
идентификатор 72624.623.341.1.148, съставляваща трафопост, който не е част
от делбения имот, съгласно скица, съставляваща неразделна част от
решението, която делба е допусната между: И. Б. Ш. с ЕГН ********** -
1,113375% ид.част; Д. Б. К. с ЕГН ********** - 1,113375% ид.част; Л. Е. Х. с
ЕГН ********** - 1,113375% ид.част; Н. Е. Х. с ЕГН ********** - 1,113375%
1
ид.част; Ж. Б. Ш. с ЕГН ********** - 1,4845% ид.част; А. Ж. Ш. с ЕГН
********** - 2,969% ид.част; В. И. П. с ЕГН ********** и М. А. П. с ЕГН
********** – общо В СИО - 3,46924% ид.част; Т. В. П. с ЕГН ********** -
3,46924% ид.част; И. В. П. с ЕГН с ЕГН **********- 3,46924% ид.част; Б. Т.
А. с ЕГН ********** и М. А. А. с ЕГН **********, в СИО - 1,73462%
ид.част; Б. Т. А. с ЕГН ********** лично-1,73462% ид.част; Т. Б. А. с ЕГН
**********- 1,73462% ид.част; А. Т. А. с ЕГН ********** и М. А., родена
на **********г. - 1,73462% ид.част в СИО; А. Т. А. с ЕГН ********** -
3,46924% ид.част; Д. П. С. с ЕГН ********** - 1,1365% ид.част; Е. Т. С. с
ЕГН ********** – 1,1365% ид.част; Ц. Й. К. с ЕГН ********** - 1,7534%
ид.част; К. Д. К. с ЕГН ********** - 1,7533% ид.част; Ю.н Д. К. с ЕГН
********** - 1,7533% ид.част; Б. Г. А. с ЕГН ********** - 1,315% ид.част;
В. Г. И. с ЕГН ********** – 5,26% ид.част; В. В. Я. с ЕГН ********** -
0,656% ид.част; С. В. Я. с ЕГН - ********** - 0,659% ид.част; Н. Й. Ж. с ЕГН
********** - 2,63% ид.част лично и 2,63% ид.част в съпружеска общност със
С. Д. Ж. с ЕГН **********, както и 1,6745% в СИО от дял ІХ; И. Н. В. с ЕГН
*** – 2,63% ид.част; П. В. Й. с ЕГН ********** и Д. Н. Й. с ЕГН **********
- 1,3809% ид.част в СИО; С. Д. Б. с ЕГН **********- 2,0225% ид.част; Д. Л.
Б. с ЕГН ********** - 2,0225% ид.част; Л. Л. Б. с ЕГН ********** - 2,0225%
ид.част; Л. Й. Б. с ЕГН ********** - 6,0675% ид.част; Ж. Х. /В./ с ЕГН *** -
4,11% ид.част; В. Й. Г. с ЕГН********** - 3,0338% ид.част; М. И. М. -
4,9914% ид.част; И. С. Ч. с ЕГН ********** - 10,4740% ид.част; „***”ЕООД,
рег. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д. - 4,51585% ид.част
;
Решението не е обжалвано в частите, в които искът за делба е отхвърлен по
отношение на Община – Добрич, Л. Л. М., Е. Х. Х., А. А. Х., С. С. Х. и А. С.
Х..
Жалбата с вх.№268495/13.07.2021г. е подадена от В. И. П., М. А. П., Т. В.
П., И. В. П., Б. Т. А., М. А. А., Т. Б. А., А. А. и М. А..
Жалбата с вх.№268496/13.07.2021г. е подадена от Н. Е. Х., Д. Б. К., И. Б.
Ш., Л. Е. Х., Ж. Б. Ш. и А. Ж. Ш..
И двете жалби са подадени чрез упълномощения от посочените съделители
адвокат и съдържат идентични оплаквания за недопустимост на съдебния акт
поради неизследване на погрешното заснемане на делбения имот в
2
кадастралната карта и липса на пълна и точна индивидуализация на същия в
решението. На следващо място в жалбите се възразява за неправилно
определяне на правата на тези въззивници в съсобствеността. Изложени са
доводи в подкрепа на становище, съгласно което дяловете на втората група
жалбоподатели са по-големи от тези, приети от първоинстанционния съд, за
сметка на дяловете на първата група жалбоподатели, които в действителност
са по-малки от определените от първоинстанционния съд. Възразява се и
срещу допускането до делба между всички съделители на избените
помещения и идеалните части от общите части на сградата, в които някои от
съделителите нямали дялове. Необосновано бил игнориран фактът, че
магазин „В.“ не съществува като самостоятелен обект, а след редица промени
и преустройства понастоящем съществуват няколко отделни самостоятелни
търговски обекта. Този, заснет в кадастралната карта с идентификатор .53,
бил създаден от двете групи въззивници по постигнато помежду им съгласие;
преустройството било извършено въз основа на одобрен инвестиционен
проект и магазинът притежавал всички характеристики на самостоятелен
обект, като от обособяването му бил ползван и владян от посочените две
групи въззивници, придобили на това основание правото на собственост
върху него.
Жалбата с вх.№268494/13.07.2021г. е подадена от И. С. Ч., чрез
упълномощения адвокат. В нея се съдържат идентични на изложените в
горните две жалби оплаквания за недопустимост на първоинстанционното
решение и за неправилност по въпросите за делбата на изби и на идеални
части от общите части на сградата, за преустройството и реалното
съществуване на самостоятелни обекти, както и по твърдяното от тази
въззивница придобИ.е въз основа на давностно владение на обекта с
идентификатор .112.
Жалбата с вх.268194/01.07.2021г. е подадена от Н. Й. Ж. и С. Д. Ж., чрез
пълномощника им. По реда на чл.265 ал.1 от ГПК с молба вх.
№268800/29.07.2021г. към жалбата се е присъединила и В. Г. И..
Тримата въззивници намират за неправилно допуснатото от
първоинстанционния съд участие като съделители на лица, имащи права по
реституция освен в процесния магазин „В.“ още и в съседната му сладкарница
„Ропотамо“. Възразяват и срещу размера на определените с решението дялове
3
на същите съделители. Не са съгласни с приетото от първоинстанционния
съд, че обособените от магазин „В.“ девет търговски обекта не отговарят на
изискванията за съществуването им като самостоятелни обекти. Изложени са
подробни съображения за обособяването и разпределянето им за ползване по
общо съгласие и в съответствие с правата на повечето съсобственици, както
и, че, с оглед търговското предназначение на обектите, всички те в достатъчна
степен отговарят на изискванията за обособяването им като самостоятелни.
Така било и касателно магазина за ювелирни изделия, който реално
съществувал като самостоятелен обект на правото на собственост, придобито
от тези въззивници въз основа на давностно владение.
Жалбата с вх.№268799/29.07.2021г. е подадена от С. Д. Б., Д. Л. Б., Л. Л. Б.
и Л. Й. Б., чрез упълномощения им адвокат. Според тези жалбоподатели
търговският обект с идентификатор .113 бил тяхна собственост на основание
давностно владение. Решението за допускане на делба на този обект било
недопустимо, постановено по нередовна искова молба, към която ищците не
били приложили документ, удостоверяващ активната им материално правна
легитимация. По същество изводите на първоинстанционния съд били
необосновани и неправилни. В решението не било отчетено, че ищците не са
доказали идентичността на имота, за който искат делба, както и правата на
своя праводател, а обособяването на няколкото търговски обекта, в частност
на този с идентификатор .113 на въззивниците, съответствало на
строителните правила и норми, като не съществувала пречка за придобИ.ето
им по давност.
С жалбите се иска обезсилване или отмяна на първоинстанционното
решение с решаване на спора, съобразно възраженията на съответните
въззивници относно размера на дяловете на част от съделителите и делбата на
търговските обекти, придобити, съобразно позоваването от съответните
въззивници.
Всички жалби са редовни, подадени са в срок и са допустими.
В писмени отговори част от въззивниците изразяват становище за
основателност на подадените от другите жалби.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите С. С. М. и
„***“ЕООД, чрез адвоката си, оспорват жалбите и настояват решението на
районния съд да бъде потвърдено.
4
Отговори по жалбите не са постъпили и становище по спора не е изразено
от останалите въззиваеми Д. П. С., Е. Т. С., Ц. Й. К., К. Д. К., Ю.н Д. К., Б. Г.
А., В. В. Я., С. В. Я., И. Н. В., П. В. Й., Д. Н. Й., Ж. Х. В., В. Й. Г. и М. И.
М..
След извършената проверка въззивният съд намира обжалваното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Съдържащите се в част
от въззивните жалби възражения /липса на доказателства за материално
правна легитимация на съсобственици, неизследвани грешки в кадастралната
карта/ са неотносими към допустимостта на съдебния акт и подлежат на
обсъждане по същество на правния спор и във връзка с правилността на
обжалваното решение.
Спорът е за допускане на съдебна делба на недвижим имот в гр.Добрич,
съставляващ обект с търговско предназначение – бивш магазин „В.“, находящ
се на партерния етаж на жилищен блок „29“ на бул.“25-ти септември“. В
съставения за имота акт №57/16.10.1996г. за общинска собственост /л.100/
същият е описан като магазин със застроена площ от 715.19 кв.м., ведно с
прилежащи изби с площ от 29.91 кв.м. и 10.235% идеални части от общите
части на сградата. Понастоящем, в действащата кадастрална карта на
гр.Добрич обектът – магазин „В.“ не е заснет. Вместо него на партерния етаж
на жилищния блок - сграда с идентификатор 72624.623.341.1, са нанесени
осем самостоятелни обекта, съответно с идентификатори 72624.623.341.1.52,
72624.623.341.1.53, 72624.623.341.1.82, 72624.623.341.1.83,
72624.623.341.1.114, 72624.623.341.1.112, 72624.623.341.1.113 и
72624.623.341.1.148. Последно посоченият самостоятелен обект с
идентификатор 72624.623.341.1.148 така, както е нанесен в кадастралната
карта, обхваща и трафопост /заключенията на вещите лица/, който също е на
партерния етаж на жилищния блок, но е отделен със стена от магазина и има
свой самостоятелен вход. Трафопостът не е част от магазина. Той е друг
самостоятелен обект и е извън предмета на спора за съдебна делба на
недвижимия имот - бивш магазин „В.“.
Установено е по делото и не е спорно, че магазин „В.“ е бил собственост на
Община – Добрич, а съсобствеността върху него е резултат на обезщетявания
по реда на чл.6 от ЗОСОИ на наследници на собственици на одържавени
недвижими имоти и последващи сделки:
5
Наследници на Б. и А. Ш.и - с решение №ХІІ-82/18.03.1998г. на Областен
управител - Варна и решение №ДС-02-0372/20.12.1999г. на Областен
управител – Добрич /л.17 – л.20/ Б. И. Ш., Е. Н. Х., Л. Е. Х., Н. Е. Х., Е. Х. Ш.,
Б. Ж. Ш. и А. Ж. Ш. са обезщетени със съсобственост в находящите се в
партерния етаж на жилищен блок 29 по бул“25-ти септември“ общински
имоти – сладкарница „Ропотамо“ с площ 189.93 кв.м. и магазин „В. с площ
715.19 кв.м., което обезщетение е определено в размер на 8.907% от площта
на двата обекта.
От представените по делото удостоверения /л.519 – л.524/ се установява, че
Б. и А. Ш.и са оставили двама законни наследници /низходящи/ - И. Б. Ш. и
Ж. Б. Ш..
И. Б. Ш. е починал и негови законни наследници /деца/ са Б. И. Ш. и А. И.
Х..
А. И. Х., починала ***г. и нейните законни наследници - съпругът Е. Н. Х.
и децата Л. Е. Х. и Н. Е. Х. са получили при обезщетяването по чл.6 от
ЗОСОИ дялове в размер на 0.74225%. След образуване на съдебния спор
първоначалано конституираният съделител Е. Н. Х. е заместен по реда на
чл.227 от ГПК от синовете си Л. Е. Х. и Н. Е. Х., чиито дялове с наследеното
от баща им възлизат на по 1.113375%.
Обезщетеният внук на общите наследодатели Б. И. Ш., получил при
обезщетяването дял от 2.22675%, е починал след образуване на съдебния
спор. Така, и след отказ на съпругата му С. С.а Ш. /л.771/ от оставеното от
него наследство, делът му е преминал към двете му деца, съделителите И. Б.
Ш. и Д. Б. К., всеки от които притежава по 1.113375%.
Другият син на общите наследодатели Ж. Б. Ш. е оставил законни
наследници - съпруга Е. Х. Ш. и деца Б. Ж. Ш. и А. Ж. Ш..
Полученият при обезщетяването от Б. Ж. Ш. дял от 1.4845% след неговата
смърт /2003г./ и след смъртта /2020г./ на неговия законен наследник и съпруга
С. Й. Ш., сега се притежава от дъщерята на двамата, съделителката Ж. Б. Ш..
Съделителката А. Ж. Ш., внучка на общите наследодатели, притежава
1.4845%, с които е обезщетена и още 1.4845% по завещание от Е. Х. Ш. /поч.
на ***г./ или общо 2.969%.
Или, дадените в обезщетение на наследниците на Б. и А. Ш.и 8.907% в
6
магазин „В.“ са разпределени между съделителите И. Б. Ш. - 1,113375%, Д. Б.
К. - 1,113375%, Л. Е. Х. - 1,113375%, Н. Е. Х. - 1,113375%, Ж. Б. Ш. - 1,4845%
и А. Ж. Ш. - 2,969%.
Наследници на И. И. П. - с решение №ХІІ-260/27.04.1998г. на Областен
управител – Варна е признато правото на Ф. И. А. и И. И. П. да бъдат
обезщетени за одържавени от техния наследодател недвижими имоти със
съсобственост в магазините в партера - „В.”, книжарница и сладкарница на
ул. ”Народна република” №29. С решение №0077/06.08.1999г. на Областен
управител – Добрич са утвърдени оценката и установените квоти в
съсобствеността, а именно – „обезщетението в размер на 3.2334% от площта
на целия блок 29 е за сметка на общинския имот – магазините „В.“ и
Ропотамо“.
От самото решение е ясно, че е признато, че наследниците на И. И. П. имат
право да получат обезщетение в размер на 3.2334% от площта на целия блок
и този размер им се определя да е в посочените два общински имота. В
решението не са изчислени и не са дадени параметрите за изчисляване на
„3.2334% от площта на целия блок 29“, но решението препраща към
утвърдената и съставляваща неразделна част от него оценка по чл.6 ал.4 от
ЗОСОИ. Видно е от оценката /л.824 – л.833/, че 3.2334% са определени от
лицензирания оценител при съотнасяне стойността на одържавените имоти
към стойността на новопостроената сграда при посочени там параметри, два
от които са - разгърната застроена площ от 9 216 кв.м. и площ на мазета от
870 кв.м.
Или правото на обезщетение на наследниците на И. И. П. е оценено в
размер на 3.2334% на база /9 2016 кв.м. + 870 кв.м./ общо 10 086 кв.м. и
възлиза 326.12 кв.м.
Следва да се подчертае, че въпросът дали площта на мазетата да се вземе
или да не се вземе предвид при определяне дела на наследниците на И. И. П.
неоснователно се поставя в настоящото производство от съделителите и
въззивници Н. Й. Ж. и С. Д. Ж.. Това е така, защото не делбеният съд, а
решението по чл.6 ал.5 от ЗОСОИ е определило обезщетението, чийто размер
е установен по начина в експертната оценка, утвърдена с решението и
съставляваща неразделна част от него.
Установената въз основа на решението на областния управител и
7
утвърдената с него оценка площ от 326.12 кв.м. за обезщетяване на
наследниците на И. И. П. със същото решение е постановено да се получи от
правоимащите в съсобственост в магазините „Ропотамо“ и „В.“. Към датата
на постановяване на това решение двата магазина вече не са били изцяло
общинска собственост, а 8.907% са принадлежали на обезщетените по-рано
наследници на Ш.и. При съобразяване площта на магазин „Ропотамо“ от
194.58 кв.м. и притежаваните от наследниците на Ш.и 8.907%, равняващи се
на 17.33 кв.м., то останалите 177.25 кв.м. от този магазин са получени от
наследниците на И. И. П.. Разликата до пълния размер на даденото им
обезщетение, а именно 148.87 кв.м., същите са получили в магазин „В.“,
целият с площ 715.19 кв.м. Или наследниците на И. И. П. са получили
20,81544% от собствеността върху магазин „В.“, разпределени по равно
между двамата Ф. И. А. и И. И. П. – по 10.40772% за всеки от тях.
На 29.06.2000г. е сключен договор/л.839/, с който съсобствениците към
този момент - наследниците Ш.и /Б. И. Ш., Е. Н. Х., Л. Е. Х., Н. Е. Х., Е. Х.
Ш., Б. Ж. Ш., А. Ж. Ш./, наследниците П.и /Ф. И. А. и И. И. П./ и Община –
Добрич – са постигнали съгласие съсобственият между двете групи
обезщетени лица магазин „Ропотамо“ да се ползва само от наследниците П.и,
а съсобственият между всички магазин „В.“ да се ползва от трите групи
съсобственици; посочени са кои части ще се ползват от общината и частта,
която ще се ползва съвместно от двете групи наследници, вкл. частта от тази
част, която всеки от тях ще може лично да ползва или да получава доходите
от нея. Постигнатото с този договор съгласие е по чл.32 ал.1 от ЗС и
договорът няма вещно прехвърлително действие. Поради това е
неоснователно, поддържаното от съответните въззивници, че в резултат на
този договор дяловете на Ш.и и П.и в магазин „В.“ са променени /по-големи
за първите и съответно по-малки за вторите/.
По силата на договор от 28.11.2000г. /л.125/ за продажба на наследство, с
нотариална заверка на подписите рег.№938/28.11.2000г., притежаваните от И.
И. П. 10.40772% от магазин „В.“ били придобити от В. И. П. и М. А. П. -
3,46924% в режим на съпружеска имуществена общност, Т. В. П. - 3,46924%
и И. В. П. - 3,46924%.
По силата на договор от 09.11.2000г. /л.60/ за продажба на наследство, с
нотариална заверка на подписите, 5/6 от 10.40772% от магазин „В.“,
8
притежавани от Ф. И. А. са придобити от Т. Б. А., Б. Т. А. /заедно с М. А. А. в
режим на съпружеска имуществена общност/, Т. Б. А., А. Т. А. /заедно с М. А.
в режим на съпружеска имуществена общност/ и А.А. А. А. – по 1.73462% за
всеки от тях.
Останалите при Ф. И. А. 1.73462% и придобитите от Т. Б. А. по договора
за продажба на наследство 1.73462% след смъртта им /***г./ са преминали в
равни части към техните низходящи, съделителите Б. Т. А. и А. Т. А. – по
1.73462%.
С договор, сключен с нотариален акт №124 т.І рег.№2535 д.
№96/07.06.2010г. на нотариус рег.№519 и район на действие ДРС, А.А. А. А.
дарила на А. Т. А. 5,2% от обект с идентификатор 72624.623.341.1.53 с обща
площ от 210кв.м., находящ се в магазин „В.”.
Така, дадените в обезщетение на наследниците на И. И. П. 20.81544% в
магазин „В.“ са разпределени между съделителите В. И. П. и М. А. П. –
3.46924% в режим на съпружеска имуществена общност, Т. В. П. – 3.46924%,
И. В. П. – 3.46924%, Б. Т. А. и М. А. А. – 1.73462% в режим на съпружеска
имуществена общност, Б. Т. А. – 1.73462%, Т. Б. А. – 1.73462%, А. Т. А. и М.
А. – 1.73462% в режим на съпружеска имуществена общност, А. Т. А. –
3.46924%.
П. и Е. С.и - с решение от 21.07.2004г. по адм.д.№72/2002г. на ОС – Шумен
/л.26/ и с решение №316/27.12.2001г. по адм.д. № 417/1993г. на ОС - Добрич
/л.792/ на Е. Т. С. са определени за обезщетение 0.6865% и 0.45% от правото
на собственост в магазин „В.“, или общо това са 1.1365%. Също с толкова в
магазин „В.“ е обезщетен и П. Т. С., чиито общо 1.1365% са преминали към
заместилата го по чл.227 от ГПК негова дъщеря, съделителката Д. П. С..
Наследници на С. Д. Р. - с решение №67/10.05.2002г. по адм.д.№70/2000г.
на ОС-Добрич /л.32/ за признатото им право на обезщетение са утвърдени
квотите в съсобствеността в магазин „В.“ за Л. Й. Б. – 4.045%, за Л. Й. Б. –
4.045%, за Б. Й. Б. – 4.045%, за Ж. Х. М. – 6.0676% и за С. Х.В. - 6,0676%.
След смъртта на Б. Й. Б. /***г./ неговите 4.045% са придобити в равни
части в размер на по 2.025% от двамата му законни наследници, неговите
брат и сестра Л. Й. Б. и Л. Й. Б..
След смъртта на Л. Й. Б. притежаваните от него вече общо 6.0675% са
9
придобити по равно от наследниците му, съпруга и деца, С. Д. Б., Д. Л. Б. и Л.
Л. Б. – по 2.0225% за всеки.
На 27.07.2012г. е съставен нотариален акт №122 т.V рег.№5170 д.№588 на
нотариус рег.№330 /л.316/, с който Л. Й. Б., С. Д. Б., Д. Л. Б. и Л. Л. Б. са
признати за собственици на 86.79 кв.м. в идеални части от недвижим имот,
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.341.1.113.
На 27.07.2010г. е съставен нотариален акт №88 т.ІІ рег.№6053 д.№285 на
нотариус с рег.№ 535 /л.934/, с който Ж. Х. М. и С. Х.В. са признати за
собственици в равни части на 86.79 кв.м. в идеални части, представляващи
12.135% от бившия магазин „В.“, обособени като самостоятелен обект с
идентификатор 72624.623.341.1.52 и самостоятелен обект с идентификатор
72624.623.341.114.
И двата нотариални акта са по чл.587 ал.1 от ГПК за удостоверяване право
на собственост по писмени доказателства. Видно е и от двата акта, че
доказателствата, въз основа на които са съставени, се свеждат до съдебното
решение за определяне на идеалните части на правоимащите в
съсобствеността на магазин „В.“ /също доказателства за наследяване и
разпределяне ползването на съсобствения магазин/; няма писмени
доказателства съответните лица – съсобственици с идеални части в магазин
„В.“ да са придобили в изключителна собственост конкретни реални части –
самостоятелни обекти в рамките на съсобствения магазин.
С договор за замяна от 27.07.2010г., сключен с нотариален акт №89 т.ІІ рег.
№6054 д.№286 на нотариус с рег.№535 /л.932/, С. Х.В. прехвърлил на Й.К. Й.
и В. Й. Г. по 1/4 идеална част от 86.79 кв.м. в идеални части, представляващи
12.135% от бившия магазин „В.“, обособени като самостоятелен обект с
идентификатор 72624.623.341.1.52 и самостоятелен обект с идентификатор
72624.623.341.114. Двамата приобретатели не са съпрузи.
С договор от 12.03.2012г., сключен с нотариален акт №122 т.І рег.№2191 д.
№120 на нотариус с рег.№535 /л.935/, Й.К. Й. дарил на М. И. М. 1/4 идеална
част от 86.79 кв.м. в идеални части, представляващи 12.135% от бившия
магазин „В.“, обособени като самостоятелен обект с идентификатор
72624.623.341.1.52 и самостоятелен обект с идентификатор
72624.623.341.114.
С договор от 05.11.2012г., сключен с нотариален акт №28 т.ІV рег.№11296
10
д.№602 на нотариус с рег.№535 /л.43/, Ж. Х. В. /преди М./ продала на М. И.
М. собствената си 1/2 идеална част, равняваща се на 14 кв.м. в идеални части
от самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.341.114.
Като се има предвид горепосоченото за липсата на писмени доказателства
обезщетените през 2002г. със съсобственост в магазин „В.“ Ж. Х. В. /преди
М./ и С. Х.В. да са придобили собственост върху реално съществуващи
самостоятелни обекти с идентификатори 72624.623.341.114 и
72624.623.341.52, следва да се приеме, че със сключените после през 2010г. и
през 2012г. договори за покупко-продажба и за замяна са прехвърлени,
съответни на описаното в договорите идеални части от магазин „В.“. Така,
следствие на тези прехвърляния принадлежащите на обезщетения С. Х.В.
6.0676% са придобити от В. Й. Г. – 3.0338% и от М. И. М. – 3.0338%; М. И. М.
е придобила и от Ж. Х. В. още 1.9576%, а 4.11% са останали на Ж. Х. В..
Или, дадените в обезщетение на наследниците на С. Д. Р. 24.2702% в
магазин „В.“ са разпределени между съделителите С. Д. Б. – 2.0225%, Д. Л. Б.
– 2.0225%, Л. Л. Б. – 2.0225%, Л. Й. Б. – 6.0675%, Ж. Х. В. – 4.11%, В. Й. Г. –
3.0338% и М. И. М. – 4.9914%.
Наследници на С. А. Г. - с решение №313/03.01.2001г. по адм.д.
№284/1998г. на ОС – Добрич наследниците на С. А. Г., а именно Н. В. Г.а и И.
С. Ч. са обезщетени с по 5.237% от съсобствеността в магазин "В.". След
смъртта на първата /2004г./ и наследяването й от И. С. Ч., последната
притежава 10.474% в съсобствеността.
Наследници на В. Т. А. - с решение №288/07.12.2000г. по адм.д.№13/1999г.
на ОС – Добрич /л.193/ е утвърдена квота от 1.771% в съсобствеността на
магазин „В.“ за наследниците на В. Т. А., а именно за ЕмИ. Т. З. – 0.8855% и
за Г.Т.З. – 0.8855%.
С договор за замяна от 23.10.***г., сключен с нотариален акт №37 т.V рег.
№5796 д.№597 на нотариус с рег.№330 /л.204/, ЕмИ. Т. З. и Г.Т.З.
прехвърлили на В.Т.Н. и С.Н.Н. общо притежаваните от тях 1.771% от
правото на собственост върху магазин „В.“.
С договор за замяна от 04.12.***г., сключен с нотариален акт №122 т.ХVІ
рег.№25199 д.№2968 на нотариус с рег.№160 /л.205/ В.Т.Н. и С.Н.Н.
прехвърлили на „***“ЕООД собствените си 12.67 кв.м. в идеални части от
обект с идентификатор 72624.623.341.1.83, описан в документа за
11
собственост на прехвърлителите като магазин „В.“. Следва да се приеме, че са
прехвърлени придобитите и притежавани от заменителите В.Т.Н. и С.Н.Н.
1.771% от магазин „В.“.
Или, квотата от 1.771% на наследниците на В. Т. А. в магазин „В.“ е
преминала в имуществото на „***”ЕООД.
Наследници на С.Х.С. - с решение №ДС-02-0516/28.06.2000г. на Областен
управител – Добрич /л.375/ за наследниците на С.Х.С. е утвърдена квота от
1.674% в съсобствеността в магазин „В.”, разпредЕ. за Л.С.Х. – 0.837%, за
С.Х.Х. – 0.419% и за Е. Х. Х. – 0.419%.
След смъртта на Л.С.Х. /2004г./ и след смъртта на съпругата му и негов
законен наследник Й. Г. Х. /***г./, дъщерята и законен наследник на двамата
Л. Л. М. придобила дела от 0.837% в магазин „В.“.
Делът от 0.419% на С.Х.Х., след като починал /***г./ преминал в равни
части към неговите законни наследници, съпруга и деца А. А. Х., С. С. Х. и А.
С. Х..
При висящността на съдебния спор конституираните като съделители А. А.
Х., С. С. Х., А. С. Х. и Е. Х. Х. продали на съделителката Н. Й. Ж. /по време
на брака й със съделителя С. Д. Ж./ 1.674% в идеални части от недвижим
имот, т.нар. магазин „В.“ с право на ползване на собствените им 12.16 кв.м. в
средната част на магазина, в самостоятелен обект с идентификатор
72624.623.341.1.83 – договор от 11.11.2019г., сключен с нотариален акт №107
т.6 рег.№9618 д.№1041 на нотариус с рег.№160 /л.1144/.
Така, дадените в обезщетение на наследниците на С.Х.С. 1.674% от
собствеността на магазин „В.“ принадлежат на Н. Й. Ж. и С. Д. Ж. в режим на
съпружеска имуществена общност.
Наследници на Д.В. - с решение от 28.03.2002г. по адм.д.№71/2000г. на ОС
– Добрич /л.27/ са утвърдени определените за наследниците на Д.В. квоти в
съсобствеността в магазин „В.”, възлизащи общо на 21.04%, а именно: Д.К. К.
– 5.26%, Б. Г. А. – 1.315%, Т. С.ова С.а – 2.63%, Д. С.ов М. – 2.63%, В. В. Я. –
0.656%, С. В. Я. – 0.659%, В. Т.Т. – 1.315%, С.Т.Т. -1.315%, И. Н. В. – 2.63%,
и Д.Н.П. – 2.63%.
Първоначалният съделител Д.К. К. е заместен по чл.227 от ГПК от
законните си наследници Ц. Й. К., К. Д. К. и Ю.н Д. К., всеки от които е
12
придобил по 1/3 от неговия дял в съсобствеността, а именно по 1.7533%.
След смъртта на съделителката Т. С.ова С.а и на съделителя Д. С.ов М.
/2015г. и 2019г./ техните дялове от по 2.63% са преминали към законния им
наследник, съделителката В. Г. И..
Частта от 2.63% на Д.Н.П. след нейната смърт /***г./ била придобита от
законния й наследник, внучката С. П. Г..
С договор от 02.10.2009г., сключен с нотариален акт №24 т.VІ рег.№5578 д.
№673 на нотариус с рег.№330 и район на действие ДРС /л.307а/, С. П. Г.
продала на Н. Й. Ж., по време на брака й със С. Д. Ж., собствените си 2.63%
идеални части, равняващи се на 19 кв.м. от 722.58 кв.м., които в схемата от
кадастралната карта били описани като идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор 72624.623.341.1.148.
С договор от 01.10.2009г., сключен с нотариален акт №15 т.VІ рег.№5533 д.
№666 на нотариус с рег.№330 и район на действие ДРС /л.210/, В. Т.Т. и
С.Т.Т. прехвърлили на Н. Й. Ж. собствените 2.63% идеални части, равняващи
се на 19 кв.м. от 722.58 кв.м., които в схемата от кадастралната карта били
описани като идеална част от самостоятелен обект с идентификатор
72624.623.341.1.148. Прехвърлянето е по договор за замяна срещу собствен
лично на Н. Й. Ж. недвижим имот.
Като се вземе предвид дадената в двата договора индивидуализация на
прехвърлените 2.63% и 2.63% идеални части като „описани в схемата от
кадастъра като идеални части от самостоятелен обект с идентификатор
72624.623.341.1.148“ и фактът, че такъв обект реално не съществува /по
съображения, които ще се изложат по-долу/, следва, че договорите са
произвели действие за притежаваните от прехвърлителите 2.63% и 2.63% от
правото на собственост върху магазин „В.“.
Така, дадените в обезщетение на наследниците на Д.В. 21.04% в магазин
„В.“ са разпределени между съделителите Ц. Й. К. – 1.7534%, К. Д. К. -
1.7533%, Ю.н Д. К. - 1.7533%, Б. Г. А. – 1.315%, В. Г. И. – 5.26%, В. В. Я. –
0.656%, С. В. Я. – 0.659%, И. Н. В. – 2,63%, Н. Й. Ж. -2,63%, Н. Й. Ж. и С. Д.
Ж. – заедно 2,63% в режим на съпружеска общност.
Наследници на Т.Б.Н. - с решение №214/11.11.2013г. по адм.д.№383/2002г.
на ОС – Добрич /л.186/ за наследниците на Т.Б.Н. е определено обезщетение
13
от 1.3809% от съсобствеността в магазин „В.”, разпределени между К.Т.Б. –
0.69045% и Б.Т.Б. – 0.69045%.
След като Б.Т.Б. починала /***г./ и оставила единствен наследник, брат си
К.Т.Б., същият притежавал 1.3809% в съсобствеността на магазина.
С договор от 15.05.2009г., сключен с нотариален акт №30 т.V рег.№8300 д.
№744 на нотариус с рег.№160 /л.45/, К.Т.Б. продал на „***”ЕООД
собствените си 9.88 кв.м. в идеални части от правото на собственост от обект
с идентификатор 72624.623.341.1.148, целия с площ от 98,04кв.м., описан по
документи като магазин „В.”.
При тълкуване волята на страните и отчитане на притежаваното от
прехвърлителя по реституция и наследяване, следва, че въз основа на този
договор частта от 1.3809% на наследниците на Т.Б.Н. е придобита от
„***“ЕООД.
Община – Добрич - след извършване на обсъдените обезщетявания /общо
92.60604%/ разликата до пълния обем на правото на собственост в магазин
„В.“, а именно 7.39396% са останали общинска собственост.
С договор от 05.03.2009г., вписан с вх.рег.№3720/09.03.2009г. акт №175 т.V
на СВп, Община – Добрич продала на „***”ЕООД 53.87/76.38 идеални части
от магазин „В.“, представляващи ПИ 72624.623.341.1.83. При съотнасяне на
продаденото към целия магазин „В.” с площ от 715.19 кв.м, следва, че
общината е продала 7.53226% от собствеността в магазина. Макар и с малко,
така продаденото надхвърля притежаваното от продавача, поради което и въз
основа на този договор „***“ЕООД е придобил 7.39396% от собствеността в
магазин „В.“.
След осъществените три сделки „***“ЕООД притежавал общо 10.54586%
от собствеността в магазин „В.“ – 1.771% от наследници на В. Т. А., 1.3809%
от наследници на Т.Б.Н. и 7.39306% от Община – Добрич.
С договор за замяна от 01.06.2009г., сключен с нотариален акт №147 т.V
рег.№9339 д.№853 на нотариус с рег.№160 /л.53/, „***” ЕООД прехвърлил на
С. И. М. и М. П. М. /двамата са съпрузи/ 33.25 кв.м. в идеални части от
самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.341.1.83 и 9.88 кв.м. в
идеални части от самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.341.1.83,
като в договора е посочено, че и двата обекта са описани в документите за
14
собственост като магазин „В.“. Прехвърленото съставлява 4.64911% и
1.3809%, т.е. общо 6.03001% от собствеността в магазин „В.“, придобити в
режим на съпружеска имуществена общност от С. И. М. и М. П. М..
След това прехвърляне „***“ЕООД останал да притежава 4.51585% от
собствеността в магазин „В.“.
С договор за замяна от 06.08.2009г., сключен с нотариален акт №182 т.ІV
рег.№4208 д.№506 на нотариус с рег.№330 /л.207/, С. И. М. и М. П. М.
прехвърлили на М.С.Д. и Д.К.Д. 9.88 кв.м. в идеални части от самостоятелен
обект с идентификатор 72624.623.341.1.148, описан като магазин „В.”.
Прехвърленото съставлява 1.3809% от собствеността в магазин „В.“, при
което за прехвърлителите, съпрузите С. И. М. и М. П. М. останали 4.64911%.
На 02.12.2009г. М.С.Д. и Д.К.Д. дарили на П. В. Й. 1 кв.м. в идеални части
и продали на същия 8.88 кв.м. в идеални части от самостоятелен обект с
идентификатор 72624.623.341.1.148, описан като магазин „В.“ – договор за
замяна, сключен с нотариален акт №179 т.VІІ рег.№6998 д.№898, поправен с
акт №87 т.ІІІ рег.№7302 д.№959 и договор за покупко- продажба, сключен с
нотариален акт №180 т.VІІ рег.№6999 д.№899, всичките на нотариус с рег.
№330 /л.321а, 322, 208/.
Общо по двата договора на П. В. Й. са прехвърлени 9.88 кв.м. в идеални
части, съставляващи 1.3809% от собствеността в магазин „В.“.
След постановяване на първоинстанционното решение и преди
приключване на въззивния спор, е сключен договор за покупко-продажба от
29.06.2021г., обективиран в нотариален акт №177 т. І рег.№3272 д.№384 на
нотариус с рег.№330 /л.56 от въззивното дело/. С този договор П. В. Й. и Д. Н.
Й. продали на Н. Й. Ж. 9.88 кв.м. в идеални части от недвижим имот,
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.341.1.148.
Продажбата е извършени по време на висящността на спора за допускане на
съдебна делба, но между лица, участващи в производството като съделители
и ефектът й следва да бъде зачетен. Въз основа на този договор съделителите
Н. Й. Ж. и С. Д. Ж. са придобили в режим на съпружеска имуществена
общност 1.3809% от правото на собственост върху магазин „В.“, а
съделителите П. В. Й. и Д. Н. Й. са го загубили и нямат участие в
съсобствеността.
15
Съгласно горепосочения акт за общинска собственост недвижимият имот,
магазин „В.“ е със застроена площ от 715.19 кв.м., а съгласно заключението
на повторната техническа експертиза, изготвена по делото, същият е със
застроена площ от 717.34 кв.м. Същевременно първото вещо лице е дало
заключение, че застроената площ на магазин „В.“ е 731.20 кв.м., а после в
допълнителното си заключение – 733.12 кв.м. Разликата в заключенията на
двете вещи лица произтича от използваните различни методи за измерване,
както и от това, че при извършване на повторната експертиза вещото лице не
е взело предвид, приспаднало е площта на трафопоста. Приложеният от
второто вещо лице подход е правилният. Както се отбеляза по-горе, макар и
незаснет в кадастралната карта като такъв, трафопостът е друг самостоятелен
обект и не съставлява част от магазина „В.“, респ. от неправилно заснетия в
кадастралната карта самостоятелен обект с идентификатор
72624.623.341.1.148. При съобразяване на изложеното касателно
заключенията на вещите лица и пренебрежимо малката разлика между
повторното заключение и посоченото в акта за общинска собственост,
застроената площ на магазин „В.“ следва да се приеме в размер на 715.19кв.м.
Това е базата, на която са определяни квотите в съсобствеността при
обезщетяване на лицата по чл.6 от ЗОСОИ и на която в първоинстанционния
и въззивния съдебен акт са изследвани частите на съсобствениците.
Отклоненията при различни измервания и документи в размера на
застроената площ не са съществени и не водят до неяснота относно обекта на
съсобственост и съдебна делба, индивидуализиран в достатъчна степен с
други параметри /административен адрес, местонахождение в сграда,
фактическо отразяване в кадастралната карта/. При извършеното определяне
частите на съсобствениците в проценти от цялото право на собственост,
несъществените отклонения при различни измервания на застроената площ на
имота, не са от значение и за отношенията между самите съсобственици.
По делото не е спорно, установява се и от заключенията на вещите лица, че
магазин „В.“ не съществува във вида, в който е бил при възникване на
съсобствеността. Вътрешното му пространство е разделено, като фактически
са създадени и функционират девет търговски обекта - сервиз за мобилни
телефонни апарати, магазин за спортни стоки /в хода на делото преустроен в
казино/, магазин за сувенири, магазин за сребърни изделия, магазин за дрехи
и чанти, друг магазин за бижутерия „Кобан“, пекарна, друг магазин „Евита“,
16
друг магазин за чанти. Реално съществуващото на място фактическо
положение с девет търговски обекта не е онова, отразено в кадастралната
карта с нанесени осем самостоятелни обекта с идентификатори ….52, ….53,
....82, ….83, ….114, ….112, …..113, ….148.
По делото няма сигурни данни кога са създадени фактически
съществуващите на място търговски обекти.
Единственото изключение е магазинът за спортни стоки, преустроен по
време на делбения спор в казино. Този магазин/казино съответства на
заснетия в кадастралната карта самостоятелен обект с идентификатор ….53 и
единствено той е създаден въз основа на одобрен на 05.08.***г.
инвестиционен проект. От повторното заключение на вещото лице може да се
направи извод, че същият отговаря на изискванията и притежава всички
характеристики за самостоятелен обект.
За останалите фактически съществуващи търговски обекти няма яснота
кога са обособени. След посочения вече договор от 29.06.2000г. за
разпределяне ползването на съсобствения магазин „В.“ са сключвани и други
договори /л.369, 940, 951, 953, л.71 от въззивното дело/. С всеки от тях
Община – Добрич е отстъпвала на следващия легитимирал се пред нея като
съсобственик от обезщетяване да ползва част от площта, която по първия
договор 29.06.2000г. й е била разпредЕ. на самата нея да ползва. Видно е, че в
нито един от тези случаи не са описвани съществуващи и самостоятелно
функциониращи търговски обекти, а са описвани реални части от ползвана от
общината част от магазин „В.“; дори в някои от договорите са посочвани в
квадратни метри реални площи за щандове. Последният такъв договор е от
27.09.2004г., което означава, че на тази дата в магазин „В.“ все още не са били
обособени отделни търговски обекти.
За останалите обекти, извън магазина за спортни стоки/казино,
преустройствата и обособяванията са извършени фактически и без одобрени
строителни книжа. От заключението на експертизата се установява, че
съществуват обекти без сервизни помещения и без осигурен достъп до такива.
Вътрешни преградни стени са правени с гипсокартон, както се установява от
вещото лице и от показанията на свидетели, участвали в обособяването.
Изводът, който следва е, че не всички реално съществуващи търговски
обекти, създадени чрез преустройство на съсобствения магазин „В.“,
17
притежават характеристиките да бъдат годен самостоятелен обект на правото
на собственост. Следователно нито един от създадените търговски обекти не
може да бъде самостоятелно и отделно от другите обект на разпореждане и
придобИ.е по какъвто и да било правен способ. Това е така, защото при
преустройство на един самостоятелен обект и обособяването на реални части
от него в други обекти, трябва всички новосъздадени обекти да отговарят на
изискванията за самостоятелно обособени такива. В случая това не е налице,
поради което и само на това основание позоваването на част от съделителите
и въззивници на придобИ.е от тяхна страна на някои от търговските обекти,
създадени в рамките на съсобствения магазин „В.“, по давностно владение е
неоснователно.
Наред с горното, може да се обърне внимание още и на датата на
предявяване на исковата молба – 09.12.2014г. За да са осъществени
предпоставките по чл.79 ал.1 от ЗС позоваващите се на това основание
съсобственици да придобият съответния търговски обект /реална част от
съсобствения по-голям магазин/, необходимо е новообособеният да е
съществувал като самостоятелен, годен обект на правото на собственост и на
давностно владение, най-късно на 08.12.2004г.
За заснетия самостоятелен обект с идентификатор ….53, съставляващ
първоначално магазин за спортни стоки, а сега – казино, с оглед одобрените
строителни книжа за преустройство следва, че е създаден през ***г.
Позоваването на съответните въззивници /наследници на Ш.и и на П./, че още
от 2000г. „ползвали“ този обект е почерпено от договора от 29.06.2000г. Този
договор е именно за разпределяне на ползването на съсобствения магазин
„В.“ и от него и от следващите споразумения за разпределяне на ползването
на съсобствения магазин, не следва съществуването на самостоятелен
търговски обект, съответстващ на този с идентификатор ….53. И свидетелката
С. С.а Ш. е посочила в показанията си, че Ш.и и П.и отделили магазин
„Темпо“ /за спортни стоки/ от общата част през *** – 2009г., до тогава всичко
си било на щандове. На която и да било дата от ***г. да е създаден като
самостоятелен обект магазинът за спортни стоки/казино, заснет с
идентификатор ….53, той не би могъл да бъде придобит по давностно
владение от съответните позоваващи се на това съделители, защото до
предявяване на исковата молба не са изминали изискуемите по
горепосочената разпоредба десет години.
18
Съделителите Н. Й. Ж., С. Д. Ж., В. Г. И. /заместила по чл.227 от ГПК
първоначалните съделители Т. С.ова С.а и Д. С.ов М./ са претендирали, че
въз основа на упражнявано от тях съвместно давностно владение са
придобили самостоятелен обект с идентификатор ….148, но такъв не
съществува. Онова, което е заснето като самостоятелен обект с
идентификатор всъщност е трафопостът и част от съществуващия фактически
магазин за сребърна бижутерия, а другата част на този магазин е заснета като
самостоятелен обект с идентификатор ….83. Посочените съделители не са се
позовали на давностно владение за целия магазин, а само за реалната част от
него, заснета с идентификатор ….148. Верно е, че, като в хода на съдебния
спор придобили частите на първоначалните съделители Х. /л.1143 – 1145/, Н.
Й. Ж. и С. Д. Ж. заявили, че праводателите им владели и придобили по
давност 12.17 кв.м., реална част от идентификатор ….83, но това е
необосновано. Нито праводателите Х., участвали по делото, са се позовавали
на давностно владение, нито площ от 12.17 кв.м., реална част от по-голям
обект, е годна да бъде самостоятелен обект на давностно владение, нито
владението на реална част може да доведе до придобИ.е на идеална част /с
някои изключения, за каквито тук не се касае/. Така също и тук следва да се
обърне внимание, че няма данни самият реално съществуващ на място
магазин за сребърни изделия да е обособен преди 09.12.2004г. Наистина,
свидетелите К. П. М. и П. Д. П. са посочили, че обособяването на магазина за
сребърни изделия станало още 2003г. и било извършено от съпрузите Ж.и. Но
съпрузите Ж.и са придобили за първи път едва през 2009г., а по-горе се
установи, че най-малко до края на м.септември 2004г. съсобственият голям
магазин не е бил разделен на по-малки търговски обекти.
Подобно е положението и за заснетия самостоятелен обект с
идентификатор ….112, за който съделителката И. С. Ч. се позовава да го е
придобила по давностно владение. Касае се за реално съществуващ на място
магазин за дрехи и чанти, за чието обособяване свидетелят Е. Г.К. лично
помогнал на И. С. Ч. през 1999 – 2000г. Така посоченото от свидетеля време
на обособяване на този магазин очевидно не съответства на действителното,
най-малкото при съобразяване, че обезщетяването на тази съделителка е
станало през 2001г. Няма убедителни доказателства магазинът, заснет с
идентификатор ….112, да е създаден преди 09.12.2004г. Отделно, че, както се
19
установява от показанията на същия свидетел, този магазин е отделен от
съседните с гипсокартон, а не с трайни стени.
Освен обсъдените, в първоинстанционното производство още и
съделителката Ж. Х. В. е претендирала да е придобила по давностно владение
магазина, заснет с идентификатор ….52. Същата не е обжалвала решението на
районния съд, поради което извършеното от нея позоваване е извън предмета
на въззивния съд.
Що се отнася до съделителите С. Д. Б., Д. Л. Б., Л. Л. Б. и Л. Й. Б., според
изложеното в жалбата им, те били придобили обекта с идентификатор ….113
въз основа на упражнявано давностно владение. Но това е въведено за първи
път именно във въззивната жалба. В отговора си на исковата молба /л.311а/ те
са заявили, че самостоятелен обект ….113 е само тяхна собственост – защото
придобитите от тях идеални части по реституция /от обезщетяване на
наследници на С. Д. Р./ били вече обособени в самостоятелния обект с
идентификатор ….113. Така заявеното не е възражение за придобИ.е по
давностно владение, което, като не е въведено своевременно, е извън
предмета на спора.
От изложеното следва, че магазин „В.“, с извършените в него фактически
преустройства в девет търговски обекта и заснет в кадастралната карта като
осем самостоятелни обекта в сграда с посочените идентификатори,
продължава да е съсобствен и подлежи на съдебна делба, ведно с
прилежащите му и съставляващи неразделна част от него изби и идеални
части от общите части на сградата. Така приетото от първоинстанционния
съд е правилно, както правилно са установени и съсобствениците и техните
части.
Единствено следва да се съобрази извършеното след постановяване на
първоинстанционното решение прехвърляне на идеалните части 1.3809% от
съделителите П. В. Й. и Д. Н. Й. и придобИ.ето им от съделителите Н. Й. Ж. и
С. Д. Ж.. По отношение на тези съделители решението на районния съд
следва да се отмени, след което искът за делба да се отхвърли спрямо П. В. Й.
и Д. Н. Й., а делът на другите двама за участие в делбата да се постанови в
размер на общо 5.6854% в режим на съпружеска имуществена общност
/2.63+1.6745+1.3809/. Личният дял от 2.63% на Н. Й. Ж. не търпи промяна.
20
В останалата обжалвана част за допускане на делбата решението на
районния съд следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260417/14.06.2021г., поправено с решение от
04.10.2021г. и с решение №260032/04.04.2022г. по гр.д.№3510/2014г. на
Добричкия районен съд в частите по отношение на П. В. Й. и Д. Н. Й., Н. Й.
Ж. и С. Д. Ж., като
ПОСТАНОВЯВА Н. Й. Ж. с ЕГН ********** и С. Д. Ж. с ЕГН **********
да участват в съдебната делба, допусната с решение №260417/14.06.2021г.,
поправено с решение от 04.10.2021г. и с решение №260032/04.04.2022г. по
гр.д.№3510/2014г. на Добричкия районен съд, както следва:
Н. Й. Ж. с ЕГН ********** – с 2.63% идеални части,
Н. Й. Ж. с ЕГН ********** и С. Д. Ж. с ЕГН ********** – с 5.6854%
идеални части в режим на съпружеска имуществена общност и
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. М. с ЕГН **********, М. П. М. с ЕГН
********** и „***” ЕООД иск за съдебна делба срещу П. В. Й. с ЕГН
********** и Д. Н. Й. с ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260417/14.06.2021г., поправено с решение от
04.10.2021г. и с решение №260032/04.04.2022г. по гр.д.№3510/2014г. на
Добричкия районен съд в останалата обжалвана част за допускане на
съдебната делба.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК
в месечен срок от връчването му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21