№ 203
гр. Варна, 05.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213000600188 по описа за 2021 година
след като се запознах с депозираната частна жалба, подадена от адв.
М.П. – защитник на подсъдимия Н. ЮН. АПТР. взех предвид следното:
С разпореждане №198 от 01.07.2022 г. по ВНОХД №188/2021г. на
съдията-докладчик е разпоредено подсъдимият Н. ЮН. АПТР. да бъде задържан
в изпълнение на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и
приведен в затвора –Варна. Подсъдимият А. е бил неоснователно освободен от
затвора – Ловеч при действаща спрямо него мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Срещу разпореждането в деловодството на ВАпС на 05.07.2022г. /вх.№
4206/ е постъпила частна жалба. Подадената частна жалба срещу
разпореждането на съдията-докладчик е недопустима.
Възможност за обжалване пред ВКС на определение, с което
въззивният съд се произнася по мярка за неотклонение, е предвидена
единствено и изрично в разпоредбата на чл. 340, ал.3 НПК. Произнасянето на
ВКС по този ред е ограничено от законодателя до проверка на определения по
мярка за неотклонение, с които въззивният съд се е произнесъл при
постановяване на подлежащо на касационна проверка решение, но само
такова, по чл. 337, ал.2 НПК, при това, само когато с решението е изменена
осъдителна присъда и е определено наказание лишаване от свобода,
изтърпяването на което не е отложено по реда на чл.66 НК, или друго по-
тежко наказание. Единствено в тези случаи, след като съдът се произнесе по
мярката за неотклонение след постановяване на въззивното решение,
определението подлежи на проверка пред касационната инстанция.
Редът по чл.340, ал.З НПК е неприложим в настоящия случай, тъй като
АС Варна се е произнесъл по мярка за неотклонение след постановяване на
въззивна присъда на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.2 от НПК, а не на
въззивно решение в изрично изброените в нормата хипотези.
В разпоредбата на чл. 340, ал.3 НПК са очертани стриктно, без
възможност за разширително тълкуване, хипотезите, в които определението
1
по мярката за неотклонение, постановено от въззивния съд, подлежи на
обжалване пред ВКС. Определенията, с които въззивната инстанция се
произнася след постановяване на нова въззивна присъда, по мерки за
неотклонение по реда на чл. 309 НПК, не подлежат на касационна проверка.
В този смисъл са разпореждане №56 от 22.03.2022 г. и разпореждане
№59 от 28.03.2022 г. на председателя на Трето наказателно отделение на ВКС.
От посоченото следва, че подадената частна жалба се явява процесуално
недопустими и следва да се върне на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩАМ частна жалба, подадена от адв. М.П. – защитник на
подсъдимия Н. ЮН. АПТР. срещу разпореждане №198 от 01.07.2022 г. на
съдията-докладчик по ВНОХД №188/2021г. на Варненския апелативен съд.
За разпореждането да се съобщи на адв. М.П..
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________
2