№ 1537
гр. Велико Търново, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110101559 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. К. Д., в която се излагат твърдения, че
със „СТИК – КРЕДИТ” АД е сключил Договор за потребителски кредит ***, съгласно който
му е предоставена сумата от 950 лв. Изтъква се, че е поел задължение да върне
предоставеното финансиране заедно с начислената лихва и неустойка в общ размер на
1744,71 лв. Навеждат се доводи, че в договора е уговорено задължение за длъжника да
предостави обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция, а в случай на неизпълнение –
да плати неустойка, както и че ищецът е платил на ответника 794,71 лв. за погасяване на
акцесорните си задължения. Изтъква се, че по договора са платени 794,71 лв. за погасяване
на акцесорните задължения на длъжника както и че съществува неяснота както при
уговарянето на дължимите лихви и неустойки, така и при формиране на годишния процент
на разходите /ГПР/ и невключването в него на разходите за тези вземания, с които се
надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради изложеното се отправя искане до съда
да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора, а при условията на
евентуалност да осъди ответника да възстанови на ищеца сумата от 794,71 лв., както и да
плати направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Признава сключването на процесния
договор, по който ищецът е погасил задълженията си като е извършил плащания в общ
размер на 966,55 лв. Изтъква, че оспорените клаузи са действителни и не противоречат на
изискванията на ЗПК и че вземането за неустойка не следва да се включва в ГПР, поради
което е налице валидно основание за плащане на претендираната сума. С оглед изложеното
се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от
ЗПК и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Страните сключили Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние ***
Кредиторът предоставил на ищеца сумата от 950 лв., а последният се задължил да я върне
заедно с начислената възнаградителна лихва от 132,45 лв. в срок до 01.01.2024г. на 7
месечни вноски. Страните постигнали съгласие ГПР по кредита да е 42,58 %, а лихвеният
процент - 36 %. Съгласно чл. 17 от договора Д. Д. се задължил в тридневен срок от
сключването му да предостави обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция, които да
се одобрят от кредитора, а при неизпълнение - да плати неустойка по чл. 27 от договора в
размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден на неизпълнение.
Неустойката за целия срок на договора е определена в погасителния план на 662,26 лв. и е
включена към размера на погасителните вноски, които са увеличени на 249,24 лв.
Ответникът признава, че през периода от 27.01.2024г. до 27.07.2024г. ищецът е извършил
плащания за главница, лихви и неустойка в общ размер на 966,55 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което за него са
приложими разпоредбите на ЗПК. Клаузата на чл. 27, в която е уговорена неустойка при
непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави. Съгласно чл. 92 от
ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват.
Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се
цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди
отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска
обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави
исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от
ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява
допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални
вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели
заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза
на кредитора, поради което клаузата на чл. 27 от договора е нищожна и на основание чл. 19,
ал. 5 от ЗПК. Посочените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин,
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на
2
ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната
лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като
кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените
лихви. Поради изложеното исковата претенция на Д. Д. по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
22 от ЗПК е основателна и следва да бъде уважена. След като ищецът е внесъл по сметка на
ответника сумата от 966,55 лв. при задължение за главница от 950 лв., разликата от 16,55 лв.
е платена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Поради изложеното исковата
претенция по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД също е основателна и следва да бъде уважена за сумата от
16,55 лв. и отхвърлена за разликата до 794,71 лв.
Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и
съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат П. М. Б. сумата от 204,16 лв. за адвокатско
възнаграждение за предявените искове. Същото е под минималния размер за исковите
претенции, обусловени от едно и също облигационно правоотношение между страните,
което съответства на реално извършената работа по делото от процесуалния представител и
с обстоятелствата, че то не се характеризира с правна или с фактическа сложност, и е
решено в едно съдебно заседание. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на
ответника сумата от 176,25 лв., представляващи направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд 100 лв. за държавна такса за уважените искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявения иск от Д. К. Д. с ЕГН: ********** от ***, срещу
„СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен,
ул. „Оборище” №13Б, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние *** е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския
кредит.
Осъжда „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Оборище” №13Б, да заплати на Д. К. Д. с ЕГН: ********** от ***, сумата от
16,55 лв. /шестнадесет лева и петдесет и пет стотинки/ - главница, представляваща
извършено без основание плащане по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2025г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в
частта за разликата от 16,55 лв. до 794,71 лв.
3
Осъжда „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Оборище” №13Б, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да
заплати на адвокат П. М. Б. от ***, №**********, от г***, сумата от 204,16 лв. /двеста и
четири лева и шестнадесет стотинки/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда Д. К. Д. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Оборище” №13Б, сумата от
176,25 лв. /сто седемдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Осъжда „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Оборище” №13Б, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумите
от 100 лв. /сто лева/ за държавна такса за уважените искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4