№ 13191
гр. София, 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110114397 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „..........“ ЕАД срещу Г. Р. Д. с правно основание чл. 200, ал.1
ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 2247.74 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. и за сумата от 29.92 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 431.81
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
02.03.2019 г. до 27.01.2022 г. и за сумата от 7.03 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 27.01.2022 г., както
и законната лихва върху главниците от датата на исковата молба-18.03.2022 г. до
окончателното изплащане и съдебните разноски.
Ответникът Г. Р. Д. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор, чрез адвокат С.-пълномощник. Заявява, че между страните липсва
облигационно правоотношение и не е потребител на топлинна енергия. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
С Определение № 6520/11.02.2024 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца по
делото е конституирано „..........“ ООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 12.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните
1
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението
Договор от 19.09.2002 г. По делото е прeдставен Договор № Д-О-68/03.06.2020 г. между
ищеца и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-
помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приложените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот,
съгласно Наредбата за държавните имоти от 19.12.1979 г. се установява, че процесния имот-
апартамент №130, находящ се в гр. София, ж.к. “ Дружба“ бл.22, вх.З, ет.2 и Справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. по искане № 1699/23.03.2022 г. е
собственост на ответника през процесния период.
Предвид изложеното, ответниците са потребители по смисъла на закона на
доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с
„..........“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г.
на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Не са представени доказателства за
сключено между страните индивидуално споразумение, което да урежда правоотношението
в отклонение от предвиденото в Общите условия на „..........“ ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 1430.50 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 845.40 лева; за дялово разпределение от 3.12 лева и
сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 104.58 лева /изчислена от ССЕ/. От
получената сума общо 2 279.02 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо
водоснабдяване и за дялово разпределение се извади сумата от 104.58 лева, представляваща
сума за дялово раззпределение/за възстановяване/ се получава 2 174.44 лева, както и лихва
от 554.43 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до
2
27.01.2022 г.
Съдът приема за основателно възражението на ответниците, че част от исковете са
погасени по давност. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на
топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и
в тази връзка се прилага тригодишната давност. Исковата молба е подадена на 18.03.2022 г.,
поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1
от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент
назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три
години и повече (т.е. до 17.03.2019 г.).
Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза има вземания станали
изискуеми до 17.03.2019 г. в общ размер от 1 418 лева, от които главница в размер на
1 088.58 лева за периода от 01.05.2018 г. до 17.03.2019 г. и мораторна лихва в размер на
329.42 лева.
В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 1 159.16 лева,
представляваща главница за топлинна енергия и за периода от 18.03.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.03.2022 г., до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 2 247.74 лева и за периода от
01.05.2018 г. до 17.03.2019 г. следва да бъде отхвърлен.
Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза погасена по давност е
сумата в размер на 329.42 лева, представляваща мораторна лихва.
В тази връзка предявения иск за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата от
102.39 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 431.81 лева следва да бъде
отхвърлен, съобразно чл.119 ЗЗД.
Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва
от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения срещу Г. Р. Д. иск за
сумата от 29.92 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Щом
неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска срещу Г. Р. Д. за
сумата от 7.03 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 27.01.2022 г. и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
На ищеца на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК следва да му бъде плати сумата от
420.28 лева, представляваща разноски- за възнаграждения за вещи лица от 371.52 лева, за
държавна такса за удостоверение от 2.32 лева и юрисконсултско възнаграждение от 51.08
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъде платена сумата от
439.19 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
3
отхвърлената част от исковете.
В полза на съда на основание чл.81, във връзка с чл.77 ГПК, ищеца следва да заплати
сумата от 100 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса, съразмерно на
уважената част от исковете, а ответника следва да заплати сумата от 100 лева,
представляваща разноски за дължима държавна такса, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Дружба“бл.22, вх.З,
ет.2, ап.130, да заплати на „..........“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от
ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, сумата от 1 159.16 лева, представляваща главница за
консумирана топлинна енергия и за периода от 18.03.2019 г. до 30.04.2020 г. и на основание
чл.86 ЗЗД за сумата от 102.39 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия и за периода от 02.03.2019 г. до 27.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2 247.74 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 17.03.2019 г., както
и иска по чл.86 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 431.81
лева, съобразно чл.119 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „..........“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Г. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к.“Дружба“бл.22, вх.З, ет.2, ап.130, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
200, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, за сумата от 29.92 лева, представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „..........“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Г. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к.“Дружба“бл.22, вх.З, ет.2, ап.130, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 7.03 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 27.01.2022 г.
ОСЪЖДА Г. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Дружба“бл.22, вх.З, ет.2,
ап.130, да заплати на „..........“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 420.28 лева,
представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА„..........“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на Г. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к.“Дружба“бл.22, вх.З, ет.2, ап.130, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 439.19 лева,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
4
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Дружба“бл.22, вх.З, ет.2,
ап.130, да заплати на Софийски районен съд, на основание чл.81, във връзка с чл.77 ГПК,
сумата от 100 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА„..........“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на Софийски районен съд, на основание чл.81, във връзка с
чл.77 ГПК, сумата от 100 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на страната на ищеца на трето лице-помагач
„Нелбо“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“
Хайдушка гора“ №58.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5