№ 563
гр. Благоевград, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500555 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат П. Й., процесуален
представител на К. Б. З., ЕГН **********, адрес гр. П. ул. Я. ..., подадена срещу
частта от решение № 8033 от 13.05.2022 г., постановено по гражданско дело №
506 от 2021 г. на РСП, с която искът с правно основание чл. 200 от КТ е отхвърлен
за разликата между присъдените 750 лева и сумата от 5000 лева /част от
претендираните 15 000 лева/. Атакуваната част от съдебния акт била неправилна,
незаконосъобразна, несправедлива и необоснована. Съществено били нарушени
материалния закон и процесуалните правила. Районният съд не взел предвид
всички доказани по делото обстоятелства и определил несъразмерно занижено
обезщетение, което не било съобразено с критериите за справедливост и
събраните доказателства. Той неправилно приел за установено, че трудовата
злополука е причинена поради грубата небрежност на ищцата. Не били обсъдени
важни части от показанията на свидетелите Е.Я. и И.Ц.. Вещото лице Б.Ж.
посочило, че процесната травма е допринесла за появата на тензионното
главоболие на ищцата. Тя получила загуба на равновесие в статично положение,
както и изменение на бялото мозъчно вещество. Болките и страданията от
злополуката продължавали да й причиняват постоянен дискомфорт, болка в
главата, замаяност и световъртеж. Ищцата изпитвала и чувство на малоценност.
Законът трябвало да бъде прилаган еднакво спрямо аналогичните случаи на
увреждане от трудова злополука или деликт. Справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди в казуса бил 5000 лева. Не било налице
1
допринасяне на ищцата за настъпване на трудовата злополука. Нормата на чл. 201,
ал. 2 от КТ не намирала приложение в спора. Не се установило ищцата да е
извършила нарушение на правилата за безопасност на труда. Не се доказало, че
проведеният инструктаж касае процесната рампа. Единствено свидетелят З.К.
твърдял, че инструктажът е включвал и начина на ползване на стълбището. По
отношение на рампата обаче нищо конкретно не било казано на служителите. Не
било сериозно да се твърди, че лице с висше педагогическо образование трябва да
бъде инструктирано как да се движи по стълбите. Рампата била изградена върху
част от съществуващото стълбище и преподавателите и учениците тръгвали по
нея, тъй като било по-бързо, по-кратко и по-удобно. Не било логично съоръжение,
изградено за деца със специални нужди, да не е опасно за тях, а да е опасно за
един здрав човек. Ако рампата наистина била опасна, то не били предприети
никакви действия по обезопасяването й - ограничаване на движението по нея и
поставяне на въжета, вериги и противоплъзгаща настилка. Първата инстанция не
изложила мотиви и защо е приела, че степента на съпричиняване е 50 %.
Възражението по чл. 201, ал. 2 от КТ следвало да бъде оставено без уважение.
Моли се за отмяна на обжалваната част от решението на районния съд и
уважаване на претенцията до размер от 5000 лева, както и присъждане на
сторените по делото разноски.
Подаден е отговор от адвокат М. А., пълномощник на П.о.у. „К.М.“, ЕИК ..., адрес
гр. П. ул. Тр. ..., представлявано от А.А.В.. В него се развиват доводи и се излагат
аргументи за неоснователност на оплакванията, съдържащи се във въззивната
жалба. В хода на производството пред първата инстанция, чрез приобщените
писмени и гласни доказателства, се установило по безспорен начин, че ищцата е
паднала при движение по рампата за инвалиди с неподходящи обувки, с което е
допуснала грубо нарушение на правилата за безопасност. Направен й е бил
съответният инструктаж, което е удостоверено от нея с полагането на подпис в
книгата за инструктажите. Правилно първоинстанционният съд приел, че с
поведението си З. е пренебрегнала основни технологични правила и правила за
безопасност. Движението й по рампата за инвалиди не съответствало на
дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация. Тя
нарушила правилата за безопасност на труда, като се движила по рампата за
инвалиди, вместо по стълбището. Действайки по този начин, нарушавайки
инструкциите за безопасен труд и поемайки риск за здравето и живота си, тя
безспорно допринесла за вредоносния резултат. Поведението й сочело на проявена
груба небрежност. Тя съзнавала /предвиждала/ настъпването на вредоносните
последици, но мислила, че това няма да се случи и самонадеяно се надявала, че
ако възникне подобен проблем, ще бъде в състояние да го предотврати. В случая
пострадалата сама се поставила в ситуация на повишен за живота и здравето й
риск, поради което с поведението си проявила груба небрежност по смисъла на чл.
201, ал. 2 от КТ. Изводите на районния съд се базирали на правилно възприетата
фактическа обстановка. За настъпване на вредоносния резултат на 04.01.2021 г., в
по-голяма степен допринесло пренебрегването на контрола за безопасни условия
на труд от страна на ищцата, която в нарушение на всякакви правила се е движила
по рампата за инвалиди. Ето защо тя трябвало да участва в обезщетението на
вредата дори в по-голяма степен от 50 %. Неоснователно било оплакването, че
2
неимуществените вреди, които ищцата претърпяла, са в по-висок размер.
Напротив, чрез приобщената медицинска експертиза се установило, че твърдяните
от ищцата замаяност и световъртеж, като нейно състояние след падането на
рампата за инвалиди, не се характеризират с тензионно главоболие, което
евентуално би могло да се отключи като последица от стресогенен фактор,
какъвто е падането. Вещото лице изрично пояснило, че такова главоболие може
да се отключи като последица от всякакъв вид стрес. Експертът бил категоричен,
че трудовата злополука е довела само до повърхностна рана на главата, която
преминала без последствия. Описаните в медицинската документация отклонения
в здравословното състояние на ищцата нямали връзка с травмата. З. не провела
доказване, че е налице връзка между страданията, които е описала в исковата
молба и обезщетение за които претендира, и падането й по рампата за инвалиди.
Последната не била предназначена за движение на здрави хора. Правилно
районният съд не отчел установеното чрез показанията на доведените от ищцата
свидетели при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му
част. Претендира се присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Проведе се открито заседание на въззивната инстанция.
Не се събираха нови доказателства.
Окръжният съд констатира, че решението на първостепенната инстанция е
валидно и допустимо.
Съставните елементи на основанието по чл. 200 от КТ за възникване на
имуществената отговорност на работодателя са следните: 1 – трудово
правоотношение между работодателя и пострадалия работник, 2 – трудова
злополука или професионално заболяване, 3 – вреди, и 4 – причинна връзка
между трудовата злополука или професионалното заболяване и настъпилите
вреди за пострадалия работник. Всеки от тези елементи възниква през различно
време, но се прибавя и наслагва към другите по реда, който е предвиден за
тяхното възникване или следва от тяхната правна природа. Първо по време
възниква трудовото правоотношение между страните, което създава общата
юридическа основа, върху която се реализира имуществената отговорност на
работодателя. След това възникват предпоставките – трудова злополука или
професионална болест, които причиняват увреждането на здравето или смъртта на
пострадалия, вредите и причинната връзка между тях и трудовата злополука и
професионалната болест. Наличието на всеки от съставните елементи на
фактическия състав е еднакво важно. Те имат равна правна сила и значение в
създаването на основанието за възникване на имуществената отговорност на
работодателя. Те не се делят на първостепенни или основни и на второстепенни и
допълнителни, на необходими и факултативни. Само тяхната съвкупност образува
пълнотата и завършеността на сложния юридически факт като основание за
възникване на имуществената отговорност на работодателя. Те трябва да бъдат
налице заедно и едновременно. Отсъствието на който и да е от тях води до
липсата на основание за възникване на имуществената отговорност на
3
работодателя в конкретния казус /„Имуществена отговорност на работодателя“ от
Васил Мръчков, „Сиби“, София, 2013 г., стр. 64-65/.
В настоящия случай не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че
между страните има трудово правоотношение и че ищцата е пострадала,
изпълнявайки задължения по него. Оплакванията във въззивната жалба касаят
само справедливостта на определеното обезщетение и намаляването му по реда на
чл. 201, ал. 2 от КТ, поради което въззивният съд дължи анализ и обсъждане
единствено на тях.
Както подробно, пълно и точно е обяснено в „Имуществена отговорност на
работодателя“ от Васил Мръчков, „Сиби“, София, 2013 г., стр. 172-173,
съдържанието на неимуществените вреди на пострадалия работник се изразява в
понасяните лично от него физически болки и страдания от увреждането на
здравето му – на анатомичните му органи и тяхната дисфункция, а според
характера на увреждането – и от изпитването на психически страдания от
дискомфорното му състояние, в което се намира, породено от затрудненото му
общуване и поддържане на социални контакти с говор, със сетивата за възприятие
– слух, зрение, обоняние, зависимостта от други лица за извършване на
елементарни физически действия за придвижване, невъзможност да води
самостоятелен живот в битовото общуване и самообслужване – при хранене,
лична хигиена, тоалет и др. под. Тези неудобства на физическото съществуване и
общуване в личното, семейното и социалното съжителство му отнемат или
значително намаляват радостта от живота, възприемането на света и
обкръжението, в което живее, като част от неговия интимен духовен свят и
източник на вътрешно психическо равновесие и приятни преживявания – веселие,
човешка топлота, общуване с роднини, близки, приятели, колеги и т. н., които
дават пълнота на човешкия живот.
Неимуществените вреди на пострадалия трудно се поддават на оценяване поради
техния характер на дълбоко лични преживявания. Реално те не са изчислими в
пари поради тяхната нетелесност, неосезаемост и неподатливост на точно
количествено измерване и сетивно възприемане. За човешката болка – както
физическата, така и душевната, няма открита обща мярка – за тегло, обем,
дължина, дълбочина и конвертируемост в пари и т. н. И докато за физическата
болка има човешки и научен медицински опит за болестното страдание – при
счупен крайник, стомашна или бъбречна болка, затруднения в дишането и др.
под., за душевната болка и мъка няма и сравнително опитно познание поради
нейния уникален според човека характер, чувствителност, сила на нейното
преживяване и воля за понасянето й, което не позволява създаването на обща
количествено установима и измерима величина за нея.
Пред невъзможността за точно измерване на моралните вреди, за да бъдат реално
обезщетени, законът е приел едно юридическо, но прагматично разрешение и за
да го направи по-приемливо, го е свързал с вековния идеал на човека –
справедливостта. Това разрешение е установено в чл. 52 от ЗЗДог, съгласно който
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В
тази насока има изключително богата съдебна практика, като основополагащо се
явява Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС.
4
Преценката за размера на дължимото обезщетение трябва да се формира след
отчитане на характера и вида на увреждането, настъпилите последици,
продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания,
конкретните отражения на увреждането в бита на пострадалия работник,
продължителността на възстановителния период и обстоятелствата при
настъпване на злополуката /Определение № 103 от 26.01.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 5927/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова/. РСП се е
съобразил с тези показатели и е определил справедливо по размер обезщетение в
конкретния казус. Взети са предвид обстоятелствата, че нараняването на главата е
било само повърхностно, няма загуба на съзнание, възстановителният период е
бил кратък /не повече от 2 седмици/, не се е наложило специално лечение и е
постигнато пълно възстановяване от травмата. Заключението на вещото лице,
което не е оспорено от страните и не се опровергава от останалия събран
доказателствен материал /включително от показанията на свидетелите Е.Я. и
И.Ц./, сочи, че ищцата страда от мигрена от 6 години и е предразположена към
развиване на тензионно главоболие. Не се установява пряка причинно-следствена
връзка между появата на последното и станалата трудова злополука. Не са налице
фактори, основания и причини, обуславящи по-висок размер на определеното от
първата инстанция обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
Следва да се споделят и изводите на районния съд за съпричиняването на
злополуката. Несъмнен е фактът, че ищцата се е придвижвала по съоръжение,
предназначено за използване от хора с увреждания. Проведен й е бил инструктаж,
че трябва да слиза и да се качва само по стълбището. Понеже ищцата безспорно е
интелигентен и мислещ човек /учител/, несъмнено е също, че дори и без такъв
инструктаж, тя знае разликата между двете съоръжения и кое от тях следва да
ползва и кое – не. Това, че е бързала и че всички останали в училището правят
така, не може да й бъде извинение. Ако тя не беше тръгнала по инвалидната
рампа, злополуката нямаше да се случи. Действително е проявена груба
небрежност от нейна страна и следващото й се обезщетение правилно е
редуцирано наполовина от районния съд. Няма никакви данни, че рампата е била
опасна и че е съществувала нужда движението по нея да бъде ограничавано с
въжета или вериги, още повече че последното съществено би затруднило
ползването й от лицата с увреждания. Всеки би съобразил, че след като няма
двигателни затруднения, трябва да слезе по стълбището, а не по рампата. В този
смисъл ищцата е допуснала „прекомерно голяма небрежност в неразбирането на
това, което всички разбират“ /„Culpa lata est nimia negligentia id est non intelegere
quod omnes intellegunt“ - стар юридически принцип, известен още от римското
право/. Ето защо и отговорността на работодателя правилно е намалена на
основание чл. 201, ал. 2 от КТ.
Не се констатираха причини за отмяна на решението на РСП в обжалваната му
част, поради което то трябва да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8033 от 13.05.2022 г., постановено по гражданско
дело № 506 от 2021 г. на РСП, в обжалваната му част, с която искът с правно
основание чл. 200 от КТ, предявен от К. Б. З., ЕГН **********, адрес гр. П. ул. Я.
..., срещу П.о.у. „К.М.“, ЕИК ..., адрес гр. П. ул. Тр. ..., представлявано от А.А.В., е
отхвърлен за разликата между присъдените 750 лева и сумата от 5000 лева /част
от претендираните 15 000 лева/.
ОСЪЖДА К. Б. З., ЕГН **********, адрес гр. П. ул. Я. ..., да заплати на П.о.у.
„К.М.“, ЕИК ..., адрес гр. П. ул. Тр. ..., представлявано от А.А.В., сумата от 720
/седемстотин и двадесет/ лева, представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
На страните, чрез адвокатите, да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който
може да бъде обжалван от К. З. в едномесечен срок, считано от връчването, пред
Върховен касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6