№ 260017
град Първомай, 29.12.2020
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година със
Съдия
докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
като
разгледа докладваното от Председателя АНД № 9 по описа на Съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление № 004106
/ 19.12.2019 година на Началник-отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално
ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на А.Б.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е:
§
наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата във връзка с § 21б, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона
за движението по пътищата във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за нарушение по чл.
139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата;
§
определено
заплащане на винетна такса от 87 (осемдесет и седем) лева по чл. 10а,
ал. 2 от Закона за по пътищата във връзка с § 25 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата на
основание чл. 189а, ал. 7 от Закона за движението по пътищата и чл. 4, ал. 4 от
Наредба за условията,
реда и
правилата за
изграждане и
функциониране на смесена система за
таксуване на
различните категории
пътни превозни
средства на
база време
и на
база изминато
разстояние във връзка с чл. 25 от Тарифа за таксите, които се събират от
Агенция „Пътна инфраструктура“.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция А.Б.И. не се явява за лично упражняване на защита; чрез процесуалния
си представител адвокат Н.В.М. *** с писмено становище моли за отмяна на атакуваното
Наказателно постановление по съображения, изложени в Жалбата, а алтернативно –
за приложението на чл. 28 от ЗАНН; претендира разноски.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна
инфраструктура“ - София чрез юрисконсулт И.З.В. моли Съдът да потвърди
процесното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно; също
претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е основателна.
От фактическа
страна:
На 18.07.2019 година актосъставителят П.К.С.
(инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане” - Пловдив при Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура” - София) и колегите й Г.С.Г. и Х.Р.Х.
са на смяна и на около 259 км и 600 м от Републикански път І-8 изпълняват
задълженията си по осъществяване на контрол върху заплащането на пътна такса от
движещите се превозни средства, като за целта са застанали в оширение на пътя,
на което има отбивка за село Виница, община Първомай, област Пловдив.
Към 18:20 часа в съответствие с
правомощията си по чл. 167а, ал. 2 от Закона за движение по пътищата инспекторите
спират за проверка товарен автомобил „Скания 124 Г 420“ с ДК № ***, управляван
от собственика й А.Б.И. ***.
Със специализираната техника в служебния
си автомобил контрольорите извършват проверка по регистрационния номер на камиона
и установяват, че липсват данни за закупена винетка. Обаждат се в централното
управление в град София за сверяване на информацията, откъдето получават
уверение, че не е заплащана такава такса.
На И. е предложено заплащане на
компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, но той отказва, тъй
като има закупена винетка с № 19063064141507 за моторното си превозно средство,
и в негово присъствие е съставен и му е връчен Акт за установяване на
административно нарушение № 004106 / 18.07.2019 година, който лицето отказва да
подпише, удостоверено с подпис на свидетел.
Въз основа на Акта е издадено
атакуваното Наказателно постановление.
По разпореждане на основание чл. 107,
ал. 2, предложение 2. от НПК по делото са приобщени документи във връзка с
предмета на доказване, видно от които:
o товарен автомобил „Скания 124 Г 420“ с
ДК № ***, VIN: XLER6X20004430850
е с бордова каросерия, с места за сядане плюс мястото на водача 1+1, с
технически допустима максимална маса от 26000 кг, с триосно комбинирано
окачване с натоварване на осите – N1: 7500 кг, N2: 11500 кг и N3: 7500 кг,
екологична категория Евро 3;
o на 30.06.2019 година от терминал за
самообслужване, намиращ се на автогара в град Кърджали, е закупен електронен
винетен стикер с № 19063064141507 с период на валидност от 11:08:13 часа на 30.06.2019
година до 23:59:59 часа на 30.07.2019 година за пътно превозно средство с
регистрационен № ***, държава България, от категория: камион ≥ 12 тона,
емисионен клас: Евро 3 и по-висок, като плащането е осъществено с карта VISA
416990ХХХХХХ9157 с картодържател Веселин Манов;
o в периода от 18.07.2019 година (датата
на съставяне на Акта) до 19.12.2019 година (датата на издаване на Наказателното
постановление) в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Кърджали
с регистрационен номер с буквен код за месторегистрация „*“ и пореден номер с
цифрова комбинация „****“ има регистрирани общо десет пътни превозни средства –
едно ремарке за лек автомобил, едно полуремарке, седем леки автомобила и един
товарен (процесната скания), като от тези десет превозни средства единствено
при номера на камиона един от символите на серията (комбинация от две букви или
буква и цифра) е буква „*“.
Горната фактическа обстановка се
установява от показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на
свидетел, от приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени
доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.
От правна
страна:
По силата на чл. 139, ал. 6 от Закона за
движението по пътищата: Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата
по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.
От своя страна чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона
за пътищата към датата на деянието предвижда, че за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние,
като за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 се заплаща винетна такса,
даваща право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа, а съгласно чл. 10а, ал. 7, т. 1 от Закона (преди
измененията с ДВ, бр. 105 от 2018 година, в сила от 16.08.2019 година по
отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална
маса над 3,5 тона) в пътните превозни средства по ал. 6 се разделят на категории,
една от които по ал. 6, т. 1, предназначени за превоз на товари, чийто текст
указва, че таксите по чл. 10, ал. 1 се заплащат и за моторните превозни
средства, които имат най-малко четири колела, и са предназначени за превоз на
товари.
Същевременно по приложенията и
обяснителните записки към тях на Решение № 959 на МС от 31.12.2018 година за
утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища (обн., ДВ, бр. 3
от 08.01.2019 година), Републикански път І-8, съвпадащ по цялото си
протежение с Европейски път Е-80 (покриващ се с международен номер E-85 в
участъка от Хасково до Свиленград), с наименование: „Граница Югославия -
Калотина - Драгоман - ок. п. София - о. п. Ихтиман - Костенец - Белово -
Пазарджик - Пловдив - Поповица - о. п. Хасково - Харманли - Любимец -
Свиленград - Капитан Андреево - граница Турция“, е първи клас в
административните области София Област, София, Пазарджик, Пловдив и Хасково и
за ползването му се събира пътна такса.
В случая няма спор, че собствената на А.Б.И.
„Скания 124 Г 420“ е пътно превозно средство от Категория 1 съгласно Параграф
единствен, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Тарифа за таксите, които се
събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ (приета с ПМС № 219 от 05.09.2008
година, обн., ДВ, бр. 79
от 09.09.2008 година, отм. с ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 година) – предназначена
за превоз на товари, с две и повече оси, и за движението му по Републикански
път І-8 в района на 259 км и 600 м се дължи пътна такса по изискванията на чл.
25 от Тарифата.
За нарушението по чл. 139, ал. 6 от Закона
за движение по пътищата наказанието е съгласно чл. 179, ал. 3 от същия Закон,
като разпоредбата към дата на нарушението – 18.07.2019 година, визира: Водач, който управлява пътно превозно
средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен
винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се
наказва с глоба, както следва: при управление на пътно превозно средство,
предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както
и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за
пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална
маса 12 (дванадесет) или повече тона – 3000 лв. (т. 1). Към датата на
издаване на Наказателното постановление – 19.12.2019 година, съгласно
направените изменения на законовия текст с ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 година, в
сила от 16.08.2019 година по отношение на пътните превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, санкционната разпоредбата гласи:
Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.,
като по силата на § 21б, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона
за движението по пътищата: Разпоредбата
на чл. 179, ал.
3 не се прилага за пътните превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона. До прилагането на таксуването с таксата
по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата водач, който управлява пътно превозно
средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена винетна такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от същия закон, се наказва с глоба 2000 лв., а списъкът на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса, е приет с Решение № 101 на МС от 20.02.2020 година (обн., ДВ,
бр. 16 от 24.02.2020 година, в сила от датата на обнародването).
Или, макар и правилно
да е посочен от наказващия орган размерът на глобата от 2000 лева, следващото
се наказание към датата на издаване на Наказателното постановление е по
действащата норма на чл.
179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата във връзка с § 21б, ал. 1 от Преходните
и заключителни разпоредби на Закона за движението по пътищата във връзка с чл.
3, ал. 2 от ЗАНН (предвиждащ по-благоприятно наказание за нарушителя при
последвали различни нормативни разпоредби), а не по отменения текст на чл. 179,
ал. 3 от Закона, съгласно който наказанията са диференцирани в четири точки
според пътните превозни средства по предназначение на превоза, броя на пътниците
и технически допустимата максимална маса.
Горното процесуално нарушение е в разрез
с императива на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за подвеждане на административното нарушение
под съответната за това санкция и е от рода на съществените, ограничаващи
правото на защита на лицето, чиято отговорност се ангажира.
Отделно от посоченото, настоящият състав
намира, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН
с оглед на конкретиката на деянието.
Отчита се, че съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане
и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, приета с ПМС № 285 от 10.12.2018
година (обн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 година, в сила от същата дата) отговорността при неправилно декларирани
данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията
му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или
на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса, но
правилото не следва да се абсолютизира.
Констатира се от доказателствената
съвкупност, че на 30.06.2019 година е закупен електронен винетен стикер с № 19063064141507
с период на валидност до 30.07.2019 година за камион над 12 тона с посочен
регистрационен № ***, като на 18.07.2019 година по Републикански път І-8 в
района на 259 км и 600 м се движи товарен автомобил „Скания 124 Г 420“ с ДК № ***,
а към посочената дата в съответната структура на МВР в град Кърджали няма
регистрирано друго моторно превозно средство, на което изписаните на
регистрационната табела девет от десетте символа по смисъла на чл. 24, ал. 1,
т. 2 - т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на министъра на вътрешните
работи (обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 година, в сила от същата дата) да са
идентични и може да се направи извод, че към инкриминираната дата за процесното
товарно моторно превозно средство, собственост на жалбоподателя, е заплатена
дължимата винетна такса.
Фактът, че служителите на Националното
ТОЛ управление могат да установят дали дадено моторно превозно средство е с
платена пътна такса само по регистрационния му номер, видно от показанията на П.С.,
не освобождава наказващият орган от задължението по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да
извърши разследване на спорните обстоятелства, преди да се произнесе по
преписката.
Освен горното, е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93,
т. 9 от НК (приложим по аргумент на чл. 11 от ЗАНН) и заради обстоятелството за
липса на данни за други нарушения от този вид от страна на А.Б.И..
Съгласно Тълкувателно решение № 1 /
12.07.2007 година по н. д. № 1 / 2007 година на ВКС преценката за маловажност
на случая по чл. 28 от ЗАНН е задължителна и се прави по законосъобразност и
щом като административнонаказващият орган в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН
не е извършил тази преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, е налице основание
за отмяна на наказателното постановление.
С оглед на всичко изложено атакуваното
Наказателно постановление следва да се отмени като необосновано.
Предвид изхода на спора, в съответствие
с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и съгласно чл. 143 от АПК въззиваемата
страна следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от посоченото и на основание
чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Отменя
Наказателно постановление № 004106 / 19.12.2019 година на Началник-отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ - София, с което на А.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, е:
§
наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата във връзка с § 21б, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона
за движението по пътищата във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за нарушение по чл.
139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата;
§
определено
заплащане на винетна такса от 87 (осемдесет и седем) лева по чл. 10а,
ал. 2 от Закона за по пътищата във връзка с § 25 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата на
основание чл. 189а, ал. 7 от Закона за движението по пътищата и чл. 4, ал. 4 от
Наредба за условията,
реда и
правилата за
изграждане и
функциониране на смесена система за
таксуване на
различните категории
пътни превозни
средства на
база време
и на
база изминато
разстояние във връзка с чл. 25 от Тарифа
за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Осъжда Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”
- София да заплати на А.Б.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата
от 480 (четиристотин и осемдесет) лева разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ