Р Е Ш Е Н И Е  №970

гр.Русе,18.12.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

        като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1887/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от „МИК 2006” ООД до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001152/30.08.2019 г. на Началника на ОО „АА” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени като незаконосъобразно.

        Наказаното дружество, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не  изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        Наказаното дружество притежавало лиценз за превози на товари на територията на страната № 08492. Управителката на наказаното дружество се явила в сградата на АНО на 07.08.2019 г. и представила документи доказващи финансовата му стабилност. Във връзка  това било установено, че дружеството на 30.11.2018 г. е променило адреса си на управление от ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 47 в гр.Русе на ул.“Браила“ № 7 в гр.Русе. Тъй като св. К.Ц. установил, че дружеството не е подало заявление в 30 дн. срок, считано от 13.11.2018 г. за отразяване в издадения лиценз № 08492, съставил АУАН. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което  наложил наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.104а от Закона за автомобилните превози във вр. с чл.10 ал.1 от с. з.  

 

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество  е неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Правилно е приложен и материалният закон.

        Съдът намира, че нарушението е доказано по категоричен и несъмнен начин. Доказателства за това се съдържат, както в показанията на актосъставителя, така и в приложеното по делото извлечение от Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, видно от което дружеството действително на 13.11.2018 г. е променило  адреса си на управление. Същевременно дружеството в 30 дневен срок от тази дата не е подало заявление за отразяването му в лиценза. Този факт не се оспорва нито в жалбата, нито в съдебно заседание, съответно не се представят и никакви доказателства в тази насока. При това положение съдът намира, че нарушението е извършено при бездействие при правно задължение за действие, доколкото нормата на чл.10 ал.1 от ЗАПр изрично го задължава при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари да подаде заявление за отразяването им в 30 дн.срок от тяхното настъпване, т.е. в случая до 13.12.2018 г., включително. Образец на това заявление изрично е предвидено в приложение № 6а от Наредба № 33/3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари по силата на чл.10 ал.2 и чл.79 ал.2 от с.н. В случая същественото е, че  адресът на търговеца (по см. на чл.12 ал.2 от Търговския закон) изначално е посочен, както в заявлението, съгласно приложение № 5 от Наредба № 33/1999г., а впоследствие и в издадения лиценз, съгласно приложение № 6 от нея.

        Единствените възражения, които прави защитата, се изразяват в това, че за дружеството не е възниквало задължението по чл.10 ал.1 от ЗАПр предвид разпоредбите на чл.23 ал.6 от Закона за търговския регистър (ЗТР) и чл.5 ал.2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). 

        Тези възражения са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение по следните съображения :

        Разпоредбата на  чл. 23, ал. 6 от ЗТР не освобождава лицензираните превозвачи от задължението да декларират в срок настъпилите промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване. За да изпълни законово вмененото му задължение да уведоми органа, за превозвача е достатъчно само да декларира измененията в подлежащите на вписване обстоятелства без да е необходимо да доказва това, тъй като същите са обществено достъпни и проверими в ТР. Отделно от това, следва де се посочи, че разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗАПр обслужва целите на специалното лицензионно производство и предвижда изрично задължение за заявление при промяна на обстоятелствата, вписани в лиценза, поради което забраната на чл. 23 ал. 6 ЗТР държавните органи да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър, ако е посочен ЕИК, е непротивопоставима. Съдържанието на чл. 23 ал. 6 ЗТР сочи на обща разпоредба, относима само към случаите, в които друг закон не урежда обратното и тази забраната не следва да се прилага, когато специален закон изрично предвижда заявяване (деклариране) на посочените в нея доказателства и актове. В случая е налице специална норма – чл.10 ал.1 от ЗАПр, която изключва действието на общата.

        Ако се възприеме второто възражение  на защитата за приложимост на чл.5 ал.2 от ЗОАРАКСД и съответно отпадане задължението по чл.10 ал.1 от ЗАПр,  на практика би означавало правото на свободна стопанска дейност да придобие абсолютен характер и на за стопанските субекти да отпаднат всякакви нормативни задължения, предвидени в множество нормативни актове, идентични с нарушената в случая разпоредба - въпрос, който не е от компетентността на настоящия съд , а единствено на законодателя. Съгласно чл. 1 ал. 2 от ЗОАРАКСД целта на закона е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. В случая съдът намира, че с разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗАПР обществено оправданите граници не са надхвърлени, тъй като неограничен кръг правни субекти, с които наказаното дружество е в различни правоотношения, в качеството си на превозвач имат право да бъдат информирани за неговия адрес на управление и то именно, чрез лиценза му на превозвач. В обобщение следва да се посочи, че претендирайки за отмяната на наказателното постановление на основание чл.5 ал.2 от ЗОАРАКСД защитата всъщност предлага неограничено широко тълкуване на тази норма. Видно от граматическото и тълкуване, забраната касае административен орган, но единствено в рамките на съответното производство, т.е. това, което се развива пред него (в случая осъществяване на контролните правомощия по чл.91 ал.3 от ЗАПр), а не освобождаване от задължения, въведени с други закони или подзаконови нормативни актове. Ако се възприеме тази теза на практика за задълженото лице биха отпаднали всякакви задължения при промяна на вписаните в лиценза  обстоятелства да ги заявява в 30 дн. срок, като напр. по този начин би се заобиколила и забраната на преотстъпване на лиценза по чл.8 ал.1 от ЗАПр в случай, че се преобразува търговско дружество чрез промяна на търговската му форма, което със сигурност би застрашило правната сигурност.  

        Санкцията по чл.104а от ЗАПр е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на АНО и съда, т.е. същата не подлежи на индивидуализиране.

        При това положение обжалваното наказателно постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

        ПОТВРЪЖДАВА наказателно  постановление № 38 – 0001152/30.08.2019 г. на Началника на ОО ”АА” гр.Русе с което на „МИК 2006” ООД му е наложено  административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. за  нарушение по чл.104а от Закона за автомобилните превози.

        Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                               

 

                                                        Районен съдия :