О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                               Година 15.05.2018                   Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Олга Златева

                                                                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Златева

гражданско дело номер 1116 по описа за 2018 година.

           

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на ответника документи, да се уважи искането за назначаване на съдебнотехническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в  отговора от ответника, по искането за допускане на свидетел ще се произнесе в съдебно заседание след изслушване на страните.

Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: писмо изх.№6475235-1/14.02.2018г., фактура №**********/14.02.2018г., справка от ТР, констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване №337335,  справка за коригиране на сметката за електроенергия от 02.02.2018г., известие за доставяне.

НАЗНАЧАВА съдебнотехническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Димитър Денев Димитров. ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе депозит в размер на 200 лева, за възнаграждение на вещото лице в тридневен срок от съобщението по сметка на Старозагорския районен съд и в същия срок да представи вносната бележка по делото.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото: 

Производството е образувано по искова молба на В.С.В. *** против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД гр.Пловдив.

Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия към ответника, с клиентски номер **********., като с писмо с изх. № 6475235-1/14.02.2018г. бил уведомен, че на 16.02.2017г., при извършена проверка на меренето на електрическата енергия на обект с номер на измервателна точка /ИТН/ № 2015025 в … на клиент с клиентски номер **********, било констатирано, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка минус 71.65%. Предвид тези несъответствия па метрологичните и технически изисквания, ответното дружество приело, че ползваната от ищеца доверител електроенергия била неизмерена, съответно незаплатена. И на основание чл. 48, и чл. 51, ал. I от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия сметката за ел. енергия за времето от 51 дни. т.е. от 27.12.2016 г. до 16.02.2017 г. била коригирана, като допълнително била начислена ел. енергия на стойност 507.59 лв. Предвид това, ответното дружество издало и фактура с №**********/14.02.2018 г. за сумата от 507.59 лв. Допълнителната електрическа енергия, начислена на В.С.В., била начислена неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила. Същият не бил уведомен за проверката и не присъствал на нея. Липсвал и констативен протокол от въпросната проверка. Ищецът не бил получавал никакви документи за демонтаж на електромера, за извършена експертиза и др., от които да е видно, че процесният електромер е този, за който се твърди. Единствено предоставено било копие от горецитираното писмо и фактура. Съгласно чл. 54 от Общите условия, визиращ коригирането на сметки едностранно от ответното дружество, задължавал същото, в случай че метрологична експертиза установи несъответствие на метрологичните и технически характеристики, да бъде съставен констативен протокол и клиентът да бъде уведомен в 7-дневек срок за преизчислените количества електрическа енергия. В настоящият случай тези срокове не само че не били спазени, но и такъв протокол не бил изпращан на самия клиент. Ответното дружество нарушило гореизброените си задължения и правата на клиента, като в нарушение с разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на СВИ България Електроразпределение ЮГ ЕАД напълно неправомерно начислило допълнителна ел. енергия на стойност 507.59 лв. Не ставало ясно как ответникът е изчислил и периода, за който е коригирана сметката - за времето от 51 дни, т е. от 27.12.2016 г. до 16.02.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 48 и чл. 51, ал. 1 от ПИККЕ /на която и ответникът обосновавал корекцията/ в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригирал количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В конкретния случай липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които е определен периодът за корекция. Липсвали данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили вреди на дружеството и тези вреди да са в причинна връзка с виновното поведение, т.е. следвало да е налице действие или бездействие на потребителя В.С.В.. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Още повече, електромерът се намирал извън имота и никой освен служители на ответника нямали физически достъп до тях. Дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел. енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията лицата, които използват средства за измерване били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество, не следвало да влече като последица ощетяване на потребителя В.С.В., чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. Тъй като СТИ били собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежало на електроснабдителното дружество. В писмото липсвала информация, затова кога е извършена последната проверка на СТИ, което имало връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай че такава проверка не е направена, не можел да се определи началният момент, от който се е появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата е налице неотчитане или неточно отчитане на ел. енергия, от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество, каквото било налице към настоящият момент, тъй като сумата щяла да е недължимо платена. Констатациите за неизправност в отчитането на електромера се считат за недоказани. Следователно и претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енергия се явявала неоснователна и се твърди, че ел. енергия на стойност 507.59 лв. не била ползвана/потребена от ищеца. Липсвало каквото и да било основание за извършената корекционна процедура. Ответникът обосновавал вземането си с твърдението, че сумата е начислена на основание разпоредбите на чл. 48 и чл. 51. ал. I ПИКЕЕ. Според чл. 45. ал. 1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът извършва проверка на измервателни те системи, задължително се съставя протокол, който следва да бъда подписан както от представители на оператора, така и от клиента или негов представител /чл. 47, ал. 2 ПИКЬЕ/. Цитираните норми били въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и влезли в сила на 15.11.2013г., по арг. от чл. 5, ал. 5 от КРБ. Тези правила били издадени на основание законовата делегация, предвидена в чл. 83 от Закона за енергетиката. С тази норма на държавната комисия било възложено да издава подзаконови нормативни актове относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като материята, която регулаторът имал право да урежда нормативно, била изрично посочена. В точка 6 на чл. 83 било посочено, че комисията приема правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на делегиране на нормативна компетентност, органът, комуто тя е възложена, може да я упражнява само в границите определени в законовата разпоредба, чрез която е извършена делегацията. В противен случай би излязъл от рамките на компетентността си, което би довело до незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следвал от разпоредбата на чл. 2. ал. 2 от ЗНА, според който компетентността за издаване на нормативни актове не може да бъде прехвърляна, от което следвало, че делегирането е изключение, като обхваща само изрично предвидени в закона предели. Той се потвърждавал и от чл. 12 от 3НА, според който актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Анализът на разпоредбата на чл. 83. т. 6 от Закона за енергетиката водел до извод, че комисията е компетентна да определи нормативно правила относно принципите, начините, местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за установяване на случаитс на неизмерена, неточно и / или неправилно измерена ел. енергия се отнасяло не до отговорността на потребителя на епергия или разпределението на риска от неправилно отчитане на доставена енергия, а засягало единствено способите, по които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му документиране. Разпоредбите относно начина на извършване на проверките на средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на служителите при установяване на неточност в измерването. По своята същност нормите отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия въвеждали форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на задължения на потребителя, докато не бъде установено, че неизмерването е резултат от негово виновно поведение - арг. от чл. 82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване /в случая електромерът/ бил собственост на електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол относно годността му представлявало неизпълнение на задължения на доставчика. Това е така, защото той ползва уреда за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и носи задължение да го поддържа в изправност. Случаите на обективна отговорност представлявали отклонение ог принципа, че без вина няма отговорност и се регламентирали от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагали първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на облигационното и търговското право - арг. от чл. 3, ал. 1 ЗНА. За уреждане на други отношения от същата материя, съгласно чл. 3, ад. 2 от ЗНА можело да се издава подзаконов нормативен акт, но дори когато подзаконовият акт създава първична уредба, тя следвало да е в съответствие с нормите от по-висока йерархия, включително с тези, от които се извеждат правни принципи, каквито били чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Този извод се налагал от чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове. От гореизложеното следвал извод, че разпоредбата, регламентираща отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел. енергия да получи плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно измерената енергия, било необходимо да бъде установена с норма на специалния закон, уреждащ обществените отношения във връзка с покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая бил Законът за енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто представлявали ПИКЕЕ, можел единствено да допълни и уточни законовата норма, като установи нормативно методиката, по която следва да става преизчисляването. Отделен оставал въпросът, че в конкретния случай липсвала каквато и да е констатация за процент на грешка в отчитането, респективно за стойност на потребена, но незаплатена ел. енергия. Както когато не била налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто бил настоящият случай/, така и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не бил посочен точният период, не можело се отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период било неприемливо, тъй като допускало доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, "отчетен период" бил произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни, е формиран. В този смисъл клаузата на чл. 48, чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, регламентиращи едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, се счита за неравноправна, тъй като създава в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушавала основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия, противоречала и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и в границите, очертани в същата норма. Противоречала и на залегналите в ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност принципи, а именно фактурирането на консумираната ел. енергия да се базира само на действително потребление, без значение дали става дума за отчетена или неотчетена от електромера на абоната ел.енергия /чл. 10. ал. 1 и ал. 2 от Директивата/. Тъй като не можело нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия да се дерогират разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената клауза била нищожна и не обвързвала с действието си страните, съответно - съда - с приложението й. Поради това ответникът не можел да коригира post factum потребителската сметка, щом не е определен точен период и не е отчетена реално консумираната електрическа енергия, и щом не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца. За ищеца възниквал правен интерес да предяви против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД отрицателен установителен иск, с който да се признае за установено, че В.С.В. не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД сумата 507.59 лв. по фактура № **********/14.02.2018г. за отчетен период 27.12.2016 г. до 16.02.2017 г., представляваща допълнително начислена ел. енергия, за която се твърди, че е ползвана от В.С.В., но не измерена, съответно незаплатена. В конкретния случай, при проверката не била констатирана грешка в отчитането. В протокола било посочено, че съществува съмнение за манипулация.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 507.59 лв. по фактура № **********/14.02.2018г за отчетен период от 27.12.2016 г. до 16.02.2017г. на основание чл. 124, aл. 1 ГПК. Претендират се разноски

             Постъпил е отговор от ответника, с който се моли искът да се отхвърли, като неоснователен. Сочи се, че на 16.02.2017г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоиз­точна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера, тъй като такова нареждане са получили за конкретна­та проверка, и са го поставили в безшевна торба, с цел да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 %. За тези действия извършилите проверката лица съставили Конс­тативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 337335/16.02.2017г., но въпреки положените усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, т.е. лицето, което в базата дани на ЕВН ЕР е заведено като клиент, с цел да присъства на проверката, същият не бил открит, поради което била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на опе­ратора на разпределителната електрическа мрежа, подписали и Констативния протокол. Процесният електромер впоследствие  бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извърш­ване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, при отваряне на електромера е конс­татирано следното: "осъществен е достъп до вътрешността на електромера. Окъсяване на куплунг Х2 от елект­ронната платка на електромера, свързващ платката с токовата пластина, чрез допълнително монтиран мост от проводник, водещ до промяна на метрологичните характеристика на електромера", а преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото, посочено в т.44. и т.4.6..» Вследствие на описаната манипулация електромерът измервал с отклонение, извън границите на допустимото, като това било посочено в т.4.4, и т.4.6. от изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 954/14,09.2017 г. С оглед на описаното по-горе и като било установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електричес­ка енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 б.А от ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 3510 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), била 507,59 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извърше­на корекцията, бил 90 дни, като първата дата - 27.12,2016 г, - началото на корекционния период, била датата на регу­лярен отчет на показанията на електромера, най-близкият до и попадащ в максималните 51 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената техническа проверка 16.02.2017 г. ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което издало и процесната фактура № **********/14.02.2018 г. за допълнително начислената сума, вследствие на установе­ното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх, № 6475235-1 14.02.2018 г. изпратило на адреса на кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Видно от представено­то известие за доставяне, писмото било изпратено на потребителя, но се е върнало като непотърсено. Счита се, че с изпращането на писмото с посочения изходящ номер, ответното дружество е изпълнило задълженията си да изпрати уведомление за извършената корекция на потребителя с препоръчано писмо с обратна разписка. В случая ставало дума за спор за дължимост на сума, начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за електрическа енергия" (иск по чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)), изключи­телно добре познати на този съд, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и последователна практика на Върховния касационен съд (ВКС), решаващите състави по причини, които оставали енигматични, продължавали автоматично да преписват мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово да уважават предявените искове от клиенти, по отношение на които е установено, че електромерите са манипулирани и отчитат доставяната им електрическа енергия с грешка, която винаги води до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Съществувало законово основание за начисляване процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото, да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена електрическа енергия (чл, 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл, 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че „. в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, чесредст- вото за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправил­ното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измер­ване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни", Тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза бил установен точ­ният процент на грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б "а" ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване". Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Считат се за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил това въз­действие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неп­равомерно въздействието върху електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказател­ния кодекс. Що се касае до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електрическа енергия, не се съ­държали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражняване правото на енергийния доставчик да из­върши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неп­равилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчи­ка на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено размест­ване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС. Цитира се практика. ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл, 98а, ал,1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавало електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № Оу-13/10.05.2008г./ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дъл­жимите от него суми при извършена корекция на сметката му, както следва: чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпредели­телното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.(2) В случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите су­ми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане." Не можело да се сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (вж, чл, 98а, ал. 2, т. б ЗЕ), може да се обоснове само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изиск­ване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общи­те си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) нямало подобна инструкция), още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС. Излагат се съображения. Чл. 24 имал следното съдържание:Чл.24. /1/ „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД констативни протоколи и справки за начис­лена енергия изчислява if коригира сметките за използвана от пот­ребителя електрическа енергия за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане." При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало, че са напълно еднакви, т.е, няма особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да при­ема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметралнопротивоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметка­та в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

            От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 124 ал. 1, от ГПК. 

В тежест на ответника е да докаже, че процесната сума му се дължи и основанието за това, както и да докаже наведените с отговора си твърдения на положителни факти.

Ищецът следва да провежда насрещно доказване. 

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 13.06.2018 г. от 15.20ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице, след внасяне на определения депозит.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от определението.        

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: