Номер 40606.11.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ШуменI-ви Състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
Секретар:В. С. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20203630201484 по описа за 2020 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 1729-0055/30.07.2020г.4/17.03.2020год.
на Директора на ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.209а ал.1 вр.
чл.63 ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателят е наложено административно наказание
“глоба” в размер от 300/триста/ лева. Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, но не се явява в съдебно заседание и не
изпраща процесуален представител .
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител в съдебно заседание
в лицето на гл.юриск. С., който моли за постановяване на решение, с което да се потвърди
обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 21.04.2020 г. около
12.20 часа жалбоподателят С. Т. се намирал на обществено място - на пл.“България“,
бул.“Плиска“ пред №34 без поставена защитна маска, която да покрива носа и устата му. По
същото време свидетелите И. П., Д. Д. и Х. Х. – и тримата служители към група „ООР“,
сектор „Охранителна полиция“ при РУ - Шумен се намирали в близост, като възприели
поведението на жалбоподателя и по-точно, че се намирал на открито обществено място, без
1
да е поставил предпазна маска по време на извънредно положение във връзка с СОVID 19,
съгласно Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, допълнена
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В тази връзка на
жалбоподателя Т. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 55 от
21.04.2020 г.,в който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, а именно, че се е намирал на
обществено място без поставена защитна маска, която да покрива носа и устата му, с което
не е изпълнил противоепидемичната мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, въведена с
т. 9, част I от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
изменена с негова Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. Актът е бил подписан от нарушителя,
без каквито и да било възражения. . Впоследствие в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е
депозирал сведения, в които сочи , че не носи маски и няма да носи, защото ги мрази. След
съставяне на акта административно-наказателното производство е било прекратено на
основание разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и преписката е била изпратена на Районна
прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 от НК, във
вр. чл. 355, ал. 1 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство
от 11.05.2020 г. било отказано образува на наказателно производство за престъпление от
общ характер, като било прието, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 9, ал. 2 от НК, а преписката била върната на ОД на МВР – Шумен с оглед преценка
относно реализиране на административно-наказателната отговорност на лицето. След
получаване на постановлението и въз основа на така съставения акт, съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно
постановление № 1729 – 0055 от 30.07.2020 г. на Директора на ОД на МВР – гр. Шумен, с
което на жалбоподателя С. Т. е наложено административно наказание “глоба” в размер на
300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя И. П., както и на свидетелите Д. Д. и Х. Х. -
свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най –
голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на
посочените свидетели, като същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки
един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалите събрани по
делото доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: Наказателното постановление № 1729 – 0055 от 30.07.2020 г. е
издадено от компетентен орган - от Директора на ОД на МВР – гр. Шумен по силата на
разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето. В хода на административно
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
2
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението
също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да
разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма,
поради, това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита
на нарушителя. Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно разпоредбата на
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /в сила към датата на извършване на
деянието/, при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на
отделен регион. В тази връзка със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изм. и доп. със
заповеди №№ РД-01-197 от 11.04.2020 г., РД-01-225 от 20.04.2020 г., РД-01-228 от
21.04.2020 г., РД-01-238 от 26.04.2020 г., РД-01-247/ 01.05.2020 г., РД-01- 249/03.05.2020 г.,
РД-01-256/11.05.2020 г. и РД-01-259/11.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването и по-
конкретно в т. 9, част I на същата, действаща към датата на нарушението, всички лица,
които се намират на открити или закрити обществени места (в това число транспортни
средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали,
улици, автобусни спирки и други), са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в това
число кърпа, шал и други). Разпоредбата на §1„а“ от Допълнителните разпоредби на Закона
за здравето дефинира понятието „обществено място“ - всички места, които са обществено
достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или
правото на достъп. Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в
неотложен случай, съобразно разпоредбата на чл. 73 от АПК и доколкото целта му е била
осигуряване на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява
издаването му без да бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване
и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторен факт е,
че в хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени
съображенията за неговото издаване. С оглед изложеното настоящият състав намира, че
посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на
деянието/21.04.2020 г./, като същата е била отменена едва след това със Заповед № РД-01-
263/14.05.2020 г., считано от 14.05.2020 г. От материалите по делото и по-конкретно от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
посочените по горе свидетели се установява по безспорен начин, че на 21.04.2020 г. по
3
време на действие на въведената с посочената по-горе заповед забрана за посещенията на
открити и закрити обществени места /в това число транспортни средства за обществен
превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни
спирки и други/ без да имат поставена защитна маска за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в това число кърпа, шал и други/,
жалбоподателят се е намира на пл.“България“ в Шумен, в непосредствена близост до
хранителен магазин , което место представлява „обществено место“ по смисъла, вложен в
разпоредбата на §1а от ДР на ЗЗ без поставена защитна маска, която да покрива носа и
устата му. С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателя е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ /в сила към 21.04.2020 г./, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в сила към 21.04.2020г./
и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната
му отговорност. При преценка на деянието съдът съобрази обстоятелството, че след
извършване на деянието, но преди издаване на наказателното постановление е последвала
промяна, както в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, така също и на разпоредбата на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ. В този смисъл обаче първоначално въведеният в разпоредбата на чл. 63, ал.
1 от ЗЗ текст не е отпаднал, а е бил видоизменен в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, който
съдържа идентична възможност за министъра на здравеопазването да въвежда временни
противоепидемиологични мерки. В същата насока е и изменението в разпоредбата на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, която първоначално е препращала към разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ,
доколкото именно в текста на същата /в сила към датата на извършване на деянието/ е била
предвидена възможността на министъра на здравеопазването да издава съответни заповеди,
въвеждащи временни противоепидемиологични мерки. След изменението такава
възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ /изм. бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.), поради което и разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от НК /изм. ДВ, бр.34 от
2020 г., в сила от 09.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ препраща именно
към текста на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ / в сила от от 09.04.2020 г./ предвижда наказание „глоба“ в размер от 300 до
1000 лева за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието съставлява престъпление.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това деяние минимум от 300 лева,
излагайки конкретни мотиви относно решението си, които се споделят напълно от
настоящия съдебен състав. В конкретната хипотеза извършеното от жалбоподателя не
следва да се третира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на
случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са
задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
4
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл.
28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се
счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието,
наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта
на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9
от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи
от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението,
стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и
значимостта на конкретно увредените отношения. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че същото представлява
административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК. В същото
време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява
Закона за здравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното
извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и
здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя
изложения в тази насока извод на административно-наказващия орган. Правилно е било
преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от
ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
граждани, свързана с разпространение на вируса и обявената глобална пандемия. Заради
пандемията по повод СОVID 19 се въведе извънредно положение в Република България,
преустанови се свободното предвижване на хора, взеха се поредица от мерки – здравни и
социални, за да се защити в максимална степен живота и здравето на гражданите на
Република България.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление 1729-0055/30.07.2020г.. на Директора
5
на ОДМВР - Шумен.,
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6