Решение по дело №259/2019 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 106
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20192220200259
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ  

 

гр.Нова Загора, 30.10.2019 г.

 

             Новозагорският районен съд колегия в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря: радка Чолакова

и в присъствието на прокурора                                             , като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ АНХ дело 259  по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалван е Електронен фиш/ЕФ/ серия К № 1111671,  издаден от ОДМВР – Сливен, с който на апелатора му било наложено административно наказание по ЗДвП.

         В жалбата се твърди, че на 12.06.2019 г. от полицейски служител му били връчени писма. Установил, че в тях има електронни фишове, един от които бил обжалвания. Видял, че били от 2015 г., заради което възразил при получаването им. На 13.06. 2019 г. отишъл в сектор „ПП“ ОДМВР Сливен, където му били връчени фишовете. Поискал да обжалва за давност, при което го препратили до Началника на сектора. В неговия кабинет и под негова диктовка написал жалба срещу фишовете. Той обяснил на жалбоподателя, че до 7-8 дни ще бъдат окомплектовани жалбите и изпратени до съда. При справка в съда в гр. Сливен и съда в гр. Нова Загора установил, че жалбата не била изпратена. Били му изпратили отговор, който получил на 28.06.2019 г. На 02.07.2019 г. жалбоподателя решил да се запише за среща с Директора на ОД МВР, но посрещналия го цивилен служител му обяснил, че ще запознае директора със случая, а за него 14 дн. срок за обжалване течал от датата на получаване на писмото  - отговор т.е., от 28.06.2019 г. Затова сега подавал жалбата.

         Жалбоподателят недоумявал защо ЕФ не му бил връчен до настоящия момент, а нарушението описано в него било извършено още през 2015 г. Не бил напуснал страната през това време и живее на един и същи адрес.

         Съгласно чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 82 от НК била изтекла погасителна давност. Нямало данни през годините да е бил търсен жалбоподателя, за да му се връчи ЕФ. Извършителят на административното нарушение не можел да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от извършителя на престъпление, а последните се отличават с по-висока степен на обществена опасност. В този смисъл не можело според разума на закона, отговорността за извършени престъпления да бъде погасена по давност в указаните в НК срокове, а административно наказателната отговорност да не бъде погасена в тези срокове.

         В този смисъл било и ТП № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. по описа на ВАС постановено от ОСС от НК на ВКС и II колегия на ВАС.

         Поради горното жалбоподателя моли съда да постанови решение, с което да се отмени ЕФ по давност.

         Районна прокуратура Нова Загора не изразява становище по жалбата.

         АНО моли да се потвърди ЕФ.

         В открито с.з. се явяват единствено жалбоподателят и процесуалния му представител адв. Х.Х., които заявяват, че поддържат жалбата.

         От събраните по делото доказателства, съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

         На жалбоподателят е съставен ЕФ серия К № 1111671, затова, че на 21.12.2015 г. в 15:56 часа в гр. Нова Загора, по ул. „П. Евтимий“ срещу бензиностанция „Лукойл“ в посока гр. Стара Загора, при ограничение за населено място 50 км/ч. въведено с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от – 3 км/ч. е установено нарушение с АТС „SITRAFFIC Lynx speed-ERS400 с МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № СН 0820АМ. Нарушението е заснето с АТС № 003059047В92, а скоростта на движение е 86 км/ч и превишение от 36 км/ч. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 200.00 лева. ЕФ е издаден въз основа на извлечения снимков материал.

         Видно от ЕФ, ръкописно под него е отбелязано, че същият е връчен на апелатора на 13.06.2019 г.

         На същата дата апелаторът е подал жалба до Началник сектор „ПП“ гр. Сливен, с която моли  ЕФ да бъде отменен като погасен по давност.

         С писмо рег. № 804000-4773 екз. № 2/21.06.2019 г. получено от апелатора по пощата на 28.06. с.г. е уведомен, че ЕФ е издаден за заснето нарушение, изпратен бил по пощата още на 08.01.2016 г. и разписката не била върната. Писмото съдържа и твърдения относно давностните срокове съгласно НК.

         Настоящата жалба е подадена чрез АНО на 03.07.2019 г.

         От така приетото за установено, което е безспорно, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

         Жалбоподателят е получил обжалвания ЕФ на 13.06.2019 г. когато му е бил връчен. Затова има изрично отбелязване върху ЕФ.  И самият жалбоподател в жалбата твърди, че е получил ЕФ на тази дата.

         С оглед горното, безспорно се установява датата на получаване на ЕФ от жалбоподателя.

         На същата дата – 13.06.2019 г. жалбоподателят е подал жалба до Началник сектор „ПП“ Сливен, отговора на която е получил на 28.06.2019 г., а настоящата жалба е подадена на 03.07.2019 г.

         От горното следва, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице срещу което е издаден обжалвания ЕФ и в законовия 14-дн. законов срок. Съгласно чл. 189 ал. 8 от ЗДвП, ЕФ подлежи на обжалване в 14-дн. срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6/гореописаната жалба има характер на такова/ - в 14 дн.срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

         Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

         Съгласно чл. 11 от ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго“.

         Съдът приема, че вмененото административно нарушение от обективна и субективна страна е осъществено, както  и че АУАН и НП са издадени от компетентен орган при спазване на материалния закон и процесуалните правила.

         Но се установи също, че от датата на издаването на ЕФ, до датата на връчване на същия е изминал период от време по-голям от три години /08.01.2016 г. до 13.06.2019 г./. Препращайки към НК, следва да се има предвид нормата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК. През този период административно-наказващия орган не е предприел никакви действия по преследване за реализиране на административно-наказателна отговорност срещу отговорното лице.

         Чл. 81 ал. 1 и 2 от НК сочат, че давността спира и се прекъсва с всяко действие предприето срещу лицето. В конкретния случай давността е прекъсната с издаването на ЕФ, което е последното осъществено от АНО по наказателно преследване – 08.01.2016 г. Няма никакви доказателства, че след тази дата АНО е извършил дейстия, с които да спре или прекъсне давността.

         Следователно на 08.01.2019 година тя е изтекла и едва на 13.06.2019 г. на апелатора е връчен ЕФ, но това действие на АНО е вече изключено по давност и това дава основание за отмяна на обжалваното НП.

         Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, серия К, № 1111671  издаден от  ОД на МВР град Сливен, с който на М.Г.П., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00/двеста/ лева, за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК пред Административен съд гр. Сливен.

 

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: