О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 223

 

гр. Пловдив, 18.06.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                                  РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 205/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от В.Г. против разпореждане № 2013/04.03.2020 г., постановено по гр.д. № 2918/    2019 г. по описа на П. окръжен съд – VІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно по изложените в частната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени и да върне делото на П. окръжен съд за извършване на последващи процесуални действия от съда и изпращане на депозираната от него касационна жалба на Върховния касационен съд. Претендира направените в производството по частната жалба разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на  *** и моли, ако такова бъде присъдено, то да бъде определено в размер на 25 лв. по чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ответникът по частната жалба „*** Б.Е.“ ЕАД – П. не е взел становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С решение № 124/30.01.2020 г., постановено в.гр.д. № 2918/ 2019 г. по описа на П. окръжен съд – VІ гр.с., е отменено решение № 3940/21.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1491/2019 по описа на П. районен съд, в частта, в която е признато за установено, че В.Н.Г. не дължи в полза на „*** Б.Е.“ ЕАД – П. сумата 1 324,74 лв. с ДДС по фактура № **********/31.12.2018 г. за отчетен период 25.11.2018 г. – 24.12.2018 г., както и в частта, в която „*** Б. Е.“ ЕАД е осъдено да заплати на В.Г. сумата 202,11 лв. разноски по делото, като вместо това е отхвърен предявеният от В.Г. против „*** Б.Е.“ ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията помежду им, че не дължи заплащане на 1 324,74 лв. с ДДС по фактура № **********/31.12.2018 г. за отчетен период 25.11.2018 г. – 24.12.2018 г., а решението е потвърдено в останалата обжалвана част /с което е отхвърлен искът над сумата 1 324,74 лв. до пълния претендиран размер от 6 218,48 лв./ и В.Г. е осъден да заплати на „*** Б.Е.“ ЕАД 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство и       10,26 лв. доплащане до пълния размер разноски, дължими в първоинстанционното производство.

Против това решение е постъпила касационна жалба вх.           № 7215/28.02.2020 г. от В.Г., като в нея се твърди, че то е неправилно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да бъде уважен предявеният от него отрицателен установителен иск за признаване за установено, че В.Г. не дължи на „*** Б.Е.“ ЕАД сумата 6 218,48 лв. с ДДС по гореописаната фактура.

С обжалваното разпореждане окръжният съд е върнал касационната жалба поради това, че е подадена против решение, което не подлежи на обжалване.

Настоящият състав не споделя направения от окръжния съд правен извод.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Безспорно е, че ищецът В.Г. е твърдял, че е битов клиент на ответното дружество, в което качество оспорва дължимостта на сумата по издадената му фактура, а ответникът е търговско дружество, осъществяваща дейност по предоставяне на електрическа енергия по занятие, както и че обжалваното решение е постановено на 30.01.2020 г.,

С изменението на чл. 113 от ГПК /ДВ бр. 100/20.12.2019 г./ е прието, че образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

Независимо, че настоящият състав намира, че систематичното място на тази разпоредба е в Раздел ІІ Местна подсъдност и без изричното изменение или допълнение на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, която е императивна и като такава не подлежи на разширително тълкуване, тя не може да бъде прилагана като разграничителен критерий относно вида и характера на делото, а единствено до определения процесуален ред, по който се разглежда материалноправният спор, предвид константната съдебна практика на Върховния касационен съд след изменението на чл. 113 от ГПК /за пример вж. О. № 491/28.05.2020 г. по гр.д. № 589/2020 г. на ІІІ г.о. и цитираните в него актове/ приема, че тя следва да определи възможността за касационно обжалване в случая. 

Предвид гореизложените мотиви съдът счита, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото – върнато на окръжния съд за извършване на процесуални действия по подадената от В.Г. касационна жалба.

Съдът не следва да се произнася по направените в настоящото производство разноски от жалбоподателя, като те ще се присъдят в зависимост от крайния изход на делото. 

Ето защо съдът

 

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 2013/04.03.2020 г., постановено по гр.д. № 2918/2019 г. по описа на П. окръжен съд – VІ гр.с.

ВРЪЩА ДЕЛОТО  на П. окръжен съд за извършване на процесуални действия по подадената от В.Н.Г. касационна жалба вх. № 7215/28.02.2020 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                          2.