№ 221
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20225300101732 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Ищецът В. П. З., ЕГН **********, с адрес гр. ***, моли съда да
постанови решение, по силата на което да осъди „Уайнинвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия,
бл.71, вх.Б, ет.3, ап.8, да й заплати сумата от 35 000 лв., като получена без
основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата е превела от
собствената си банкова сметка, на 12.09.2017г., по банковата сметка на
ответното дружество сумата от 35 000 лв. Твърди, че тази сума е
предоставена като временна финансова помощ на ответното дружество, като
за уреждане на отношенията си страните били сключили на 15.09.2017г.
договор за заем. Твърди, че ответното дружество оспорва наличието на
заемно правоотношение, като оспорва подписът, положен в договора за заем
за заемател, да е изпълнен от *** на дружество и отказва да върне на ищцата
получената сума. Поради оспорване авторството на положения в договора за
заем подпис на *** на ответното дружество ищцата твърди, че преведената от
нея по банковата сметка на ответното дружество сума в размер на 35 000 лв. е
1
дадена при начална липса на основание и претендира нейното връщане, като
получена без основание от ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен, с искане да бъде отхвърлен.
Ответникът твърди, че не е получавал по договор за заем сума от 35 000 лв.
Оспорва твърдението договорът за заем да е сключен във връзка с
преведената на 12.09.2017г. сума.
Във връзка с отговора на исковата молба, на основание чл.143, ал.2 от
ГПК, ищцата е пояснила, с писмена молба от 19.09.2022г., че сумата е
преведена на 12.09.2017г. при начална липса на основание, като впоследствие
страните не са сключвали какъвто и да е било договор, уреждащ превода на
сумата от 35 000 лв. и създаващ основание за задържане на сумата.
В отговор на направените от ищцата уточнения с молбата от 19.09.2022г.
ответникът, в първото по делото заседание, е заявил, че не оспорва, че е
получил сумата от 35 000 лв. по банковата си сметка, като твърди наличие на
основание за получаване на сумата договор за финансова помощ, съгласно
който не е договорен срок за връщане на сумата. Твърди, че сумата
представлява временна финансова помощ, за която има уговорка за нейното
връщане, но без уговорен падеж – без срок за нейното връщане.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска.
В доказателствена тежест на ищцата е да установи, че е превела по
сметка на ответника сумата от 35 000 лв. Това обстоятелство не е спорно
между страните, като същото се установява и от приетото по делото като
писмено доказателство платежно нареждане /л.6/. Установява се, че на
12.09.2017г. ищцата е превела от собствената си банкова сметка по банковата
сметка на ответното дружество сумата от 35 000 лв. В платежното като
основание за превода е посочено „договор за временна финансова помощ“.
По делото е прието заключение по съдебно- счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните и което заключение съдът кредитира като
2
обективно и мотивирано, изготвено в отговор на поставените въпроси.
Съгласно заключението получената на 12.09.2017г. парична сума в размер на
35 000 лв. е отразена в баланса на ответното дружество, в баланса на
ответното дружество към 31.12.2017г. получената сума е включена в перо
„други задължения“. Сумата е отразена и като задължение в оборотната
ведомост на дружеството за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. по сметка
499 „Други кредитори“. В мотивната част на заключението е онагледено в
таблица задълженията на ответното дружество, включени в баланса на
дружеството към 31.12.2017г., като от таблицата се установява, че по
отношение на процесната сума– 35 000 лв., не е посочено името на конкретен
кредитор, за разлика от всички останали задължения, а е записано само
„контрагент“. В о.с.з. от 23.01.2023г. вещото лице пояснява, че първичният
счетоводен документ, който е отразен за получаването на сумата от 35 000 лв.
е платежното нареждане, с което е получена сумата и което е приложено по
делото. Вещото лице сочи, че е поискало от ответното дружество да
предостави документ за временна финансова помощ, във връзка с което на
вещото лице е предоставено решение на едноличния собственик на капитала
на дружеството от 12.09.2017г., по силата на което е взето решение за
снабдяване, поради недостиг на финансови средства, да се иска заем от В. З..
По делото е прието като писмено доказателство решение на едноличния
собственик на капитала на ответното дружество от дата 12.09.2017г. /л.57/, от
което се установява, че е взето решение ответното дружество да получи
финансова помощ от ищцата В. З., в размер на 35 000 лв., на основание
договор за финансова помощ, без лихва и без уговорен срок. Решението е
подписано от едноличния собственик на капитала на ответното дружество С.
Б..
В доказателствена тежест на ответника по иска за връщане на дадено
без основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на основание за получаване на даденото. С оглед
твърденията на ответника, конкретизирани в първото съдебно заседание,
върху ответника е разпределена доказателствена тежест да установи
наличието на основание за получаване на сумата, а именно сключен договор
между страните за финансова помощ, съгласно който не е договорен срок за
връщане на сумата, като на същия му е указано, на основание чл.146, ал.2 от
3
ГПК, че не сочи доказателства за това обстоятелство. При така
разпределената му доказателствена тежест и дадени изрични указания по
чл.146, ал.2 от ГПК, ответникът не ангажира доказателства за установяване
на обстоятелството, че между страните е сключен договор за финансова
помощ, съгласно който не е уговорен срок за връщане на предоставените
парични средства. Представеното решение на едноличния собственик на
капитала не може да обоснове извод за наличието на такова съглашение
между страните, тъй като същото представлява еднолично волеизявление на
собственика на капитала на ответното дружество, без да е скрепено с подпис
на ищцата. Това, че в платежното нареждане е посочено като основание
„договор за временна финансова помощ“, доколкото е налице оспорване от
страна на ищцата, че до сключването на такъв договор не се е стигнало, не
може да обоснове категоричен извод за наличието на облигационно
отношение между страните, даващо основание за получаването на сумата. От
заключението на ССчЕ също не може да направи извод за наличие на
основание за получаване на сумата от 35 000 лв. Сумата е отразена в баланса
на дружеството, осчетоводена въз основа на преводното нареждане, но това
не е достатъчно да се направи извод за наличието на основание за
получаването й, още повече, че името на ищцата не е включено като кредитор
на дружеството по отношение на тази сума от 35 000 лв. В баланса на
дружеството към 31.12.2017г. ищцата е включена като кредитор на друга сума
от 115 000 лв., но по отношение на сумата от 35 000 лв. не е посочен
конкретен кредитор, а е записано „контрагент“.
С оглед на гореизложеното предявеният иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Основателна е претенцията за заплащане на законна лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 29.06.2022г., до
окончателното изплащане на сумата.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – основателност на исковата претенция,
своевременно направената претенция за присъждане на разноски и
представените доказателства за тяхната направа, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, ищцата има право на направените в настоящото производство разноски,
като ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 5 200
4
лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Уайнинвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл.71, вх.Б, ет.3, ап.8, да заплати на
В. П. З., ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 35 000 лв. /тридесет и
пет хиляди лева/, като получена без основание на 12.09.2017г. чрез банков
превод, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Уайнинвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл.71, вх.Б, ет.3, ап.8, да заплати на
В. П. З., ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 5200 лв. /пет хиляди и
двеста лева/, разноски за производството по гр. дело № 1732/ 2022 г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите могат да заплатени от ответника „Уайнинвест“ ЕООД на
ищцата В. П. З. по следната банкова сметка: ***, с титуляр В. П. З..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5