№ 960
гр. Варна , 02.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900415 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по приета за разглеждане редовна искова молба вх.№
12618/28.06.2021г на Х. ДЖ. М.. АЛ-Т., с която е предявен ТЪРГОВСКИ СПОР (глава 32 от
ГПК)за прекратяване на търговско дружество „ЮРОЛИНК ИНВЕСТМЪНТС“ЕООД поради
неудовлетворено вземане на кредитор към едноличен собственик– длъжник в принудително
изпълнение, по реда на чл. 517 ал.4 ТЗ.
В хода на размяна на книжата ответникът е възразил по допустимостта на
претенцията на ищеца, като е оспорил интерес от упражняване на правото му като
взискател, насочил изпълнение върху дял, притежаван от длъжник, чието задължение не е
установено със стабилно изпълнително основание.
В изпълнение на задълженията си да следи служебно за допустимост на предявения
иск, съдът съобрази следното:
Макар че правото на принудително изпълнение не е част от предмета на
делото(изчерпващ се с пораждането на потестативното право на взискателя да
трансформира притежаване от длъжника членствено правоотношение в търговско
дружество във събираемо вземане за ликвидационен дял), то е в преюдициална връзка по
смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК с упражняването на това право( по арг. от т.2 на ТРОСГТК
2/2017 на ВКС). Наложилата се трайно съдебна практика (Определение № 72 от 3.02.2017 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2313/2016 г., I т. о., ТК и Определение № 99 от 24.02.2017 г. на ВКС по
ч. т. д. № 251/2017 г., II т. о., ТК) възприема принципа за неразривната връзка на
обусловеност между активната процесуална легитимация на ищеца – взискател с паричен
дълг и изпълняемото материално право, чието удовлетворение взискателя търси чрез
принудително въздействие в правната сфера на трето лице(търговско дружество-ответник
по иск по чл. 517 ГПК). Като се отчита невъзможност за прилагане на съществуващият
компенсаторен механизъм, гарантиращ страните в процеса в случаите на упражняване на
1
правото на принудително изпълнение преди изпълнителното основание да е стабилизирано
като акт, с които спорът между правните субекти е разрешен по окончателен начин, в
практиката се приема, че висящността на спора относно правото на кредитора, легитимиран
предварително с изпълнителен лист, е процесуална пречка за упражняване на
потестативното право спрямо третото юридическо лице като част от способ за принудително
изпълнение по чл. 517 ГПК.
В случая, ищецът основава претенцията си на овластяването му като взисакател по
дело, образувано за събиране на дълг, присъден с Решение №260074/14.05.2021г. по
в.гр.д.552/2020г на АпС-Варна. При служебна справка в деловодни книги съдът установява,
че този акт е бил постановен при обжалване на решение по гр.д. 728/19г на ВОС, за което
понастоящем няма данни да е влязло в сила. Молителят е представил доказателства за
упражнено право на касационно обжалване срещу осъдителното въззивно решение.
Съдът отчита стабилизирането на изпълняемото решение като преюдициално
обстоятелство, обуславящо ефективното провеждане на способа за принудително
изпълнение, представляващо от своя страна положителна предпоставка за упражняване на
правото на конституивен иск за прекратяване на дейността на юридическото лице.
Движението на настоящото производство следва да бъде спряно до окончателното
разрешаване на спора за дължимост на паричното вземане по гр.д. 728/19г на ВОС.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по т.д. 415/21г на ВОС, на осн. чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, до
приключване на производство по гр.д. 728/19г на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в седмичен срок от връчването на преписи на електронни адреси на
пълномощниците на насрещни страни( адв. Г. и адв. Г.), обявени при заявяване на достъп до
електронно дело през ЕПЕП.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2