Мотиви към решение № 803, постановено на
18.02.2020 г. по
НАХД № 333 по описа на Районен съд - Варна за
2020 г.
Производството по НАХД №
333 по описа на Районен съд - Варна за 2020 г. е образувано във връзка с
внесено в Районен съд - Варна във връзка с внесено в Районен съд - Варна
постановление на Районна прокуратура - Варна, с което на основание чл. 375 НПК
е направено предложение обв. А.Д.К. да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
глоба по реда на чл. 78а НК за това, че на 03.07.2019 г. в гр. Варна по бул.
„Васил Левски“, управлявал моторно превозно средство – мотопед с рама №
LAEAKA1006B803243, което не е регистрирано по надлежния ред, установен в чл.
140, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 2, чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I –
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление
по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представител на Районна прокуратура -
Варна не се явява.
Защитникът адв. В.Т. заявява, че
са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а НК, като моли за налагане на
глоба в минимален размер, излагайки съображения, че е обв.
К. е в затруднено материално положение и предвид доброто му процесуално
поведение.
Разпитан в хода на
досъдебното производство обв. А.Д.К. заявява, че
мотопедът е закупен от него преди две години, когато получил обещание от
собственика да подпишат договор за покупко-продажба пред нотариус, но
впоследствие това не се случило. На процесната дата
управлявал мотопеда, тъй като се наложило да го прибере от ремонт. Упражнявайки
правото си на лична защита изразява съгласие със становището на защитника. В
последната си дума заявява, че се признава за виновен, изразява съжаление за
стореното. Моли за налагане на глоба.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият
А.Д.К. е роден на *** ***. Същият е български гражданин, с основно образование,
неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
На 03.07.2019
г. св. П.Г.П. и св. И.Т.Б. (полицейски служители в 02 РУ – Варна) били на
работа в наряд като автопатрул за времето от 08,00
часа до 20,00 ч. При обход на района на територията на 02 РУ – Варна на бул.
„Васил Левски“ около 09,45 часа забелязали мотопед с регистрационна табела с №
481LHJ. Същият се движел в посока бул. „Княз Борис I“. Контролните органи
спрели за проверка мотопеда, като водачът на същия представил документ, в който
бил изписан номер на рама LAEAKA1006B803243.
Полицейските служители направили справка с оперативния дежурен служител в 02 РУ
– Варна и установили, че обв. К. няма СУМПС.
По случая било образувано досъдебно
производство със съставянето на протокола за първото действие по разследването
- оглед на местопроизшествие, обект на който бил управлявания от обв. К. мотопед.
В хода на досъдебното производство се
установило, че управляваното от обв. К. моторно
превозно средство не е регистрирано в Република България. След получена справка
от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ се установило, че
процесното моторно превозно средство е било регистрирано във Федерална
република Германия с регистрационни табели 481LHJ, като регистрацията е била валидна
от 07.07.2016 г. до 28.02.2017 г.
По отношение на доказателствата:
Гореописаната фактическа
обстановка се установи и потвърди от събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства: обясненията на обв. А.Д.К. (л. 18 от ДП), показанията на св. П.Г.П. (л. 20
то ДП) и св. И.Т.Б. (л. 21 от ДП); писмените доказателства: сертификат за
съвместимост с превод от немски на български език (л. 31 – 33 и л. 35 от ДП);
писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна (л. 36 от ДП); справка за
нарушител/водач (л. 37 от ДП); писмо от дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ при МВР (л. 38 от ДП) и справка за съдимост.
Авторството на деянието и
субективната му страна се установяват на първо място от показанията на св. П.Г.П.
и св. И.Т.Б.. Същите последователно и в необходимата пълнота излагат основните
относими към предмета на доказване обстоятелства, а именно че непосредствено са
възприели обв. К. да управлява процесното моторно
превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред. Съдът
кредитира изцяло показанията на посочените двама свидетели, тъй като не
съдържат противоречия в себе си и такива помежду им. На следващо място
показанията на св. П. и св. Б. се подкрепят и от направеното самопризнание от обв. К..
При преценка на
доказателствената стойност на обясненията на обв. К.,
дадени в хода на съдебното следствие, съдът взе предвид, че същите имат
характер както на доказателствено средство, така и на средство за защита. В
конкретния случай в обясненията на обвиняемия се съдържат самопризнания, поради
което представляват едно от най - достоверните доказателствени средства за
установяване на съставомерните факти.
Обстоятелството, че
управляваното от обвиняемия моторно превозно средство не е било регистрирано по
надлежния ред се установява от постъпилите по делото писмо от сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна и писмо от дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ при МВР, като в първото е посочено, че моторното превозно
средство не е регистрирано в Република България, а от второто се установява, че
регистрацията му на територията на Федерална република Германия е била валидна
до 28.02.2017 г.
Съдът кредитира всички събрани по делото писмени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина
по делото, доколкото същите са непротиворечиви.
Съдът намира, че
изготвените по делото 2 бр. технически експертизи не могат да бъдат източник на
доказателствени изводи, доколкото според вещите лица не може да се установи
дали представената по делото регистрационна табела с надпис 481LHJ е истинска. Същото заключение е дадено и по отношение на
изследваното свидетелство за регистрация на МПС.
От правна страна:
При така изложената
фактическа обстановка, съдът намира, че обв.А.Д.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
За съставомерността на деянието по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК е необходимо кумулативното наличие на следните обективни признаци от състава
на престъпление :1. деецът да управлява МПС и 2. същото да не е регистрирано по
надлежния ред на територията на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. В ал. 2 от същата разпоредба е
предвидено, че условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната.
В изпълнение на законовата делегация министърът на
вътрешните работи е издал Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, по реда на която е следвало да бъде регистрирано
моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия.
От обективна страна обв. К. *** е
управлявал моторно превозно средство – мотопед с рама № LAEAKA1006B803243,
което не е регистрирано по посочения по-горе надлежен ред.
От субективна страна обв. К. е
действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието – съзнавал е, че управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред, тъй като същото е било закупено от него преди
около две години и от тогава е с поставени регистрационни табели на друга държава.
Поради гореизложените съображения и въз основа на посочените
доказателства, съдът намери, че обв. А.Д.К. е извършил престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК, предмет на
повдигнатото му обвинение.
По отношение на
вида и размера на наказанието:
Съдът намери, че обв. К.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а
именно – за извършеното от обв. А. престъпление се предвижда наказание лишаване
от свобода за срок до една година или глоба от петстотин до хиляда лева; деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието;
спрямо него не е бил прилаган институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, както и с деянието не са причинени никакви
имуществени вреди.
По изложените съображения съдът на основание
чл.78А, ал.1 НК освободи обв. К. от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК, като му
наложи административно наказание глоба.
При индивидуализацията на
наказанието съдът не отчете отегчаващи
отговорността обстоятелства.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало на обв. К., трудовата му
ангажираност и изразеното съжаление за стореното.
Поради това, че са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът счете, че на обв. К. следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер от 1000 лв.
По веществените доказателства и разноските:
На основание чл. 112, ал. 2 НПК съдът върна на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна 1 бр. регистрационна табела с изписан
номер 481HJ.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди А.Д.К. да
заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Варна направените в
досъдебното производство разноски в общ размер на 291,19 лв. (двеста деветдесет
и един лева и деветнадесет стотинки).
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: