Р Е Ш Е Н И Е
292/8.4.2021г.
Гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, осми
състав, в открито заседание на осми април две хиля ди и двадесет и първа година,
в състав:
Съдия: Светомир Бабаков
Секретар Янка Вукева
като разгледа административно дело
номер 390 по описа за 2021 година,
На
основание чл. 111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС,
В
името на народа, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № Л-440/30.03.2021 г. на началника на Затвора Пазарджик, поправена със
Заповед № Л-516/07.04.2021 г., с която на Й.А.А. е наложено наказание
„Изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“.
ОСЪЖДА
Началника на Затвора Пазарджик да заплати от бюджета на Затвора Пазарджик
сумата от 10 (десет) лв. държавна такса, в полза на бюджета на Административен
съд Пазарджик.
На
основание чл. 111, ал. 7 от ЗИНЗС решението на административния съд ПОДЛЕЖИ на
касационно оспорване по реда на глава Дванадесета от АПК пред тричленен състав
на същия съд, в 7-дневен срок, считано от днес.
МОТИВИ
Производството е по реда на чл.111
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на Й.А.А. *** против Заповед № Л-440/30.03.2021 г. на началника на Затвора
Пазарджик, поправена със Заповед № Л-516/07.04.2021 г., с която на Й.А.А. е
наложено наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се
явява лично и поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че не е извършил
нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание. Моли съда да
отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата- Началника на Затвора Пазарджик, редовно
призован се представлява от процесуален представител- юрк. Р. Представил е
административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Моли
заповедта да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна
Административен съд Пазарджик, като
взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и
закона, намира за установено следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.111, ал.1 ЗИНЗС, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа
необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
От събраните по делото доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 29.03.2021 г., около 05 ч.
сутринта, в килия № 903 в Затвора Пазарджик, св. И.К. се събудил преди
останалите си съкилийници. Знаел, че жалбоподателя разполага с мобилен телефон
и решил да проведе по него разговор с приятелката му, докато последния спи и
при възможност да прави с нея секс по скайп. В изпълнение на своя план, св. К.
отишъл в тоалетната на килията набрал телефонния номер на приятелката на
жалбоподателя и я поканил да се съблече гола. Жалбоподателят обаче се събудил и
осуетил по- нататъшните действия на виртуалната двойка. Извикал на св. К. на
висок глас „Иване, какво правиш?, при което св. К. се ядосал и му счупил
телефона. От викането се събудили св. Р.,
св. Г. и св. Ю., а жалбоподателят започнал да блъска по вратата, за да се появи
на местопроизшествието надзирател.
Така изложената фактическа
обстановка се установява изцяло от показанията на св. М. Г., св. И. Ю. и св. Г.
Р., както и от писмените доказателства по делото/докладни справки, обяснения и
др./ Съдът кредитира показанията на св. М. Г., св. И. Ю. и св. Г. Р., тъй като
същите са незаинтересовани, логични, подробни и последователни, като всеки един
от свидетелите възпроизвежда факти и обстоятелства, на които непосредствено е
станал очевидец. Показанията на св. К.. съдът не кредитира, тъй като същите са
в драстичен дисонанс с показанията на останалите разпитани свидетели. Освен
това, очевидно след свадата, св. К. е във влошени отношения с жалбоподателя,
след като твърди, че последния го е ударил, а и е възникнал конфликт между
двамата по повод на лични отношения с лице от женски пол.
Писмените обяснения дадени от
свидетелите съдът кредитира само доколкото същите си кореспондират със
заявеното от тях в показанията им, тъй като именно показанията са дадени
непосредствено пред съда и под страх от наказателна отговорност. Докладната
записка на инсп. Е.. Б.. се кредитира,
но следва да се има предвид, че посочения служител не е бил пряк очевидец на
конфликта.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
На първо място, Заповед № Л-440/30.03.2021 г. на началника на Затвора
Пазарджик е издадена от компетентен орган- Началника на Затвора Пазарджик.
Същата е поправена на основание чл. 62
ал.2 от АПК със Заповед № Л-516/07.04.2021 г., доколкото е била допусната
очевидна фактическа грешка в частта относно размера на наложеното наказание.
При издаването на заповедта са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
довели до неспазване на установената форма по чл. 59 ал.2 т.4 от АПК, както и
противоречие с приложимия материален
закон. Съображенията за това са следните:
Няма спор, че жалбоподателят Й.А.
изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик. Спорен е въпросът,
дали е извършил нарушение по чл. 100, ал.2 т.8 от ЗИНЗС, а именно дали е
осъществил физическа саморазправа с лишения от свобода И.К.. От доказателствата
по делото не се установи по несъмнен и категоричен начин, че А. е посегнал на К..
Дори напротив, разпитаните свидетели очевидци са категорични, че удари между
двамата не са разменяни. При това положение не е безспорно доказан механизма,
по който е причинено зачервяване и подуване под лявото око на К..
Според нормата на чл.100, ал.1 ЗИНЗС
дисциплинарно нарушение е деяние /действие или бездействие/, извършено виновно
от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се
имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към
служители или лишени от свобода. Такова не се доказа да е извършено от
жалбоподателя, поне не и от вида, за който е дисциплинарно санкциониран по
настоящото производство.
Дори и да се приеме, че
жалбоподателят е извършил дисциплинарното нарушение, в заповедта не са изложени
мотиви за срока на наложеното наказание. Такива липсват и в приложените в
административната преписка доказателства.
При определяне срока на
дисциплинарното наказание административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност, но същият следва да обоснове спазването на
границите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви. След като
законодателят е предвидил срок „до 14 денонощия“, то административният орган е
следвало да обоснове защо е определил срок именно от 7 денонощия. Като не е
сторил това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие с целта на закона и е пречка за съдебен контрол относно спазване принципа за
съразмерност /чл.6 АПК/. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава съдебния контрол за законосъобразност и
правото на защита на страните. При издаване на административен акт в условията
на оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви е основание за неговата
отмяна. В конкретния случай изобщо липсват мотиви относно срока на
наложеното наказание.
Липсата на мотиви относно срока, за
който се прилага принудителната административна мярка води до невъзможност да
бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на
индивидуалния административен акт с целта на закона, което е изискване за
неговата законосъобразност -чл.146, т.5 АПК.
Освен това съобразно нормата на
чл.102, ал.1 ЗИНЗС, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения
от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние. В
случая административният орган не е извършил такава преценка. При определяне на
процесното наказание и неговия срок не са взети предвид обстоятелствата при
които е извършено нарушението- провокиращото поведение на пострадалия и
чувството на силно раздразнение у дееца. Все пак, деецът е заварил пострадалия
да прави виртуален секс с неговата приятелка и то по собствения му мобилен телефон, които
обстоятелства е следвало да смекчат неговата дисциплинарна отговорност.
Следвало е административния орган да прецени и възможността за налагане на друг
вид дисциплинарно наказание или да изложи убедителни съображения, защо приема,
че именно този вид наказание /което в най- висока степен засяга правата на
лишения от свобода/ е именно подходящото в анализираната ситуация.
По тези съображения, съдът прие
оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава я отмени.
При този изход на спора и доколкото жалбоподателя не е
внесъл ДТ в размер на 10 лв., съдът
присъди Началника на Затвора Пазарджик да я
заплати от бюджета на Затвора Пазарджик, в полза на бюджета на
Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ:/п/
Решение
от 16.7.2021г. по Административно дело 604/2021 Административен съд - Пазарджик
Решение № 605 от 16.07.2021 г. на Адм. съд Паз-к ,
дванадесети с-в, по адм. д. № 604/2021 г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 292/
08.04.2021 г. , постановено по адм. дело № 390/2021 г. по описа на
Административен съд Пазарджик .
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София да заплати на Й. А. А. – в момента изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода „ в Затвора гр. Пазарджик сторените по делото разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 200,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.