РЕШЕНИЕ
№ 261088/26.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12397 по описа
на съда за 2020
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д.М.М., ЕГН **********
срещу „Е. С.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** Т. – Г, иск с правно основание чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.4 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата 879,67 лв., представляваща платена на 22.06.2020 г. без основание
сума за коригирана потребена ел. енергия за обект с абонатен № * и клиентски № *
с адрес на потребление гр. Д., ул. „Р.“ бл. *, по издадена фактура № * г.,
начислена от длъжника без правно основание, представляваща корекция на сметка,
с период на корекцията от 30.05.2018 г. – 28.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.07.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед
№ * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № * г.
на ВРС.
Ищцата твърди в исковата молба, подадена чрез
адв. О.М., че ответникът е претендирал от нея процесната сума от 879,67 лв. по
фактура № * г. като корекция на сметката ѝ за ел. енергия. Била заплашена
със съд ако не плати процесната сума, поради което я превела чрез Изипей на
22.06.2020 г. Излага, че не е в облигационна връзка с ответника, както и че
сумата е платена без правно основание. Оспорва наличието на законово основание
за еднострано коригиране на сметката ѝ за ел. енергия при неизправност на
СТИ. Сочи, че предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури в полза доставчика на
електроенергия излизат извън делегираната от законодателя ЗЕ компетентност на
КЕВР. Излага в тази връзка, че корекционна процедура въвежда безвиновна
отговорност за потребителите на ел. енергия в противоречие с чл. 82 от ЗЗД,
поради което на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА нормите които я уреждат не
следва да се прилагат. Сочи, че ответникът би имал право да извърши едностранна
корекция само при доказано виновно договорно неизпълнение от потребителя.
Оспорва да е присъствала на процесната проверка, както и надлежното ѝ
извършване по реда на ПИКЕЕ. Оспорва да е получавала констативен протокол за
проверката. Обосновава правния си интерес от водене на производството с
обстоятелството, че срещу издадената в нейна полза заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № * г. на ВРС е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане
на сторените по разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ел. С.” АД, гр. В.,
чрез процесуалния му представител – адв. Н. Б. Потвърждават се обстоятелствата, че ищецът е в договорни отношения с
ответника за продажба на ел. енергия за посочения обект на потребление, че е
извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани
в констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството потребена
електрическа енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума
от 879,67 лв. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че
страните се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на ел.
енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергитиката,
ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Ен.С.“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.-Пр. Пр.” АД.
Посочва, че на 28.05.2020 г. е извършена техническа проверка на
процесното СТИ обслужващо обекта с клиентски № * и клиентски № *, за което е съставен констативен протокол № * г. Констатирано е
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. Електромерът
е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ,
където е извършена метрологична експертиза, за която е съставен Констативен
протокол № * г., като при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличието на преминала енергия
на тарифа 1.8.4 в размер от 004441,2 кВТч., която не е визуализирана на
дисплея. „Ел. С.“ АД е съставило становище за начисление на ел. енергия
от 10.06.2020 г., въз основа на което ответникът е издал фактура № * г. за сумата 879,67 лв. Твърди, че на ищцата
надлежно са връчени протоколът за извършената проверка и процесната фактура ,
чрез писма. Поддържа, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3
количество ел. енергия е реално доставено и консумирано от абоната и процесното
вземане се дължи от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД. В евентуалност се позовава на чл. 183 от ЗЗД, доколкото се касае за
реално доставено, съответно продадено, количество ел енергия, в която връзка се
позовава на практика обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. №
4160/2018 г. на ВКС, III г.о. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.
Ищцата доразвива съображенията си в писмена защита.
След преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
В полза на Д.М.М. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № * г. по ч.гр.д № * г. по описа на ВРС за
парично задължение, предмет на предявения иск в рамките на настоящето исково
производство. Заповедта е връчена на длъжника, който е възразил в срок, а
установителният иск предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в срока
по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Страните
по делото не спорят, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект находящ
се на адрес в гр. Д., ул. „Р.“ бл. *, с абонатен № * и клиентски № *.
Към
доказателствата по делото е приложен Протокол № * г. за последваща
периодична проверка на СТИ извършена от
„Е.Б.“ ООД, видно от който електромерът е с крайни показания по тарифа 1 –
7882,630 кВТч, а по тарифа 2 – 17547,949кВТч. Дадено е заключение за
съответствие на СТИ.
Видно от КП № * г.
на тази дата служители на „Електроразпределение север” АД са
монтирали в процесния обект на потребление СТИ фабр. № * с
показания от 007884 кВТч за нощна и 017547 кВТч за дневна тарифа.
От представения по делото КП за
техническа проверка № * г., се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ с
клиент 879,67, обслужващо обект гр. Д., ул. „Р.“ бл. 5, ап.3, с абонатен № * и клиентски № *, служители на „Ел. С.” АД са демонтирали
СТИ с фабр. № * с показания 011511 кВТч за
нощна и 027407 кВТч за дневна тарифа. СТИ е изпратeно за експертиза в
БИМ, а на
негово място е монтирано друго.
Протоколът е подписан от служителите и един свидетел,
подписът на който не е оспорен по надлежния ред.
Съгласно КП
от метрологична експертиза № * г. на БИМ, Регионален отдел - Варна не са установени
механични дефекти на кутията, клемите и клемнния блок на електромера, както и
да е осъществен достъпа до вътрешността на електромера. Относно техническото
състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп в
експертизата е отразено, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на
тарифа 4 – 004441,2 кВТч. Посочено е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
От
становище за начисляване на ел. енергия от 08.06.2020 г. се установява, че е
осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в
размер на 4441 кВТч, за
периода 30.05.2018 г. – 28.05.2020 г. Като основание на
корекцията е посочен чл. 55 от ПИКЕЕ.
Въз основа
на извършената корекция ответникът е издал фактура № * г. на стойност 879,67 лв. с
получател Д.М.М., досежно потребената ел. енергия в обекта за периода 30.05.2018 г. до 28.05.2020 г. Не се спори, че сумата по фактурата е платена от ищцата,
а и в приобщеното ч.гр.д. № * г. на ВРС се съдържа и разписка от Изипей за извършеното
плащане от 22.06.2020 г.
С писмо с
изх. № от 10.06.2020 г. до Д.М.М., същата е уведомена от „Ел.с.” АД за извършената проверка на СТИ и корекциионна процедура.
Приложени са КП за проверката и процесната фактура.
Ответникът
по делото е ангажирал и гласни доказателства по делото посредством разпита на
призования свидетел С.Т.Г.. Последният сочи, че е съставил КП за проверката.
Опитали да прочетат с лаптоп процесното СТИ, но не успели и демонтирали същото
за проверка в БИМ.
От заключението на вещото лице инж. Н.В. по
допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно
дадено се установява, че СТИ е било метрологично годно до 2024 г. и към датата
на проверката – 28.05.2020 г. е било годно техническо средство за измерване на
ел. енергия. Експертът е посочил, че извършеното неправомерно претарифиране по
отделните регистри на СТИ е с цел неотчитане в пълен обем на енергията по двата
видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2. Т.е. установеното неправомерно софтуерно
вмешателство в СТИ, следствие на човешка намеса, цели да се пренасочат
показания от видимите регистри към скрития 1.8.4. Поддържа се, че електромерът
е отчел цялото количество на потребена ел. енергия от 4441 кВТч и, че то може да бъде отразено там само в
следствие на човешка намеса.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД при твърдение за начална липса на основание,
ищецът следва да докаже твърдението си за наличие на облигационна връзка с
ответника и даването, съответно получаването на нещо - в случая плащане на
процесната сума към ответника. В тежест на ответника - доставчик, в условията
на пълно и главно доказване, за да бъде отхвърлен искът, е да установи
дължимостта на сумата по корекцията, а именно той следва да установи
основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в
резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на
абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
По делото не се спори, че ищецът е битов
потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона за
енергетиката (ЗЕ), както и че имотът, който се обслужва от процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно страните по делото са
страни и по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при публично
известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Между страните по делото е спорно обаче дали
ответникът има право да извършва едностранна корекция и в частност налице ли са били предпоставките,
даващи право на дружеството да извърши такава корекция на посоченото в отговора
на исковата молба главно основание - чл. 55 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 35/30.04.2019
г. Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни
правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с оглед на
обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.
В тази връзка съгласно Решение № 200/30.12.2013
г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. меродавна за уредбата на обществените
отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само тази воля на
законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това
ред нормативни актове, а съобразно чл. 1 от ЗЕ обществените отношения, свързани
с осъществяването на дейностите по търговия с електрическа енергия се уреждат
именно от специалния закон.
В чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 41 от
2019 г., в сила от 21.05.2019 г. изрично е предвидена възможността за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, по ред и начин регламентиран в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), предложени от енергийните предприятия, но чието
приемане е от компетенцията на ДКЕВР (чл. 83 ал. 2 от ЗЕ). Правилата по своята
правна същност представляват подзаконов нормативен акт, който е задължителен
както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.
Считано от 04.05.2019 г., действащи са ПИКЕЕ,
обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 35 от 30.04.2019 г., следователно вземайки
предвид и гореизложеното то се налага извода, че към момента на проверката – 28.05.2020 г. е съществувало
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано измерени показания в невизуализиран регистър, ако е изпълнил
предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, която разпоредба
ответникът сочи като основание за възникване на процесното вземане, в случаите,
в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на СТИ операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри.
Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ – арг. от ал. 2 на чл. 55 от ПИКЕЕ.
В настоящия казус, от приобщения като
доказателство по делото КП за техническа проверка № * г. се установява, че в хода на проверката служители
на дружеството-оператор в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИККЕ
са съставили констативен протокол, обективиращ резултата от извършената
проверка, доколкото същият е подписан от двамата служители на търговеца и един
свидетел, с отбелязване че клиентът отсъства. Изпълнена е и хипотезата на ал. 4
от цитираната разпоредба, като препис от протокола е изпратен на потребителя,
ведно с фактурата за коригираното количество ел. енергия.
Видно от констативния протокол СТИ е демонтирано,
поставено в индивидуална опаковка пломбирана с пломба № 560691 и е изпратено в
БИМ за метрологичен контрол, резултатът от който е материализиран в КП за
метрологична експертиза № 403/02.06.2020 г. по описа на БИМ-Варна. От текста на КП на БИМ, представяващ официален
свидетелстващ документ в частта за лично възпритетите от съставителя факти, е
видно, че експертизата касае СТИ с номер идентичен на процесното, което освен
това е било доставено в БИМ в найлонов плик пломиран с пломба със същия номер,
като поставения от служителите на ответника. Т.е. от изложеното следва, че е
спазена и ал. 5 от чл. 49 от ПИКЕЕ.
На следващо място от приобщеното към
доказателствената съвкупност заключение
на вещото лице по назначената СТЕ, което съдът кредитира като мотивирано,
компетентно, пълно и обективно, се установява, че към датата на СТИ същото е
било метрологично годно.
Същевременно както КП № * г., така и базираното на него заключение на СТЕ сочат,
че на тази дата СТИ с фабр. № * е било монтирано в
процесния обект на потребление с показания от 007884 кВТч за нощна и 017547
кВТч за дневна тарифа, т.е. в регистри 1.8.1 и 1.8.2.
Респективно
СТИ не е било ново към датата на монтажа и не би могло да се презюмира, че
показанията му в невизуализирания регистър 1.8.3 са били нулеви, още повече че
по делото липсват доказателства за това, които ответникът да е ангажирал.
Респективно в процесния случай случай не би могло да се установи по несъмнен
начин, че измереното количество електрическа енергия в невизуализирания
регистър е натрупано именно след монтажа на СТИ, следователно не е спазена процедурата по извършване на
корекцията, установена в разпоредбите на чл. 55 от раздел IX от ПИКЕЕ, даваща
право на ответното дружество по облекчен ред да ангажира на отговорността на
потребителя при това специфично продажбено отношение.
В евентуалност ответникът е посочил като
правопораждащо основание на вземането си разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, позоваването
на която обаче съдът намира за неоснователно. В случая е изключено процесното
облигационно правоотношение да се субсумира като такова по продажба на ел.
енергия на краен потребител при пубично известни ОУ, доколкото
ответното-дружество не е краен снабдител с ел. енергия по смисъла на § 1, т.28а от ДР на ЗЕ, т.е. съществува уредена
със закона пречка да е страна по продажбено отношение с битови клиенти, по
аргумент от обратното на чл. 94а, ал.1 от ЗЕ, която разпоредба на специалния
закон има примат над нормите на общия ЗЗД.
В обобщение, съдът намира, че по делото не е
доказано наличието на основание годно да породи оспореното право на ответника
да начисли и претендира процесната сума от ищеца. При това положение след като
е твърдял, че е титуляр на това право, то ответникът е и страната по делото,
която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното
доказване на фактите годни да го породят. В случая правният резултат от
ненадлежното начисляване на сумата от 879,67 лв. по процесната фактура се изразява в уважаване на
исковата претенция предявена срещу дружеството.
С оглед изхода на спора разноските сторени от
ищцата в заповедното и в исковото производство за държавна такса от по 25,00
лв. следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид осъществената от
адв. Огнян Минчев безплатно проц. представителство по реда на чл. 38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата в негова ползва следва да бъдат присъдени сумите от
по 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото
производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „Ел. С.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** Т. – Г, дължи на Д.М.М., ЕГН **********, сумата 879,67 лв., представляваща
платена на 22.06.2020 г. без основание сума за коригирана потребена ел. енергия
за обект с абонатен № * и клиентски № * с адрес на потребление гр. Д., ул. „Р.“
бл. *, по издадена фактура № * г., начислена от длъжника без правно основание,
представляваща корекция на сметка, с период на корекцията от 30.05.2018 г. –
28.05.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.07.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед
№ * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № * г.
на ВРС, на
основание чл.
422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.4 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ел. С.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** Т.– Г да заплати на Д.М.М., ЕГН **********, сумата от 25,00 лв.,
представляваща сторените в заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 25,00 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ел.с.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Т. – Г да заплати на адв. О.М., вписан във АК- Р., със служебен адрес:
гр. В., бул. „Вл. В.“ № *,
сумата от 300,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д.
№ * г. по описа на ВРС, както и сумата от 300,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: