Р Е Ш Е Н И
Е
№: 05.06.2020г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На двадесет и втори май две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 59/2020г. по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й.В.С., ЕГН
**********,*** чрез адвокат П.В., член на САК, против Наказателно постановление
№ №17-0302-000395 издадено на 06.12.2017г. от Началника на РУП- Царево, с което за нарушение
на чл.150а ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева на
основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 300 лева на
основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на НП като
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност.
В с.з. жалбоподателя, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява.
В с.з. за АНО, редовно уведомен,
представител не се явява.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени
и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери
за установено следното:
На 24.10.2017г. около 11:52 часа в община Царево, на път Трети клас № 9901
км.18, с посока на движение от с.Варвара към гр.Ахтопол, полицейски наряд, в
състава на който бил св.Н.К. /мл.автоконтрольор при РУП-Царево към онзи момент/ спрял за проверка лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН
КАДИ“ 2.0 Д с peг. №*** управляван от жалбоподателя Й.В.С.. В хода на проверката полицейските служители установили
чрез справка по телефона от дежурния по ОДЧ в РУП-Царево, че водачът на лекия автомобил Й.В.С.
не притежава съответното за категорията свидетелство за управление на МПС,
както и че управляваното от него МПС е било спряно от движение, като МПС-то е
собственост на ЕТ „В. С.“ видно от свидетелството за регистрацията на автомобила с рег.№*********,
издадено на 24.09.2007г..
За така установеното нарушение, св.К.
съставил против Й.В.С. Акт за установяване на административно нарушение с бланков №782888/24.10.2017г., подписан от
жалбоподателя без възражения, като
приел, че същият е извършил съответно нарушение по чл.150 а ал.1 от ЗДвП и
нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.
От справка, направена в Търговския регистър към АВ, се доказва, че
физическото лице В. А. С. е регистриран като едноличен търговец на ЕТ „В. С.“ с
ЕИК *********.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички събрани доказателства, на 06.12.2017г.
Началникът на РУП-Царево е издал обжалваното НП № 17-0302-000395/06.12.2017г.,
с което на жалбоподателя Й.В.С. за
нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300
лева на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.5 ал.3 т.2
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП..
Препис от НП е връчено на Й.С. на 17.02.2020г. видно от инкорпорираната в
НП разписка, а жалбата е подадена на 19.02.2020г., видно от входящия
регистрационен номер на жалбата, подадена пряко до съда.
Във връзка с наведените в жалбата твърдения, че лицето В.А.С. е починало на
04.07.2013г., съдът служебно е извършил справка по реда на Наредба 14, видно от която лицето Й.В.С. е баща на жалбоподателя Й.В.С.,
като лицето В.А. С. действително е починал на 04.07.2013г.
От служебно извършаната от съда справка
в Гаранционния фонд, се установява, че към посочената в АУАН и НП дата - 24.10.2017г., лекия автомобил с рег.№****
не е притежавал сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по
делото писмени и устни доказателства. При така установената фактическа
обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е
процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в
чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните
в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното
постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите
разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до опорочаване на производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите
в акта за установяване на административно нарушение съответстват на
действителното положение и от събраните доказателства се установява, че на
посочените в НП място, дата и час, жалбоподателя Й.В.С. на инкриминираната дата
и място е управлявал посочения лек автомобил, т.е. на посочената в АУАН и НП дата
– 24.10.2017г. жалбоподателят Й.В.С. притежавал е качеството „водач“ по смисъла
на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП.
За нарушението по чл.150а ал.1 от ЗДвП /т.1 от НП/, съдът приема следното:
Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.
152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността
по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.4.
Разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП в приложимата към момента на
извършване на нарушението редакция /ДВ. бр.54 от 2010г., в сила от 19.01.2013г./,
гласи, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство.
Следва да се посочи, че свидетелството за управление на МПС се издава от
органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в
закона условия /чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП/ и удостоверява, че лицето има право
да управлява МПС от съответната категория.
В настоящия случай, от приложената
по делото справка за нарушител/водач безспорно се установява че на датата,
посочена както в АУАН, така и в НП като дата на нарушенията - 24.10.2017г.,
притежаваното от жалбоподателя Й.С. СУПМС е било с изтекъл срок на валидност –
изтекъл на 11.09.2010г.
Съгласно чл.50, ал.1 от Закона за българските лични документи (ЗБДС)
българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство. В разпоредбата на чл.51 от ЗБДС са посочени и
сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно
средство за съответните категории. В § 1 т.2 от ДР на същия закон са дефинирани
случаите на нередовен български личен документ и един от тях е документът да е
с изтекъл срок на валидност.
В конкретния случай, при извършената чрез ОДЧ проверка за лице – АИС-БДС, актосъставителят
е установил, че водача на процесното МПС е разполагал със свидетелство за
управление на МПС, което обаче е било с изтекъл срок на валидност (повече от 7
години) и следователно този документ е бил нередовен. СУМПС е подлежало на
подмяна, съобразно изискването на чл.151, ал.9, предл.II от ЗДвП. Липсата на
редовно свидетелство за управление на МПС следва да се приравни на липсата на
такова, тъй като единствено то удостоверява необходимата правоспособност на
водача да управлява МПС. В тази връзка следва да се посочи, че изискването на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП (в приложимата редакция), а именно за притежаване на свидетелство
за управление означава наличие на валидно такова и с оглед на срока, за който е
издадено, а не само за съответната категория. В този смисъл и Решение №
1094/ 17.06.2019 година по КНАХД №1066
по описа за 2019 година на Адм.съд –Бургас.
Следва да се посочи, че с
изменението на чл.150а, ал.1 от ЗДвП с ДВ. бр.2/2018г., изрично е въведено и изискваното
свидетелството за управление на водача да е в срок на валидност, но това не
означава, че едва тогава за първи път
е инкриминирано деянието, изразяващо се в управление на МПС със свидетелство за
управление, чийто срок на валидност е изтекъл. Както се спомена вече, С. е санкциониран не за това,
че управлява МПС с изтекъл срок на валидност, а за това, че същия не притежава
СУМПС, тъй като притежаваното от него такова, поради изтеклия му срок на
валидност, е станал нередовен документ, удостоверяващ правоспособността му да
бъде водач, т.е не е налице СУМПС, какъвто изисква нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП ( в приложимата редакция).
Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че АНО правилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП
( в приложимата редакция) за това, че на 24.10.2017г. е управлявал процесното МПС като не е притежавал
СУМПС за съответната категория, тъй като притежаваното от него такова, поради
изтеклия му срок на валидност, е станал нередовен документ, удостоверяващ правоспособността
му да бъде водач, т.е не е налице СУМПС, какъвто изисква нормата на чл.150а
ал.1 от ЗДвП ( в приложимата редакция).
За така извършеното от Й.В.С. нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП, АНО е приложил
санкционната норма на чл.177, ал.1 т.2
пр.1 от ЗДвП ( в
приложимата редакция), като е наложил на жалбоподателя глоба в максималния
размер, предвиден в закона, а именно: глоба в размер на 300 лева.
Следва да се отбележи обаче, че с
изменението на нормата на чл.150а ал.1 от ЗДвП в същото време е изменена и санкционната
разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП с ДВ. бр.2/2018г., като след изменението на санкционната норма сред
изчерпателно изброените хипотези не е изискването за срока на валидност на
СУМПС. От това следва, че нарушението на това задължение -свидетелството за управление на водача да е в
срок на валидност, се санкционира въз основа на общата санкционна разпоредба на
чл.185 от ЗДвП - за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лв. В случая е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН,
според която ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Предвид това, следва да се определи нов размер на административното наказание,
съобразно настъпилите промени. В този случай не се касае за преквалифициране на
деянието, тъй като фактите касаещи нарушената материалноправна норма си остават
същите, а за намаляване на наказанието, поради наличие на по-благоприятен за
лицето закон. Ето защо атакуваното НП в частта, с която за нарушение на
чл.150а, ал.1 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП на Й.В.С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., като се определи
на основание чл.185 от ЗДвП във връзка с
чл.3, ал.2 от ЗАНН административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
За нарушението по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП /т.2 от НП/, съдът приема следното:
Нормата на чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП забранява на водача да управлява пътно
превозно средство, спряно от движение. Текстът на чл. 177 ал.1 т.4 от ЗДвП
предвижда, че се наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно
превозно средство, спряно от движение, или състав от пътни превозни средства, в
който е включено спряно от движение пътно превозно средство, без разрешение на
службата за контрол на Министерството на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 172 ал.1 от ЗДвП изисква спирането от движение на МПС
да бъде извършено с мотивирана заповед на съответния компетентен орган.
От приложеното по делото свидетелство за регистрация на МПС се установява, че процесния автомобил се
води собственост на ЕТ „В. С.“ с ЕИК 121 286050, като от справката от ТР при АВ
се установява, че физическото лице В. А. С. е регистрирано като ЕТ „В. С.“ с
ЕИК 121 286050.
Видно от доказателствата по делото, на 03.08.2016 година Началникът на
РУП-Царево е издал против лицето В. А.С. заповед за налагане на ПАМ, с която временно
спира от движение на процесния автомобил за срок от 30 дни на основание чл.171
т.2 б.“и“ от ЗДвП / в редакцията към
датата на извършеното нарушение/ за това, че на 03.08.2016г. е предоставил
управлението на л.а. **** на неправоспособния Й.В.С., който има съставен АУАН
серия Г № 179802/03.08.2016г. от актосъставител при РУП-Царево. Тази заповед не
е била връчена на адресата В. А. С. и няма как да бъде връчена, тъй като от служебно извършената справка по реда на
Наредба 14 се установи, че лицето В. А. С. е починал на 04.07.2013г. /близо три
години преди издаването на заповедта/. Следва да се отбележи обаче, че тази заповед
подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, тъй като съгласно
чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената
административна мярка и административния орган може да пристъпи незабавно към
изпълнение. Срокът на наложена ПАМ започва да тече от момента, в който е иззето
свидетелството за регистрацията на автомобила съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, а
срокът за обжалването й започва да тече от момента на връчването й. От
представения по делото АУАН серия Г № 179802/03.08.2016г. срещу Й.С. за други
констатирани нарушения, се установява, че свидетелството за регистрация на процесния
автомобил е било отнето при съставянето на акта, а именно: на 03.08.2016г.,
като срокът на наложената ПАМ -временно
спиране от движение на процесния автомобил за срок от 30 дни, е изтекъл на
04.09.2016г. Следователно към датата на
проверката – 24.10.2017г. , процесният автомобил не е бил спрян от движение и Й.С.
не е осъществил от обективна страна вмененото му нарушението по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, поради което в тази му част НП следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 150 лева , определено съгласно
чл.8 вр.чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. с ДВ.
бр.45 от 15 Май 2020г./
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № №17-0302-000395 издадено на 06.12.2017г. от Началника на РУП- Царево в частта, с която за
нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП на Й.В.С. с ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 300
лева на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП , като неоснователно, и го ИЗМЕНЯ
в частта, с която за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП на Й.В.С. с ЕГН
********** му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.,
като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.185 от ЗДвП вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА ОД на
МВР-Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Й.В.С. с ЕГН **********, сумата в размер
на 150.00 / сто и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, определено
съгласно чл.8 вр.чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /изм.
с ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г./.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени
в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :