Р Е
Ш Е Н
И Е № 288
гр. Пловдив, 16. 10.2019 г.
Пловдивски Апелативен съд – трети
граждански състав в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Стела Дандарова
Величка Белева
при секретаря Антоанета Калайджиева
като разгледа докладваното от съдията Белева в.т.д. №
392/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 от ГПК,
образувано по въззивни жалби на ответниците А.Т.Т., ЕГН – ********** и „ З.Ф.
„АД, ЕИК ********* срещу Решение № 203 от 17.04.2019 г., постановено по т.д. №
15/2019 г. по описа на Окръжен Съд – С.З., с което е уважен предявения от
синдика на СД„ А.„ / в несъстоятелност /, ЕИК********* Е.Н.П. иск по чл. 647
ал. 1 т.4 от ТЗ като е обявена за относително недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на дружеството учредената с нот. акт № **, том
*, рег. № ***, н.д. № *******г. на нотариус рег. № ***, вписан в АВ – СВ – гр. С.З.
с вх. рег. № ***************г., акт **, том *** от неограничено отговорния
съдружник в събирателното дружество ответника А.Т. договорна ипотека върху
личен негов имот – Самостоятелен обект в сграда / СОС / – А., с идентификатор ******************,
ведно с прилежащите му избено и таванско помещения и съответните идеални части
от сградата, в полза на втория ответник „ З.Ф. „ АД - за обезпечаване паричното му вземане срещу
трето лице – длъжник „ Ф.„ ЕООД, ЕИК *********. Жалбоподателите поддържат
оплаквания за недопустимост, както и за неправилност на решението и искане за
неговата обезсилване и прекратяване на
производството по делото, евентуално за неговата отмяна и отхвърляне на иска.
От синдика на несъстоятелното
дружество Е.П. е депозиран отговор за неоснователност на жалбите.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по предявен на 16.07.2015 г. от Е.Н.П. в качеството й
на синдик на СДСД „ А.„ / в несъстоятелност /, ЕИК *********
против А.Т.Т. и „ З.Ф. „ АД иск с правно
основание чл. 647 ал. 1 т. 4 от ТЗ за прогласяване на относително
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на СД „ А.„ / в
несъстоятелност / на учредената на 27.08.2013
г. от неограничено отговорния му съдружник А.Т. договорна ипотека върху
личен негов имот, а именно СОС – А. с идентификатор ******************, ведно с
прилежащите му избено и таванско помещения и съответните идеални части от
сградата, в полза на „ З.Ф. „ АД - за
обезпечаване парично вземане на последния срещу трето лице – длъжник „ Ф.„
ЕООД, ЕИК *********. Възведените твърдения са че ипотеката е учредена в
едногодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и след началната
дата на неплатежоспособността.
Ответникът А.Т. не е депозирал отговор
на ИМ.
Ответникът „ З.Ф. „ АД е депозирал
отговор за неоснователност на иска, тъй
като имота – жилищен такъв, предмет на ипотеката е единствено жилище на
длъжника и неговото семейство и като така се явява несeквестируемо
имущество – чл. 444 ал. 1 т. 7 от ГПК и не се включва в масата на
несъстоятелността – чл. 619 ал. 4 от ТЗ.
По делото е безспорно установено че с
решение № 263/03.06.2014 г.- допълнено с решение № 210/9.6.2015 г. по т.д. / н/ № 74/2014 г., е открито производство
по несъстоятелност на СД „ А.„ и
неограничено отговорните му съдружници А. Т. и В.С.Т., обявени са в
несъстоятелност, определена е начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011 г., открито е производство
по несъстоятелност по отношение на дружеството и съдружниците, постановена е
обща възбрана и запор върху имуществото и е прекратена дейността на
предприятието. С Решение № 263/3.6.2014 г. производството по несъстоятелността
е спряно, с последващо Решение 167/07.05.2015 г. е възобновено, с Определение от
04.06.2015 г. за постоянен синдик на дружеството е назначена Е.Н. П.. Молбата
по чл. 625 от ТЗ, по която е образувано производството по несъстоятелност и
постановени горепосочените актове е депозирана в съда на 11.03.2014 г.
Безспорно установено е още че с нот. акт № **, том *, рег. № ***, н.д. № *******г.
на нотариус рег. № ***, вписан в АВ – СВ – гр. С.З. с вх. рег. № ***************г.,
акт **, том *** неограничено отговорният съдружник А.Т. със съгласието на
съпругата си В.Т.е учредил договорна ипотека върху свой личен имот –
самостоятелен обект в сграда – а., с идентификатор ******************, ведно с
прилежащите му избено и таванско помещения и съответните идеални части от
сградата, в полза на втория ответник „ З.Ф. „ АД - за обезпечаване паричното му вземане срещу
трето лице – длъжник „ Ф.„ ЕООД, ЕИК *********.
Няма спор – в каквато насока и
ангажирани по делото писмени доказателства, че учредената върху този имот ипотека е втора
по ред, като първата по ред такава е учредена през 2009 г. от ответника Т. в
полза на „ О. „ АД за обезпечаване негови и на съпругата му В.Т. парични
задължения по договор за банков кредит. Безпротиворечиво установено е още че по
образувани от ипотекарния кредитор О.„ АД изпълнителни производства имотът е бил продаден на публична продан и при
разпределение на постъпилата от проданта сума за ответника „ З. Ф. „ АД е разпределена сума от 49 014,55
лв., която все още не му е предадена поради депозирани срещу разпределението жалби
по чл. 463 от ГПК.
Прието е влязло в сила на 04.01.2016
г. съдебно решение по т.д. № 188/2015 г. на ОС – С.З., с което са обявени за
нищожни извършените от В.С.Т. чрез два договора за доброволна делба – от **********г.
и от **********г., безвъзмездни разпореждания с лични недвижими имоти, находящи
се в гр. С.З. – а. и г. с идентификатори
*****************и *****************.
При така установеното и във връзка с
възведените по делото твърдения и възражения първоинстанционният съд е уважил
иска, като е приел че процесната ипотека е учредена след началната дата на
неплатежоспособността и в едногодишен срок преди подаване на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност, а апартамента предмет на
ипотеката не е единственото жилище на длъжника и неговото семейство доколкото
съпругата му В.Т. притежава друг жилищен имот – апартамента, предмет на
цитираното по горе съдебно решение. С оглед обявяването на нищожността на
извършеното за него отчуждаване същото никога не е породило своите правни
последици, следователно жилището е собственост на Т. не само понастоящем, но и
към датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност и към началната дата на неплатежоспособността. Относно
несеквестируемостта на апартамента, предмет на процесната ипотека е посочено още че с оглед безспорно
установеното че той е вече отчужден чрез проведеното от ипотекарния кредитор О.
„ АД принудително изпълнение, то публичната му продан и трансформирането чрез
нея на този недвижим имот в паричната му равностойност разрешава въпроса за
неговата секвестируемост.
Поддържаните в жалбите оплаквания са
на първо място по допустимостта на решението. Твърди се да е недопустимо като
постановено по недопустим иск защото: Предявен е от синдика П. в качеството й
на орган по несъстоятелността на СД „ А.„, но не и като орган по
несъстоятелността на неограничено отговорния съдружник А.Т., чието лично
имущество е отделно и служи за удовлетворяване на неговите кредитори, а не на
кредиторите на дружеството ; Предявен е след 1 – годишния срок по чл. 649 ал. 1
от ТЗ – исковата молба е била оставена без движение като нередовна и
нередовността отстранена след този срок и конкретно посочването от П. че
действа като синдик в качеството му на орган по несъстоятелността
представлявало предявяване на нов иск; Предявен е при липса на правен интерес –
поради отчуждаването на имота, предмет на ипотеката чрез проведената за него
публична продан той вече е извън
патримониума на неограничено отговорния съдружник Т. и като така и извън масата
на несъстоятелността, а включването му в нея е крайната цел на настоящото
производство, която с оглед продажбата му няма как да бъде постигната.
По същество въззивниците поддържат
оплаквания за неправилност на извода на съда досежно секвестируемостта на
апартамента, предмет на процесната ипотека. Настоява се той да е
несеквестируем, тъй като от апартамента, предмет на влязлото в сила решение по
т.д. 188/2015 г. В.Т.е собственик на ½ ид.ч. , а нормата на чл. 444 ал. 1 т. 7 от ГПК визира жилище, изцяло
собственост на длъжника и/или членовете на неговото семейство, а не идеални
части от такова. Освен това този жилищен имот не задоволявал жилищните нужди,
тъй като семейството включвало не само съпрузите А. и В. Т.. Макар и пълнолетни
двете им деца живеели с тях, а също и майката на Т. и същите не разполагали с
друго жилище. Поддържа се също така да е неправилен извода на съда че въпросът
за несеквестируемостта на имота бил разрешен с извършената по отношение на него
публична продан, като се счита че по делото отговор на този въпрос и съответно
на основателността на иска следвало да се даде в хипотеза ако жилището не бе
продадено.
Искът е допустим. По
изричната разпоредба на закона – чл. 610 от ТЗ, с откриване на производство по
несъстоятелност на СД такова производство се открива и по отношение на
неограничено отговорните му съдружници. Масата на несъстоятелността включва
както имуществото на дружеството, така и личното имущество на неограничено
отговорните съдружници, които макар да се държат разделно в общата маса на
несъстоятелността / чл. 743 ал. 1 от ТЗ / служат за удовлетворяване както на
кредиторите на дружеството, така и на кредиторите на съдружниците и неин орган
на управление е назначения синдик – и за
дружеството, и за неговите съдружници с неограничена отговорност. С оглед което
неоснователно е поддържаното възражение за недопустимост на иска, тъй като
синдика го е предявил само в качеството си на орган на управление на масата на
несъстоятелността на дружеството, както и че съгласно чл. 743 ал. 3 от ТЗ кредиторите
на дружеството нямали право да се удовлетворят и от личното имущество на
съдружниците. Неоснователно е и възражението че искът следва да се счита
предявен след едногодишния срок по чл. 649 ал. 1 от ТЗ, тъй като указаните от
съда негови нередовности са отстранени след изтичането на този срок, чрез което
всъщност бил предявен нов иск. Дадените уточнения не съставляват предявяване на
нов иск, а отстраняване нередовности на искова молба не променя датата на
предявяването й в съда. Налице е правен интерес от воденото на иска въпреки
отчуждаването на имота, предмет на процесната ипотека – с оглед неизвършеното
от ЧСИ разпределение на получената продажна цена, при което и за ответника „ З.Ф.
„ АД е определена парична сума за получаване и същата не му е предадена.
Правният интерес се обуславя от връщането на сумата в масата на
несъстоятелността, макар и имотът да не се върне в нея поради осъществената по
отношение на него публична продан по искане на кредитора „ О.„ АД с първа по
ред ипотека.
Искът е и основателен.
Разпореждане с правото на собственост
върху жилищен имот, извършено от самия длъжник е равнозначно на отказ от
несеквестируемостта от самия него. Действително учредяването на ипотека не
съставлява разпореждане с правото на собственост, но предвид извършената
публична продан на ипотекирания имот по инициатива на кредитора „О. „ АД с първа по ред ипотека въпросът за
неговата несеквестируемост е разрешен - този жилищен имот понастоящем не е на
длъжника, поради което и не може да се приеме че е единствено жилище за него и
семейството му и като така се явява несеквестируем. Без значение е би ли се
приел за такъв в предходен момент - когато
и ако не бе продаден. Този въпрос не стои по делото – противно на твърдяното от
въззивниците. С оглед изложеното без значение за спора е дали съпругата му
притежава друго жилище и задоволява ли то жилищните нужди на семейството в аспекта от колко членове се състои
последното. За пълнота обаче следва да се отбележи че и възведените в тази
насока възражения са неоснователни. Семейството по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК включва съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца - за които законът
изисква да живеят с родителите си, но не и пълнолетните / по отношение на които
такова изискване няма/, както и родителите на съпрузите. Разпоредбата също така
не изисква жилищният имот да е изцяло собственост на длъжника или членовете на
семейството, а само притежаваното да отговоря на критерия за задоволена жилищна
нужда. В случая семейството е двучленно и съгласно Наредбата за жилищните нужди
на длъжника и членовете на неговото семейство необходимата жилищна площ е 40
кв.м. – тоест жилищната нужда не е задоволена с притежаваната от съпругата Т.½
ид.ч. от апартамент с площ 59 кв.м. Това обаче – както се каза по горе, е
ирелевантно за несеквестируемостта на жилищния имот предмет на процесната
ипотека, съответно и за изхода на настоящия спор предвид извършената по
отношение на този имот публична продан.
Предвид изложеното жалбите са
неоснователни, обжалваното решение за уважаване на иска е правилно и се
потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат
въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ по жалбите в размер на 389,
11 лева – всеки от тях.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И
Потвърждава Решение №
203 от 17.04.2019 г., постановено по т.д. № 15/2019 г. по описа на Окръжен Съд
– С.З..
Осъжда
А.Т.Т., ЕГН – ********** да заплати
държавна такса за въззивното производство в размер на 389, 11 лева / триста
осемдесет и девет лева и единадесет стотинки/ - в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен Съд – П.
Осъжда
„ З.Ф. „ АД *** , ЕИК ********* да заплати държавна такса за въззивното
производство в размер на 389, 11 лв. / триста осемдесет и девет лева и
единадесет стотинки / - в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен Съд – П.
Решението може да се обжалва пред Върховен
Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: