О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. С., 12.06.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в открито заседание на седми април две хиляди и
седемнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Веселина Христова,
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8547 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
От синдика в течащото производството по несъстоятелност – Р.К. – синдик на „О.Д.Е.Л.” ЕООД – в несъстоятелност, е представен пред съда по несъстоятелността списък на приетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, както и списък на приетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В списъка на приетите вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са включени такива в пункт пет, чиито кредитор е „О.б.б.“ АД и съставляват, както следва : 1./ 3 530 902,01 лв. – парични задължения по Договор за кредитна линия от 15.07.2008 г. и допълнителни споразумения към него /488 218,88 лв. – съдебно присъдена главница; 210 940,67 лв. – присъдена законна лихва върху главницата за периода от 23.01.2012 г. до 19.01.2017 г. вкл.; 1 588 965, 19 лв. – просрочена главница; 17 420,95 лв. – договорни лихви към 14.07.2011 г.; 1 225 075,33 лв. – наказателни лихви начислени за периода от 14.07.2011 г. до 19.01.2017 г., вкл. и 281 лв. – разноски/. Посочените вземания са разпределени от синдика в т. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ – главници, разноски и лихви възникнали за времето до момента на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност и по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ – лихви начислени след датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Синдикът е приел, че описаните вземания с източник – договор за кредитна линия от 15.07.2008 г. са от категорията на необезпечените, защото към датата на предявяване на същите отсъствали доказателства, че представения договор за особен залог върху съвкупност от движими вещи на длъжника, вписан в ЦРОЗ под № 2008071501737, подновени вписвания в ЦРОЗ с номера 2009121502115 и 2011042901212 и договор за залог на съвкупност от настоящи и бъдещи вземания на длъжника, които е вписан в ЦРОЗ под № 2009121502179, да са подновени в срока по чл. 30 ЗОЗ, и 2./ 915 251,87 лв. – представляващи парични задължения произтичащи от поета солидарна отговорност по повод на договор за кредитна линия от 05.11.2008 г. и допълнителни споразумения към него /645 646,18 лв. – съдебно присъдена главница; 19 395,07 лв. – наказателни лихви начислени за периода от 14.07.2011 г. до 22.01.2012 г. и 250 210,62 лв. – законна лихва за периода от 23.01.2012 г. до 19.01.2017 г. вкл./. Посоченото вземания са разпределени от синдика в т. 722, ал. 1, т. 11 ТЗ и е отбелязано, че същите са необезпечени.
Списъците на приетите вземания са обявени в търговския регистър на 10.02.2017 г. В производството по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите от синдика не са изготвяни списъци на неприети вземания.
На 17.02.2017 г. от кредитора „О.б.б.” АД е подадено възражение срещу списъка на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност на длъжника - „О.Д.Е.Л.” ЕООД по отношение на вземането възлизащо в размер на сумата от 3 530 902,01 лв., за което се настоява, че трябва да бъде прието с привилегия по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, защото е надлежно обезпечено с особен залог на съвкупност от настоящи и бъдещи вземания на длъжника, и този договор от 14.12.2009 г. е вписан в ЦРОЗ под № 2009121502179, което вписване е било подновено с вписване № 2014111902270 в срока по чл. 30 ЗОЗ, като в подкрепа на тезата си, възразилия кредитор е приложил доказателство – извадка от регистъра воден при ЦРОЗ. На следващо място се възразява, че вземанията на банката в размер на сумата от 915 251,87 лв. имащи за свои източник договор от 05.11.2008 г. с кредитополучател – „М. ПЧПК“ ЕООД, за които длъжника по производството носи солидарна отговорност, не са от категорията вземания възникнали по безвъзмездна сделка по смисъла на чл. 616, ал. 2, т. 3 ТЗ, респективно неправилно са отнесени към вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 11 ТЗ. Обосновава се виждане, че вземанията на Б.та по така цитирания договор трябва да бъдат приети в производството, като такива с привилегията ползвана по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, защото длъжника в производството по несъстоятелност е встъпил в договора за кредит по смисъла на чл. 101 ЗЗД в качеството на съдлъжник и е приел да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения по цитирания договор. Юридическият факт по възникването на качеството съдлежник на „О.Д.Е.Л.” ЕООД в разглеждания случай не можело да се подведе под критериите за безвъзмездна сделка, защото при евентуално плащане на дълга от страна на солидарния длъжник или претърпяване на принудително изпълнение, то същия би имал правото на регрес за платеното в повече от своята част по отношение на кредитополучателя – 127, ал. 2 ЗЗД. За безвъзмездност можело да се говори, ако длъжника се е отказал от регресните си права спрямо кредитополучателя по сделката или пък не е получил никаква престация по кредитната сделка. Правната природа на встъпването в дълг разкривала особености, които отличавали тази сделка, като възмездна, защото встъпващото в дълг лице, всъщност получавало облага от това си правно положение по материалното правоотношение, а именно – възможността да реализира регресни права по отношение на другия съдлъжник /кредитополучателя/. Споменава се и общоприетото правило в теорията на търговското право, че безвъзмездността в отношенията между търговци не съществува.
Синдикът Р.К. е представила становище по постъпилото възражение, в което заявява, че то е частично основателно по отношение на 3 530 902,01 лв., като тази сума действително трябвало да бъде разпределена, като вземане по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно обезпечено такова. Споменава се, че извода на синдика е изграден в обратната насока, защото при предявяване на това си вземане Б.та-кредитор не е ангажирала към доказателствата в подкрепа на същото, такива които да показват, че вписания особен залог върху съвкупност от настоящи и бъдещи вземания, с които е обезпечен дълга по договора з кредит от 15.07.2008 г. е бил надлежно подновен в срока по чл. 30 ЗОЗ от носителя на правата по това обезпечение. Предвид това, че с възражението си Б.та представя доказателство за такова подновяване, а именно вписване с № 2014111902270, то упражненото възражение против списъка в частта касаеща привилегията на това вземане трябва да се уважи, като се извърши промяна в списъка на приетите вземания и обсъжданото такова възлизащо в общ размер на сумата от 3 530 902,01 лв. да се включи по т. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото разполага с характеристиките на обезпечено с особен залог вземане. Синдикът, намира, че възражението на банката по отношение нейното вземане в размер на сумата от 915 251,87 лв., което произтича от договор за кредитна линия от 05.11.2008 г. и по което длъжника е поел качеството на солидарен длъжник е неоснователно и корекции в списъка относно тази му част не следва да се допускат от съда по несъстоятелността. Възприетата от синдика поредност на удовлетворяване на приети вземания по чл. 722, ал. 1, т. 11 ТЗ, произтичала от солидарната отговорност по два договора за кредит била съобразена с характера на отговорността на един солидарен длъжник. Изказва се мнението, че кредиторът разполага с едновременната възможност да потърси ангажиране отговорността на всеки един солидарен длъжник по дълга, вкл. и при условията на открито производство по несъстоятелност чрез упражняване на правата си по чл. 685 ТЗ. Макар при договора за встъпване в дълг уреден в чл. 101 ЗЗД едно трето лице да дава своето съгласие да поеме едно съществуващо задължение, като отговаря за него в условията на солидарност, респективно кредитора да запазва правата си и спрямо стария длъжник и да става кредитор на още едно лице, което отговаря наред със стария длъжник, то трябва да се отчете, че това има отношение единствено към основанието на обсъждания договор, но не му придава задължително възмезден характер, наличието на някаква кауза касае само вътрешните отношения между договарящите страни по сделката, но не може да й придаде възмезден характер. Напротив, според синдика договора оставал безвъзмезден, защото срещу поемането на едно чуждо задължение встъпващия в дълг не получавал насрещна престация, или поне в разглеждания случай не се наблюдавало наличието на такава. Извода в тази насока синдика свързва с това, че към момента на осъществяване на встъпването в дълг правото за усвояване на сумата по кредита е било вече възникнало, респективно изцяло упражнено от кредитополучателя и първоначален длъжник. В заключение синдика заявява, че с въведените в чл. 722, ал. 1 ТЗ правила за поредност на удовлетворяването на вземанията на кредиторите са продиктувани от целта да се даде предимство на вземанията, по които кредиторите са предоставяли в полза на длъжника реална престация пред тези кредитори, при която такава не е била давана, а разглежданата хипотеза касаела кредитор именно от втората група.
Длъжникът - „О.Д.Е.Л.” ЕООД – в несъстоятелност, не се възползва от правото да изрази становище по упражненото от страна на банката кредитор възражение против изготвените от синдика списъци на приетите вземания, в частта им относно привилегиите при които тези вземания са приети.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира следното:
Възражение на кредитора „О.б.б.” АД срещу списъка на приетите вземания предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 10.02.2017 г. - дата на обявяване на съставените по реда на чл. 686 ТЗ списъци на приетите вземания, и изтича на 17.02.2017 г., когато именно е депозирано и възражението на кредитора пред съда по несъстоятелността. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право да направи възражение срещу приети от синдика вземания, както и интерес от това, тези вземания да бъдат преместени в друг ред на разпределение по признак на привилегията, с която същите разполагат по смисъла на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Ето защо следва да се заключи, че това възражение е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е частично основателно.
По отношение на предявеното вземане възлизащо на сумата от 3 530 902,01 лв. – произтичащо от Договор за кредитна линия от 15.07.2008 г. и допълнителни споразумения към него, настоящата инстанция, като съобрази представените от кредитора в подкрепа на това му вземане писмени доказателства, и в частност тези установяващи наличието на заложно правоотношение имащо за свои правопораждащ факт – договор за особен залог на съвкупности от движими вещи и такъв за особен залог на бъдещи вземания и осъществените по отношение на същия вписвания в Централния регистър на особените залози, намира, че възражението насочено към искане упоменатото вземане да бъде включено, като такова ползващо се с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е доказано и като последица от това трябва да се уважи. Вярно е, че към момента на предявяване на обсъжданото вземане пред синдика в откритото производството по несъстоятелност от страна на възразилия кредитор не е представено надлежно доказателство, от което да се установява, че действието на вписания особен залог е подновено, така както се изисква по реда на чл. 30 ЗОЗ, но от приложеното с възражението удостоверение за вписвания във връзка с определена сделка в ЦРОЗ, се установява, че към датата 15.02.2017 г. вписвания особен залог под № 2009121502179 е бил подновен чрез вписване на 19.11.2014 г. осъществено под № 2014111902270, което означава, че обезпечителните права на кредитора произтичащи от този договор за особен залог не са се погасили, а обратно продължили са да съществуват и да ползват кредитора, вкл. към момента на предявяване на вземането му към заложния длъжник и длъжник в производството по несъстоятелност - „О.Д.Е.Л.” ЕООД, като сред тези права попада и правото предявеното вземане да се ползва с предвидената в чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ привилегия. Ето защо, макар кредитора да е представил доказателство за привилигированите си права едва в производството по оспорване списъка на приетите вземания изготвен от синдика, то същите следа да се зачетат и тези права да бъдат възприети от съда по несъстоятелността чрез осъществяване на корекция в списъка на вземанията, като същия бъде променен в насоката поискана с възражението.
По отношение
на предявеното вземане възлизащо на сумата от 915 251,87 лв. –
представляващи парични задължения произтичащи от поета солидарна отговорност по
повод на договор за кредитна линия от 05.11.2008 г. и допълнителни споразумения
към него, съдът по несъстоятелността приема следното : Съгласно чл. 101 от ЗЗД встъпването в дълг
е договор по силата на който трето лице се съгласява да поеме едно съществуващо
задължение като солидарен длъжник. Кредиторът запазва правата си срещу стария
длъжник и става кредитор на още едно лице, което отговоря солидарно със стария
длъжник. Встъпването в дълг намира приложение най-често при договорите за заем/кредит, където трето лице се съгласява по
различни съображения да се задължи солидарно със стария длъжник. В чл. 101
от ЗЗД са предвидени две разновидности на встъпването в дълг с оглед на
страните. Съглашението може да има за страни новия длъжник и кредитора /какъвто
характер безспорно има и процесното споразумение/, или между стария и новия
длъжник.
В настоящия случай по делото между страните не се спори, а и от представените доказателства се установява, че вземанията на банката, предявени в производството по несъстоятелност на „О.Д.Е.Л.” ЕООД произтичат от Договор за кредитна линия от 05.11.2008 г., сключен между „О.б.б.“ АД и „М. ПЧПК“ ЕООД и подписаните към същия няколко на брой допълнителни споразумения. Банката основава кредиторовото си качество спрямо длъжника в производството по несъстоятелност на плоскостта на правата си по договора за встъпване в дълг, като в случая трябва да се отбележи, че от събраните доказателства не може да се установи конкретната кауза /причина/, която е провокирала – „О.Д.Е.Л.” ЕООД да встъпи в дълга на „М. ПЧПК“ ЕООД спрямо банката. Дори обаче подобна причина да съществува, то тя би имала правно значение единствено за уредбата на вътрешните отношения между стария и новия длъжник, евентуално и за отношенията между новия длъжник и банката-кредитор, но няма отношение към възмездността на договора за встъпване в дълг, който си остава безвъзмезден тъй като срещу поемането на едно чуждо задължение встъпващият в дълг не получава нищо насреща. Това е така защото към момента на сключването на допълнителното споразумение за встъпване в дълг - 25.10.2010 г. правото за усвояване на сумата по кредита вече е възникнало и е било изцяло упражнено от първоначалния длъжник и кредитополучател - „М. ПЧПК“ ЕООД, като няма данни част от тези средства да са били насочени към длъжника в производството по несъстоятелност на някакво конкретно основание. Предвид изложеното следва да се приеме, че поемането на солидарна отговорност от длъжника по посочения договор за кредит попада в хипотезата на извършени от длъжника безвъзмездни сделки и за тях следва да е приложима нормата на чл. 722, ал. 1, т. 11 от Търговския закон във вр. с чл. 616, ал. 2, т. 3 от Търговския закон, в които е предвидено, че вземанията, възникнали на основание безвъзмездни сделки следва да се погасят едва след цялостното удовлетворяване на останалите кредитори. Това се налага именно от обстоятелството, че сделките по които дружеството не получава никаква насрещна престация обективно най-бързо биха го довели до неплатежоспособност и че тези сделки в най-голяма степен увреждат кредиторите на длъжника, които за вземанията си са предоставили насрещна престация. Аргумент в изложената насока е и това, че дали встъпването в дълг може да се квалифицира като възмездна или безвъзмездна сделка в отношенията между встъпващ длъжник - кредитор няма никакво отношение към настоящия случай тъй като с установената в чл. 722, ал. 1 от ТЗ поредност на удовлетворяване на вземанията законодателят е имал предвид да се даде предимство на вземанията по които кредиторите са предоставили насрещна престация пред тези кредитори, при които такава не е налице, а настоящият случай безспорно е именно такъв. Поради което и предявеното от банката- кредитор вземане в размер на сумата от 915 251,87 лв. следва да бъде приравнено на вземанията, произтичащи от безвъзмездна сделка и за които е установена поредност на удовлетворяване съгласно чл. 722, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 616, ал. 2, т. 3 от Търговския закон. Това налага разбирането, че това вземане трябва да бъде удовлетворено едва след цялостното удовлетворяване на останалите кредитори на длъжника - „О.Д.Е.Л.” ЕООД и за целите на настоящото производство да бъде квалифицирано като вземане с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 11 от ТЗ, което пък е предпоставка възражението на банката в частта му засягаща това й вземане да бъде оставено без уважение.
В изложената по-горе в съдебния акт насока следва да бъде изменен съставения от синдик списък на приетите вземания в частта му касаеща сумата от 3 530 902,01 лв., след което същият следва да бъде одобрен от съда на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ. Същевременно възражението на банката засягащо приетата от синдика поредност в привилегията на сумата възлизаща на 915 251,87 лв. – представляваща парични задължения произтичащи от поета солидарна отговорност по повод на договор за кредитна линия от 05.11.2008 г. трябва да се остави без уважение, поради неговата неоснователност.
С оглед на одобряване на списъка на приетите вземания и на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, съдът следва незабавно да свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 3 и т. 8 ТЗ.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ИЗМЕНЯ по възражение, подадено на 17.02.2017 г. от „О.Б.Б.” АД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „О.Д.Е.Л.” ЕООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър на 10.02.2017 г., като променя поредността в привилегията, с която разполага кредитора – „О.Б.Б.“ АД по отношение на вземането му в размер на сумата от 3 530 902,01 лв. произтичащо от Договор за кредитна линия от 15.07.2008 г. и допълнителни споразумения към него /488 218,88 лв. – съдебно присъдена главница; 210 940,67 лв. – присъдена законна лихва върху главницата за периода от 23.01.2012 г. до 19.01.2017 г. вкл.; 1 588 965, 19 лв. – просрочена главница; 17 420,95 лв. – договорни лихви към 14.07.2011 г.; 1 225 075,33 лв. – наказателни лихви начислени за периода от 14.07.2011 г. до 19.01.2017 г., вкл. и 281 лв. – разноски/, което вземане е обезпечено със сключен договор за особен залог върху съвкупности от вземания от 14.12.2009 г., който е вписан под № 2009121502179, а действието на вписването подновено с такова под № 2014111902270, като същата се, счита вместо по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 ТЗ, такава по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „О.Б.Б.“ АД, в частта му за сумата възлизаща в размер на 915 251,87 лв. – представляваща парични вземания произтичащи от поета солидарна отговорност по повод на сключен договор за кредитна линия от 05.11.2008 г., с което е поискано допускането на промяна в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „О.Д.Е.Л.” ЕООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър на 10.02.2017 г., с което възражение е поискано допускане в промяна реда на възприетата от синдика привилегия за удовлетворяване на посоченото вземане по смисъла на чл. 722, ал. 1 ТЗ
ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ при съобразяване на извършената промяна списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на О.Д.Е.Л.” ЕООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър на 10.02.2017 г. и е изменен от съда с настоящото определение.
СВИКВА на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ събрание на кредиторите на „О.Д.Е.Л.” ЕООД– в несъстоятелност, с ЕИК: *******, което ще се проведе на 23.06.2017 г. от 15:00 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. С., бул. “В.” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 2 състав, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, а именно: 1. Избор на постоянен синдик; 2. Определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника; 3. Определяне метода и условията на оценка на имуществото. 4. Избор на оценители и определяне на възнаграждението им.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: