Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
27.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
девети януари две хиляди и двадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 1359 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на К.В.К., с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №19-0851-000823
от дата 21.05.2019 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
– Добрич.
С наказателното постановление за
извършено адм.нарушение на чл.6, т.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя на основание чл.177, ал.3,
т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева.
С жалбата се моли обжалваното НП
да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно, издадено при
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото на защита.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от процесуален представител - адв.М.К. ***,
който поддържа искането за отмяна на НП на посочените в жалбата правни
основания.
Въззиваемата страна излага бланкетно становище във връзка с подадената жалба,
с което моли да се остави без уважение, а НП да се потвърди изцяло, като
правилно и законосъобразно.
След като подложи на анализ и преценка
събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната
проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
На 20.03.2019
г., около 14,33 часа свидетелят М.Г.Х. ***, в качеството си на длъжностно лице
установил движението на товарен автомобил –марка „ДАФ”,с рег.№ ****, който въпреки въведената с пътен знак „В
4” забрана, преминавал по ул.”Първа” в близост до дом №64, движейки се в посока
към центъра на селото. С оглед на въведената забрана за движение на товарни
автомобил по пътния участък, свидетелят иззел снимков материал от поставените
на кмеството в с.Стефаново видеокамери, след което го предал на длъжностни лица
от СПП-КАТ към ОД на МВР-Добрич. След предприети действия от дл.лица на СПП- КАТ
и направена справка в инф.регистър на МВР е установен собственикът, както и
самоличността на жалбоподателя, управлявал на горепосочената дата и час
товарния автомобил. Жалбоподателят попълнил декларация, съдържаща информация във връзка с разпоредбата на
чл.188 от ЗДвП, в която декларирал, че като водач на МПС е управлявал заснетия
на снимковия материал товарен автомобил „ДАФ” ФТ ЦФ 85.460, с рег. № ***,
преминал през населеното място на 20.03.2019 год., около 14:33:34 часа.
Въз основа
на представения снимков материал и съдържащата се в информация декларацията по чл.188
от ЗДвП, св.Я.К.П., в качеството си на дл. лице, притежаващо съответните
властнически правомощия привлякъл отговорността на жалбоподателя с Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия „Д”, бл.№ 961420/28.04.2019
год. за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен на дата 28.04.2019
г. в СПП-КАТ в отсъствие на жалбоподателя, без същият да бъде надлежно призован
за това процесуално действие. Впоследствие, на 15.05.2019 год. съставеният акт е
бил връчен на жалбоподателя, като при предявяването му е бил иззет контролния талон
към СУМПС.
Въз основа
на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП №19-0851-000823/21.05.2019 г.,
с което е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв.
В преклузивния срок на чл.59, ал.2
от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес
оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за
основателна.
/от правна страна/
Съдът споделя изцяло правните аргументи и доводи на
защитата, че при съставянето на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон, довели
до ограничаване на правото на защита. Във връзка с допуснатите нарушения съдът намира за необходимо да посочи, че
поначало административнонаказателния процес е строго формален. От това следва,
че заложените от законодателя нормативни
изисквания като процесуални правила трябва да бъдат реализирани едновременно и
перфектно, за да е налице един законосъобразен административно-наказателен акт. Не случайно изискванията в ЗАНН са регламентирани толкова подробно, което
несъмнено свързваме с високата правна и обществена значимост на засяганите
ценности, които в известна степен са съизмерими и с ценностите, засягани в
наказателния процес. В разглеждания случай,
констатираните от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаване на НП не могат да бъдат преодолени в хода на
съдебното производство по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Относно тези нарушения могат
да се изложат следните съображения:
На първо място, както при
съставяне на АУАН, така и при издаване на НП е допуснато особено съществено
нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване на правото на
защита, тъй като поставя в невъзможност привлечения към отговорност субект да разбере
за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му, за да може да се защити
и изгради защитната си теза в пълен обем. Този извод произтича от направеното неясно,
непълно и вътрешно противоречиво описание на изпълнителното деяние на
нарушението - чл.6, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. От една страна в НП е изложено като цифрово означение на
нарушението, че жалбоподателят е управлявал товарния автомобил, като не е спазил
пътен знак „В4” от ППЗДвП, а от друга страна е дадено словестно описание на
нарушението,за което се сочи, че се изразява в ..”навлизане след знак ,
забраняващнавлизането на МПС с размери,
маса и натоварване над означените” - означение, което се отнася за друг пътен
знак „В 18”. Очевидно е, че така изложено словестното описание на нарушението не кореспондира с цифровото
означение на нарушения пътен занак, за който наказващият орган твърди, че е бил
спазен от водача, нарушавайки забраната му. От своя страна соченото несъответствие
води до неяснота и вътрешно противоречиво на обвинителната теза, тъй като в
случая са посочени два различни пътни знака /”В-4” и „В-18”/, които макар и да принадлежат
към една и съща група и да имат забранителен характер, се разграничават по
своите символи и обхват на действие. Докато пътен знак „В-4” забранява
влизането на товарни автомобили, то пътният знак „В-18” забранява влизането на
ППС с маса, с товар, по-голяма от означената, т.е. той има по-широко приложно
поле и обхваща по-голям кръг от задължени лица, тъй като забраната в него се
отнася за всички ППС с маса, с товар,
по-голяма от означената, а не само за товарните автомобили, какъвто е обхватът
на забраната при поставен пътен знак „В4”.
Безспорно, че
разпоредбата на чл.48, ал.1 от ППЗДвП и
идентичната на нея норма на
чл.66,ал.2 от Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни
знаци допускат възможността под символа в пътен знак „В4” с число да се укаже масата в
тонове, като в този
случай забраната се отнася само за превозни средства или състав от ППС, чиято
маса с товар надвишава указаното число, какъвто е и настоящият случай, но това обстоятелство само по
себе си не
означава, че може да се постави знак за равенство между двата знака „В4” и „В18”, които си остават
самостоятелни и независими един от друг пътни знаци със специфични
характеристики и правно действие (изцяло
в тази насока реш.№ 453/08.11.2019 г. по к.а.н.д.№ 526/19 г. на АС-Добрич; Реш.от
06.11.2019 г. по к.а.н.д.№527/19 на АС-Добрич).
От данните по административно-наказателната преписка, както и от
допълнително събраните в хода на съдебното производство материали по проект за
„Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с.Стефаново,
общ. Добричка“, (”Заповед №1718/ 09.12.2016 г.,
издадена на осн.чл.44, ал.2 от ЗМСМА,чл.3 от ЗДвП и чл.39,т.4 и т.6 от Наредба
№19 за управление на общинските пътища на територията на общ.Добричка, издадена
от Кмета на Община Добричка) е видно, че
поставеният в
с. Стефаново знак, за който се сочи в НП, че не е спазен от водача на
товарния автомобил, е пътен знак
„В-4”, с поставена под него цифра „5“, респ. с него е въведена забрана за влизането на товарни автомобили над 5 тона. От изложените
обстоятелства следва, че след като е вменил на жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от , че не спазва пътен знак на пътен знак „В4”, а е посочил като нарушена въведена забрана,
отнасяща се за пътен знак „В18”, наказващият
орган е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до недоказаност на
обвинението, което е абсолютно основание за отмяна на НП. В контекста на
изложеното съдът изцяло споделя релевираните с жалбата и поддържани от защитата
претенции, за това, че правото правото на защита е било накърнено, доколкото не
са спазени императивни разпоредби на ЗАНН, респ. чл.42,т.3,т.4 и т.5 от ЗАНН при
съставянето на АУАН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН - при издаване на НП.
На следващо място, при съставяне на АУАН е допуснато
друго нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неспазване на императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно цитирания
текст от ЗАНН Актът за установяване на административно нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване
или установяване на нарушението. Изключение от този основен принцип
законодателят допуска в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да
се намери или след покана не се яви за съставяне на акта /хипотезата на чл.40,ал.2
от ЗАНН/, както и когато нарушението се основава на официални документи /в
хипотезата на чл.40,ал.4 от ЗАНН/. Единствено в тези случаи законодателят допуска
АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя. Разглеждания случай не е относим
към очертаните две хипотези на чл.40,ал.2 и чл.40,ал.4 от ЗАНН, тъй като нарушителят
е бил известен, но същият така и не е бил поканен да присъства при съставяне на
АУАН, а същият му е е бил връчен значително по-късно – на 15.05.2019 година.
Соченото съществено процесуално нарушение е накърнило правото на защита, тъй
като изначално, още в началния етап от административния процес е лишило жалбоподателя
от възможността да изложи своите обяснения
или възражения във връзка с вмененото му във вина нарушение. Без значение е обстоятелството,
че впоследствие му е бил връчен препис от акта /по арг. от положения подпис в
разписката/ и му е била предоставена възможност да изложи възражения в 3-дневен
срок пред наказващия орган. Съществено в случая за нарушението е това, че
жалбоподателят е бил поставен в обективна невъзможност да се запознае с всички доказателства,
на които се позовава актосъсатвителят и изгражда обвинителната теза. Коментираното
нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е ограничило правото
на защита на привлечения към отговорност нарушител, да реализира в пълен обем своите
права, доколкото не е могъл да се запознае
с доказателствата и фактите, на които се основава обвинителната теза.
На следващо
място, съдът констатира и друго допуснато нарушение на процесуалните правила
при съставяне на АУАН, което макар и да не ограничава на защитата, влияе върху
формалната законосъобразност на акта. Незнайно защо, св.М.Г.Х. фигурира и е
вписан в акта като „свидетел-очевидец” /присъствал при установяване на
нарушението/, при условие, че същият не е бил поканен да присъства при извършването
на това процесуално действие. Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърди
недвусмислено, че лично е установил нарушението, представил е снимковия
материал на служителите от КАТ, но така и не е присъствал при съставяне на
акта, респ. не е бил призован за това процесуално действие. Очевидно е, че в
АУАН е отразено несъществуващо обстоятелство, отнасящо се за свидетел, който не
е присъствал на това процесуално действие, а оттам и няма положен подпис в него.
Отразяването на неверни обстоятелства в АУАН, относно присъствието на свидетел,
без той да е присъствал на такова процесуално действие е нарушение, което
компрометира достоверността и формалната законосъобразност на акта.
А колкото до релевираните
претенции от защитата за неспазване на разпоредбата на чл.73, ал.1 от Наредба
№18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, за това, че
освен в началото на пътния участък, в
който се въведена забраната с пътен знак „В-4”, е следвало да се поставят
предварително пътни знаци на предходно кръстовище с допълнителна табела Т1, а
на напречните клонове на кръстовището – с допълнителна табела Т11, съдът не
споделя. Видно от представените материали във връзка с изпълнения проект за
организация на движението по общински път DOB 3102 - Заповед
№1718/09.12.2016 год. на Кмета на Община Добричка, е била въведена забрана
,чрез поставяне на пътен знак „В-4” с цифра „5” , респ. означението сочи, че е „Забранено
е влизането на товарни автомобили с тегло над пет тона”. Съдът приема, че
въведената забрана с пътен знак „В 4” е била сигнализирана и съобразена с с
нормативните изисквания както на Наредба №18 от 23.07.2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци, така и с ППЗДвП. Изцяло в тази насока са показанията
на св.М.Х., който пред съда недвусмислено посочи, че въведената забраната по
пътния участък е сигнализирана с два пътни знака – единият пътен знак е поставен
при идване от гр.Добрич, по пътя за Албена, а вторият е на самата отбивка за
с.Стефаново, който път е общински. В този смисъл, съдът счита, че въведената
със знак „В4” с цифра”5”забрана, ясно е указвала на водачите на МПС, че се
отнася за товарни автомобили с тегло над пет тона. Съдът намира за необходимо
да посочи още, че относно обстоятелството /доказателствения факт/, че
жалбоподателят на посочената дата и час в НП, при управление на товарния
автомобил е преминал през населеното място - с.Стефаново, обл.Добрич,
нарушавайки въведената забрана с пътен знак „В4” и означение с цифра „5” не се
води спор. Независимо от това , по изложените по-горе съображения и мотиви за
допуснати особено съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила поднадзорното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
О Т М Е Н Я Наказателно постановление №19-0851-000823 от дата 21.05.2019 година на
Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, с което на К.В.К.,
с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по
пътищата, на осн. чл.177, ал.3, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложена „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
СЪДИЯ :