Решение по дело №1486/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 18 юли 2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 20.06.2019 г. в състав:

 

                                                    Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря Мария Богданова

като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 1486 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Огоста 2017” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. „Проф. д-р Цветан Вълов“ № 14  срещу „Многопрофилна болница за активно лечение – Христо Ботев“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Втори юни“ № 66.

В същата се твърди, че страните са в облигационни отношения във връзка с доставени от ищеца на ответника услуги (транспортиране и третиране на опасни отпадъци) въз основа на договор за възлагане на обществена поръчка от 25.01.2018 г. и представляващата неразделна част от договора оферта-образец 1, за които са издадени посочените в исковата молба фактури, както и че точно е изпълнил задълженията си по облигационните правоотношения между страните. Ответникът е неизправна страна, тъй като не е заплащал извършените услуги на падежа. В чл. 11 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задълженията си по договора неизправната страна дължи неустойка в размер на 0,1% от стойността на неизпълнението за всеки просрочен ден, но не повече от 3%, поради което ищецът претендира неустойка в посочения в исковата молба размер.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 7 119,36 лева – главница за извършени в периода от 27.11.2018 г. до 06.02.2019 г. услуги по договор за обществена поръчка от 25.01.2018 г., за които са издадени следните фактури: № **********/27.11.2018 г., № **********/04.01.2019 г., № **********/04.01.2019 г. и № **********/06.02.2019 г. и сумата 151,49 лева – неустойка по чл. 11 от договор за обществена поръчка от 25.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2019 г. до изплащането на вземането. Претендира деловодни разноски.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

Ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение – Христо Ботев“ АД гр. Враца не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е взел становище по иска.

Със становище с вх. № 9862/18.06.2019 г. на Врачанския районен съд ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение – Христо Ботев“ АД гр. Враца е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани, без да наведе конкретни правоизключващи и правопогасяващи доводи.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

Видно от договор за обществена поръчка от 25.01.2018 г., ответната болница е възложила на ищцовото дружество да извършва услуги по събиране, транспортиране и третиране на опасни болнични отпадъци срещу заплащането на цена, описана в оферта на изпълнителя, представляваща неразделна част от договора и представена по делото, в размер на 34 400,00 лв. без ДДС за посочените в офертата прогнозни количества. В договора е предвидено събирането и транспортирането на опасните отпадъци да се извършва с транспорт, собственост на изпълнителя по график, с две посещения месечно, като графикът се съгласува между страните и включва дата на заявката и крайна дата на извозване на отпадъците, а при необходимост от допълнителна заявка – по телефон, факс или e-mail на изпълнителя. Срокът на действие на договора е 12 месеца, считано от подписването му (чл. 1-чл. 4 от договора). Плащането на доставените по договора услуги е предвидено да се извършва в срок 60 дни след датата на изпълнение на услугите, извършени през предходния месец и след представяне от изпълнителя на приемо-предавателни протоколи и фактура. Фактурирането се извършва всеки път на база на фактически предадените количества от страна на възложителя, съгласно екземпляр № 8 от Наредба № 2/2013 г. на МОСВ (чл. 5-чл. 6). Предвидена е и неустоечна клауза, съгласно която при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор, включително забавено и неточно изпълнение, както и задължение за плащане от страна на възложителя, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0,1% от стойността на неизпълнението за всеки просрочен ден, но не повече от 3% от стойността на неизпълнението, като страните по договора приемат, че не се счита за неизпълнение на договорните задължения предаването от страна на възложителя на по-малко количество опасни отпадъци (чл. 11).

Представени са като доказателства по делото в заверен препис процесните фактури: № **********/27.11.2018 г., № **********/04.01.2019 г., № **********/04.01.2019 г. и № **********/06.02.2019 г.

С 4 броя двустранно подписани идентификационни документи от следните дати: 27.11.2018 г., 04.01.2019 г., 04.01.2019 г. и 06.02.2019 г. (л. 13, 15, 17 и 19 от делото) страните са удостоверили факта на направени поръчки от възложителя, количеството и вида на опасните отпадъци, което се предава от възложителя и се приема от изпълнителя, при спазване на изискванията на договора за обществена поръчка от 25.01.2018 г. между страните. Количеството и вида на предадените опасни отпадъци са подробно описани и в представените по делото фактури.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

По главния иск:

Страните са били в облигационни отношения по силата на представения договор за обществена поръчка от 25.01.2018 г., който е създал трайни търговски отношения между тях за едногодишен период от сключването на договора по повод предоставянето от страна на ищеца на ответника на услуги, изразяващи се в транспортиране и третиране на опасни болнични отпадъци. Извършените съгласно договора услуги носят белезите на договор за изработка по чл. 258 и следващите от ЗЗД. За предоставените в срока на действие на договора услуги са издадени процесните фактури.

Наличието на заявки за предоставянето на услуги, количеството и вида на предадените от ответника на ищеца и приети от последния опасни отпадъци се установява от намиращите се на л. 12-19 от делото писмени документи.

Предвид особеностите на сключения между страните договор, който е за събиране, транспортиране и третиране на опасни отпадъци се налага извод, че по естеството си двустранно подписаните идентификационни документи на л. 13, 15, 17 и 19 от делото са приемане на услугата по смисъла на чл. 264 от ЗЗД от възложителя (ответника), като по делото липсват данни както към момента на приемането, така и към по-късен момент последният да е направил възражения за неправилно изпълнение. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 301 от ТЗ се извежда извод, че ответникът е потвърдил действията по подписването от страна на негов представител на идентификационните документи, тъй като не им се е противопоставил веднага след узнаването.

Представените по делото фактури се основават именно на двустранно подписаните идентификационни документи и съдържат изискуемите от Закона за счетоводството реквизити.

Ответникът, в чиято доказателствена тежест бе това обстоятелство, не наведе твърдения и не представи доказателства по делото за пълно или частично погасяване на посочените в исковата молба суми.

С оглед гореизложеното се явява неоснователно възражението на ответника, че приложените към исковата молба фактури не удостоверяват действителното извършване на процесните услуги и същите не пораждат задължение за ответника да заплати услугите. Ищецът е изправна страна по договора, тъй като е предоставил посочените в същия услуги, а ответникът е неизправна страна, тъй като е приел услугите, но не ги е заплатил в срок.

В заключение, главният иск се явява основателен и доказан за пълния претендиран размер от 7 119,36 лв. и следва да бъде уважен така, както е предявен.

По акцесорния иск:

В чл. 11 от сключения между страните  договор е предвидено, че при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор, включително забавено и неточно изпълнение, както и задължение за плащане от страна на възложителя, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0,1% от стойността на неизпълнението за всеки просрочен ден, но не повече от 3% от стойността на неизпълнението. Съгласно чл. 5 от договора плащането на доставените по договора услуги се извършва в срок 60 дни след датата на изпълнение на услугите, извършени през предходния месец и след представяне от изпълнителя на приемо-предавателни протоколи и фактура. Фактурите са издадени в периода от 27.11.2018 г. до 06.02.2019 г., а идентификационните документи са подписани в същия период.

Ето защо съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността за заплащане на договорната неустойка, а именно: валидно договорно задължение; ответникът е нарушил поетото от него договорно задължение, включено в договора като основание за възникване на отговорност за неустойка-не е изпълнил задължението си в уговорения срок да заплати на ищеца претендираната за главница сума

По фактури: № **********/27.11.2018 г., № **********/04.01.2019 г., № **********/04.01.2019 г. общата сума е 5 049,52 лв., а датата на изпадане в забава е 05.03.2019 г. (деня, следващ изтичането на 60-дневния срок след издаването на фактурите и подписването на идентификационните документи).

Предвид периода, за който се претендира неустойката, ако същата бъде изчислена по 0,01% на ден върху просрочената сума, същата ще превиши максималната горница от 3%. При изчисляване на 3% от главницата 5 049,52 лв. се получава сумата 151,49 лв., колкото и претендира ищецът.

Ето защо искът за неустойка също следва да бъде уважен така, както е предявен.

По разноските:

При този изход от делото право на разноски възниква за ищеца, който е представил доказателства за направени такива за държавна такса – 334,77 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение – 694,00 лв. и същите следва да му бъдат присъдени.

Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД „Многопрофилна болница за активно лечение – Христо Ботев“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Втори юни“ № 66 да заплати на „Огоста 2017” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. „Проф. д-р Цветан Вълов“ № 14 следните суми:

на основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД сумата 7 119,36 лева – главница за извършени в периода от 27.11.2018 г. до 06.02.2019 г. услуги по договор за обществена поръчка от 25.01.2018 г., за които са издадени следните фактури: № **********/27.11.2018 г., № **********/04.01.2019 г., № **********/04.01.2019 г. и № **********/06.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до изплащането на вземането;

на основание чл. 92 от ЗЗД сумата 151,49 лева – неустойка по чл. 11 от договор за обществена поръчка от 25.01.2018 г.;

на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 334,77 лева-внесена държавна такса и сумата 694,00 лева-заплатено адвокатско възнаграждение – разноски по гр. дело № 1486/2019 г. на Врачанския районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: