Решение по дело №16312/2013 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3013
Дата: 6 юли 2015 г. (в сила от 31 юли 2015 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20133110116312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

3013/6.7.2015г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 26.06.2015г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НEЛА КРЪСТЕВА

 

при участието на секретар А.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16312 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по повод искова молба на С.Г.Д. ЕГН **********,*** срещу  В*** П. – Б ***, гражданка на САЩ, родена на ***г. в гр.Сан Антонио, щат Тексас, Съединени американски щати, щат Флорида 33615, гр.Тампа, Портсмут драйв ***, USA, с правно основание чл.49, ал.3 във вр. с ал.1 от СК, за прекратяване на брака, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия по вина на ответника. Претендират направените съдебно-деловодни разноски.

Според изнесеното в исковата молба от самото начало на брака ответницата се отнасяла несериозно към същия. Преди да е изминал месец от сключването му, тя заминала за САЩ под предлог, че ще вземе личните си вещи, за да заживеят заедно с ищеца в РБългария, но не се върнала около една година. През този период съпрузите се чували рядко по телефона, като по време на всички разговори съпругата се държала хладно и безразлично към ищеца. Въпреки това той заявил желанието си да дойде в България и да заживеят като семейство. В резултат на това през лятото на 2008г. съпругатна дошла в България и останала за около месец, след което отново напуснала страната и заминала за САЩ. От този момент,  ищецът сочи, че той и ответницата не са се виждали. Рядко е комуникирал с нея, а когато успявал да я открие в социалните мрежи в интернет,  тя никога не го търсела. За последната година сочи, че са имали един единствен разговор, като тогава и изобщо при всичките им разговори, ответницата заявявала, че не желае повече връзка с него, както и че никога няма да се върне при ищеца.

При изнесеното се настоява, че бракът е обезсмислен, съществува само формално, като в него липсва дължимото по закона и морала съдържание. Отчуждеността мужду съпрузите се сочи, че се задълбочава и прави брачната им връзка безпредметна, в тежест, както на съпрузите, така и на обществото.

С изложеното се обосновава правния интерес от предявения иск.

В срокът за отговор, от назначения от съда особен представител адв.М.Н.Д. от ВАК, е постъпил такъв, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на иска. Оспорват се с отговора наведените с исковата молба фактически твърдения, че вина за розстройството на брака има само и единствено ответника. Настоява се по същество за произнасяне на съда по молбата за развод, без изследване въпроса за вината.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуален представител поддържа предявения иск, така, както е предявен, както и желанието си за прекратяване на брака по вина на ответницата.

              В с.з. ответникът, чрез назначения си по реда на чл.48, ал.2 от ГПК особен представител адв.М.Д., изразява становище за прекратяване на брака, без изследване въпроса за вината. Настоява се, че ответницата няма вина за разстройството на брака.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Удостоверение за сключен граждански брак  установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 16.07.2007г. В ГР.Варна, за което е съставен Акт за граждански брак № 900 от посочената дата, от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна. 

За доказване на твърденията си, ищцовата страна по делото ангажира гласни доказателства. Показанията на свидетеля А***, EГН **********/сестра на ищеца/, които съдът ценейки ги при условията на чл.172 от ГПК, кредитира като достоверни. Същите сочат, че съпрузите не живеят заедно. След сключването на брака през 2007г.,  тя/съпругата/ трябвало да си отиде за кратък период за време да си уреди нещата, тръгнала си, но не се върнала в рамките на уговореното време. След като си заминала започнала да се държи странно, да ограничава опитите на брат й да се свърже с нея.  Върнала се, не след месец-два, а на другото лято, на  2008 г. Тогава ответницата отказала да живее при съпруга си,  т.е. при брата на свидетелката, уредила си на друго място самостоятелно да преспива, заявила, че не си представя да живее в България. От 2008г., тя не се е появявала в България. Свидетелката Гочева, сочи че брат й е правил опити чрез Фейсбук да се свърже с ответницата, след това дввамата с нея са се чували няколко пъти. Последните две  години твърди, че не знае дали ищеца и ответницата имат някакъв контакт. Споделя, че по нейно мнение, съпрузите не могат да се съберат и да заживеят като семейство.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 49 от СК:

От доказателствата по делото се установи и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството, дома. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото гласни доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че страните не живеят като съпрузи, като още месец след сключването на брака са преустановили, съпружеските си отношения. От 2008г. и до настоящия момент съпрузите са във фактическа раздяла. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

По въпроса за вината:

  Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл. 49, ал.3 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното:

В настоящото производство се установи от събраните свидетелски показания, които съда кредитира, че страните са във фактическа раздяла от 2008г., като причина за това е поведението на съпругата. Затова  съдът  приема, че  именно ответницата е допринесла за разстройството на  брачните  отношения, поради  което  следва  да  понесе  отговорността  за  разтрогването  на  брака. С  оглед  горното, съдът  следва  да  обяви, че  вина  за  разстройството  на  брачните  отношения  има жената. Искът за прекратяване на брака по вина на ответницата, не е оттеглен, и е недопустимо за съдът да се деангажира от искането за произнасянето по въпроса за вината, като не я изследва, така както е изразено становище от назначения на ответника особен представител в хода на устните състезания по делото.

С исковата молба не е изразявано становище по въпроса за фамилното име на съпругата.  По аргумент от нормата на чл.53 от СК след прекратяване на брака съпругата запазва брачното си фамилно име. Възстановяването на предишното име следва да бъде постановено в случаите, когато тя изрично е поискала това. Подобно искане няма,  поради което съдът не дължи произннасяне в тази насока. 

Предвид изхода на спора на основание чл.329, ал.1 от ГПК и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да се внесе от   ответницата. 

Разноски в полза на ищцовата страна не следва да се присъждат, независимо от отправеното с исковата молба искане за това, предвид липсата на представен списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                                           Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА брака между  С.Г.Д. ЕГН **********,*** и В*** П. – Б***, гражданка на САЩ, родена на ***г. в гр.Сан Антонио, щат Тексас, Съединени американски щати, щат Флорида 33615, гр.Тампа, Портсмут драйв ***, USA, сключен на  16.07.2007г. в гр.Варна,  за което е съставен Акт за граждански брак № 900 пред длъжностното лице по гражданското състояние в гр.Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 от СК.

 

ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има ЖЕНАТА,  на  основание  чл.49, ал.3  от  СК.

 

ПОСТАНОВЯВА  след  развода  жената  да  продължи да носи брачното фамилно име, придобито при сключване на брака – Д..

 

ОСЪЖДА    В*** П. – Б***, гражданка на САЩ, родена на ***г. в гр.Сан Антонио, щат Тексас, Съединени американски щати, щат Флорида 33615, гр.Тампа, Портсмут драйв ***, USA,,   ДА  ЗАПЛАТИ  в  полза  на  Държавата  към  бюджета  на  съдебната  власт, по  сметка  на  ВСС окончателна  държавна  такса размер  на 50.00лв./петдесет лева/, на  основание чл.329, ал.1 от ГПК, чл.6, т.2 от Тарифа  за  държавните  такси, които  се  събират  от  съдилищата  по  ГПК, ДВ  бр.22  от  28.02.2008г., в  сила  от  01.03.2008г.

 

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                      /Н. КРЪСТЕВА/