Р Е
Ш Е Н
И Е
№
28.08.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 311/2020 г.
по описа на РС – Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Предявена е искова молба, уточнена с молба вх. №
2126/18.05.2020 г., подадена от Х.Ж. К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.К.К., ЕГН **********, с
адрес: ***
В молбата са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: страните са сключили
граждански брак на 03.08.2018 г. След сключване на брака същите се установили
да живеят в жилището на майката на ищеца с административен адрес: гр. Провадия,
община Провадия, област Варна, ул. ****. От брака си нямат родени деца и
решили, че ще се грижат за децата, родени от ищеца от предходна връзка.
В началото съвместният им живот бил хармоничен и
изпълнен с обич, доверие, разбирателство и планове за бъдещето. Желанието им
било да създадат уютен дом, в който да намират подкрепа и обич. Работата на съпруга била
свързана с дълги пътувания по море с кораб затова децата разчитали повече на ищеца за делата в
дома им. Съпругът настоял ищеца да преустанови трудовата си заетост, за да може
да се посвети на семейството им и да прекарват
възможно по-дълго време заедно при престоя му между отделните плавания. Ищецът решила, че приоритетите на
семейството заслужават тази жертва и така само ден след сключване на
гражданския брак, тя напуснала работа и станала домакиня. Твърди, че това я
поставило в пълна финансова зависимост от съпруга, което обстоятелство в
началото тя подценила. С времето той започнал да предявява все по - големи
изисквания към нея и поведението ѝ, да ѝ поставя условия, за да не
предостави средства за поддръжка на дома и прехрана на семейството, да
проявява, недоволство от личните ѝ решения. Настоявал да определя всяка
нейна постъпка, кога да излиза, как да се облича, какви промени да направи по
тялото си и пр., като съпротивата ѝ е била посрещана винаги с обиди,
грубо отношение и заплахи, че ще я остави без прехрана. Стигнало се до там да не
ѝ позволява да използва семейния им бюджет за издръжка на двете ѝ
деца, които в пристъп на гняв си е позволявал да нарича „копелета“. Ищецът
опитвала да прояви разбиране към промяната в настроенията му, отдавайки ги на
трудния начин, по който живее - извън дома, на кораб, далеч от семейството и
затворен в ограничена среда. Търпението и толерантността ѝ обаче не можели
да преодолеят силното му желание да командва, да изисква, да обижда и наранява.
Месеци наред търпяла грубостта му, водена единствено от желанието да даде шанс
на новото семейство. Опитвала се да постъпва по начина, по който той изисквал,
да следва нуждите и желанията му, да се въздържа от мнение и позиции. Всичко се
оказало напразно и при последното му завръщане осъзнала, че нейните и на съпруга ѝ възприятия за
семейство и дом са напълно различни, че ценностните им системи нямат допирни
точки и че отношението му към нея и децата ѝ не е моментно състояние,
породено от напрежението в работата, а израз на дълбока омраза. Ежедневните му опити за унижение,
за обиди към нея и децата, да ги накара да се почувстват безполезни, неможещи и
незнаещи, непрекъснатите му изнудвания, че ако не направи това или онова ще я
остави без средства за живот, са ѝ показали, че това не е човекът, за
когото е мислела, че се омъжва. Чувствала
се изключително наранена, всеки ден ставала все по-подтисната и не била
в състояние да отделя необходимото време и грижа на децата си. Започнала да
върши домакинските си ангажименти със страх и в очакване на обажданията
или прибиранията в дома на ответника. Нямала сили да спори с него и дори не се
опитвала да се защити. Единствената ѝ мисъл е била да съхрани
емоционалната стабилност на децата си, да не допусне той да им причини
психическа травма. Демонстрирайки своята власт над семейството и незачитането
на други освен собствените му нужди, ответникът, без да предупреди, напуснал
общия им дом на 10.04.2020 г. и отишъл при майка си в с. Т., община Провадия.
На следващия ден се върнал с единствената цел да прибере своите вещи, които се
оказали на практика всичко в дома им, включително препаратите за пране,
омекотителя, чашите за кафе и пр. Това я принудило в почивния за всички ден в
условията на обявено извънредно положение да търси от близки и приятели парични
заеми, за да купи за нея и децата ѝ храна, отоплителни уреди, прибори за
хранене, завивки, маса и столове и други вещи от първа необходимост.
Предвид изложеното ищцата счита, че са налице
условията на чл. 49, ал. 1 от СК, тъй като бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което моли съда да прекрати брака им, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения без да се произнася по въпроса
за вината.
Заявява желание след развода да запази брачното си фамилно име К..
Моли да ѝ бъде предоставено ползването на семейното жилище,
собственост на нейната майка, находящо се в град Провадия, община Провадия, област Варна, ул. ***.
Заявява, че не претендира за издръжка от ответника.
Заявява, че по време на брака не са
придобили движими и недвижими вещи, включително и такива с висока стойност,
както и МПС, че нямат спестовни влогове, регистрирани търговски дружества,
дялове и акции от търговски дружества.
В срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Съобщението е връчено на същия лично
на 08.06.2020 г. /л. 16/.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, а
ответникът се представлява от процесуален представител, редовно упълномощен с
изрично пълномощно по делото. Ищецът поддържа исковата молба. От името на своя
доверител процесуалният представител на ответника изразява становище, че не оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства и желае прекратяване на брачната връзка с ищеца.
Заявява, че страните са постигнали споразумение относно прекратяването на
брака, както и всички въпроси, които са свързани с това и нямат спорове. Ищецът
от своя страна моли да бъде допуснат развод съобразно постигнатата между
съпрузите спогодба, като потвърждава желанието си след развода да продължи да
носи Брачното си фамилно име К.. Процесуалният представител на ответника моли
бракът на страните да бъде прекратен без съда да се произнася по въпроса за
вината, като семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ищеца. С
оглед така направеното изявление на страните и изложеното от тях устно
споразумение по чл. 51 от СК относно последиците, касаещи развода, съдът е
постановил на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, че производството от исково по
чл. 321, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 49, ал. 1 от СК да продължи по реда на чл.
330, ал. 1, вр. с чл. 50 от СК за прекратяване на брака им по взаимно съгласие
и одобряване на постигнатото между молителите споразумение.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и изявленията на молителите, приема за
установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0062/03.08.1918
г. от Община Провадия и направени служебно справки в НБД „Население”, се установява, че
страните са съпрузи, предвид сключения от тях граждански брак на 03.08.1918 г. в гр. Провадия и че нямат родени от брака им деца.
От изразеното от
съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си за развод,
съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330, ал. 3 ГПК –
налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и
споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави и
същевременно урежда в достатъчна пълнота всички посочени от законодателя
последици в личните и имуществени отношения между съпрузите след прекратяване
на брака.
По гореизложените
съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и да утвърди
споразумението.
Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно
съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът определя окончателна
държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лева, от която към
настоящия момент е внесена държавна такса в размер на 25.00 лева и
доказателство за това е представено с молбата за развод. Ето защо страните следва
да бъдат осъдени да доплатят разликата от 15.00лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 50 от СК във връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака,
сключен в гр. Провадия на 03.08.1918 г.
между Х.Ж. К., ЕГН **********, с адрес: *** и М.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за който е съставен акт за сключен
граждански брак № 0062/03.08.1918
г. от Община Провадия.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно
което:
Семейното жилище, находящо се в град Провадия, община Провадия, област Варна, ул. Дунав № 31, вх. А, ет. 3, ап. 8, собственост на майката на
ищеца, се предоставя за ползване на съпругата Х.Ж. К., ЕГН **********.
След
прекратяването на брака жената ще носи брачното си фамилно име – К..
Съпрузите нямат претенции за издръжка
един към друг след прекратяването на брака.
Съпрузите нямат придобити по време на брака движими и
недвижими вещи, включително и такива с висока стойност, както и МПС, нямат
спестовни влогове, регистрирани търговски дружества, дялове и акции от
търговски дружества.
ОСЪЖДА Х.Ж. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РС – Провадия държавна такса в
размер на 7.50 лева /седем лева и петдесет стотинки/ за допускане на развод по
взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РС – Провадия държавна такса в
размер на 7.50 лева /седем лева и петдесет стотинки/ за допускане на развод по
взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: