О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 722 от 04.05.2020 год. град Бургас
Административен съд – Бургас, втори състав, на четвърти май две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Станимир Христов
като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 830 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила жалба от инж. Ганчо Йовчев Тенев – Изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3 против Заповед № РД-947/17.12.2019 год. на Министъра на околната среда и водите. С оспорения акт, на основание чл. 151, ал. 2, т. 2, б. „у“, подбуква „вв“ и § 144а от Закона за водите (ЗВ), във връзка с проведена процедура за определяне на санитарно-охранителна зона, съгласно чл. 38-39 от Наредба № 3/16.10.2000 год. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, административния орган – Министър на околната среда и водите е определил санитарно-охранителни зони около повърхностни водоизточници за питейно-битово водоснабдяване – язовир „Ясна поляна“, язовир „Ново Паничарево“ и речно водохващане „Зелениковска“ на река Зелениковска, предназначени за питейно-битовото водоснабдяване на Бургаски регион – общ. Приморско, общ. Созопол, общ. Царево, общ. Средец, общ. Карнобат, общ. Айтос и общ. Камено с издадено Разрешително за водовземане № 0309/17.05.2001 год., подновено с Разрешително за водоползване № 0309/26.05.2004 год. на министъра на околната среда и водите, със срок на действие 21.05.2020 год. с титуляр „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Бургас с охранителен режим на защитен воден обект в санитарно-охранителната зона. В жалбата се оспорват т. ІV, точки 7, 8 и 9 от заповедта, като са развити подробни доводи за незаконосъобразност на Заповед № РД-947/17.12.2019 год. в оспорената й част.
Първоначално жалбата е депозирана пред Върховен административен съд на Република България, където е образувано административно дело № 2203/2020 год. по описа на съда. С Определение № 4849/24.04.2020 год. състав на Върховен административен съд – трето отделение е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд гр. Бургас. В мотивите на така постановения съдебен акт е направено позоваване на Решение № 8/23.04.2018 год. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 год., в което е направено тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, според което, Върховния административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актове на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. В мотивите на решението на Конституционния съд също е прието, че това са актове, издавани при упражняване на публичната власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделни граждани или организации. Следователно, на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерски съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Във връзка с така развитите мотиви на Конституционния съд, състава на ВАС е посочил, че от разпоредбата на чл. 71 от ЗВ, разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК. В този смисъл е обоснован извод, че спорът не е подсъден на Върховния административен съд като първа инстанция и същия не е компетентен да се произнесе по оспорването, тъй като, съгласно общата разпоредба на чл. 132, ал. 1, оспорения административен акт е родово подсъден на съответно местно компетентния Административен съд гр. Бургас.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, намира, че не е компетентен по правилата на родовата подсъдност да разгледа и се произнесе по жалбата. Съображенията в подкрепа на това твърдение са следните:
На първо място, настоящия съдебен състав намира, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото и най-вече със самата Заповед № РД-947/ 17.12.2019 год. на Министъра на околната среда и водите, състава на Върховния административен съд е приел, че акта се оспорва по реда на чл. 71 от ЗВ. Съгласно тази правна норма, разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В настоящото производство, предмет на оспорване е административен акт, с който се определя санитарно-охранителните зони около повърхности водоизточници за питейно-битово водоснабдяване на Бургаски регион, включващ общините Приморско, Созопол, Царево, Средец, Карнобат, Айтос и Камено, а не разрешително или решение за отказ по чл. 50, ал. 1 от ЗВ за водовземане и за ползване на воден обект. В този смисъл, разпоредбата на чл. 71 от ЗВ е неприложима към настоящия правен спор, както неправилно е приел състава на ВАС.
Както вече се посочи по-горе, оспорената в настоящото производство заповед е постановена на основание чл. 151, ал. 2, т. 2, б. „у“, подбуква „вв“ от ЗВ, съгласно която норма, за управлението на национално ниво министърът на околната среда и водите определя санитарно-охранителни зони на комплексните и значими язовири по приложение № 1, използвани за питейно-битово водоснабдяване. В т. 50 от Приложение № 1 е вписан и язовир „Ясна поляна“, чиято санитарно-охранителна зона се определя с оспорената заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2, предл. 1 от АПК, на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В мотивите си, тричленния състав на ВАС се е позовал на Решение № 8/23.04.2018 год. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 год., като е обосновал извод, че не всички административни актове на Министерски съвет и на министрите подлежат на оспорване пред ВАС като първа инстанция, а само тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, какъвто настоящия административен акт не е. Анализът на обществените отношения, които се регулират с оспорената Заповед № РД-947/17.12.2019 год. на Министъра на околната среда и водите обосновава извод, че същата е именно от категорията административни актове, постановявани от министрите, посредством които те упражняват конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В случая, с оспорената заповед се определят санитарно-охранителните зони около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване на почти целия Бургаски регион. В този смисъл, регулираните със заповедта обществени отношения съставляват такива със значим държавен и обществен интерес. От друга страна, съгласно чл. 115 от Конституцията на Република България, министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. В настоящия случай, в изпълнение на така предоставеното конституционно правомощие, Министъра на околната среда и водите е постановил оспорената заповед. В чл. 150, ал. 1 от ЗВ е указано, че държавната политика за управление на водите се осъществява от министъра на околната среда и водите, в изпълнение на което, с чл. 151, ал. 2, т. 2, б. „у“, подбуква „вв“ от ЗВ, е указано правомощието и задължението на министъра, за управлението на национално ниво да определя санитарно-охранителни зони на комплексните и значими язовири по приложение № 1, използвани за питейно-битово водоснабдяване. В този смисъл, издадената заповед на министъра на околната среда и водите съставлява акт постановен при упражняване на конституционно възложените му функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление на водите, а именно да определя санитарно-охранителните зони на комплексните и значими язовири по приложение № 1 (където е включен язовир „Ясна поляна“), използвани за питейно-битово водоснабдяване.
В подкрепа на горния извод следва да се имат предвид и мотивите на Конституционния съд, обективирани в Решение № 8/23.04.2018 год. по конституционно дело № 13/2017 год., съгласно които: „В заключение Конституционният съд счита, че за да попадат в обхвата на актовете по чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията, относно чиято законност Върховният административен съд се произнася задължително като първа инстанция, е необходимо актовете да са издадени от посочените в разпоредбата висши органи на изпълнителната власт при упражняване на възложените им от Конституцията функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление; да притежават белезите на административен акт; да засягат права, свободи или законни интереси на граждани и юридически лица и да не са изключени изрично със закон от пряк съдебен контрол“. Безспорно в случая, оспорената Заповед № РД-947/17.12.2019 год. е издадена от посочен в чл. 125, ал. 2 от Конституцията висш орган на изпълнителната власт – Министър на околната среда и водите, при упражняване на възложените му от Конституцията функции и правомощия (в т.ч. и да издава заповеди – чл. 115 от Конституцията) по ръководство и осъществяване на държавното управление – държаната политика за управление на водите (чл. 150, ал. 1 от ЗВ). Заповедта притежава белезите на административен акт и с нея се засягат права, свободи или законни интереси на граждани и юридически лица (в частност на дружеството жалбоподател „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Бургас) и същата не е изключена изрично със закон от пряк съдебен контрол.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав приема, че не е родово компетентен да се произнесе по спора, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 135, ал. 5 във вр. с ал. 3 от АПК следва да повдигне пред Върховния административен съд – 5-членен състав спор за определяне на подсъдността.
Мотивиран от горното и на основание чл. 135, ал. 5, във вр. с ал. 3 от АПК, Административен съд Бургас, втори състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОВДИГА пред Върховния административен съд 5-членен състав спор за подсъдност между тричленен състав на Върховен административен съд и Административен съд Бургас, за определяне на съда, компетентен да разгледа жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3 против Заповед № РД-947/17.12.2019 год. на Министъра на околната среда и водите.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 830/2020 г. по описа на Административен съд Бургас.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: