РЕШЕНИЕ№ 261355
гр. Пловдив, 19.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански
състав, в публичното
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 14446 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Х.Н.Х.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 6061/02.07.2019 г. за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 10881/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IV брачен състав, както следва: 1436, 97 лв. – главница по договор за
паричен заем № ***г., сключен между ответната страна и „Вива Кредит“ ООД;
сумата от 212, 55 лв. – договорна
лихва за периода от 01.03.2018 г. до 10.10.2018 г.; сумата от 546, 40 лв. - неустойка за периода от
14.03.2018 г. до 10.10.2018 г., сумата от 546,
40 лв. – такса за експресно разглеждане за периода от 14.03.2018 г. до 10.10.2018
г., сумата от 125 лв. - такса разходи за събиране на просрочени
вземания, сумата от 70 лв. - такса
разходи за дейност на служител, които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.11.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., сключен
с „Вива креди“ ООД, както и за установяване на вземането в размер от 95, 75 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 01.11.2018 г. до 01.07.2019 г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.07.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № 1 от 01.11.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013
г., сключен с „Вива креди“ ООД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните
вземания срещу длъжника. За прехвърлянето на вземането длъжникът бил уведомен с
уведомително писмо от цедента, изпратено с известие за доставяне. Прилага уведомлението
към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на
цедента следва да се счита достигнало до длъжника. Твърди, че на 13.01.2018 г.
ответната страна сключила с „Вива кредит“ ООД договор за паричен заем № ***, по
силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от
1 500 лв. срещу насрещното му задължение, да върне последната, ведно с
възнаградителна лихва от 262, 92 лв. на 9 равни погасителни вноски, всяка в
размер от 195, 88 лв. Падежът на първата погасителна вноска бил на 12.02.2018
г., а на последната – 10.10.2018 г. На длъжника била начислена такса разходи за
събиране на просрочени вземания в размер на сумата от 175 лв., която се
начислявала за покриване на разходите за провеждане на телефонни разговори, изпращане
на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания.
Тази такса била начислена на основание договора за заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД, съгласно
която при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне
на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят дължи заплащането
на 10 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава – сумата от 15 лв.,
като максималният размер на начислените разходи не може да превишава 75 лв. за
заемни суми в размер на 300 лв., 125 лв. за заемни суми в размер на 400 лв. и
175 лв. за заемни суми от 500 лв. до 1 500 лв. На длъжника била начислена
и сумата от 70 лв., тъй като с подписване на договора страните постигнали
съгласие, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни,
на петдесет и осмия ден забава се дължи еднократна сума в размер на 70 лева,
представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на служител, който осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. Твърди, че заемателят се е задължил, в
тридневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение на договора,
чрез осигуряване на поръчител - физическо лице, което да представи бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи
на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните
пет години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със
статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или
чрез сключване на валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение със срок на валидност – до края на
срока на договора. Поради неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, на длъжника била начислена неустойка в размер от 614, 70 лв.,
платима на девет равни вноски, всяка в размер от 68, 30 лв. Поддържа, че при
подписване на договора длъжникът избрал да ползва услуга по експресно
разглеждане на заявката за кредита, за което му била начислена такса от 614, 70
лв., платима на девет равни вноски, всяка от 68, 30 лв. Сочи, че
заемополучателят погасил сумата в общ размер от 300 лв., с която били погасени
задълженията му, както следва – сумата от 68, 30 лв. за такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, сумата от 68, 30 лв.
– за неустойка, сумата от 50 лв. за такса разходи за събиране на просрочени вземания,
сумата от 50, 37 лв. за договорна лихва и сумата от 63, 03 лв. за главница.
Претендира заплащане на останалите непогасени задължения по вноски, подробно
описани в приложената по делото уточнителна молба. Поради неизпълнение на
задължението на заемополучателя за заплащане на задължението му, последният
следвало да заплати и обезщетение за забава. По така изложените съображения се
моли за уважаване на предявените установителни искове, ведно със законните
последици.
Ответната страна Х.Н.Х., е
депозирала в законоустановения за това срок отговор на исковата молба, в който
излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че договорът за кредит е недействителен,
тъй като размерът на шрифта, на който били изготвен е по малък от 12 – в
нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Счита договорната
възнаградителна лихва за нищожна, поради установяването й в противоречието с добрите
нрави, тъй като уговорената лихва от 40,30 % надвишава трикратния размер на
законната лихва, установен от съдебната практика. Твърди, че предвидената в
договора неустойка е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Последната била установена и в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. а ЗПК,
тъй като с нея се създавали задължения, които по своето естество следвало да
бъдат включени в годишния процент на разходите, което от своя страна било
основание за заобикаляне на забраната, установена в разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Поддържа, че тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД,
тъй като по този начин кредитополучателят се натоварвал с допълнителни
финансови разходи, а посочената клауза установявала последствията от непредставянето
на обезпечение, а именно – възможността на кредитора да иска плащане на всички
задължения по договора предсрочно. Поддържа, че установените такси за разходи
по кредита са недължими, тъй като противоречат на разпоредбата на чл. 10 а, ал.
2 ЗПК. Твърди, че от изложеното в исковата молба не се установява върху кое от
претендираните вземания е начислено обезщетението за забава. Счита, че тъй като
сумата от 118, 30 лв. е заплатена от ищеца и с нея са погасени задължения,
установени с нищожни договорни клаузи, прави възражение за прихващане на
последната с вземането на ищеца за главница, тъй като тази сума е била
заплатена при начална липса на правно основание за това. Твърди, че ответната
страна не е уведомена за прехвърляне на вземането в полза на ищеца – цесионер.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед №
6061/02.07.2019 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 10881/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, както
следва: 1 436, 97 лв. – главница по
договор за паричен заем № ***г., сключен между ответната страна и „Вива Кредит“
ООД; сумата от 212, 55 лв. – договорна лихва за периода от 01.03.2018 г. до
10.10.2018 г.; сумата от 546, 40 лв. - неустойка за периода от 14.03.2018 г. до
10.10.2018 г., сумата от 546, 40 лв. – такса за експресно разглеждане за
периода от 14.03.2018 г. до 10.10.2018 г., сумата от 125 лв. - такса разходи за събиране на просрочени
вземания, сумата от 70 лв. - такса разходи за дейност на служител, които
вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
Приложение № 1 от 01.11.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 22.01.2013 г., сключен с „Вива креди“ ООД, както и за
установяване на вземането в размер от 95, 75 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 01.11.2018 г. до 01.07.2019 г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.07.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Против
заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение,
като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е
предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК,
поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
От договор паричен заем „Вивакредит
План“ № *** от 13.01.2018 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и Х.Н.Х., се
установява, че кредитодателят се е задължил да предостави в полза на
кредитополучателя сумата от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на ищеца
– кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов
ресурс, ведно с включена такса за експресно разглеждане от 614, 70 лв. и
възнаградителна лихва или сумата от общо 2 377, 62, на девет месечни
погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 264, 18 лв. Установен е годишен лихвен
процент от 40, 30 % и годишен процент на разходите от 49, 46 %.
С
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва в тридневен срок от сключване на договора да обезпечи
задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: поръчител -
физическо лице, което да представи бележка от работодателя си, издадена не
по-рано от 3 дни от деня на предоставяне и да отговаря на следните изисквания:
навършена 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има
минимален стаж при настоящия си работодател от 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер от 1 000 лв., през последните 5 години да няма
кредитната история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не
по-лош от 401 “Редовен”, да не поръчител по друг договор за паричен заем и да
няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или банкова
гаранция в размер на цялото задължение, валидна за целия срок на договора.
С клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора
страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да
осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора,
последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 614,
70 лв. Установено е, че неустойката се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като размерът на
последната в този случай е от 332, 48 лв. а размерът на общото задължение – за
сумата от 2 993, 32 лв.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 22.01.2013 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на
купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи
от договори за заем, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях. В договора е установено, че вземанията се
индивидуализират с Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от
датата на неговото съставяне. По делото е представено Приложение № 1 от
01.11.2018 г. към договора, като задълженото лице е индивидуализирано с
посочване на номера на договора за кредит, три имена и единен граждански номер
на длъжника.
Рамковият договор за продажба и прехвърляне на
вземания обективира прехвърляне на процесните вземания, тъй като прехвърленото
вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три
имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича
вземането на цедента – договора за кредит и неговият размер – към датата на
сключване на приложението към договора.
Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е
произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с
изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор
има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото е
представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Длъжникът не е получил уведомлението за
прехвърляне на вземането, доколкото видно от представените по делото обратни
разписки, последните са се върнали с отбелязване „непотърсена“.
Следва обаче да се приеме, че приложеното към
исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на
пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния
касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Договорът за цесия е договор, по силата на
който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното
следва да се приеме, че цесионерът – ищец е материланоправно легитимиран в
исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора за цесия, е
породено от сключен между „Вива Кредит“ ООД и длъжника – ответник, договор за потребителски
кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение
следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при
сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен
процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита и правото на отказ от договора - чл. 5 от Договора.
По така
изложените съображения съдът намира, че договорът за потребителски кредит
отговаря на формално установените изисквания по Закона за потребителски кредит
за минимално необходимо съдържание.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила размера
на използвания шрифт при съставяне на договора за заем. Вещото лице, при
работата си с представения в производството по делото оригинал на договора за
заем, е установило, че последният
е
написан със серифен шрифт seri font, подобен на семейството
шрифтове Times, с големина от 10 пункта,
като вещото лице е установило наличие на пасажи с големина.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е
установено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Следователно в случая е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 10. ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че договорът за потребителски
кредит следва да бъде написан с размер шрифт – не по-малък от 12, при
установено съществено отклонение в размера на използвания шрифт, което води до
невъзможност за потребителя за запознаване с клаузите на договора без
затруднение. По така изложените съображения и правоотношението по договора за кредит
следва да се обяви за недействително на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следва да се приеме, че заемната сума по
договора за заем е усвоена от потребителя към датата на сключването му, в който
смисъл е удостоверителното изявление на длъжника, обективирано в клаузата на
чл. 2, ал. 2 от Договора, в която е установено, че с подписване на договора
заемателя удостоверява, че е получил заемната сума, в който смисъл договорът
има сила на разписка. Ответникът не е оспорил истинността, в частност
автентичността на този частен диспозитивен документ, поради което следва да се
приеме, че обективираните в последния изявления, изхождат от лицето, сочено
като негов автор – арг. чл. 180, ал. 1 ГПК.
От изслушаната по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, допълнена от вещото лице съобразно
указанията на съда, се установява, че общата стойност на кредита е в размер на
сумата от 3 237, 32 лв., тъй като към главницата от 1 500 лв. и
възнаградителната лихва от 262, 92 лв., е прибавена сумата от 614, 70 лв. –
такса за експресно разглеждане, сумата от 614, 75 лв. – неустойка, сумата от
175 лв. – разходи за събиране на вземането и сумата от 70 лв. – такса
ангажимент служител. Вещото лице е установило, че на 13.03.2018 г. длъжникът е
заплатил сумата от 300 лв., с които е погасена сумата от 50 лв. – разходи за
събиране на вземането, сумата от 63, 03 лв. за главница, 50, 37 лв. за лихва,
68, 30 лв. за такса експресно разглеждане и 68, 30 лв. за неустойка. Установен
е размерът на непогасеното задължение за главница за сумата от 1 436, 97
лв.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза
като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на
всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
Следователно и предвид установената
недействителност на договора за кредит по делото подлежи на връщане единствено
чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК, която е получена от
длъжника без наличие на валидно правно основание за това.
Вещото лице е установило, непогасения размер
на задължението за главница е от 1 436, 97 лв., която сума формира чистата
стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ЗПК, и която трябва да бъде
съобразена, след приспадане на погасените от длъжника суми, разпределени към задълженията
за възнаградителна лихва, такси и неустойка, в който смисъл е релевираното в
срока за отговор на исковата молба възражение за прихващане от страна на
ответника.
Доколкото се установи, че заемното
правоотношение е недействително на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, всички суми,
заплатени от длъжника за погасяване на задълженията по кредита, с изключение на
тази, разпределена за погасяване на главницата, са заплатени без наличие на
валидно правно основание за това. Поради което сумата в общ размер от 236, 97 лв. (представляваща сбор от сумата от 50 лв. – разходи
за събиране на вземането, 50, 37 лв. за лихва, 68, 30 лв. за такса експресно
разглеждане и 68, 30 лв. за неустойка) следва да се приспадне от задължението
за главница. По така изложените съображения предявеният иск за главница следва
да се уважи за сумата от 1 200 лв., като за разликата до пълния му
предявен размер от 1 436, 97 лв. искът следва да се отхвърли.
С оглед частичната основателност на иска за
присъждане на главница, следва да се присъди законна лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, което
представлява законна последица от уважаване на предявения иск.
Предвид
приложимостта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се отхвърлят и
предявените искове за сумата от 212, 55 лв.
– договорна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 10.10.2018 г.; сумата от 546, 40 лв. - неустойка за периода
от 14.03.2018 г. до 10.10.2018 г., сумата от 546, 40 лв. – такса за експресно
разглеждане за периода от 14.03.2018 г. до 10.10.2018 г., сумата от 125
лв. - такса разходи за събиране на
просрочени вземания, сумата от 70 лв. - такса разходи за дейност на служител и
сумата от 95, 75 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.11.2018 г. до 01.07.2019 г.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 10881/2019
г. на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 110, 66 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 43, 78 лв. В исковото производство
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 60, 66 лв. и депозит
за вещо лице в размер на 100 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира
юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. Съдът при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
следва да бъде в размер от 120 лв.
Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 280, 66 лв., от които с оглед уважената част от предявените
искове следва да бъде присъдена сумата от 110, 04 лв.
В полза на ответната страна се следват
разноски съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
като от общо сторените в размер от 130 лв. – депозит за съдебно-техническа
експертиза, по съразмерност се следва сумата от 78, 57 лв. В исковото
производство ответната страна е била защитавана безплатно на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., като следва в полза на адвокатското дружество, осъществило
безплатната процесуална защита и съдействие, да бъде определено възнаграждение
съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й действаща, към момента на определяне на възнаграждението
от съда – ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.
В исковото производство и с оглед цената на
предявените искове в полза на ответника се следва на основание чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредбата възнаграждение от 442, 31 лв. - възнаграждение определено за
една искова претенция, доколкото се претендират различни вземания, произтичащи
от едно правно основание. Съобразно с изхода на правния спор по съразмерност се
следва сумата от 267, 32 лв.
С оглед изхода на правния спор на ответната страна се
следват разноски и в заповедното производство, в който смисъл е искането,
заявено в отговора на исковата молба. Такива обаче не подлежат на присъждане,
тъй като в заповедното производство не са представени доказателства такива да
са сторени, нито е приложен договор за правна защита и съдействие, от който да
е видно, че процесуалното представителство по депозиране на възражение в заповедното
производство е уговорено безплатно на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. –
представено е единствено пълномощно.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, че Х.Н.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, следните суми: сумата от 1 200 лв., представляваща чистата стойност на основание
чл. 23 ЗПК по договор за паричен заем № ***г., сключен между ответната страна и
„Вива Кредит“ ООД, което вземане е прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.11.2018 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., сключен с „Вива креди“ ООД,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.07.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед №
6061/02.07.2019 г. за изпълнение по ч. гр. д. № 10881/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IV брачен състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за разликата над
1 200 лв. до пълния му предявен размер от 1 436, 97 лв. – главница по договор за паричен заем № ***г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, против Х.Н.Х., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр.
с чл. 99 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 212,
55 лв. – договорна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 10.10.2018 г.;
сумата от 546, 40 лв. - неустойка за
периода от 14.03.2018 г. до 10.10.2018 г., сумата от 546, 40 лв. – такса за експресно разглеждане за периода от
14.03.2018 г. до 10.10.2018 г., сумата от 125
лв. - такса разходи за събиране на
просрочени вземания, сумата от 70 лв.
- такса разходи за дейност на служител,
дължими по договор за паричен заем № ***г., сключен между ответната
страна и „Вива Кредит“ ООД, които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.11.2018 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., сключен с „Вива
креди“ ООД, както и за установяване на вземането в размер от 95, 75 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 01.11.2018 г. до 01.07.2019 г., за
които е издадена Заповед № 6061/02.07.2019 г. за изпълнение по ч. гр. д. № 10881/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен
състав.
ОСЪЖДА Х.Н.Х. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумата от 43, 78 лв. –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 10881/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IV брачен състав и
сумата от 110, 04 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 14446/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
ОСЪЖДА „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Х.Н.Х. сумата от 78, 57 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 14446/2019
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да заплати на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на **** „***“, БУЛСТАТ *** , с адрес гр. П, ул. ****, сумата от 267, 32 лв. – адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 14446/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК