Решение по дело №5654/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 734
Дата: 20 ноември 2024 г. (в сила от 26 ноември 2024 г.)
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20241100205654
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 734
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
в присъствието на прокурора Р. Ст. Б.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Частно наказателно дело №
20241100205654 по описа за 2024 година
и взе предвид доказателствата по делото и закона
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 30, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, вр. чл. 32, ал. 1, вр.
чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
РЕШЕНИЕ № BH-ND/03/231000015079/23 от 10.01.2024 г., издадено от
Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, република Австрия, влязло в сила на
22.02.2024 г. за налагане на финансова санкция на К. П. С., роден на ******* в
гр.София, български гражданин, с адрес гр.София, ул. *******, ЕГН
**********, с което на същия е наложена наказание глоба в размер на 350, 00
/триста и петдесет/ евро за деяние, извършено на 26.08.2023г. в
гр.Никелсдорф, А4, км. 60,66, отсечка Никелсдорф-Мьонхоф, изразяващо се в
незаплащане на зависеща от времето пътна такса по повод управление на
превозно средство с допустимо общо тегло не повече от 3,5 тона и
съставляващо административно нарушение на § 20 Abs. 1 i.V.m. §§ 10 Abs. 1
und 11 Abs, 1 от Федерален закон за таксите и магистрали /BStMG/; § 20 Abs. 1
Федерален закон за таксите и магистрали на република Австрия
/Bundesstrassen – Mautgesetz/, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към
датата на влизане в сила на решението - 684, 54 лв. /шестстотин осемдесет и
1
четири лева и петдесет и четири стотинки/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7– дневен срок от днес.
След влизане в сила препис от решението да се изпрати на НАП София
за изпълнение.
Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за
решението, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по решение от 18.11.2024г. по ЧН дело №5654/24г. по опис на
Софийски градски съд, 32 състав, наказателно отделение


Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 - ал. 8
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е въз основа на решение от 10.01.2024 г., издадено от
несдебен орган Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, република Австрия,
влязло в сила на 22.02.2024 г. за налагане на финансова санкция и издаденото
въз основа на него удостоверение по чл. 4 от РР 2005 /214 / ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции.
С решението е наложена финансова санкция в общ размер от 350 евро на
засегнатото лице К. П. С., роден на ******* в гр.София, български гражданин,
с адрес гр.София, ул. ****, ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
пледира, че са налице основанията за признаването и приемане за изпълнение
на решението на несъдебния орган на Р.Австрия. Намира, че изпратеното
удостоверение съдържа всички необходими реквизити и не са налице
основанията на чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС. Счита, че се установява
изискуемата двойна наказуемост и за двете престъпления, за които лицето е
осъдено.
Повереникът на засегнатото лице адв. Стомонякова е потвърдило
желанието на зпоздащитната си за заплащане на сумата.
Съдът като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните
намира за установено следното от фактическа страна:
С РЕШЕНИЕ № BH-ND/03/231000015079/23 от 10.01.2024 г., издадено от
Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, република Австрия, влязло в сила на
22.02.2024 г., за налагане на финансова санкция и издаденото въз основа на
него удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005 /214 / ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции на физическото лице К. П. С. е била наложена финансова санкция в
размер на 350,00 евро за извършено административно нарушение на § 20 Abs.
1 i.V.m. §§ 10 Abs. 1 und 11 Abs, 1 от Федерален закон за таксите и магистрали
/BStMG/; § 20 Abs. 1 Федерален закон за таксите и магистрали на република
Австрия /Bundesstrassen – Mautgesetz/.
В удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005 /214 / ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е посочено, че на 26.08.2023г. в гр.Никелсдорф, А4, км. 60,66, отсечка
1
Никелсдорф-Мьонхоф извършила административно нарушение, изразяващо
се в незаплащане на зависеща от времето пътна такса по повод управление на
превозно средство с допустимо общо тегло не повече от 3,5 тона.
Представено е и - РЕШЕНИЕ № BH-ND/03/231000015079/23 от
10.01.2024 г., издадено от несъдебен Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See,
република Австрия срещу засегнатия К. П. С., съдържащо същото описание
на извършеното неправомерно деяние.
Посочено е също в изпратеното удостоверение по чл. 4 от РР 2005 /214/
ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, че решението е влязло в сила, както и че по информация
на органа, който е издал удостоверението, в изпълняващата държава не е
постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова
решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или
изпълняващата държава.
Процедурата е проведена в писмена форма. Решението, заедно с
възможностите за обжалването му, е било връчено на засегнатото лице, като
му е била предоставена възможността да обжалва решението в срок.
Засегнатото лице не се е възползвало от същата.
При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
С изпратеното с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция
по РР 2005 /214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции Решение, издадено от
Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, република Австрия, влязло в сила на
22.02.2024 г. за налагане на финансова санкция представлява влязъл в сила акт
по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗЗПИИАКОРНФС, издаден от несъдебен орган на
държава членка на Европейския съюз, с който на засегнатото лице е наложена
на финансова санкция в наказателно производство. Той подлежи на
разглеждане по реда на ЗЗПИИАКОРНФС, съгласно чл. 30, ал. 1 и 2 от
ЗЗПИИАКОРНФС.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон, решението е
придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции по образец съгласно приложение № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено по чл. 4 от РР 2005 /214/ ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от
компетентния орган на издаващата държава.
Настоящият съд намира, че е компетентен орган да признае решението за
налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на
Европейския съюз, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
2
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по
отношение на засегнатото лице следва да бъде признато и изпълнено на
територията на Република България, тъй като са налице основанията на закона
за това, а именно: то е постановено от несъдебен орган в наказателно
производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася до
поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата, поради
което и с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗЗПИИАКОРНФС, не се
изисква двойна наказуемост за деянието по законодателствата на изпращащата
и изпълняващата държави.
Физическото лице, срещу което е постановено решението за налагане на
финансова санкция има регистриран постоянен и настоящ адрес на
територията на страната, от което може да се направи извод за
местоживеенето му на същия адрес.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция
по отношение на засегнатото лице следва да бъде признато и изпълнено на
територията на Република България и поради това, че не са налице
основанията по чл. 35 от закона за отказ за признаване и допускане на
изпълнението на решението. Видно е по настоящето дело, че решението и
удостоверението отговарят на формалните изисквания на закона за признаване
на акта и допускане на изпълнението му на територията на Република
България.
По делото не са налице твърдения и доказателства, че срещу
санкционираното лице за същото деяние в България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансова санкция.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български
съд.
Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство,
които правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство
се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р. България, или
са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния.
Наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро, доколкото е
налице наложена финансова санкция в размер на 350,00 евро.
Не са налице ограниченията, които българското законодателство свързва с
възрастта, под която засегнатото лице не може да носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които
обосновават решението.
3
От постъпилата обсъдена информация от издаващата държава е видно, че
засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете
за обжалване. Посочено е също в изпратеното удостоверение по чл. 4 от РР
2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, че решението е на несъдебен орган в
решаващата държава въз основа на писмено производство и за наказуеми
деяния по нейния национален закон, като се потвърждава, че съответното
лице е имало възможността да обжалва съдебния акт в предвидения законов
срок, от която възможност лицето не се е възползвало.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като решението за
налагане на финансова санкция се отнася до парична сума, съдът следва да
определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за
деня на постановяване на решението. С решението е била наложена
финансова санкция в размер на 350, 00 евро, без претенция за разходи по
административното производство, при което съгласно решението засегнатото
лице следва да заплати левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата
на влизане в сила на решението - 684, 54 лв. /шестстотин осемдесет и четири
лева и петдесет и четири стотинки/ лв.
Поради изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

4