Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.04.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 6639 по описа за 2018 год., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение № 267552 от 14.11.2017 г.,
постановено по гр.дело № 18716/ 2017 г. по описа на СРС, І Г.О., 51 състав, е
признато за установено, че П.Ц.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на „Т.С.“-ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с
чл.200, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.150 ЗЕ сумата 1469,44 лева, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия през периода
от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. в топлоснабден имот- апартамент 1,
находящ се в гр.София, ж.к. ******, аб.номер
292964, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 66708/ 2016 г.
по описа на СРС, 51 състав. С решението на съда са отхвърлени исковете на „Т.С.“-ЕАД,
с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** Б срещу П.Ц.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК,
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че П.Ц.Л. ***-ЕАД, сумата
95,10 лв.- обезщетение за забава върху сумата 1469,44 лева за периода от
15.10.2015 г. до 04.11.2016 г., сумата 31,32 лева- такса за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от 15.10.2015 г. до 04.11.2016
г., както и сумата 4,21 лв.- обезщетение за забава върху сумата 31,32 лева за
периода от 15.10.2015 г.до 04.11.2016 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 66708/2016 г. по описа на СРС, 51 с-в.
С решението на съда е осъден П.Ц.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „Т.С.“-ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата
465,41 лева- съдебни разноски в исковото производство, както и сумата 304,90
лева- съдебни разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.дело №
66708/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав.
В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, І Г.О., 51 състав е обжалвано и от
двете страни по делото.
Въззивникът-
ищец „Т.С.“-ЕАД,
гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.С.Д.обжалва решението в частта, с
която е отхвърлен предявения
от него иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване дължимост на сумата от 95,10 лв.-
обезщетение за забава върху сумата от 1469,44 лв. за периода от 15.10.2015 г.
до 04.11.2016 г., с искане решението да бъде отменено в тази част и вместо това да бъде постановено друго, с
което да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД в обжалваната част. Твърди
се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане
на направени разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна – ответник- П.Ц.Л., оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение, в обжалваната част -потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Въззивникът- ответник-
П.Ц.Л. е подал
въззивна жалба, с която моли съда решението да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е уважен
предявения установителен
иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 ЗЕ, по
подробни изложени съображения. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна –ищец „Т.С.“-ЕАД,
гр.София, не взема становище по подадената
въззивна жалба от ответникът по делото – П.Ц.Л..
Третото
лице-помагач - „МХ Елвеко”-ООД, гр.София, не взема становище по жалбите.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивните
жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона, поради
което съдът следва да разгледа доводите изложени в подадените въззивни жалби
във връзка с неговата правилност. Доводите
изложени в жалбите са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във
въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:
Безспорно установено е обстоятелството, относно съществуването на валидно договорно правоотношение между страните за
продажба на топлинна енергия. Според действалата през периода разпоредба на чл.
153, ал. 1 ЗЕ /в ред. преди изм. ДВ бр.54/12г./, потребител на топлинна енергия
за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В случая, не е имало оспорване на
обстоятелството, че ответникът П.Ц.Л. е собственик
на процесния недвижим имот, както и че сградата – етажна собственост /в която
се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, т.е без съмнение същия е имал качеството потребител на
топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и е страна
по договорното правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР, като писмена форма на договора не е предвидена. Т.е по силата на закона /чл.150
от ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.
150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си
на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че между
страните са възникнали договорни правоотношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди, със съдържание по общите условия, като отношенията им в
процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г./.
По делото е доказан и размерът на реално
потребеното от ответникът количество топлоенергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към
процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Съгласно чл.140а ЗЕ, общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление. От
своя страна топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите/чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В
случая от заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява,
че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответникът през процесния период е извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания на действащата през периода нормативна уредба,
като задължението е определено според отчетеното количество на подадена
топлоенергия, вкл. и за процесния топлоснабдяван имот и след приспадане на
технологичните разходи за сметка на ищеца. Следователно
установено е по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и стойности за исковия период.
В настоящия случай жалбоподателите не са оспорили заключението на СТЕ по предвидения за това ред -
чл.200, ал.3, изр.2 ГПК, нито са ангажирали други допустими доказателствени средства, които да го
опровергават, поради което и предвид необходимостта от специални знания за
които е назначено вещото лице-топлотехник, настоящата инстанция възприема изцяло заключението на СТЕ и установеното с нея изчисляване на
припадащия се дял на ответника от ТЕ. Съдът намира, че дължимата сума за реално потребената
топлинна енергия за процесния имот е тази, която е отразена по заключението на
съдебно- техническата експертиза, получена след приспадане на сумите за
възстановяване от изравнителните сметки, тъй като именно изравнителните сметки
установяват какъв е действителният размер на задълженията на потребителя за
реално доставената през този период топлинна енергия.
При установените количества ТЕ, доставени в процесната
сграда - етажна собственост, в която се намира имота на ответника и
заключението на СТЕ, че дяловото разпределение е правилно извършено, ищецът е
доказал количеството на доставената на ответника ТЕ, стойността на която се
определя съобразно установените от ДКЕВР цени.
На следващо място, съдът приема, че съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в
Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от
„Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение. Плащането по ежемесечни прогнозни сметки
съгласно посочената разпоредба на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, е в полза и на двете
страни по правоотношението - потребителят може да заплати както повече, така и
по-малко от изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното
предприятие на свой ред може да подаде повече или по-малко количество от
заплатената му топлоенергия. В крайна сметка обаче с последната изравнителна
сметка взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо и потребителите
заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период. В случая
за имота на ответника за процесния период са издадени изравнителни сметки, като
от тях и от заключението на кредитираната от съда съдебно-техническа експертиза
се установява стойността на действително потребената топлинна енергия. Ответникът
не установява да се е възползвал от
предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно действащите
през този период Общи условия, които имат силата на закон за страните и с оглед
на липсата на оспорване на тези документи и по настоящото производство, съдът
намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерта начин
в съответствие с нормативната уредба.
На следващо място, в настоящия случай,
предвид липсата на конкретни оплаквания в жалбата на въззивника- ищец във
връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение, в частта в която е
отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване
дължимост на сумата от 95,10 лв.- обезщетение за забава върху сумата от 1469,44
лв. за периода от 15.10.2015 г. до 04.11.2016 г., въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна
проверка се установява, че първоинстанционното решение, в тази му част е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към
мотивите на СРС на основание чл. 272 ГПК.
По
изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата съдебна инстанция настоящият състав намира, че при установеното
облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през
процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че
исковете за главница и обезщетение за забава са основателни до размерите и за
периодите, посочени в обжалваното
решение.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивните жалби следва да
бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а обжалваното с тях решение, включително и в
частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, нито на
въззивника- ищец, нито на въззивника –
ответник се следват разноски за настоящата
инстанция.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267552 от 14.11.2017 г., постановено по гр.дело № 18716/ 2017 г.
по описа на СРС, І Г.О., 51 състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието в процеса на „МХ Елвеко”-ООД, гр.София, като трето лице – помагач
на ищеца “Т.С.” ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.