№ 9216
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110164016 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „*****“ ООД срещу Д. С. Н., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
45214/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 800,00лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва от 24.07.2024г. до изплащане на вземането,
26,73лв., представляваща договорна лихва за периода 15.07.2023г.-14.08.2023г. и
103,57лв., представляваща мораторна лихва за период 15.08.2023г.-24.07.2024г.
Ищецът твърди, че на 15.07.2023г. сключили с ответника договор за паричен
заем от разстояние с № OL00081886, по силата на който предоставил на ответника
сумата от 800лв. Бил уговорен лихвен процент от 40,10%, ГПР от 49,16%, брой
погасителни вноски – 1, такса за експресно разглеждане от 159,28лв., срок на кредита
от 30 дни с падеж 13.08.2023г. и обща дължима сума от 986,01лв. Твърди, че
ответникът не върнал кредита, въпреки настъпилия падеж, като изпаднал в забава и
дължал и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че между страните е сключен сочения договор за кредит за сумата от
800лв., както и че същата е усвоена. Счита, че договорът е нищожен поради
противоречието му със закона и добрите нрави. Изтъква, че договорът не отговаря на
изискванията по чл. 10-11 ЗПК. Поддържа, че е нищожна уговорката за дължимост на
възнаградителна лихва в размер на 40,10%, доколкото противоречи на добрите нрави,
тъй като надвишава двукратния размер на законната лихва. Изтъква, че посоченият в
договора ГПР не отговаря на действителния такъв, който е по-висок, предвид че
следва да бъде включена и таксата за експресно разглеждане. Твърди, че и самата
клауза за дължимост на такса за експресно разглеждане е нищожна, тъй като
противоречи на закона – чл. 16 ЗПК.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил и насрещен иск, с който
моли да бъде признато за установено, че не дължи сумата от 159,28лв.,
1
представляваща такса за експресно разглеждане по договора, тъй като се явява
нищожна.
Ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който счита, че искът е допустим, но неоснователен.
Посочва, че таксата за експресно разглеждане е опционна и не е задължителна за
получаване на кредита, поради което не трябва да е част от ГПР. Отделно от това, е
индивидуално договорена.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявените искове са допустими, включително насрещният отрицателен
установителен иск, доколкото мотивите на съда не се ползват със сила на пресъдено
нещо и не биха имали обвързваща сила в отношенията между страните относно
дължимостта на тази такса.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и насрещен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по първоначалните
искове е да проведе пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден
договор за заем от разстояние, отговарящ на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕП и ЗПФУР, и
на ответника е отпусната заемната сума, която е усвоена; че е уговорена валидна
клауза за дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер; че е настъпил
падежът на вземанията.
Ответникът по първоначалните искове следва да докаже фактите, от които
произтичат възраженията му, включително, че договорът противоречи на императивни
норми на закона и добрите нрави.
По отрицателния установителен иск в тежест на ответника по него е да докаже
валидност на клаузата за дължимост на такса за експресно разглеждане и нейното
индивидуално договаряне, като съдът му указва, че не сочи доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно по делото, че
между тях е сключен процесният договор за предоставяне на заем от разстояние, по
който на ответника е отпусната сумата от 800лв., която е усвоена.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.03.2025г.
от 10:00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
2
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши служебна проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещния иск и препис от отговора на насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3