Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на четвърти
април
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 7122 по
описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Б.Х.М., лично и в
качеството й на майка и законен представител на М.М.А., М.М.А. и М.М.А., както
и от Л.Х.М. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени активно, субективно и
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че в резултат на
ПТП настъпило на 13.07.2013 г. в гр. Сеново, обл. Русе, е причинена смъртта на М.
М.А.. Поддържа се, че по случая е образувано н.о.х.д. № 471/2014 г. по описа на
ОС-гр.Русе срещу Д.Н.П.. Твърди се, че вината на последния е установена с
влязла в сила Присъда № 36/01.10.2014 г. Твърди се, че починалия е съпруг на
ищцата Б.Х.М., баща на ищците М.М.А., М.М.А. и М.М.А. и син на ищцата Л.Х.М..
Поддържа се, че ищците изключително тежко преживяват смъртта на М.А., с когото
са живеели в едно домакИ.тво, в близки и топли отношения. Поддържа се, че към
момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № 02113000312808, валидна от 10.01.2013 г. до 09.01.2014 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати:
На М.М.А. сума в размер на 9 710,50
лв. за периода от 13.07.2013 г. до 06.04.2021 г., на М.М.А. сума в размер на 7 094,50
лв. за периода от 13.07.2013 г. до 14.05.2019 г. и на М.М.А. сума в размер на 5 570,50
лв. за периода от 13.07.2013 г. до 06.04.2018 г., имуществени вреди, изразяващи
се в иЗ.ръжката, от която са лишени ищците, да заплати на всеки един от тримата
ищци М.М.А., М.М.А. и М.М.А. сума в размер на по 190 000 лв.-неимуществени
вреди, на ищцата Б.Х.М. неимуществени вреди в размер на 170 000 лв. и на
ищцата Л.Х.М. имуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със
законната лихва върху горните главници, считано от датата на
увреждане-13.07.2013 г. до окончателното изплащане, които суми представляват
обезщетения за причинените на ищците вреди, вследствие смъртта на техния
съпруг, баща и син М. М.А., резултат от настъпило на 13.07.2013 г. ПТП в гр.
Сеново, обл. Русе, виновно причинено от водача Д.Н.П. управлявал л.а.м. „Пежо
405 SR“ с ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД с № 02113000312808,
валидна от 10.01.2013 г. до 09.01.2014 г.
Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника му адвокат Гочев, надлежно
упълномощен с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба. Ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния автомобил. Алтернативно оспорва механизма на настъпилото ПТП, вината
на водача Д.Н.П.. Заявява възражение за съпричиняване от пострадалия, който е
пътувал без обезопасителен колан. Твърди също така, че л.а.м. „ВАЗ 2101“ с рег.
№ ****** се е движило в нарушение на З.вП-с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост без да се увери, че няма да представлява опасност за другите
участници в ПТП и поради това именно то е причината за ПТП. Твърди, че ищцата Б.Х.М.
няма право на обезщетение, тъй като не е имала сключен граждански брак с
починалия. Оспорва предявените искове по размер като силно завишени.
Моли съда да отхвърли предявения
иск, алтернативно да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира
разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците депозират допълнителна искова молба, с която представят писмено
доказателство. Оспорват като неоснователни всички твърдения в отговора на
ответника.
В срока по чл.373 ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор.
Ответникът
по първоначалния иск ЗД „Б.И.“ АД предявява срещу Д.Н.П. обратен иск с правно
основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ и чл.86, ал.1 от ЗЗ..
Моли
съда в случай, че уважи предявените искове срещу З. „Б.И.“ АД по настоящото
дело, да бъде осъден Д.Н.П. да заплати на ищеца по обратния иск изцяло сумата
за главница, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
увреждането-13.07.2013 г. и разноски, за които ЗД „Б.И.“ АД бъде осъдено, ако
бъде осъдено и заплати по първоначалните искове.
В срока
по чл.367, ал.1 ГПК ответникът по обратния иск не депозира отговор.
В съдебно
заседание първоначалните ищци поддържат исковете чрез своя процесуален
представител и по съображения подробно изложени в представената по делото
писмена защита. Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Претендира се определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата. Заявяват възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Противопоставят се да
бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение на ответника.
Ответникът
по първоначалния иск, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител
оспорва предявените искове, евентуално моли да бъдат уважени в по-нисък размер.
Претендира разноските по делото.
Третото
лице помагач и ответник по обратния иск, редовно призован не се явява, не
изпраща представител, не изразява становище по предявените искове.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила на 02.07.2015 г.
Присъда № 36 от 01.10.2014 г. по н.о.х.д. № 471/2014 г. по описа на Русенски
окръжен съд, Д.Н.П. е признат за виновен в това, че на 13.07.2013 г. в гр.
Сеново, Русенска област, при управление на л.а.м. „Пежо 405 SR“ с рег. № ******, нарушил правилата за движение по
чл.42, ал.2, т.2, вр.с чл.41, ал.1 от ЗДвП, движейки се в пътната лента,
предназначена за насрещно движение, без да се убеди, че не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея и управлявайки ППС по въздействието
на алкохол, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта си от 0,78
промила, като по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице-две
лица-М. М.А. и С.К.Д., както и средна телесна повреда на повече от едно
лице-две лица Б.Х.М., изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, счупване
на дясна голямопищялна кост, счупване на дясна раменна кост, довели до трайно
затруднение движението на десен крайник и двата долни крайника за срок повече
от 30 дни.
От удостоверение за раждане от ***
г. се установява, че ищцата Л.Х.М. е майка на починалия М. М.А..
От удостоверение за наследници
изх. № 046/27.05.2014 г. на Община Ветово се установява, че ищците М.М.А., М.М.А.
и М.М.А. са деца на починалия М. М.А..
От разпита на свидетелите Б.Р.М.,
Ш.Е.Х.и С.А.А.се установява, че ищцата Б.Х.М. е живяла без брак с починалия М.А.
около 15 години, като и трите им деца са родени от съвместното им съжителство.
От справка от Информационния
център на Гаранционен фонд, се установява, че към датата на
произшествието-13.07.2013 г. за увреждащото МПС има активна застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № 02113000312808 от 09.01.2013 г., валидна от 10.01.2013 г. до 09.01.2014 г.
Съдът приема за доказано наличието на
застрахователно правоотношение, въпреки оспорването на ответника, тъй като с
доказателствата ангажирани от него, последният не е оборил презумпцията на
чл.295, ал.7 от КЗ /отм./, съобразно която документите, изготвени от фонда въз основа на данните
от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват
застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама
(шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на
управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на
пътници със средства за обществен превоз.
От неоспореното заключение на
приетата по делото СМЕ се установява, че причината за смъртта на М. М.А. е
съчетана травма с водеща гръдно-коремна травма, като между уврежданията
получени при ПТП и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка. От разпита на вещото лице М. в съдебно заседание на
06.12.2016 г. се установява, че при този механизъм на ПТП и челен удар,
концентриран в ляво, поставен или не предпазен колан няма никаква практическа
стойност за получаване на травмите. Същото се отнася и за пострадалата Б.М.,
която би получила същите травми и при поставен предпазен колан.
Пред настоящата И.танция е прието
заключение на САТЕ, от което се установява, че на участък от пътя с лек десен
завой, водачите на лек автомобил Ауди и лек автомобил Пежо 405 се движат в
лентата за насрещно движение, поради неравности и дупки на пътното платно.
Лекият автомобил ВАЗ 2101 се движел в своето платно за движение. Причина за
процесното ПТП е движението на лек автомобил Пежо 405 в платното за насрещно
движение при минимална дистанция зад друго МПС, при което ударът за лек
автомобил ВАЗ 2101 е бил непредотвратим. Скоростта на движение на лек автомобил
Пежо 405 е била 75 км/ч и след отклоняването на лек автомобил Ауди, когато
водачът на Пежото е имал възможност да види лек автомобил ВАЗ, е останало време
за реакция от 1,07 сек., за което време няма техническа възможност да отклони
или спре аварийно автомобила. Вещото лице установява, че водачът на лек
автомобил Пежо би имал възможност да предотврати ПТП само ако при скорост от 75
км/ч е бил на дистанция зад лек автомобил Ауди над 20 метра, като съответно при
скорост от 50 км/ч тази дистанция е следвало да бъде 14 метра. Вещото лице
сочи, че лек автомобил ВАЗ при пускането от производство 70-те години е без
предпазни колани, но с отвори технологично пригодени да се монтират местно
производство в гр. Шумен.
Пред настоящата И.танция са
разпитани свидетелите Б.Р.М., Ш.Е.Х.и С.А.А..
При разпита си свидетелят
Мехмедов установява, че познава Б. и М. откакто е роден. Свидетелят посочва, че
Б. и М. са заедно от 15 години и живеят без брак. Установява още, че заедно с М.
били заминали да работят в чужбина през 2010 г., били във Франкфурт, където
работели в пицария. Б. (жена му) идвала също да чисти в пицарията. От
съвместното си съжителство имат две момичета и едно момченце. Работили там до
лятото на 2013 г. и се върнали. В Германия в пицарията вземали по 1200 евро на
месец, без трудов договор. М. давал парите на жена си, подхранвал семейството,
спестявал пари за дома, за да направи ремонт. Отделял си парите за квартирата,
която била 600 евро, от които М. плащал 300 евро, другите ги плащал свидетеля, останалите
спестявал. С Б. много се уважавали,
обичали се, а дори понякога да се карали, то не било сериозно. Децата учат.
Най-голямата дъщеря щяла да учи в Германия, но когато станала трагедията
дъщерята се върнала, за да може да отглежда майка си, която била на легло след
инцидента повече от година. Семейството живеело в същото село, с. Сеново, в
една къща. Къщата е с три входа. В единия вход живеел дядо му на М., във втория
живеел той и брат му. Б. живеела при М.. М. и майка му се разбирали много,
понеже баща му починал, когато били много малки и те останали с майка си и се
разбирали много добре. Трудно приемат загубата, не са добре. Като стане в
селото някаква веселба те не могат да влязат, да излязат, трудно става контакт,
мъчно им е. Къщата е с един двор.
Разпитана свидетелката Х.установява,
че са комшии с ищците, те живеят срещу нейния дом. От малки се познават, заедно
са пораснали. Къщата е в двора и е с два входа. В единия вход живеел М. с жена
му и майка му, в другия вход на М. брат му. Оженили се много малки. Б. ***.
Родили им се три деца. М. останал без баща много малък и бил принуден да ходи в
строителството да работи, за да изхранва семейството си. След 2010 г. почнал да
ходи в Германия за по 2-3 месеца, за да изкарва пари. Преди инцидента Б. и М. били
планували през м. септември голямата им дъщеря да отиде да учи в Германия. Б.
все още има проблеми със здравето. След инцидента имала много травми и все още
не може сама. Все някой трябва да се грижи за нея, децата й. Нямат от никъде
доходи. Чака майка й да й прати някакви пари, свекървата също. Така се
изхранват и така живеят. От инцидента много рядко излиза на пътя, стои си в
двора, не иска да общува с никого. Не може да преживее това нещо, което се
случи с мъжа й. М. и Б. винаги са се разбирали, постоянно били заедно. М. се
грижел и за майка си. Много се имат, никога не е чувала да се карат. Децата били
в добри взаимоотношения с баща си. Били трудолюбиви, ученолюбиви, искали да
учат.
Свидетелят А.установява, че
познава изцяло семейството. Установява, че когато починал бащата на М., той се
грижел за цялото семейство. От малък идвал при свидетеля, приятно дете бил.
След като се оженил и станал глава на семейството, се грижел за всички. От 2007
г. го взели като общ работник в Бургас. Три години работили заедно, до 2009 г.
Искал и жена си да я вземе да работи, защото шефа искал чистачки и я довел. Бил
доволен, тъй като жена му вземала 20 лв. на ден и той вземал 20 лева на ден. М.
бил уважаван и трудолюбив. Жена му след инцидента почти не иска да говори, бяга
от коли. Помагат й майка й, и свекърва й. М. не допуснал майка му да усети, че
е без мъж, отдал й цялата си любов. М. никога не е обидил майка си, никога не
се е карал, никога на висок тон не е говорил. М. и Б. имали голяма любов. М. се
оженил на 14 г. и много се обичали.
От приетото и неоспорено
заключение на ССчЕ се установява, че размерът на издръжката в лева, която М.А.
би получавала до навършване на пълнолетие е 5573 лв., съответно за М.А. и М.А.
тези размери са: 7096,94 лв. и 9713 лв.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка
с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 13.07.2013
г. между прекия причинител Д.Н.П. и ответника.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд, е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, предвид на
което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Д.Н.П.,
настъпилата в пряка, причинно следствена връзка от това поведение смърт на М. М.А.,
както и че П. е управлява автомобила след употреба на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта 0,78 промила, са установени в настоящия процес с влязлата в
сила на 02.07.2015 г. Присъда № 36 от 01.10.2014 г. по н.о.х.д. № 471/2014 г.
по описа на Русенски окръжен съд.
Със заключението на СМЕ се
установи пряка причинна връзка между произшествието и смъртта на М. М.А..
По
силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите
на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит
риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно
установени.
Предвид горното предявените искове за неимуществени вреди
се явяват основателни.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като след 11.06.2012 г. тези размери са
съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими
към датата на процесното ПТП.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП,
в резултат на което са причинени телесни увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
По отношение на размера на предявените искове по отношение на децата на починалия М. М., а именно М.М.А., М.М.А. и М.М.А.:
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищците след
смъртта на баща им болки и страдания, отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката
връзка, привързаността между децата и баща им, прекрасните отношения между четиримата. Болките и страдания, които ищците ще продължат да изпитват от
загубата на баща си, трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съдът съобразява, че към момента
на смъртта на баща им децата си били съответно: М. на 12 г., М. на 11 г. и М.
на 9 г. Същите са останали без бащина подкрепа-морална и финансова в ранн детска
възраст, в която най-много имат потребност от обичта, грижата и подкрепата на
своя баща. Загубата на родител
е голяма и тежка психическа травма.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на по 190 000 лв. за всеки един от ищците, поради
което исковете им ще следва да бъдат уважени в пълен размер, така, както са
предявени. Доколкото болките и
страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По исковете за имуществени вреди,
предявени от тримата ищци:
Претендира се обезщетение от
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в загубена иЗ.ръжка, която тримата
ищци биха получавали от лице, което е задължено по закон да дава издръжка, в
случай, че същото не бе починало, вследствие на процесното ПТП.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК е предвидено задължението на родителите да осигуряват иЗ.ръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали
могат да се иЗ.ържат от имуществото си. Не е предвидена възможността за
освобождаването на родителя от отговорност, предвид ниските му материални
възможности, напротив - иЗ.ръжка се дължи винаги, когато родителят разполага с
възможност да осигури такава, след като се отчетат средствата необходими за
задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване - чл. 140,
ал. 2 СК.
След извършване на тази преценка,
следва да се обсъди въпроса относно размера на иЗ.ръжката, като релевантни за
определянето му са възможностите на лицето, която я дължи, както и нуждите на
лицето, което има право на иЗ.ръжка, като в чл. 142, ал. 2 СК е установен
минималния размер на издръжката, а именно - 1/4 от размера на минималната
работна заплата за страната.
От събраните по делото
доказателства се установява, че тримата
ищци са деца на починалия М. М.А., които към момента на смъртта на баща им са
малолетни.
В т.8
на Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС е прието, че когато при причинена смърт са увредени
близки на починалия, които са понесли имуществени вреди от неговата смърт,
изразени в невъзможност да получават повече издръжка от него, тези лица имат
право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се компенсират от
пенсията, на която имат право.
При определяне на издръжката
следва да се изхожда от нормалните разходи за такава издръжка, без да се вземат
предвид разходите, които надхвърлят обичайните.
Ищците претендират месечна
издръжка в размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата за страната,
като тези размери са определени със заключението на приетата по делото ССчЕ,
неоспорена от страните.
Ето защо исковете на тримата ищци
за имуществени вреди ще следва да бъдат уважени изцяло в размерите, в които са
предявени и за периода до навършване на пълнолетие на всеки един от тримата
ищци, а именно: за М.М.А. сума в размер на 9 710,50 лв. за периода от
13.07.2013 г. до 06.04.2021 г., за М.М.А. сума в размер на 7 094,50 лв. за
периода от 13.07.2013 г. до 14.05.2019 г. и за М.М.А. сума в размер на 5 570,50
лв. за периода от 13.07.2013 г. до 06.04.2018 г.
По отношение на иска за
неимуществени вреди, предявен от Б.Х.М..
С Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС е прието, че има право на обезщетение за неимуществени
вреди и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е бил сключен брак.
От разпитаните в
процеса свидетели безспорно се установява, че ищцата Б.М. и починалия М. М.А.
са съжителствали на съпружески начала от 15 г., без сключен граждански брак.
С оглед на горното
съдът приема, че на ищцата безспорно се дължи обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди.
По отношение на иска за
неимуществени вреди, предявен от Б.Х.М., съдът приема, че размерът на дължимото
обезщетение възлиза на сумата от 170 000 лв., поради което искът ще следва
да бъде уважен изцяло
При определяне на този размер
съдът съобразява, че между Б. и починалия М. са съществували отношения на любов
и разбирателство, винаги са били заедно, когато това е било възможно, предвид
обстоятелството, че последните три години М. работел в Германия, но това не ги
разделило. Съпругът й е бил млад и работоспособен мъж, който е осъществял
издръжката на своето семейство. Ищцата е била само на 28 години,
когато е загубила своя съпруг и неговата подкрепа, включително и за грижите за
трите непълнолетни деца, които двамата са създали.
Предвид горното преживените от ищцата страдания от загубата на близкия човек, загубата на
морална, емоционална и материална подкрепа, подлежат на обезщетяване.
По отношение на иска за
неимуществени вреди, предявен от Л.Х.М..
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че Л.М. е майка на починалия М. М.. Същата е загубила
сина си, който към момента на смъртта си е бил на 32 години. Със смъртта му
ищцата е загубила неговата подкрепа, обич и грижи. От разпитаните свидетели се
установява, че Л. е загубила своя съпруг и след неговата смърт М. й отдал
цялата си обич и грижи, като майка му не е усетила липсата на мъж.
Предвид горното съдът намира, че
искът на Л.М. също следва да бъде уважен в пълния му размер от 150 000 лв.
Доколкото болките и страданията могат да се
съизмерят в паричен еквивалент, то тези обезщетения се явяват справедливи по
смисъла на чл. 52 ЗЗД.
При определяне на горните
обезщетения съдът съобразява и установеното обстоятелство, че ищците са живеели
заедно с починалия, споделяли са общ дом и са живеели в пълно разбирателство,
били едно прекрасно семейство, което напълно се променило със смъртта на техния
близък и обичан човек.
По възражението на съпричиняване.
Същото се явява неоснователно, въпреки че безспорно по делото се установява, че
пострадалият е пътувал в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан.
Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.
Касае се за действие или бездействие на пострадалия, с които
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на правилата за движение по пътищата и виновно. Безспорно от разпита на вещото
лице М. се установява, че коланът дори и правилно поставен, при този вид челен
удар, концентриран в ляво е без практическо значение и пострадалият би получил
същите травми.
Ето защо съдът приема, че дори и
с поставен предпазен колан, вредните последици щяха да настъпят.
От друга страна не се установи
произшествието да се дължи на поведение от страна на водача на лек автомобил
ВАЗ, а именно последният да се е движил с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост. Безспорно едИ.твена вина за произшествието има водача Д.П.,
който се е намирал в платното за движение на лек автомобил ВАЗ и само той би
могъл да предотврати настъпването на произшествие, ако се бе движил на
необходимата дистанция от поне 20 метра зад лек автомобил Ауди.
Предвид основателността и
доказаността на главните претенции, основателни и доказани са акцесорните искове
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./,
застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД
виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност
на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на
деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ е
неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава,
присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е приложима само в хипотезата на доброволно
уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е
настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главниците така както е претендирана, считано от датата на
увреждане до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
Предвид пълното уважаване на
исковите претенции на ответника не се дължат разноски.
Ищците са освободени от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което такива не
им се дължат.
Адвокат Н. претендира адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
което искане обаче ще следва да бъде оставено без уважение.
До приключване на устните
състезания по делото адвокат Н. не е представил договор за правна помощ или
друго писмено доказателство, от което да
се установява, че между ищците и адвокат Н. е договорена безплатна правна помощ
в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Съобразно
задължителната съдебна практика
формираната по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение № 97/06.07.2009 г.,
по т. д. № 745/2008 г. на второ т. о. на ВКС, Решение № 111 от 1.07.2011 г. на
ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, обстоятелството, че ищците са
освободени от държавна такса, не рефлектира
автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатна адвокатска помощ и
съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ЗА, поради което страната
следва да представи по делото договор, пълномощно или друг писмен документ, в
който да е посочено някое от основанията на чл.38 от ЗА за осъществяване на
безплатна правна помощ. При липсата на такъв писмен документ, за съда липсва и
задължение да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 36 495,02 лв., както и сумата от 600
лв.-възнаграждения на вещи лица заплатени от бюджета на съда.
С оглед уважаване на първоначално
предявения иск, съдът дължи произнасяне по предявения от ответника по
първоначалния иск срещу третото лице помагач обратен иск с правно основание
чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г.
По
силата на цитираната разпоредба застрахователят
не се освобождава от задълженията си по договора за застраховка
"Гражданска отговорност", ако щетите са причинени от лице,
управляващо моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, както и от лице, управляващо моторното превозно
средство без
свидетелство за управление, но има право на регресен иск срещу причинителя. Забраната за употреба на алкохол
е визирана в чл. 5, ал. 2, т. 3 (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от
2007 г.), а след
месец юли 2010 г. чл.5, ал.3, т.1 от сега действащия Закон за движение по пътищата (Обн., ДВ, бр.
20/5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г.), според която на водача на пътно превозно средство се забранява да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества. Забраната
за управление на МПС от неправоспособен водач е визирана в нормата на чл.150 и
чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Правото на застрахователя да иска
от застрахованото лице, причинило повредата, след плащането на третото увредено
лице, е регресно право. Това е регресен иск, чието основание не е
застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащите
лица, по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. Именно
поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата спрямо
застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име.
Фактът, че ответникът по обратния
иск е управлявал процесното МПС-л.а.м. „Пежо 405 SR“ с ДК № ****** след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма, е
безспорно установен с влязлата в сила на 02.07.2015 г. Присъда № 36 от
01.10.2014 г. по н.о.х.д. № 471/2014 г. по описа на Русенски окръжен съд, която,
както е посочено и по-горе в настоящото решение, на основание чл.300 от ГПК е
задължителна за настоящия съдебен състав.
От фактическа страна в настоящият
процес безспорно се установи още, че ответникът Д.Н.П. е имал застраховка “ГО”
при ищеца по обратния иск, установи се, че същият виновно е причинил смъртта на
М. М.А., при управление на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, а именно 0,78 на хиляда, установено по надлежния ред.
Със
събраните по делото доказателства по един безспорен и несъмнен начин се
установява, че ответникът със своето действие е осъществил деликт по смисъла на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - налице е противоправно деяние, изразяващо се в
управление на пътно превозно средство, в нарушение на правилата за движение по
пътищата, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2
от ЗЗД), и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и
виновно поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен
резултат.
С настоящото решение ответникът е
осъден да заплати застрахователни обезщетения в общ размер на 890 000 лв.-неимуществени
вреди и 22 375,50 лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на деликта, поради което и при условие, че ответникът заплати посочените
суми на пострадалите лица- ищците по делото, то ответникът по обратния иск
дължи заплащане на тези суми.
С оглед на уважаване на обратния
иск ответникът по обратния иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските направени от него-1600 лв. внесена
държавна такса и 400 лв.-разноски за депозит за вещи лица. Съдът не присъжда
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като по делото е
представен един договор за правна помощ от 02.10.2015 г., от който е видно, че
е с предмет защита и процесуално представителство по делото, а не за завеждане
и процесуално представителство по обратния иск.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът по обратния иск ще следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд и държавна такса в размер на
34 895,02 лв., разликата над платената вече от ищеца по обратния иск
държавна такса в размер на 1600 лв. до пълния дължим размер от 36 495,02
лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка
с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД да заплати на Б.Х.М., ЕГН **********,*** сума в размер на 170 000 лв. /сто
и седемдесет хиляди лв./, на М.М.А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка
и законен представител Б.Х.М., ЕГН **********, на М.М.А., ЕГН ********** и на М.М.А.,
ЕГН **********, действащи лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Б.Х.М., ЕГН **********, и тримата с адрес: *** суми в размер на по 190 000 лв. /сто и деветдесет
хиляди лв./ за всеки един от тримата ищци, на Л.Х.М., ЕГН **********,*** сума в
размер на 150 000 лв. /сто и
петдесет хиляди лв./, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени
от ищците неимуществени вреди, да заплати на М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез своята майка и законен представител Б.Х.М., ЕГН ********** сума в
размер на 9 710,50 лв. /девет
хиляди седемстотин и десет и 0,50 лв./, дължима за периода от 13.07.2013 г. до
06.04.2021 г., на М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Б.Х.М., ЕГН ********** сума в
размер на 7 094,50 лв. /седем
хиляди деветдесет и четири и 0,50 лв./ дължима за периода от 13.07.2013 г. до
14.05.2019 г. и на М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Б.Х.М., ЕГН ********** сума в
размер на 5 570,50 лв. /пет
хиляди петстотин и седемдесет и 0,50 лв./, дължима за периода от 13.07.2013 г.
до 06.04.2018 г., които суми представляват имуществени вреди, изразяващи се в
издръжката, от която са лишени ищците за посочени периоди, ведно със законната
лихва върху горните главници, считано от датата на увреждане-13.07.2013 г. до
окончателното изплащане, които суми представляват обезщетения за причинените на
ищците вреди-неимуществени и имуществени, настъпили в пряка,
причинно-следствена връзка със смъртта на техния съпруг, баща и син М. М.А.,
резултат от настъпило на 13.07.2013 г. ПТП в гр. Сеново, обл. Русе, виновно
причинено от водача Д.Н.П., управлявал л.а.м. „Пежо 405 SR“ с ДК № ******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗД „Б.И.” АД с № 02113000312808, валидна от 10.01.2013 г. до
09.01.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер
на иска - 36 495,02 лв. /тридесет и
шест хиляди четиристотин деветдесет и пет и 0,02 лв./, както и сумата от 600
лв. /шестстотин лв./-възнаграждения на вещи лица заплатени от бюджета на съда.
Решението е постановено при
участието на Д.Н.П., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач
на страната на ответника ЗД „Б.И.“ АД.
ОСЪЖДА Д.Н.П., ЕГН **********,***
на основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г. да
заплати на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 912 375,50 лв. /деветстотин
и дванадесет хиляди триста седемдесет и пет и 0,50 лв./, представляваща сбор от
горните суми, регресно вземане, при условие, че сумата бъде заплатена от
ЗД „Б.И.“ АД на Б.Х.М., ЕГН **********, М.М.А., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Б.Х.М., ЕГН **********, на М.М.А., ЕГН **********
и на М.М.А., ЕГН **********, действащи лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Б.Х.М., ЕГН ********** и на Л.Х.М., ЕГН **********, която
сума представлява застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ с № 02113000312808, валидна от 10.01.2013 г. до 09.01.2014 г. ,
ведно със законната лихва, считано от 13.07.2013 г. до окончателното
издължаване, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, направени от ищеца разноски
пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК Д.Н.П., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на обратния иск в размер на 34 895,02
лв. /тридесет и четири хиляди осемстотин деветдесет и пет и 0,02 лв./
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: