№
Гр. София, 05.07.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, , в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадасет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при участието на секретаря Екатерина Тодорова
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.д. № 4262/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 177430 от 15.08.2020 г., постановено по гр.д. № 10167/2019г. от
Софийски районен съд, III ГО, 113 състав, е уважен изцяло за сумата от 5 900.00 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по щета № 44012131603982, ведно с лихва и разноски,
искът на И.П.С., предявен на основание чл.405, ал.1 КЗ срещу „ДЗИ О.З.“ ЕАД.
Решението е обжалвано изцяло от ответника с оплаквания
за незаконосъобразност: липса на произнасяне по възражението за нищожност на
застрахователния договор поради липса на предмет и в тази връзка недопускане на
доказателства, неправилно прието за безспорно обстоятелство наличието на
валиден застрахователен договор по риска „Каско“ за откраднатия автомобил. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено
и да се постанови ново, с което претенцията да бъде отхвърлена.
Въззиваемият оспорва жалбата и
моли ръшънието да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на
цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно
относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящото производство доказателства при условията
на чл.266 ГПК не са ангажирани.
Обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебна проверка на постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че
не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
решение е допустимо.
По
правилността на атакуваното решение, СГС намира следното:
Разгледана по същество на посочените в нея
оплакванияя, въззивната жалбаа е неоснователна поради следното:
Твърденията на ищеца С. са, че л.а. „Ауди А4” с рег. № ******е бил
противозаконно отнет от владението му за времето от 19.30 ч. на 17.02.2016 г.
до 09.30 ч. на 18.02.2016 г., като за автомобила е била сключена застраховка
„Каско“ при ответника от собствениците му К.Д.С.и Л.Б.С., като вземанията на застрахованите лица
по договора за застраховка „Каско” на МПС за дължимото застрахователно обезщетение
във връзка с горепосоченото застрахователно събитие били прехвърлени в полза на
ищеца съгласно договор за цесия от 14.02.2019 г. Тъй като ответникът –
застраховател отказал да плати обезщетение по образуваната при него щета №
44012131603982, ищецът е предявил съдебно претенцията си за заплащане на
обезщетението.
В
отговора на исковата молба ответникът е направил единствено пространно
възражение за несъответствие между деклрарираното от застрахованото лице по
повод противозаконното отнемане и станалото в обективната действитлност. В
първото по делото пред първата инстанция открито съдебно заседание на
02.10.2019г. процесуалният представител на ответника не е оспорил наличието на
застраховка „Каско“ за посочения по-горе лек автомобил, но е направил
възражение за нищожност на застрахователния договор поради липса на предмет –
вероятно пренабит номер на рамата поради идентичност на този номер с рамата на
друг автомобил. Във връзка с това възражение на ответника са допуснати всички
поискани от него доказателства.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за
незаконосъобразност на решението поради приетото за безспорно обстоятелство, че
за откраднатия лек автомобил е бил наличен валиден застрахователен договор по риска
„Каско“. Този извод на съда е направен въз основа на съдържанието на отговора
на исковата молба, където липсва оспорване на наличието на застрахователен
договор.
Настоящият състав намира, че
възражението за нищожност на договора поради липса на предмет в казания по-горе
смисъл е направено несвоевременно, извън отговора на исковата молба и извън
срока за отговор, поради което това възражение е преклудирано и изнесеното във
въззивната жалба досежно нищожността на застрахователния договор не следва да
се обсъжда.
Законосъобразен
е извода на първоинстанционния съд, че е налице валидно застрахователно
правоотношение за л.а. „Ауди
А4” с рег. № ******по риска „Каско“ по застрахователна полица № 440115212006940
между собствениците му К.Д.С.и Л.Б.С.и ответника, както и че автомобилът е бил
противозаконно отнет от владението на ищеца
за времето от 19.30 ч. на 17.02.2016 г. до 09.30 ч. на 18.02.2016 г. За
установяване твърденията на ответното дружество, че застрахованото лице не е
предоставило вярна и точна информация относно обстоятелствата, при които е
настъпило застрахователното събитие, по делото не са събрани никакви относими доказателства.
За
размера на претенцията е меродавна цената му към датата на настъпване на
събитието. В случая е прието неоспорено заключение на автотехническа
експертиза, от което се установява, че действителната стойност на лек
автомобил с марка „Ауди А4” с рег. № ******към датата на настъпване на
застрахователното събитие е в размер на 5 900 лв. За тази сума искът е
основателен и е уважен от първоинстанционния съд.
По изложените съображения
решението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно изхода от спора
претенцията на въззиваемия за присъждане на разноски за въззивната инстанция е
основателна и следва да бъде уважена в размер на 750 лв. адвокатски хонорар
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177430 от 15.08.2020 г., постановено по гр.д. № 10167/2019г. от
Софийски районен съд, III ГО, 113 състав.
ОСЪЖДА
„Д.З.” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.П.С., ЕГН
**********, със съдебен адрес *** - адв. С.Ч. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв.
Решението
не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.