О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1259 18.05.2023г. град Бургас
Административен
съд – град Бургас, ХVI-ти административен състав, на осемнадесети май две
хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИНА
НИКОЛОВА
2. ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов
ЧКАНД № 786 по описа на съда
за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.229 и сл. от АПК.
Образувано
e по частна жалба на Н.В.Ц. *** против Определение № 589 от 23.03.2023г. по АНД
№ 3248 от 2021г. на РС-Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н.Ц.
против отказ на Районният съд да връчи на жалбоподателя Ц. предходно
Определение № 838 от 09.09.2021г. на РС-Бургас по същото дело.
При
запознаване с приложените по делото материали настоящият състав, констатира
следното:
С
Определение № 589 от 23.03.2023г. по а.н.д № 3248 от 2021г. на БРС е оставена
без разглеждане жалба, подадена от Н.Ц. срещу Отказ на районния съд да връчи на
жалбоподателя Определение № 838 от 09.09.2021г. С цитираното предходно
определение е било прекратено производството по а.н.д № 3248 от 2021г. на БРС.
Съобщението
за оспореното определение е връчено на адресата на 28.03.2023г. лично.
Частната
жалба срещу определението от 23.03.2023г. е постъпила с вх.№ 12178 от 29.03.2023г.,
поради което е подадена в 7-дневния преклузивен срок за оспорване на съдебния
акт, от лице което има правен интерес от оспорването, доколкото постановеният
акт е неблагоприятен за него, тъй като се оставя без разглеждане жалба,
респективно е процесуално ДОПУСТИМА.
При
разглеждането й по същество, съдът констатира следното:
С
Определение № 838 от 09.09.2021г. по АНД № 3248 от 2021г. по описа на РС-Бургас
е прекратено съдебното производство по посоченото дело, образувано по жалба на Н.Ц.
срещу Заповед за задържане на лице, издадена от служител на Първо РУ-МВР-Бургас
на 02.07.2021г. Съобщението за постановеното определение е връчено на
жалбоподателя Н.Ц. лично, на 14.09.2021г. и този прекратителен акт очевидно е
оспорен в законния срок, видно от материалите по Частно КАНД № 2292 от 2021г.
на Административен съд-Бургас, в което е разгледана подадената частна жалба
срещу определение № 838 от 09.09.2021г. за прекратяване на АНД 3248 от 2021г.
на РС-Бургас. Постановено е Определение № 1930 от 01.10.2021г. на касационната
инстанция, с което прекратителното определение е оставено в сила. Следователно,
Определение № 838 от 09.09.2021г. на РС-Бургас е влязло в сила на 01.10.2021г.,
тъй като актът на Административен съд-Бургас е окончателен. Обстоятелството, че
оспореното определение е влязло в сила е коректно отразено на съдебният акт за
прекратяване на производството по АНД № 3248 от 2021г.
Касаторът
Н.Ц. е отправял последващи искания за „връчване“ на определение № 838 от
09.09.2021г., като от страна на РС-Бургас е отразено, че лицето вече е получило
съобщение с това определение, лично, на 14.09.2021г.
Н.Ц.
подава частна жалба срещу „отказа“ на Районен съд-Бургас да му се връчи
цитираното определение № 838 от 09.09.2021г., която обаче не е администрирана
по надлежния ред и с Определение № 444 от 24.02.2023г. по адм. дело № 348 от 2023г. Административен
съд-Бургас е изпратил на РС-Бургас частната жалба за изпълнение на процедурата
по чл.213а от АПК.
По
повод дадените указания на АС-Бургас за изпълнение на процедурата по
администриране на частната жалба, включващи проверка за редовност и допустимост
на оспорването, от страна на първоинстанционния съд е постановено Определение № 589 от 23.03.2023г.по АНД
№ 3248 от 2021г., с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена
от Н.Ц. срещу отказ на Районен съд-Бургас да връчи на същия Определение № 838
от 09.09.2023г.
Именно
определението от 23.03.2023г. е предмет на инстанционен контрол в хода на
настоящото производство пред АС-Бургас, тъй като е подадена частна жалба срещу
този акт и въз основа на него е образувано настоящото ЧКАД № 786 от 2023г. след
надлежно администриране на жалбата и изпълнение на дадените указания да бъде
подписана от подателя.
При
постановяване на процесния съдебен акт съдът се е позовал на чл.213а, ал.2 от АПК, според който първоинстанционният съд оставя без разглеждане касационната
жалба, на основанията по чл.215 от АПК. Конкретно, решаващият състав е
обосновал наличие на хипотезата на чл.215, т.4 от АПК според която се оставя
без разглеждане жалбата подадена срещу акт, който не подлежи на касационно
оспорване. Дори да се приеме тезата на касатора, че е налице изричен отказ на
Районен съд-Бургас да му се връчи многократно цитираното прекратително
определение от 09.09.2021г., то този акт действително не подлежи на касационно
оспорване. Това е така, поради следното:
Съгласно
чл.84 от ЗАНН доколкото в този закон няма особени правила за връчването на
съобщения се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл.178, ал.1 и чл.180, ал.1
от НПК връчването се извършва от служител на съда, като се изготвя разписка,
обективирана на втората страница на съобщението, в което получателят се
подписва лично. В случаят, такова редовно връчване на съобщението за
постановеното определение е приложено по делото. Нещо повече, в срока за
обжалване определението е било оспорено пред Административен съд-Бургас, който
го е оставил в сила /ЧКАНД № 2292 от 2021г./, с което Определение № 838 от
09.09.2021г. е влязло в сила.
Липсва
правно основание за повторно „връчване“ на съобщение за постановеното
определение, което е влязло в законна сила, поради което не би могло да се
приеме, че е постановяван отказ за връчване на такова съобщение, който би могъл
да се оспорва, както твърди касатора.
В
случаят, не е заявена административна услуга за снабдяване с копия на книжа по
делото, за което да е подадена по съответния ред заявка за копиране на
материали и която да не е уважена, за да се счита, че обективно може да бъде
постановяван отказ от извършването на такава услуга. В настоящият случай,
касаторът недвусмислено заявява, че не му е „връчено“ определението, т.е.
съобщението за така постановения акт, който подлежи на обжалване, което искане
е лишено от правно основание, по изложените вече съображения. В този смисъл,
съдът не би могъл да постановява съдебен акт съдържащ отказ, след като
нормативната уредба не предвижда процедура по повторно връчване, още по-малко
след влизане в сила на това определение. В заключение, липсва въобще годен за
оспорване съдебен акт „отказ“, какъвто касаторът твърди, че е постановен и
който да може да се оспори пред касационната инстанция. Дори обаче да се приеме
неговата теза, макар да е лишена от правно основание, т.е. дори да е налице
отказ да се връчи отново цитираното прекратително определение № 838 от
09.09.2021г., то този акт не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.341,
ал.2 от НПК, субсидиарно приложима по силата на чл.84 от ЗАНН на оспорване пред
горната инстанция подлежат само определенията и разпорежданията, за които това
изрично е предвидено, като според указаното от ал.3 на същия законов текст
останалите актове не подлежат на самостоятелно оспорване отделно от крайния
акт. По искане от такова естество би могло да бъде постановено само определение,
с оглед указаното в чл.32, ал.1, т.3 от НПК регламентираща видовете съдебни
актове, т.е. какъв акт се постановява според естеството на произнасянето и
въпросите, които се засягат с този акт. При положение, че прекратителното
определение от 09.09.2021г. е влязло в законна сила на 01.10.2021г., след
потвърждаването му от АС-Бургас, очевидно е невъзможно да се обжалва отделно
друг акт /определение и разпореждане/ постановен от съда, след като не е
предвидена такава изрична възможност в закона, както сочи императивната норма
на закона. Следователно, дори да се приеме тезата на касатора за наличие на
постановен от РС-Бургас отказ да се връчи посоченото определение, то този акт
не подлежи на обжалване, както правилно е заключил първоинстанционният съд в
атакуваното понастоящем Определение № 589 от 23.03.2023г. по АНД № 3248 от
2021г. Следователно, подадената срещу него частна жалба действително е
процесуално НЕДОПУСТИМА, на основание чл.215, т.4 от АПК, вр. с чл.213а, ал.2
от АПК и правилно е оставена без разглеждане, в съответствие с правомощията на
РС-Бургас по чл.213а, ал.2 от АПК.
Колкото
до мотивите на съда относно дължимост на държавната такса, даваните указания в
тази връзка и констатациите относно неизпълнението им, обусловили прекратяване
на АНД № 3248 от 2021г., следва да се отбележи, че тези мотиви на съда,
респективно тези доводи на касатора са относими само в производството по оспорване
на Определение № 838 от 09.09.2021г., каквото вече е осъществено по предходно
произнасяне на Административен съд-Бургас, а в настоящият казус, тези
обстоятелства са изцяло неотносими към предмета на оспорване, защото както вече
бе отразено, тук се оспорва само определението, с което е оставена без
разглеждане частна жалба подадена от Н.Ц. *** да му се връчи прекратителното
определение, а не жалба срещу самото определение, каквато вече е разглеждана по
ЧКАНД № 2292 от 2021г. на АС-Бургас.
По изложените съображения оспореното
определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, а
подадената срещу него частна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.
Ето
защо, на основание чл.234, ал.1 и чл.221, ал.2, вр. с чл.236 от АПК, Административен
съд– Бургас, ХVІ– ти състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 589 от 23.03.2023г. по АНД
№ 3248 от 2021г. по описа на Районен съд-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.