Решение по дело №733/2017 на Районен съд - Ихтиман

                                               Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

№                                                         12.09.2018 година                                 град Ихтиман

                                    

                                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                         6 състав на

Двадесет и седми февруари                                                      две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Надя Борисова

 прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

АНДело                                                    № 733                                    по описа за 2017 година,

 

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила жалба от Б.Б.З. против наказателно постановление № 17-1184-000292/29.05.2017 г. на началника на РУ Костенец, с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв.  

              Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло, като сочи че автомобила не е бил негова собственост и не е знаел, че същия е спрян от движение.

              Административнонаказващият не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

            Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

             На 18.04.2017 г. около 23,29 ч. в гр. Костенец, при управление на МПС – лек автомобил “Опел Астра“ с рег. № СА 9892 МН, по ул. „Китка“, жалбоподателят бил спрян от контролните органи по ЗДвП. При последвалата проверка на документите на водача и автомобила и след извършената служебно справка от полицейските служители, било установено, че МПС е собственост на Л. В.Г., ЕГН ********** и че същото е спряно от движение. За така констатираното, като приел, че З. е извършил нарушение на чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП, актосъставителят – св. А., съставил АУАН с бл. № 770915/18.04.2017 г., в който отразил посочените по – горе обстоятелства и който бил предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязване на възражения. Въз основа на съставения АУАН, на 29.05.2017 г., било издадено и атакуваното НП № 17-1184-000292 на началника на РУ Костенец, с което осъщественото от жалбоподателя нарушение е квалифицирано, като такова по чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП и административнонаказателната отговорност на З. е ангажирана на основание  чл. 177 ал.1 т.4 от ЗДвП с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 100,00 лв.

          Разпитаните в хода на съдебното производство свидетели – актосъставителя А. и свидетеля по акта П., заявяват че нямат конкретен спомен за основанието на което автомобила е бил спрян от движение и че тази информация са получили от дежурния. Към административнонаказателната преписка, не са представени писмени доказателства установяващи факта на спиране от движение на процесното МПС към момента на проверката от контролните органи по ЗДвП.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

        Съдържанието на атакуваното НП не съответства на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Лаконичното отбелязване в текста на постановлението, че жалбоподателят „упрвавлява спряно от движение МПС“, пресъздава състава на посочената за виновно нарушена разпоредба на  чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП, като същевременно не съдържа изискуемата от закона индивидуализация на фактическите обстоятелства, представляващи съставомерните признаци на конкретната административна простъпка. Нито актосъставителят, нито административнонаказващия орган  са счели за необходимо да посочат основанието на което и акта с който управляваното от жалбоподателя МПС е било спряно от движение.

       Административното нарушение има своята легална дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно наказание, налагано по административен ред. Всяко административно нарушение, като деяние, представлява конкретно действие или бездействие. Съгласно  чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, наказателното постановление следва да съдържа „описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават“.  От съдържанието на процесното наказателно постановление не е видно, защо актосъставителя и административнонаказващия орган са приели,  че към 18.04.2017 г. управлявания от жалбоподателя лек автомобил “Опел Астра“ с рег. № СА 9892 МН, е бил спрян от движение. Отделен остава въпроса, че в хода на производството по отношение на посоченото обстоятелство, установяването на което е в доказателствена тежест на административнонаказващия орган,  доказателства не бяха представени. При това, описанието на осъщественото нарушение, съпоставено с отбелязването, че процесното МПС е собственост на трето лице, поставя въпроса за съставомерността на нарушението от субективна страна. Изложените в жалбата твърдения, че водачът не е знаел, че автомобила е бил спрян от движение не могат да бъдат опровергани и от свидетелските показания, според които полицейските служители са получили информация за това обстоятелство, едва след извършената служебно справка. Посоченото, не може да наложи категоричен извод за непредпазливо, а още по – малко за умишлено поведение на  жалбоподателя.

В настощия случай обаче, изложените по – горе аргументи, касаещи липсата на доказателства за съставомерни от обективна и субективна страна признаци на санкционираното нарушение, не се явяват решаващи за отмяна на атакуваното НП, поради неговата незаконосъобразност от формална страна.  Несъответствието на постановлението с изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.

 

 

             Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                 

                                                            Р   Е   Ш   И  :

             

             ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-1184-000292/29.05.2017 г. на началника на РУ Костенец, с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.4 от ЗДвП на Б.Б.З. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. 

 

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: