О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 261080
19.05.2021
г., гр.Сливен
Сливенският районен съд, гражданска колегия в закрито
заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Нина Коритарова гр. д. N 3763 по описа
за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба депозирана от А.Т.Д., ЕГН: ********** *** чрез адв.
С.Г. *** срещу РодикаЗагорднюк-Т., родена на *** г. в
гр. Резина, Република Молдова с правно основание чл.
49 СК, като към този иск обективно кумулативно са съединени и искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 143 СК
по отношение на роденото от брака малолетно дете Нина Александрова Т. на
29.11.2015 г. и чл. 56 СК.
Исковата молба и приложенията
към нея са били изпратени на ответницата, като същата е депозирала отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК в законоустановения едномесечен срок, с който е
направила възражение за неподсъдност на спора на български съд, тъй като
постоянно местожителство на ответницата и на ищеца били в Република Италия,
провинция ФорлиЧезена. Обичайното местопребиваване на
общото им дете Нина Александрова Т. на 29.11.2015 г. също било при тях в Република
Италия, провинция ФорлиЧезена. В подкрепа на тези
твърдения ответницата прилага удсотоверения за
постоянни адреси на нея, на ищеца и на детето Нина преведени от италиански на
български език, както и решения по дела за домашно насилие постановени срещу
ищеца от съдилища в Република Италия.
Българският съд не е
компетентен да разглежда настоящия правен спор. В съответствие с Регламент №
2201/2003 г. /Брюксел II/
съгласно чл. 3 обща компетентност за делата за развод, чл. 8 относно
компетентността включваща родителската отговорност и чл. 3 и чл. 7 от Регламент
№ 1111/2019 г. с оглед обстоятелството, че видно от представените от ответната
страна доказателства обичайното местопребиваване на съпрузите и на общото им
малолетно дете е в гр. Форли, Италия компетентен да
разгледа настоящия правен спор е съда в гр. ФорлиЧезена,
Република Италия.
Съгласно чл. 1, § 1, б. „б” и §
2, б. „а” от Регламент (ЕО) № 2201/2013 година, в предмета на този регламент се
включват споровете относно искове за развод и правото на упражняване на
родителски права и лични отношения, както и споровете за определяне,
упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност.
Съгласно чл. 2, т. 7 от същия регламент, терминът „родителска отговорност”
включва всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на
детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на
решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект,
като включва и правото на упражняване на родителски права, и правото на лични
отношения с детето. Предвид на това, спорът по настоящото производство попада в
предметния обхват на Регламент (ЕО) № 2201/2013 година и затова съдът,
компетентен да разгледа спора, следва да се определи по правилата на този
регламент.
На първо място следва да се
разгледа компетентността на българският съд по отношение на иска за развод. Тя
е определена в чл. 3 на Регламента и за да е налице следва да е изпълнена поне
една от предпоставките в буква „а“ – алтернативно посочени или предпоставките
визирани в буква „б“ на посочената норма.
За да определи дали са налице
някои от предпоставките на първо място следва да се съобрази какво точно се
влага от Европейския съд в понятието „обичайно местопребиваване“. Това понятие
„обичайно местопребиваване на детето” по смисъла на чл. 8 и чл. 10 от Регламент
(ЕО) № 2201/ 2003 на Съвета от 27.11.2003 г. трябва да се тълкува че това е
мястото, което отразява определена интеграция на детето в социалната и
семейната среда. За тази цел трябва да се вземат предвид продължителността,
редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата –
член, както и причините за преместването на семейството в тази държава,
гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от
детето в посочената държава. При установяване на обичайното местопребиваване на
детето следва да се държи сметка за съвкупността от фактическите обстоятелства,
специфични за всеки конкретен случай. От
това тълкуване, дадено на понятието в решение Дело C-497/10 PPU по преюдициално запитване до Съдът на ЕС, може да се извлече и
постоянно местопребиваване на родителите, а именно социална интеграция,
месторабота, семейна среда, лингвистични познания и други, без това да е
обвързано с конкретна регистрация, но която би могла да бъде евентуално индикация
за горните обстоятелства. Малолетното дете Нина, е видно че е родено в Италия,
по делото няма данни да е посещавало детско заведение в страната, нито са
представени доказателства, че е живяло на територията на Република България. Поради това не може да се определи че нейното
обичайно местопребиваване към момента на подаване на исковата молба, който е
релевантен за определяне на компетентността е било в България.
По отношение на иска за развод
по чл. 3 от Регламента двамата съпрузи не
са с обичайно местопребиваване в България, т.е. не са изпълнени предпоставките
на чл. 3, б. „а“ първите три предложения от Регламента. Съпрузите нямат обща
искова молба, което изключва и четвъртото предложение. По отношение на
компетентността, зависеща от ищеца то обичайното му пребиваване е свързано със
срок на пребиваване непосредствено преди подаване на молбата за развод, който
не е изпълнен. По твърдения в исковата молба съпрузите живеят и работят около
10 г. в Италия, което изключва шестмесечното и едногодишното пребиваване в
България.
По буква „б“ на същия член
компетентността на съда не може да се определи, тъй като ответницата не е гражданин
на РБългария, а молдовска
гражданка, и случаят не попада в тази хипотеза.
По отношение на исковете
свързани с родителските права и режима на лични контакти:
Правилото на чл. 8, § 1 от Регламента
установява общото правило, че компетентни да разгледат спора са съдилищата на
държавата-членка, ако детето има местопребиваване в тази държава-членка по
времето, когато съда е сезиран. Правилото на чл. 8, § 1 от Регламента обаче не
е абсолютно. Съгласно § 2 от същата разпоредба, то се прилага при спазване
условията на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламента. Посочените текстове касаят
изключения от общото правило за компетентност. Затова при изпълнение на
задължението си по чл. 17 от Регламента за извършване на служебна проверка за
компетентност съдът следва да провери не само това дали е компетентен по силата
на чл. 8, § 1 от Регламента, но и това дали неговата компетентност не се обуславя
от някое от изключеният, посочени в § 2 на чл. 8 от Регламента. В случай, че
при извършената проверка той констатира, че не е компетентен по смисъла на чл.
8, § 1, следва да се извърши проверка дали неговата компетентност не е
възникнала по силата на чл. 9, чл. 10 или чл. 12 от Регламента. Приемането на
обратното би обезсмислило установените в чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламента
изключения, тъй като би направило невъзможно тяхното прилагане. Затова
правилото на чл. 8, § 2 от Регламента следва да се разбира в смисъл, че
предвидените в посочените в него три текста изключения, пророгиращи
общата компетентност на съда по чл. 8, § 1, са с предимство пред правилото,
установяващо общата компетентност на съдилищата за разглеждане на спора за
родителска компетентност. Предвид на това, ако е налице някое от тези
изключения, именно съда, за който те се отнасят е компетентен да разгледа
спора, а не съда по чл. 8, § 1 от Регламента. В случая за българският съд не са
налице нито изключенията по чл. 9, 10 и 12, нито общата компетентност по чл. 8,
тъй като съдът прие, че детето не е имало обичайно местопребиваване в България
към момента на подаване на исковата молба. Хипотезата на чл. 9 е неотносима, за приложимост на чл. 10 също няма данни, а по
отношение на чл. 12, то същият поставя условието, производството да е различно
от това по чл. 3, - развод, което не е изпълнено в настоящия случай.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от
Регламента когато не може да се установи обичайното местопребиваване на дете и
компетентността по чл. 12, не може да се определи. Тази хипотеза към настоящия
момент не е налице. Обичайното местопребиваване на детето към момента на
подаване на исковата молба е бил в Италия. То нито е пребивавало извън
европейския съюз, нито пък се е родило толкова скоро, че такова
местопребиваване да не може да се установи.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 3763/2020 г. на СлРС поради
липса на международна компетентност на българския съд.
Определението може да бъде
обжалвано пред ОС-Сливен в едноседмичен срок от връчването му на страните.