Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29 18.02.2016 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд граждански състав,
На
двадесет и първи януари две хиляди
и шестнадесета година
В
публичното заседание в
следния състав:
Председател
Илияна Балтова
Членове
Секретар С. Ч.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Ил. Балтова
търговско дело № 216 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
В.Х.Ч., ЕГН **********, в качеството
му на синдик на „Соло“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, с адрес *** –
адв. М.М., против „Соло“ ООД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Несебър, ж.к. Слънчев
бряг, комплекс „Соло“, вх.1, ет.2, ап.12, представлявано от К.А.В. и П.Р. –
заедно и поотделно, и Б.Х., гражданка
на Великобритания, родена на *** г. в гр. Саут Шийлдс, Великобритания, с адрес ***,
пл. „Баба Ганка“, № 8 – адв. К.С., с искане за обявяване за недействителна по отношение на ищеца на сделката,
обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 194,
т.Х, нот.д. № 1967/ 24.06.2009 г. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 в
регистъра на НК, с *** действие РС Несебър, по силата на която „Соло“ ООД е
продало на Б.Х. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.32.3.1.35, съгласно КК на гр. Несебър, представляващ апартамент
№ 3 на четвърти етаж в сграда № 1, състоящ се от дневна - кухня, спалня, баня с тоалетна и тераса; с предназначение - жилище, апартамент, на
площ от 49,63 кв.м, ведно с 2,066 % идеални части от общите части на
сграда с идентификатор 51500.32.3.1, равняващи се на 6,83 кв.м ид.ч., обща площ
на апартамента с идеалните части 56,46 кв.м, ведно със съответния процент от
правото на строеж върху мястото, в което сградата е построена, представляващо
поземлен имот с идентификатор 51500.32.3 по КК на гр. Несебър, одобрена със
заповед № РД-18-46/ 18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, при граници
на самостоятелния обект: на същия етаж: самостоятелен обект с
идентификатор 51500.32.3.1.34; под
обекта: самостоятелни
обекти с идентификатори 51500.32.3.1.29
и 51500.32.3.1.30; над обекта: няма; както и на сделката, обективирана
в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 197, т.Х, нот.д. №
1970/ 24.06.2009 г. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 в регистъра на НК, с ***
действие РС Несебър, по силата на която „Соло“ ООД е продало на Б.Х. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 51500.32.3.1.34, съгласно КК на гр. Несебър, представляващ апартамент
№ 4 на четвърти етаж в сграда № 1, състоящ се от дневна - кухня, две спални, баня с тоалетна и тераса; с предназначение - жилище,
апартамент, на площ от 74,78 кв.м, ведно с 3,174 % идеални части от общите части на
сграда с идентификатор 51500.32.3.1, равняващи се на 10,49 кв.м ид.ч., обща
площ на апартамента с идеалните части 85,27 кв.м, ведно със съответния процент
от правото на строеж върху мястото, в което сградата е построена,
представляващо поземлен имот с идентификатор 51500.32.3 по КК на гр. Несебър,
одобрена със заповед № РД-18-46/ 18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК,
при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: самостоятелни обекти с идентификатори 51500.32.3.1.35 и 51500.32.3.1.33; под
обекта: самостоятелни
обекти с идентификатори 51500.32.3.1.27
и 51500.32.3.1.28; над обекта: няма.
Претендират се и разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ищецът поддържа исковите претенции, ангажира доказателства.
Предявен е иск с правно основание чл.649, ал.1,
вр.чл.647 ТЗ.
Дружеството - ответник не е депозирало отговор на
исковата молба и не изразява становище по съществото на иска.
Ответницата Б.Х., чрез процесуалния си представител,
оспорва иска, като сочи, че, макар да е тъща на управителя на „Соло“ ООД и в
този смисъл свързано лице, оспорените сделки не са били сключени с нея на по-благоприятна
цена и няма увреждане на кредиторите. По възмездната сделка полученото е
еквивалентно на даденото. Сочи че за двата апартамента е заплатила общо сумата
от 35 000 британски лири, 80 % от които през 2005 г. по предварителен
договор. Претендира разноски.
В допълнителната искова молба, по повод възраженията
на ответницата, ищецът изтъква, че процесните сделки увреждат интересите на
кредиторите. Оспорва се идентичността на недвижимите имоти, предмет на сочения
от ответницата предварителен договор и процесните недвижимости. Подчертава се,
че с процесните сделки имуществото на дружеството е било намалено. Заявява се,
че в търговските книги на дружеството не са отразени постъпили плащания от
ответницата през 2005 г., които да са свързани със сделките от 2009 г.
В допълнителния отговор се изтъква, че апартаментите
са били заплатени по банков път, с представените квитанции, и, тъй като
продажната цена е била съразмерна с цените на продавани „на зелено“ подобни
имоти, не е налице ощетяване на дружеството.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона,
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по т.д. по несъстоятелност № 205/ 2011
г. по описа на Бургаския окръжен съд е образувано по молба от длъжника за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него, подадена на
19.05.2011 г. С определение на съда по несъстоятелността от 3.07.2013 г.,
ищецът е назначен за постоянен синдик на търговеца.
Представен е нотариален акт № 194, т.Х, нот.д. № 1967/
24.06.2009 г. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 в регистъра на НК, с ***
действие РС Несебър, обективиращ договор за покупко – продажба на недвижим
имот, по силата на който „Соло“ ООД е продало на Б.Х. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.32.3.1.35, съгласно КК
на гр. Несебър, представляващ апартамент № 3 на четвърти етаж в сграда № 1, с обща площ на апартамента с идеалните части 56,46
кв.м, ведно със съответния процент от правото на строеж върху мястото. С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№ 197, т.Х, нот.д. № 1970/ 24.06.2009 г. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208
в регистъра на НК, с *** действие РС Несебър, „Соло“ ООД е продало на Б.Х. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.32.3.1.34, съгласно КК
на гр. Несебър, представляващ апартамент № 4 на четвърти етаж в сграда № 1, с
обща площ на апартамента с идеалните части 85,27 кв.м,
ведно със съответния процент от правото на строеж върху мястото.
Съгласно разпоредбата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, могат
да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността сделки, които увреждат кредиторите, по която страна е
свързано с длъжника лице, когато сделката е извършена в двугодишен срок от
подаване на молбата с правно основание чл.625 ТЗ за откриване на производството
по несъстоятелност.
Видно от представеното удостоверение, издадено на
25.03.2014 г. от областна дирекция на МВР – Бургас, сектор „Миграция“,
ответницата Б.Х. е майка на К.Р., която е съпруга на П.Р. – управител на
дружеството – ответник. Горното обстоятелство не се оспорва от ответницата. Следва
да се заключи, че е налице свързаност на страните по сделката, по смисъла на §1
от Допълнителните разпоредби на ТЗ.
Ответницата оспорва, че разпорежданията са извършени в
преклузивния двугодишен срок, като изтъква, че е платила 80 % от цената на
имотите по предварителен договор от 2005 г. и за момент на сключване на
сделката следва да се приеме датата на подписване на предварителния договор.
Представен е предварителен договор, датиращ към
12.06.2005 г., с който „Соло“ ООД се е задължило да построи и продаде на
ответницата апартаменти 29 и 30 в Соло 2, Слънчев бряг, България, в уговорена между
страните степен на завършеност. В чл.3.1. от съглашението е посочено, че цената
на двата имота е договорена между страните на база 35 000 британски лири,
платима по определен в договора начин, като сумата може да бъде платен в брой
или чрез международен банков превод. Уговорено е, че собствеността върху
обектите ще бъде прехвърлена след завършването им. Представени са от
ответницата писмени доказателства за извършени плащания по банков път на сума в
общ размер на 35 000 британски лири, преведена по сметка на дружеството.
Ищецът оспорва, че сумите са платени на дружеството и
че са платени във връзка с уговорките по предварителния договор. При липса на
твърдения от ищеца, че ответницата е закупила и други имоти от дружеството,
следва да се приеме, че платените суми са именно във връзка с придобиване на
процесните апартаменти, като разминаването в техните цифрови обозначения в
предварителния договор и нотариалните актове следва да се отдаде на
възможността за даване различна номерация на апартаментите от архитекта,
конструктора, изпълнителя или подизпълнителя, менажиращия екип на обекта,
съобразно обясненията на вещото лице, депозирани в съдебното заседание на
21.01.2016 г. Следва да се приеме, че платените от ответницата суми са във
връзка с уговорките по предварителния договор за придобиване на два
апартамента, собственост на ищцовото дружество.
Относно момента на придобиване на имотите, съдът
съобразява следното:
Видно от данните по делото, предварителният договор е
сключен на 12.06.2005 г., към който момент, по данни на вещото лице, сградата,
в която обектите се намират не е била изградена и проектите за изграждането й
не са били одобрени. Плащанията по уговорките в предварителния договор срещу
цената са извършвани на 7.07.2005 г., 9.08.2005 г., 25.08.2005 г. и 24.04.2008
г. Нотариалните актове, във формата за валидност по прехвърлянията на
апартаментите, са съставени на 24.06.2009 г., като експертът е заключил, че
липсват данни за степента на завършеност на имотите към този релевантен момент.
Констативният акт за установяване годността за приемане на строежа относно
постройката, в която имуществата се намират, датира към 15.03.2010 г.
На тази база липсват основания обосновано да се приеме,
че прехвърлителна сделка, касателно процесните недвижимости, се е осъществила в
момент, предхождащ изповядването на договорите за покупко-продажба по
нотариален ред, а именно – към датата на сключването на предварителния договор,
съобразно поддържаното от ответницата становище. На първо място, към онази дата
не са съществували годни обекти за прехвърляне, поради което предварителният
договор е нищо повече от едно обещание за прехвърляне на бъдещи вещи, а, на
следващо място, позитивното ни право предвижда форма на валидност за
прехвърлителните сделки, касаещи недвижими имоти, която в настоящия случай е
била удовлетворена на датата на съставянето на нотариалните актове.
Позоваването в този смисъл от ответницата на определение на ВКС № 163 от
25.02.2013 г. по т.д. № 884/2012 г., І т.о. е несъстоятелно, тъй като въпросът,
който се е разглеждал в цитираното дело, касае момента, към който се извършва
преценката за наличието на неравностойност на разменените престации в
хипотезата на чл.647, т.3 ТЗ, какъвто настоящият случай не е.
Сключването на сделките относно апартаментите -
предмет на спора, е осъществено на 24.06.2009 г., в рамките на двугодишния срок
от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на 19.05.2011
г.
Относно наличието на увреждане, като предпоставка за
уважаване на претенцията, следва да се отбележи, че с разпоредителните продажбени
сделки длъжникът е намалил секвестируемото си имущество, служещо по разума на
чл.133 ЗЗД за общо удовлетворение на неговите кредитори. Уреден като специална
хипотеза на Павловия иск, за отменителния иск в несъстоятелността важат
принципните правила относими към горния, в този аспект, включително и относно
разбирането за увреждане.
Акцентът следва да се постави на ролята на тази
претенция да обезпечи правата на кредитора и нейния относителен характер –
успешното й провеждане би довело до обявяване на оспорената сделка за
относително недействителна по отношение на кредитора, така че той да може да
получи удовлетворение за вземането си от разпореденото имущество. Ако длъжникът
разполага с достатъчно останал ликвиден актив и покрие задължението си,
относителната недействителност никога няма да произведе действие и не ще
засегне правата по сделката, тъй като тя е напълно действителна по отношение на
съдоговорителите по нея. Ето защо, правно ирелевантно е дали стойността на
даденото и полученото по сделката са еквивалентни и дали след разпореждането
длъжникът притежава достатъчно имущество, за да удовлетвори своя кредитор – в
този смисъл решение на ВКС по чл.290 ГПК № 149 от 12.11.2013 г. по т.д. № 422/
2012 г., І т.о.. Подобна проверка е безпредметно да бъде извършвана в този
процес, защото преценката за разполагаемото длъжниково имущество по
необходимост ще се направи към момента на погасяване на задължението, а не към
датата на извършване на разпоредителната сделка или към момента на произнасяне
на съда по Павловия иск. Обратното би означавало на длъжника да се предостави
избор върху кое от своите притежания да допусне насочване на принудително
изпълнение, каквато възможност за избор той, по разбирането на цитираната норма
на чл.133 ЗЗД, няма. Изваждането на секвестируемо ликвидно имущество от
патримониума на длъжника е увреждащо спрямо кредитора, тъй като намалява
обектите, върху които той може да търси удовлетворение, и следва да му се
признае правото да иска отмяната на действието, но длъжникът би могъл да парира
относителната недействителност, като погаси задължението си към кредитора.
Отнесени към поставения за решаване спор, горните
съждения водят до извода, че е налице извършено разпореждане от страна на
първия ответник с ликвиден актив - процесните апартаменти, в полза на втория
ответник, което е извършено в двугодишния срок, предписан от правната норма. Поради
свързаността на страните по разпореждането и при съобразяване на чл.647, ал.1 т.6 ТЗ, същото е
непротивопоставимо на ищеца.
Крайният извод на съда е за основателност на претенцията.
При този изход от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да понесат сторените от ищеца разноски, в общ размер на 5075
лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат – 4500 лв.,
разноски за превод на съдебни книжа - 375 лв. и възнаграждение на вещото лице
по изпълнената съдебно-техническа експертиза – 200 лв.
На основание чл.649, ал.6 ТЗ, вр.чл.71, ал.1 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по претенцията в
размер на 4776,56 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за
недействителна спрямо В.Х.Ч., ЕГН
**********, в качеството му на синдик на „Соло“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, с адрес *** – адв. М.М., по иска му против „Соло“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: област Бургас, община
Несебър, ж.к. Слънчев бряг, комплекс „Соло“, вх.1, ет.2, ап.12, представлявано
от К.А.В. и П.Р. – заедно и поотделно, и Б.Х.,
гражданка на Великобритания, родена на *** г. в гр. Саут Шийлдс,
Великобритания, с адрес ***, пл. „Баба Ганка“, № 8 – адв. К.С., прехвърлителната сделка, обективирана в
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 194, т.Х, нот.д. №
1967/ 24.06.2009 г. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 в регистъра на НК, с ***
действие РС Несебър, по силата на която „Соло“ ООД е продало на Б.Х. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 51500.32.3.1.35, съгласно КК на гр. Несебър, представляващ апартамент
№ 3 на четвърти етаж в сграда № 1, състоящ се от дневна - кухня, спалня, баня с тоалетна и тераса; с предназначение - жилище, апартамент, на
площ от 49,63 кв.м, ведно с 2,066 % идеални части от общите части на
сграда с идентификатор 51500.32.3.1, равняващи се на 6,83 кв.м ид.ч., обща площ
на апартамента с идеалните части 56,46 кв.м, ведно със съответния процент от
правото на строеж върху мястото, в което сградата е построена, представляващо
поземлен имот с идентификатор 51500.32.3 по КК на гр. Несебър, одобрена със
заповед № РД-18-46/ 18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, при граници
на самостоятелния обект: на същия етаж: самостоятелен обект с
идентификатор 51500.32.3.1.34; под
обекта: самостоятелни
обекти с идентификатори 51500.32.3.1.29
и 51500.32.3.1.30; над обекта: няма.
ОБЯВЯВА за
недействителна спрямо В.Х.Ч., ЕГН
**********, в качеството му на синдик на „Соло“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, с адрес *** – адв. М.М., по иска му против „Соло“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: област Бургас, община
Несебър, ж.к. Слънчев бряг, комплекс „Соло“, вх.1, ет.2, ап.12, представлявано
от К.А.В. и П.Р. – заедно и поотделно, и Б.Х.,
гражданка на Великобритания, родена на *** г. в гр. Саут Шийлдс, Великобритания,
с адрес ***, пл. „Баба Ганка“, № 8 – адв. К.С., прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 197, т.Х, нот.д. № 1970/ 24.06.2009 г. на нотариус
Стоян Ангелов, рег. № 208 в регистъра на НК, с *** действие РС Несебър, по
силата на която „Соло“ ООД е продало на Б.Х. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.32.3.1.34, съгласно КК на гр. Несебър,
представляващ апартамент № 4 на четвърти етаж в сграда № 1, състоящ се от дневна - кухня, две спални, баня с тоалетна и тераса; с предназначение - жилище,
апартамент, на площ от 74,78 кв.м, ведно с 3,174 % идеални части от общите части на
сграда с идентификатор 51500.32.3.1, равняващи се на 10,49 кв.м ид.ч., обща
площ на апартамента с идеалните части 85,27 кв.м, ведно със съответния процент
от правото на строеж върху мястото, в което сградата е построена,
представляващо поземлен имот с идентификатор 51500.32.3 по КК на гр. Несебър,
одобрена със заповед № РД-18-46/ 18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК,
при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: самостоятелни обекти с идентификатори 51500.32.3.1.35 и 51500.32.3.1.33; под
обекта: самостоятелни
обекти с идентификатори 51500.32.3.1.27
и 51500.32.3.1.28; над обекта: няма.
ОСЪЖДА „Соло“
ООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Несебър, ж.к. Слънчев
бряг, комплекс „Соло“, вх.1, ет.2, ап.12, представлявано от К.А.В. и П.Р. –
заедно и поотделно, и Б.Х., гражданка
на Великобритания, родена на *** г. в гр. Саут Шийлдс, Великобритания, с адрес ***,
пл. „Баба Ганка“, № 8 – адв. К.С., да заплатят на В.Х.Ч., ЕГН **********, в качеството му на синдик на „Соло“ ООД –
в несъстоятелност, ЕИК *********, с адрес *** – адв. М.М., сумата от 5075 лв.–
съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Соло“
ООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Несебър, ж.к. Слънчев
бряг, комплекс „Соло“, вх.1, ет.2, ап.12, представлявано от К.А.В. и П.Р. –
заедно и поотделно, и Б.Х., гражданка
на Великобритания, родена на *** г. в гр. Саут Шийлдс, Великобритания, с адрес ***,
пл. „Баба Ганка“, № 8 – адв. К.С., да заплатят по сметката на Бургаския окръжен
съд сумата от 4776,56 лв. – държавна
такса.
УКАЗВА на ищеца да впише решението.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: